Автор Тема: Москвич 401-1954 г. ☭  (Прочетена 112171 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Декември 27, 2018, 14:33:15
Отговор #140

Неактивен Емил

  • Публикации: 207
 :) След известно каране във непрогледното и мрачно утро на молдовска земя, се взирах в далечината очаквайки  поредното ГКПП.  ::) Но на хоризонта така и не се появяваше каквато и да е индикация на живот. :o Тогава се усетих, че на неосветеният и с ужасна инфраструктура молдовски граничен пункт, съм поел към погрешна посока. ^-^ Вероятно този близо 6 часов престой беше притъпил моята сетивност, губейки своята концентрираност и ориентация. >:( Борейки се със безбройните неравности и изненади на тесният "първокласен" път, се оглеждах за подходящо място на което да обърна в обратна посока. ::) Не след дълго открих една отсечка, която ми се стори подходяща за извършване на нужната маневра.Завивайки към това пътно уширение, москвича отново се разсърди и угасна :o .Опитвайки се да го запаля и под влияние на гравитационните закони  ;D , москвича се спусна смело по този черен път.  ^-^ Вероятно умората ми си е оказала влияние, защото не усетих на време спохождащата ме инерционна сила, която ме водеше ме към неизвестността на този офроуд участък. :)) Успях на време да укротя жадния за приключения нрав на москвича, спирайки го по надолнището на наклона. ::) Налагаше се за пореден път, да опитам да променя центровката на делкото. :) Вероятно тук е било най-подходящото място на което скъсах жилото на ръчната спирачка, налагайки се да "подпра" предната броня на москвича в първото ми изпречило се дърво.  ::) След дълго "баяне", успях отново да го събудя. :)) И проглушавайки тишината във все още спящата природа, се измъкнахме от китната джунгла.По най-бързият начин успяхме да се върнем на молдовската граница,  :)) като този път съсредоточих своята концентрация за избора на правилният ГКПП, предотвратявайки връщането ми в Украйна.Ето, че този път бях на правилният път за изходният за Румъния, молдовски граничен пункт. :o За пореден път молдовските полицаи пожелаха да преподредя своят багаж в автомобила, показвайки им всеки един изнасящ се от границата им артикул.  ::) Облекчението ми беше голямо, когато всичко приключи прекалено бързо и вече бях пропуснат да премина през тази близо 2 километрова "транзитна" страна. :D Ето, че вече стигнахме в "обетованата" европейска земя!Колегите им от румънската страна, ме посрещнаха с усмивка на лицата.След бърз оглед и оформяне на нужната документация, съпътстван със забавна фотосесия, бях допуснат да премина.На първата бензиностанция в гр.Галати изпих първото си ароматно, европейско кафе  ::) , където не пропуснах и да закупя своята винетка. :D Пътуването ми през Румъния беше много приятно, като през голяма част от времето хората видимо се радваха и поздравяваха този непознат за тях автомобил. ;D Забавното беше, че в един момент от пътуването навигацията успя да ме подведе, удължавайки ми маршрута с над 200 км. :)) Друг интересен момент беше, че имах сходна ситуация като в Украйна, с преследването със буса.Тук обаче действието се разви през денят, на оживена пътна артерия, и нямаше каквито и да било "съприкосновения" с МПС-тата.В няколко километров участък от пътя, аз отново не се давах на движещ се зад мен лъскав джип, който със звукови и светлинни сигнали ме приканваше да отбия. :o Бях изумен, че за пореден път се очертаваше някакъв "екшън" епизод от моето пътуване. След известно време избрах една оживена бензиностанция, на която спрях. ^-^ Джипа неотлъчно ме последва. 8)) От него излязоха две внушителни атлетични персони и взеха да ми говорят нещо на румънски.Момчето което зареждаше москвича на колонката, успя да помогне с превода, говорейки си взаимно на развален на руски език. :)) Оказа се, че тези господа... въпреки, че за първи път виждат такъв автомобил и ме следваха толкова време, за да се опитат да водят преговори с мен за да им го продам. ::) Предложиха доста "щедро" за мен предложение, но аз категорично им отказах.След опита им на няколко пъти да подобрят своята оферта, се разделихме по живо и здраво. ;D Благодарение на идеалната пътна среда в Румъния, допринесена от безупречната "европейска" инфраструктура, и от неспирните доброжелателни приветствия от преминаващите хора и МПС-та., пътуването ми мина неусетно бързо.Преминах през едни много внушителни, изпълнени с невероятни морски пейзажи градове (Констанца и Мангалия), на път за ГКПП-Дуранкулак.Наслаждавайки се на всичката тази красота, привкусена със цялата тази съпътстваща ме емоция, пристигнах на българският граничен пункт. :)) Там също беше много забавно, след като излезе цялата смяна, радвайки се и снимайки се със старото соц.возило.С възможно най-добри чувства и пожелавайки ми лек път към дома, ме пропуснаха да премина. :o Не мога да повярвам, че вече бях на българска, родна земя!
 ;D Ето, че този 64-ри. годишен Москвич, напълно заслужи някой от подаръците си (предвидени за неговата интериорна декорация), получавайки отличието "За боевые заслуги " .

Бях планирал отново да следвам нашето прекрасно черноморско крайбрежие, на път към дома, но.... :-X ;D Вероятно бях толкова много въодушевен, че си бях у дома, и за пореден път се подведох на упътващата ме навигация. ::) Преди навлизането ми във Варна, неусетно се озовах на автомагистрала "Хемус". ^-^ Въпреки умората ми, това не беше фатално за мен.Все пак чувството да управлявам този така атрактивен автомобил, може да се каже, че е неповторимо. :)) Във България вече си позволих да се отпусна, и освен запомнящата и радваща хората визия на москвича, успявах да ги удивлявам и със неговите "ъпгрейднати" технически данни (пъргавина). ::) Много забавно беше да наблюдавам израженията на лицата им, когато този стар автомобил, въпреки стръмните за изкачване участъци, така пъргаво изпреварваше съвременните им автомобили. :D Първата ми спирка беше на една бензиностанция OMV на магистрала "Хемус", в близост до Шумен.Там успях да си почина, вкусвайки първото си "родно" кафе. ::) Срам ме е от продължението което предстои, но все пак това е част от историята ми, и се чувствам длъжен да Ви я разкажа. :)) Наслаждавайки се на кратката си почивка, може би и от еуфорията създадена от всички проведени тел. разговори... :P Тръгвайки от бензиностанцията, аз забравих да заредя с гориво.  :D :D :D И отново като на комико-трагичен "филм"!След изминати около 1-2км. от бензиностанцията, москвича угасна. ^-^ Помня, че на украинската граница, при подреждане на багажите в купето бях засегнал кабела за индикация на бензиномера, но пропуснах факта, че москвича си вървеше на газ и бензин (поради неизправността на газовият клапан). В началото на разказът ми Ви споделих, че единият от вариантите ми за пътуване към Украйна беше с безвъзмездно предоставено ми камионче, оборудвано като Пътна помощ.Вече знаете, че реших да рискувам, правейки това приключение възможно по-налудничево и надявам се и интересно. ;) Но преди да замина се подсигурих със резервен вариант.Благодарение на моите добри приятели, си запазих и вариант за "спасение" на москвича по целият ми маршрут за движение. ::) До сега не ми се е случвало да закъсвам на Автомагистрала, и обмислях вариант да се обадя на телефон:112, за да помоля за съдействие с автомобил на Пътна помощ.Ще се радвам ако във Вашите коментари споделите, как е най-правилно да се действа във такава (нелепа) ситуация. ;D И отново някакво невероятно съвпадение, или късмет...  :P Точно в този момент ми се обади приятелят участващ в спасителен план-Б, за да ме попита до къде съм стигнал.  :)) Със срам му споделих моят "статус", който клонеше към продължителен застой. :D Той не искаше и да чува, че е нужно да чакам помощ от други и след като разбра моята локация, веднага се запъти към моето местоположение.Наложи му се да измине около 180-200км. от гр.Ямбол, като аз се опитвах да му начертая маршрута за да се появи от правилната страна на магистралата. ::) Разбира се, сателитите отново не грееха от правилната страна и това не се получи в последствие.Наложи да покара още малко... :P Докато чаках помощта от своят приятел, ще си призная, че бях много приятно изненадан от факта колко много хора спираха с желанието да ми помогнат. ::) Аз учтиво им благодарях за тяхната добрина, но и не приемах тяхната подадена ръка за помощ.Все пак, аз очаквах помощта от своят приятел.Мисля, че отлетяха поредните 3-4 часа престой, и изпращайки последните слънчеви лъчи, приятелят (  :)) след втори заход) се появи от "правилната" посока на магистралата. :D Във Шумен спряхме на първата бензиностанция и заредихме москвича, след което последва последният преход на път към дома. ::) Бях много доволен как се представи москвича, през стръмният Ришки проход. :)) Може да се каже, че това му беше първото по-сериозно планинско изпитание.Спомням си, че около 22:00ч., вече бях у дома.


Изминати километри: близо 2000км.

 :P Следва продължение...
« Последна редакция: Декември 27, 2018, 14:50:41 от Емил »

Декември 27, 2018, 16:01:26
Отговор #141

Неактивен Емил

  • Публикации: 207
След 2 дни в активна почивка, настъпи момента за отстраняване на "малките" технически неизправности на автомобила, които са нужни за общата сигурност, и разбира се за минаване пред КАТ.Беше нужно да съчетая нещата, за да мога да придвижвам съвместно и документалното оформление, нужно за регистрация на автомобила.За съжаление не успях да Ви предоставя подробен снимков материал от цялото ми пътуване, поради редица неблагоприятни фактори. :)) За това като за начало ще Ви споделя първата фотосесия, вече на българска земя.





Със огромни благодарности към колеги от нашата общност и форума който споделяме, започнаха ремонтните дейности.


Беше "приспособено" ново жило за ръчната спирачка,





което в сравнение със старото "оригинално", стана функционално, дори и използваемо. :)) На един от задните барабани, феродото беше отлепено. ;D Въпреки, че преди 2000км. тези консумативи бяха нови, решихме да ги подменим отново. :)) Това е предимството (според мен) на този автомобил, че има почти навсякъде "евтини" резервни части. ;) И дори е възможна всекидневната му употреба.След това решихме да постегнем генерацията,





като не пропуснахме да се опитаме да придадем по красив завършек чрез монтираният преходник. :)) Аз добре Ви пиша:"това и онова направихме", но реално всичко извършиха колегите от форума, докато аз навлизах във предстоящата струя на българската администрация.


 :winktongue: Следва продължение...

Декември 27, 2018, 19:27:28
Отговор #142

Неактивен wander

  • Публикации: 160
Благодаря, че ни направи съпричастни и сподели тази интересна част от историята на автомобила с нас. Надявам се сега темата да не замръзне и да продължиш със снимки и изобщо всичко около следващите събития около москвича. Поздрави !

Декември 28, 2018, 10:51:17
Отговор #143

Неактивен Емил

  • Публикации: 207
Благодаря, че ни направи съпричастни и сподели тази интересна част от историята на автомобила с нас. Надявам се сега темата да не замръзне и да продължиш със снимки и изобщо всичко около следващите събития около москвича. Поздрави !

И аз Ви благодаря за интересът и търпението Ви, да проследите моята история.Силно се надявам да съм бил полезен, със предоставената от мен информация.Дано да съм успял да отговоря на всички въпросителни на всички останали ентусиасти, които са готови да предприемат такава рискована стъпка.Обмислям и в бъдеще да споделям информация за автомобила, но не за да се похвалям какво съм направил, а най-вече за да се възползвам от Вашата безценна помощ и съвети. ;) А бих се радвал ако и аз успея да помогна на други...
Весели празници и от мен!

Декември 28, 2018, 12:13:56
Отговор #144

Неактивен Емил

  • Публикации: 207
 ;) Докато приятелите (от форума) привеждаха москвича в изправно техническо състояние, аз започнах изненадващо за мен така тежката бюрократична процедура, нужна за да направя москвича пълноправен български(европейски) член. :)) От 11 години живея във София, но аз избрах да вкарам това старо превозно средство, в историята на моят роден град Ямбол.За целта беше нужно да придвижа всички нужни ми документи,получавайки родните ми регистрационни номера(У).Първата институция която посетих, беше местната Агенция Митници.За съжаление там нещата се проточиха прекалено много, а митническата декларация е документа от първостепенна важност, нужен ми за всички останали, предстоящи ми институции.Не бих посмял да кажа за някого лошо, но ми беше много неприятно при "борба" над един месец с тази институция, да ми всяват чувстото ми на вина и, че правя нещо нередно, а дори и незаконно.От самото начало наех агент, който да движи всички документи, но странното беше, че в този едномесечен период се налагаше да посещавам това учреждение над 15-сет. пъти. >:( Като имаше случаи в които се налагаше да пътувам от София, само за да докажа, че този документ не е шофьорска книжка:





Предлагам да не Ви споделям цялата едномесечна последователност на събитията с тази държавна институция. ::) Все пак на никого не е нужна да поеме поредната доза негативизъм. ;) Само бих добавил, че служителите си свършиха възможно най-съвестно своята работа, и разбира се единствено в полза на държавата!От там ми заявиха, че е нужно да преведа в оторизирана фирма всички мои документи. :o Бях изумен от предложеният ми ценоразпис за извършване на услугата, на част от фирмите. ^-^ Вероятно си спомняте колко много документи Ви показах по време на моят разказ. :o Само ще Ви кажа, че за превода на документа от украинският оценител, щеше да ми излезе по-евтино ако аз сам си отворя и лицензирам за тази дейност фирма.След превода на нужните документи, от Агенция Митници ми поискаха и българска оценка на внасяното МПС, като ми предоставиха списък със сертефицираните за тази дейност "държавни" служители.









Докато бях в очакване в движението на всички документи, аз не спирах да се радвам на москвича, като смело го запознавах със българските забележителности. :))









 :))  Изпитвайки, и калявайки го на нашият спицифичен балкански нрав и релеф.Не след дълго каране, вероятно москвича от толкова много нова за него "информация", се беше задъхал. :o И за пореден път реши да покаже своят непокорен нрав, оставяйки ме на пътя.


Изминати километри: близо 650 км.


 :winktongue:  Следва продължение...
« Последна редакция: Декември 28, 2018, 12:17:08 от Емил »

Декември 28, 2018, 16:58:40
Отговор #145

Неактивен Емил

  • Публикации: 207
;)  Отново се появиха така добрите приятели, които ме спасиха и от тази ситуация.Този път москвича изгуби нацяло своята центровка, и се наложи да се отвори двигателят, търсейки изненадата която ни е приготвил... :winktongue:





Тук бих си позволил да ползвам коментара на колегата krankenstein
Тук нещата вече започнаха да ми звучат почти абсурдно гротескно... този Павел ми е голяма загадка, от толкова години притежава и кара ретро кола, а да не може сам или поне да няма приятел майстор, способен да му зацепи правилно делкото!

в опита си да му отговоря, че трудно би се досетил и професионален механик, дори и Павел, след като току що (преди заминаването ни от Украйна) е обслужил двигателя (със подмяна със нови части), А в крайна сметка се  оказа, че е била монтирана част със фабричен дефект, която в последствие създаваше известни проблеми,  :D но благополучно успя да ме докара в България.Оказа се че е дефектирал обтегач на ангренажна верига. ^-^ Или по-точно, фабрично нитованата планка на "банана"  :o  , която беше изпаднала в картера.




Износеното по пътя феродо (и редица др.фактори), са допринасяли за постоянно променящата се центровка.



Бяха заменени клапаните с гумичките за тях, обтегача и успокоителя на веригата.



:D  Клапаните бяха ударили леко буталата,



което ме води на мисълта, :D ;) че ще повиши мощността на двигателя :)) :)) :)) , оставяйки ги с тези изваяни с хирургическа точност несъвършенства.При монтажа на предната маска, се наложи да опитаме да променим местоположението на водният радиатор, връщайки го максимално назад.



В опита си да успеем да я приберем (предната маска) и напаснем максимално точно.Открихме, че и вентилатора на радиатора се оказа неподходящ за мястото му на монтаж.Беше вентилатор от Самара, предвиден за "заден" (зад радиатора) монтаж, със обърнат поляритет (обърнат +/-), но със стандартна перка, която във случая не вършеше почти никаква работа. :o Открихме още един фрапиращ и неизправен елемент от ел.инсталация.Помня, че още при тръгването ни от Харков, много често ни гореше един от бушоните, след което спираха да ни работят машинките на ел.прозорците.На пътя прогонихме окабеляването им, но не открихме проблема. ;D И така и зарязахме нещата. :)) Какво толкова като карам с един предпазител по-малко? :)) Но в последствие се оказа, че този предпазител е отговарял и за стоп светлините - F1



 :o :o :o  Настръхнах като разбрах, че съм пътувал през по-голямата част от пътя без стоп светлини. Търсейки окъсяването, открихме, че при бързото ни окабеляване с Павел (непосредствено преди заминаването ни от Харков), на подсветката за задният номер сме пуснали 2+ кабела. :( И от там е окъсявало при задействане на стоп машинката. :o Все повече се изумявам на невероятният си късмет, особено като знам през какво огромно и хаотично движение преминах...
 ::) ;D Предполагам, че се сещате шегата: "Ще провериш ли стоп светлините дали светят?". :)) Като го приемете и за мое извинение.
Беше заменен газовият клапан но се оказа, че крана за спиране на газта на бутилката не работи, като тази неизправност остана за следващият път.Карбуратора беше почистен и настроен за "зимни условия", и най-вече  :))  за да не се изложа пред предстоящите ми комисии.


 :winktongue:  Следва продължение...

Декември 28, 2018, 18:03:11
Отговор #146

Неактивен fulcrum

  • Публикации: 3764
  • Уреда показва , пробната лампа доказва.
    • РЕТРО КЛУБ СМОЛЯН
Eмо , честито Рождество от мене , да си монтираш стандартен ладов електрически вентилатор , барабар с дифузора.
Малко щe го попрепавиш , ето така:
 :D



РЕТРО КЛУБ СМОЛЯН
www.facebook.com/retrosmolyan
VW Golf 2 GT 1990
Skoda S 130 GL/A  1987

Декември 28, 2018, 20:19:04
Отговор #147

Неактивен тетевен

  • Публикации: 229
На този дв. ВАЗ 21-05 НЕ Е възможно клапаните да ударят главата.Късал съм ремък при 140 км. в час и................няма проблем.

Декември 28, 2018, 22:54:13
Отговор #148

Неактивен fulcrum

  • Публикации: 3764
  • Уреда показва , пробната лампа доказва.
    • РЕТРО КЛУБ СМОЛЯН
На този дв. ВАЗ 21-05 НЕ Е възможно клапаните да ударят главата.Късал съм ремък при 140 км. в час и................няма проблем.
Младене ,недоглежaш , мотора си е класиката с веригата. ;) :)
РЕТРО КЛУБ СМОЛЯН
www.facebook.com/retrosmolyan
VW Golf 2 GT 1990
Skoda S 130 GL/A  1987

Декември 28, 2018, 23:17:39
Отговор #149

Неактивен stingray

  • Публикации: 375
Клапаните удрят като "стой та гледай" ;)
От снимките се вижда състоянието и на клапаните и на буталата. C:-)
"Никогда не соглашайся с толпой. Даже если она права." Эмиль Чоран