След известно каране във непрогледното и мрачно утро на молдовска земя, се взирах в далечината очаквайки поредното ГКПП.
Но на хоризонта така и не се появяваше каквато и да е индикация на живот.
Тогава се усетих, че на неосветеният и с ужасна инфраструктура молдовски граничен пункт, съм поел към погрешна посока.
Вероятно този близо 6 часов престой беше притъпил моята сетивност, губейки своята концентрираност и ориентация.
Борейки се със безбройните неравности и изненади на тесният "първокласен" път, се оглеждах за подходящо място на което да обърна в обратна посока.
Не след дълго открих една отсечка, която ми се стори подходяща за извършване на нужната маневра.Завивайки към това пътно уширение, москвича отново се разсърди и угасна
.Опитвайки се да го запаля и под влияние на гравитационните закони
, москвича се спусна смело по този черен път.
Вероятно умората ми си е оказала влияние, защото не усетих на време спохождащата ме инерционна сила, която ме водеше ме към неизвестността на този офроуд участък.
Успях на време да укротя жадния за приключения нрав на москвича, спирайки го по надолнището на наклона.
Налагаше се за пореден път, да опитам да променя центровката на делкото.
Вероятно тук е било най-подходящото място на което скъсах жилото на ръчната спирачка, налагайки се да "подпра" предната броня на москвича в първото ми изпречило се дърво.
След дълго "баяне", успях отново да го събудя.
И проглушавайки тишината във все още спящата природа, се измъкнахме от китната джунгла.По най-бързият начин успяхме да се върнем на молдовската граница,
като този път съсредоточих своята концентрация за избора на правилният ГКПП, предотвратявайки връщането ми в Украйна.Ето, че този път бях на правилният път за изходният за Румъния, молдовски граничен пункт.
За пореден път молдовските полицаи пожелаха да преподредя своят багаж в автомобила, показвайки им всеки един изнасящ се от границата им артикул.
Облекчението ми беше голямо, когато всичко приключи прекалено бързо и вече бях пропуснат да премина през тази близо 2 километрова "транзитна" страна.
Ето, че вече стигнахме в "обетованата" европейска земя!Колегите им от румънската страна, ме посрещнаха с усмивка на лицата.След бърз оглед и оформяне на нужната документация, съпътстван със забавна фотосесия, бях допуснат да премина.На първата бензиностанция в гр.Галати изпих първото си ароматно, европейско кафе
, където не пропуснах и да закупя своята винетка.
Пътуването ми през Румъния беше много приятно, като през голяма част от времето хората видимо се радваха и поздравяваха този непознат за тях автомобил.
Забавното беше, че в един момент от пътуването навигацията успя да ме подведе, удължавайки ми маршрута с над 200 км.
Друг интересен момент беше, че имах сходна ситуация като в Украйна, с преследването със буса.Тук обаче действието се разви през денят, на оживена пътна артерия, и нямаше каквито и да било "съприкосновения" с МПС-тата.В няколко километров участък от пътя, аз отново не се давах на движещ се зад мен лъскав джип, който със звукови и светлинни сигнали ме приканваше да отбия.
Бях изумен, че за пореден път се очертаваше някакъв "екшън" епизод от моето пътуване. След известно време избрах една оживена бензиностанция, на която спрях.
Джипа неотлъчно ме последва.
От него излязоха две внушителни атлетични персони и взеха да ми говорят нещо на румънски.Момчето което зареждаше москвича на колонката, успя да помогне с превода, говорейки си взаимно на развален на руски език.
Оказа се, че тези господа... въпреки, че за първи път виждат такъв автомобил и ме следваха толкова време, за да се опитат да водят преговори с мен за да им го продам.
Предложиха доста "щедро" за мен предложение, но аз категорично им отказах.След опита им на няколко пъти да подобрят своята оферта, се разделихме по живо и здраво.
Благодарение на идеалната пътна среда в Румъния, допринесена от безупречната "европейска" инфраструктура, и от неспирните доброжелателни приветствия от преминаващите хора и МПС-та., пътуването ми мина неусетно бързо.Преминах през едни много внушителни, изпълнени с невероятни морски пейзажи градове (Констанца и Мангалия), на път за ГКПП-Дуранкулак.Наслаждавайки се на всичката тази красота, привкусена със цялата тази съпътстваща ме емоция, пристигнах на българският граничен пункт.
Там също беше много забавно, след като излезе цялата смяна, радвайки се и снимайки се със старото соц.возило.С възможно най-добри чувства и пожелавайки ми лек път към дома, ме пропуснаха да премина.
Не мога да повярвам, че вече бях на българска, родна земя!
Ето, че този 64-ри. годишен Москвич, напълно заслужи някой от подаръците си (предвидени за неговата интериорна декорация), получавайки отличието "
За боевые заслуги ☭" .
Бях планирал отново да следвам нашето прекрасно черноморско крайбрежие, на път към дома, но....
Вероятно бях толкова много въодушевен, че си бях у дома, и за пореден път се подведох на упътващата ме навигация.
Преди навлизането ми във Варна, неусетно се озовах на автомагистрала "Хемус".
Въпреки умората ми, това не беше фатално за мен.Все пак чувството да управлявам този така атрактивен автомобил, може да се каже, че е неповторимо.
Във България вече си позволих да се отпусна, и освен запомнящата и радваща хората визия на москвича, успявах да ги удивлявам и със неговите "ъпгрейднати" технически данни (пъргавина).
Много забавно беше да наблюдавам израженията на лицата им, когато този стар автомобил, въпреки стръмните за изкачване участъци, така пъргаво изпреварваше съвременните им автомобили.
Първата ми спирка беше на една бензиностанция OMV на магистрала "Хемус", в близост до Шумен.Там успях да си почина, вкусвайки първото си "родно" кафе.
Срам ме е от продължението което предстои, но все пак това е част от историята ми, и се чувствам длъжен да Ви я разкажа.
Наслаждавайки се на кратката си почивка, може би и от еуфорията създадена от всички проведени тел. разговори...
Тръгвайки от бензиностанцията, аз забравих да заредя с гориво.
И отново като на комико-трагичен "филм"!След изминати около 1-2км. от бензиностанцията, москвича угасна.
Помня, че на украинската граница, при подреждане на багажите в купето бях засегнал кабела за индикация на бензиномера, но пропуснах факта, че москвича си вървеше на газ и бензин (поради неизправността на газовият клапан). В началото на разказът ми Ви споделих, че единият от вариантите ми за пътуване към Украйна беше с безвъзмездно предоставено ми камионче, оборудвано като Пътна помощ.Вече знаете, че реших да рискувам, правейки това приключение възможно по-налудничево и надявам се и интересно.
Но преди да замина се подсигурих със резервен вариант.Благодарение на моите добри приятели, си запазих и вариант за "спасение" на москвича по целият ми маршрут за движение.
До сега не ми се е случвало да закъсвам на Автомагистрала, и обмислях вариант да се обадя на телефон:112, за да помоля за съдействие с автомобил на Пътна помощ.Ще се радвам ако във Вашите коментари споделите, как е най-правилно да се действа във такава (нелепа) ситуация.
И отново някакво невероятно съвпадение, или късмет...
Точно в този момент ми се обади приятелят участващ в спасителен план-Б, за да ме попита до къде съм стигнал.
Със срам му споделих моят "статус", който клонеше към продължителен застой.
Той не искаше и да чува, че е нужно да чакам помощ от други и след като разбра моята локация, веднага се запъти към моето местоположение.Наложи му се да измине около 180-200км. от гр.Ямбол, като аз се опитвах да му начертая маршрута за да се появи от правилната страна на магистралата.
Разбира се, сателитите отново не грееха от правилната страна и това не се получи в последствие.Наложи да покара още малко...
Докато чаках помощта от своят приятел, ще си призная, че бях много приятно изненадан от факта колко много хора спираха с желанието да ми помогнат.
Аз учтиво им благодарях за тяхната добрина, но и не приемах тяхната подадена ръка за помощ.Все пак, аз очаквах помощта от своят приятел.Мисля, че отлетяха поредните 3-4 часа престой, и изпращайки последните слънчеви лъчи, приятелят (
след втори заход) се появи от "правилната" посока на магистралата.
Във Шумен спряхме на първата бензиностанция и заредихме москвича, след което последва последният преход на път към дома.
Бях много доволен как се представи москвича, през стръмният Ришки проход.
Може да се каже, че това му беше първото по-сериозно планинско изпитание.Спомням си, че около 22:00ч., вече бях у дома.
Изминати километри: близо 2000км. Следва продължение...