Classic Car Bulgaria

Автомобили => Френски автомобили => Темата е започната от: GT в Януари 30, 2011, 01:12:51

Титла: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: GT в Януари 30, 2011, 01:12:51
Привет, господа и дами. Създавам тази тема с надеждата, че ще бъде от полза както на мен (предимно), така и на други индивиди, дръзнали да се захванат с подобно творение на френската автомобилна промишленост. М, не очаквайте от мен, богат снимков мат`риал.  Първо ще дам малко суха теория, малко история и повече флууд, а след това лека-полека ще позакичвам със снимки. Поне това, което съм правил. А, то не е много и не съм изпадал в грандомански реставрационни цикли. Тия цикли, аз не ги ща. Въпреки, че обичам крайния резултат, когато е кадърно зипипан. Както и да е. Искам да Ви представя, едно скромно Пежо от среден клас.  Дошло на бял свят в един слънчев Майски ден през не много далечната 1972-ра година. Казва се ,,Белинда". 

А, бях се зарекъл да купувам BMW E28 турбо-дизел или Мерцедес W123-280. Е, Божа работа и късмет. Не съжалявам.

Преди около месец се сдобих с въпросната архаична, самоходна конструкция от френски произход. Случи се напълно случайно, купих го от един доктор. Като цяло е цялостна.  :)) Без липси, с оригинална боя и тапицерия, със запазен хром, за годините си перфектно купе, изрядна ходова част и щаден мотор. Видя ми се добра основа да направя от това немърдало няколко години Пежо, нормален ежедневен автомобил, участващ активно в съвременния трафик. Е, вече минахме около 2000 км., имахме досадни проблеми (от застоя), но като цяло твърдя, че определено има класна возия, изключително леко управление, дълги скорости и неподозирано добра динамика, съчетана с нетипична за такава ДВГ технология, икономия на гориво. В следващите редове ще разкажа по-подробно.

Някога, в средата на месец Май през 1972-ра година, от завода излиза въпросният автомобил, цвят ,,слонова кост", със кафяв кожен салон, редови 4-цилиндров бензинов двигател, 2000 куб.см., 94-96 к.с. (някъде там). Което за по-запознатите ще подсети за най-хубавото в тази кола - механичният карбуратор марка ,,Солекс", контактната запалителна система и мембранната горивна помпа. Никакви механични инжекциони, никакви електроники и прочие Капитализми. Колата не е нищо особено, като оборудване. Няма климатик, няма ел.стъкла, няма шибидах, няма ляти джанти, няма хидравличен усилвател на волана. С две думи- някакъв базов модел с приятен мотор. За негово си време.

Същата година, през месец Декември, сравнително млад доктор купува въпросната кола. Чисто нова от Кореком в град София. Има голяма страст към чудото ,,автомобил" и не искал да притежава Соц. ,,недомислица", както той ги нарича. Понеже излиза многократно извън границите на Народна република България, успява да види бял свят. Обикаля половината планета, работи и специализира из множество държави. Там, той усетил, каква е разликата между предлаганите масово коли в родината си и другите, които са извън предела на Съюзът. Твърдо решил, каква кола иска да кара. Изборът бил ясен - Мерцедес 220 Дизел. Това става в края на 60-те и началото на 70-те години. Връща се в България от чужбина и веднага записва за Мерцедес от Кореком. Няколко човека преди него, Държавно учреждение с връзки и наглост му отмъкват возилото - маслено зелено, кожен салон, множество хром, екстри, бе чисто нова кола, внос. Тогава му остава последен избор, 2 вариянта. Волво и Пежо. Вслушвайки се в гласове и съвети на хора от ,,Бял свят", той решава да закупи Пежо 504. Още в денят на купуването - щастлив и внимателен, докарва на ход лъскавата платноходка до град Пловдив, където живее. Следват радостни възгласи от семейството, радост, щастие, завист от недобронамерени съседи и голям кеф на доктора. Събрали се 2 махали да гледат ,,к`во туй нещу". Следва цялостно, яко, дебело, богато намазване на колата със корабен грунд отдолу - под, калници, подкалници ,прагове, пружини, носачи, чак картера на мотора е богато намазан....и напукан вече, в сегашно време. След това, колата веднага бива съхранявана в отоплен, проветрив гараж. Идва период, когато докторът и жена му работят в чужбина. А, колата (Белинда) - и тя със тях. Няколко пъти ходят до Либия, Куба и други чужди страни, пак се връщат в България. От чужбина се закупуват множество филтри, хубави масла, части, семеринги, уплътнения и прочие дефицитни радости. За нещастие, обаче, Докторът почива и колата прекратява своя път. Остава съхранена в нейния гараж. Тогава, през 1988-1989-та година, неговият син, също лекар (Доктор 2)- започва да кара отново колата, оставена му като наследство от баща му. В този момент, пробегът на автомобила съставлява 43 000 км. Така, Доктор-2 ползва возилото до 2008-ма година, когато под силен натиск от жена си, решава да купи други нова кола, а сегашната заветна - да продаде. По този начин, архаичната ценност става излишна и остава в застой от 2008-ма година до 2010. Тоест - до преди месец.

Аз, дълго си търсех донор за едно друго Пежо - 505. И случайно открих тази. Директно го набелязах за донор на двигател, окачване и прочие карантия. Дреме ми на оная работа - разкоствам го веднага с оксижена. Звъннах, чухме се, видяхме се с Доктор-2. Заведе ме при колата. А, тя стоеше. Стоеше и чакаше. Цели 2 години под слънце, жега, дъжд, сняг и студ. Вече не беше същата лъскава, кремава лодка, която дълго почива в гаража, старателно обгрижвана от Докторът. Сега представлява, избеляла, овехтяла с множество следи от времето безжизнена купчина, 1300 кила желязо. Но, все още не беше тотален брак. Под избелялата боя, под леко ръждясалите местенца и под тоновете мръсотия се криеше истината. За почти 40 години, общият пробег съставлява 77 000 км. Невероятно право, стегнато и здраво купе с досадни забележки. Перфектно запазена ходова част, непокътната спирачна система, напълно годна и читава механика. Двигателят - много щаден, архаичен мъртвец, чакащ мирисът на прясен бензин и стотин Ампера, които да го размърдат. Тук приказката свършва. 

Сега реалността.  Отидохме при колата, а тя стоеше там. Беше се окопала до джантите в почвата. Спаднали гуми, мръсна до припадък, гледайки ме обещаващо с 2-та си жълти фара и лъскав хром. Метлата, изринах снегът, отворих я и седнах. Големия тънък волан, нежния скоростен лост, никелирани джаджи по таблото, красивите уредчета със мързеливи стрелкички. Педалите далече, удобни, ергономични....човешки. Не ми се занимаваше с глупости. Поисках да я подкарам. Налях веднага вода, сложих акумулатор, подкачих 5 годишен бензин със скапаната помпа, чукнах педала на газта 4 пъти, дръпнах леко смукача, завъртях директно ключа и запалих. Двигателя заработи почти веднага и не беше трудно. Много тих, безшумен и балансиран. Не, нещо не беше наред. Чудих се, как ДВГ с долен разпредвал, тижи и прочие схема на газоразпределение, може да работи толкова плътно, неусетно - СТУДЕН. Което се оказа действително ненормално. Проблем, който отстраних в последствие. Ще го описвам по-нататък.

Понеже, Пежото има АГУ, с която е минала към 5000 км. за няколко години, някой се беше опитвал да я пали на бензин. Обаче, маркучът вместо през бензиновото клапанче - беше навряно директно в помпата. И аз, понеже отмерак да я подкарам - тръгнах едновременно на газ и бензин. Докато беше студена, ОК. Но, започвайки да позагрява - започваше все повече да не иска да върви. Когато загря явно достатъчно, изобщо изгуби ниски обороти. И угаснах на светофар. Не щя да запали и това е. Ядосах се и изпочупих ( толкова бяха вкоравени) всички бензинови маркучи и останах само на газ. Пак не запалих - имаше все още бензин в карбуратора. За щастие, мярнах пробка за източване - източих го. Завъртях и запалих след няколко опита и потеглям. След малко спирам и отново угасвам. Отново няма палене. Отново отварям капакът, отново се цапам и измръзвам. Гледам има гориво, има ток на свещи, но не пали. След малко - пали от раз. Работи 1 минута и сама веднага гасне. И.....няма палене, НЯМА. Не беше времето и мястото да правя ремонти и тепърва да търся нередности. Усетих, че акумулатора се поизтощи, а стартерът от толкова чести пускания започна да загрява и понамирисва на изолация. Какъв дерт - да закъсам с толкова елементарна кола. Пушейки 30-тата цигара, забелязвам, че кабелът на бобината свързан за чукчето не е сам. Еврика! Някой е прекарвал защита и тя дава бобината на МАСА. Но, тази защита се оказа толкова клеясала и разложена, че прави каквото си поиска. Откъснах я тая проклета жица, влезнах вътре, врътнах.....и акумулаторът беше дотук. Това преля границите на всичко днес. За 5 километра - 6 пъти буквално закъсвам. Край. Пуших още 1 цигара и реших, че така освен да изгори читав стартер -друго просто няма начин да стане. Няма да тръгна, няма да потегля, няма да я карам така, не може и не бива в крайна сметка. На помощ веднага се притекоха колеги с Лада и Ситроен. Мина ми ядът и реших да си я дотегля до гаража.  Закачихме Белинда на въже и кротко запъплихме към нас. Там я откачихме и я вкарах в гаража на топло. Взех горещ душ, вечерях и изпаднах в размисъл....колко съм ПРОСТ.  В интерес на истината, мисля, че цялата тая история беше напълно нормална и все нещо трябваше да се случи. Същата вечер:

- изпорязах гадните защити
- промих силно радиатора и цялата охладителна уредба няколко пъти
- регулирах чукче
- разглобих, почистих, подмазах стартерът, след това се тряснах в кревата.

Ден 2-ри.

Намерих и закупих маркуч за долния извод на радиатора, монтирах го.
- подмених всички гумени съединения
- подмених горивни маркучи
- ремонтирах помпа от Лада с нова мембранка, клапанчета и глупости, стана чудесно
- разглобих, изчистих гняста във водната риза на изпарителя и с друга помощ после го настроихме
- почистих известна част от електрическата инсталация
- измих, почистих и намазах елементите на интериорът..... оси, пчели, клони, стари вестници, прах и паяжини
- смени се масло на двигател+ филтър
- смени се масло на трансмисия

И.....двигателя заработи още по-добре. Вече работеше сигурно, стабилно, не гасне, не придърпва. М, приятно изненадан бях - върви леко, силно и тяговито в почти целия диапазон от обороти. Много малко газ трябва, за да върви колата. А, тя се оказа много, много пъргава и .....динамична. Има ряз.  Минах към 200 км. в града.
Титла: Re: Peugeot 504
Публикувано от: madboy в Януари 30, 2011, 01:33:29
Добре дошъл колега ,много запазен автомобил с ИСТОРИЯ .

Преди около два месеца испуснах подобен автомобил с четирите фара и окомплектован за щатите ,за жалост докато се разбере кой точно е собственника и
след като говорих с една дузина хора и определяхме различните цени в един момент автомобила замина за отпадъци в Илиенци в София ....намерих го и в пункта до гарата но за съжаление вече разрязан ....
Радост за очите са такива автомобили .
Поздрави !!! :D :D :D
Титла: Re: Peugeot 504
Публикувано от: RadioMixx в Януари 30, 2011, 01:47:11
Ей тея хора акъл нямат да режат такива автомобили   :'(
Титла: Re: Peugeot 504
Публикувано от: dido1903 в Януари 30, 2011, 11:11:45
Колега,добре дошъл.
Белинда е много красива!!!
А знаеш ли за една нейна приятелка,на която й търсят 2 млн долара???
 O0
Пежо 504 на президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад се продава:
http://www.infotourism.net/story.php?storyid=6937&name=Naddavaneto+za+staroto+

Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: GT в Януари 30, 2011, 14:13:41
Благодаря на всички отзовали се. Обещавам, че ще внеса яснота по повечето страни неща в нея. А, те, не са никак малко. Просто в момента съм натясно с времето. Но, ще видим.  :)

Ако съответните администратори нямат против - ще направя горе в раздела тема, в която ще кача  техническа литература, книжки за 504. В които са описани  подробно и богато абсолютно всякакви параметри, размери, допуски, чертежи и приспособления, необходими за регулировка, поддръжка и евентуално ремонтни дейности по конкретен възел/агрегат/ купе и прочие карантия.  Както и някои интересни брошури.
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: Speeder в Януари 30, 2011, 14:22:07
Администраторите нямат против, даже благодарят!
Ако има проблем с размера на файловете, пишете ми на лично съобщение и ще го качим.
В момента ограничението е 100MB.

Иначе странните неща за мен са това, което привлича внимание и отличава от другите автомобили.
Понякога човек не е очаквал какви екстри и чудатости може да открие в един стар автомобил.
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: hydrometalique в Януари 30, 2011, 17:02:15
Поздравления и от мен.
Сега в Пловдив ли е колата?
Гледам снимките са правени на бул 6-ти септември.
Ще ми бъде приятно да я засичам из града.
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: DMC в Януари 30, 2011, 19:38:57
Добре дошъл колега, следя темата и от другия форум, поздравления за колата! Как се оправяш с частите, намират ли се лесно и на добри цени?
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: dido1903 в Януари 30, 2011, 21:04:30
Ако съответните администратори нямат против - ще направя горе в раздела тема, в която ще кача  техническа литература, книжки за 504. В които са описани  подробно и богато абсолютно всякакви параметри, размери, допуски, чертежи и приспособления, необходими за регулировка, поддръжка и евентуално ремонтни дейности по конкретен възел/агрегат/ купе и прочие карантия.  Както и някои интересни брошури.

Как ще имаме против, колега?!
Дори ще ти помогнем! То във "Френски автомобили" най-горе вече има раздел "Техническа литература".
Слагай смело там!
И ако имаш проблеми се обръщаш кам нас.  :)
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: GT в Февруари 06, 2011, 22:29:24
Здравейте. Днес, докато се канех да тръгвам към гребната база за среща, нащракахме с един колега няколко снимчици. Както се вижда, антикорозионните покрития са си свършили работата и ..... вече не са това, което са били.  O:-) На места се вижда оголена чиста боя със покрадваща се ръжда. Без фрапиращи разрушителни гнилочи. Е, нищо не е вечно.  Ясно е - на пролет, като се оправи времето и стане подходящо за такива събития, ще я обърна на една страна и ще се заловя с преглед и богато измазване на пода със една смеска, хем мека-хем пластична.

Две снимки на предни спирачни апарати, готови. Нямам нито време- нито желание сега да изпадам в дълбоки лъскави подробности с тях.  Вярно, щеше да бъде добре да се освежат и изпипат външно, както и на мен ми се иска.  Но, важното беше да се разглобят, измият, почистят, подмажат и сглобят с нови компоненти. И да работят сигурно.

На една от снимките се вижда преден ляв маркуч. М, той е фабричен, както повечето неща в нея. И както ясно си личи, просто се е разложил от старост, раздул се е и овлажнявал около зоната на повреденото място. Категорично за смяна. Дясният беше същият. И той за смяна. Уви - колата е от ранните години на производство и е със система ,,Girling". За нея маркучи, до сега не намерих. Намерих за 505 със същия агрегат, но те използват вече друга марка/тип спирачни апарати ( Bendix) и система. Търсих за по-нови 504, от 80-те години, но и те използват пък 3-ти вид спирачни апарати (Teves и 505 имат със Teves) Респективно на тях, различни са и маркучите. И не са съвместими. Сега опитвам от още едно място да намеря. Ако не стане, ще го мисля. В краен случай, може да направя преходници за тези нови/несъвместими с моите апарати маркучи, които имам.

Снимах предно ляво колело отдолу. Вижда се скъсаното от старост маншонче на лявия накрайник.  :( В прочем, предното окачване има 4 точки за гресиране : 2-та шанира и 2-та накрайника. Те са разглобяеми/ ремонтируеми и им се подменят чарковете вътре. Шарнирът на Макферсона се върти ВЪВ напречното рамо, има пластмасови части, една сферичка, законтряща гайчица, има друга голяма гайка, която стяга цялото съединение....и така-нататък.  Ще се наложи, защото са им вкоравени и напукани маншончетата.  Все съм смятал, че маншонът е 50% от надеждността на едно шарнирно съединение. А, без маншон, нататък знаете какво се случва. А, да сменяш, по-точно ремонтираш шарнир на Пежо 504 е НЕзадоволителна работа. 

- сваля се колелото
- свалят се накладки
- целия спирачен апарат се демонтира от шенкела
- отвива се главината
- демонтира се цялата главина, заедно с диска и все карантия
- всичкото това, за да се демонтира един извит, подсигуряващ щит на предпазната ламарина на диска, който не позволява да се отдели рамото от амортисьора, дори да си отвъртял и разхлабил целия шарнир от гайките му

Другия вариянт е да се отреже подсигурителният издатък и така се спестяват всичките горни операции. Недостатъкът е, че при случай на силно износване/потрошаване/ изваждане на шарнира, както загатнах по-горе, амортисьора директно се отделя от носача. И се получава задължително ПТП. Аз ще го направя по горния дълъг начин. Тъкмо ще измия, гресирам и регулирам предните главини.


Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: Speeder в Февруари 07, 2011, 00:36:28
То това е едно от хубавите неща на Френските автомобили.
Измислени са по друг начин просто.
Аз такъв спирачен апарат не съм виждал и ми е любопитно каква е функцията на голямата черна планка?
Като я гледам обхваща диска.


П.П. Ааа, сега виждам, че на нея се поставя едната накладка и не е като при новите системи :)
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: GT в Февруари 07, 2011, 01:30:36
Да. По принцип, тук нещата са двойни. Имаш 1 спирачен цилиндър, но с 2 бутала вътре, които работят в противоположна посока. Лявото (което гледа към лявото колело) директно бута вътрешната накладка към диска. Дясното, излизайки навън, избутва/прибира супорта, към който е монтирана външната накладка. А, самата тая черна работа (супорта), се плъзга по канали изработени на цилиндъра. Цилиндъра на този вид е захванат към шенкела. Супорта е подвижен. Като цяло е идея шейна.  Има притягаща скоба, при евентуално износване, да не дрънка супорта в цилиндъра и обтягащи пластинки, по които се плъзга супорт/цилиндър. И които ти осигуряват стегнатост между супорта и цилиндъра. По този начин се елеминира за цял живот всякакво тропане, дрънкане, раздрънкване, разтракване. Ако не се счупят де. Което раздрънкване, обаче го има при всички следващи видове апарати. Те вече са наопаки, с 1 цилиндър, но 1 бутало, което пак работи по горния ред, но функцията на дясното бутало се изпълнява от дъното/корпуса на цилиндъра. При тях, супорта е закрепен за шенкела и тежкият цилиндър, заедно с още 1 черна част+ накладките се друсат, тресат върху плъзгащите се повърхнини се унищожават взаимно.

Има и друго. Старата система, когато е изрядна работи задължително равномерно лява/дясна накладка. Обикновено, поради бездействие се поврежда дясното бутало. Понеже лявото бута накладката, но супорта е подвижен спрямо цилиндъра и го движи - двете накладки пак си хващат добре. Да, ама не.  :D След 10-20-30-40 години, нещата не са вече баш така. Имаш вече едно добре заседнало бутало. Което съчетано с разложени маркучи, разпаднали се прахозащитни О-пръстени и застояване, предизвиква повече натиск на течността върху срещуположното движещо се бутало. То натиска накладката в диска, но понеже сега няма реакция в другото бутало, което да придърпа/помогне да се плъзне супорта -  външната накладка се трие по-слабо. И за да ти спира колата, просто трябва да прилагаш съмнително по-голямо усилие върху педала. Започва да ти яде вътрешната накладка силно, външната по-слабо. Накрая, колелото ти задържа, започва загрява, а така ще ти бракува накладки/диск и ще ти протече грес от главината, ще започне да ти гори 2-3-5 литра гориво отгоре, кофти.  И разглобяваш за ремонт.  O:-) Сори за дългите фермани, но нещата трябва да се излагат така, както са.
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: Speeder в Февруари 07, 2011, 09:47:17
Абсолютно точно.
За мен хидравличните системи на автомобила било на съединител или спирачки са първото нещо, което почти гарантирано ще се ремонтира при стар автомобил
Как са частите за това Пежо, намират ли се?
Спирачна помпа например, накладки?
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: GT в Февруари 07, 2011, 11:50:51
Това е основното нещо, върху което съм мислил. Части, които да са годни за употреба се намират с повече упоритост, мерак и най-вече хора по-навътре в тези среди. Като цяло, не е като съвременен автомобил.  В магазините повечето не са чували за 504, някои само си спомнят 505. Да не говорим за големият флагман 604. Който в същност е платформа/окачване/двигатели/механика 505 и само външно е голям и различен.  ::) Иначе по артикулен номер може да се намерят/направят и добри неоригинални части, при това от доста качествени материали. Това също е правилен вариянт.

Консумативи се намират лесно. Дори накладки стават от модели Пежо от 80-те и 90-те години. Докато има части за 405/205/605/206/406 - ще има и консумативи за 504.
Французите обичат да слагат в нови модели, архаични двигатели, докато си изкарат новите. Това е прекрасно. Дори тяхните делка ,,Дюцелиер" с каквото е моето 504, ги има в :
- Рено 5 - 1100/1400 кубика
- Рено19 - 1400 кубика
- Фиат Регата.....
- Фиат Ритмо.....
- Фиат Фиорино......
- Ситроен също ги използват, масово и в драстично по-нови модели
-  и още доста различни марки автомобили, които използват тази марка и модел разпределител

От същите горни, винаги може да си вземеш чукче+наковалня и изобщо имаш избор. Самия двигател е много лек и лесен за поддържане. Разпределителният вал е  долу в блока, задвижва се с двуредова ангренажна верига, която има само един малък обтегач и това е.  Иска регулировка на чукче, масло с филтър и понякога свещи. Въздушният филтър не се сменя, а се мие с бензин през 20-30 000 км и отново се използва. Той работи в маслена вана - това дългото черно, което виждаш над двигателя на снимките.  O:-) Алтернатора е високо горе,  неговото обслужване е леснолствие, а е винаги сух и чист.

За спирачната помпа има оригинални ремонтни комплекти. И в ръководствата е описано подробно. Но, дали ще стане след толкова години+известна корозия, като стигна до нея ще пиша.  За горната помпа на съединителя, проблем не би следвало да има - става от 505. За тях помпи има. За долната, също има комплекти и описания за ремонт. Чудно, не ми е протекла. Чудя се от време на време, кога ще протече по никое време. И до нея ще стигна.

Просто, когато купуваш такава кола, трябва да приемеш реалността. Няма да е все така права и лъскава след 1-2-3 години, все някой ще те натисне, все някой ще ти чукне мигач/стоп/броня, все нещо ще остави следи в натоварения трафик. Трябва да се проверява редовно, да се поддържа и да се пази. Някои части са буквално екзотични - цилиндровата глава, читави клапани, разпределителен вал, стартер и стъклария.  Трябва да имаш резервни такива. Това не значи, нарочно да съсипваш добре работещи неща в колата.  Насъбираш още 2-3 цели сортирани на части. По-лесно е да се намери цяла кола, която да разфасоваш, заедно със всичките й дребни елементчета.

ПС А, да вметна. Трудно се намират качествени тампони за двигател.  Колата има кардан, който обаче НЯМА кръстати карета, няма гумени тампони/арета, няма висящи опорни лагери - няма нищо. Представлява един прав, плътен вал със шлици в двата си края. В предния си край, влиза в опашката на кутията, а отзад влиза в диференциала. Скоростната кутия е свързана ТВЪРДО с диференциала, посредством стоманен кожух. И вътре в него е карданът, който се гресира от една гресьорчица, завита на кожуха.  За това е много опасно, ако се скъса някой тампон на мотора и се кара колата така - ще счупи корпус на диференциал или директно ще спука/ скъса камбаната на кутията. Което е по-вероятно.

Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: DMC в Февруари 09, 2011, 16:48:45
Ето няколко теста включващи 504, но са на немски:


http://e12.assertion.de/archive/11/1973/0019/04axx002.htm
http://e12.assertion.de/archive/11/1973/0017/04axx002.htm
http://e12.assertion.de/archive/11/1973/0052/04axx002.htm

Отгоре над снимките има бутони за навигация.
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: baccara в Февруари 10, 2011, 00:45:10
Много се радвам за твоето Пежо, много е запазено. :) Радвам се, че има фенове като мен на френските автомобили. ;) Аз съм има и Ситроени и всякакви други подобни.
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: GT в Февруари 10, 2011, 11:39:11
Е, не съм чак фанатизиран от идеята. Харесвам определени модели от определени марки. Наред с 504-ката, вариянтите бяха Мерцедес W 123- 280, БМВ Е 28, Алфа Ромео (алфа 6) турбо-дизел, 5-цилиндровия VM. От всичките, готова, легална и изрядна кола, движеща се веднага на самоход беше само Пежото. O:-) А, то беше най-дърто и обикновено от всичките. Спартанско е от към оборудване, няма какво да се лъжем. Поне моята е точно все едно Жигули.  :))  Няма значение де.

 Тези дни, като събера спирачната система, ще прегледам управлението. Хубава работа, ама така и така съм го хванал, ще сменя де-що тампон има. Те са точно 6+ 2 сайлент втулки. И да не се навирам там вече. Като се натуткам с работата, ще дам и някоя снимчица.
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: Speeder в Март 20, 2011, 22:22:43
Другарю Живков, видяхме Пежото, хубаво е!
Чухме как работи двигател , и той хубаво работи.

Ами кога ще се повозим в този френски двулитров автомобил?
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: GT в Март 20, 2011, 22:54:49
О, ще се повозим. Може да помръднем до Стара Загора за оглед на един донор, ако е хубаво времето следващата седмица.
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: dido1903 в Март 24, 2011, 15:07:04
Другарю Живков, като бдителен член на партията-майка да докладвам за нещо, което може да е от интерес за Белинда. Баси,как го написах !   :D :D :D

Виж какво намерих в Пежо-форума:
http://peugeotclub.info/forum/viewtopic.php?f=47&t=67326
"Продавам нов, оригинален /пежо/ съединител за пежо 504. Купих го от Кореком за колата на баща ми през 80-те години, но така и не го използвахме Мога да изпратя снимки и повече информация при поискване - [email protected] "
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: GT в Март 25, 2011, 00:21:14
Охо, прекрасно съм Ви благодарен, другарю Дидо. В прочем, имам регистрация и в Пежо клуба, ама не бях влизал известно време. Ама, сега го видях и веднага драснах там. Само искам да разбера, дали ще ми върши работа. Бих го взел, дори да не ми трябва, но ако не ми става, ще оставя някой друг да го вземе. Като се замисля, Белиндата е с фабричен съединител все още. Но, работи коректно и има още много пробег в него. Рано е за смяна, а и е доста занимавка това. Не става, като на друга кола със задно предаване.  Надявам се, че ще успея да го карам поне до 110-120 000 км. . Само трябва да ми каже колегата някаква цена, защото знам колко струва хубав, съвременен и качествен такъв за моята - не скъп.
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: SPEARHEAD в Март 30, 2011, 20:42:57
 Поздрави за колата !  Този модел има много общи части с 404 и според мен части се намират всякакви. Веднъж като го стегнеш това Пежо ще живее много години. До колкото знам е било "кола на годината" за Европа през 1968г
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: GT в Април 25, 2011, 01:54:29
Отдавна не съм писал тук. Та, има малко развитие по темата.

Случи се лек инцидент в една планинска местност. Влага, студ, вятър - за пореден ( 9 път) останах без спирачки. Нямаше как да се убие скоростта до спиране и на скорост, но вкарах от 3-та 1-ва с междинна газ веднага и намалих малко. Ударих една крайпътна неравност, изкривих ляв рог и се наложи сред нощ да сменям шарнир, за да се прибера. Няма да изпадам в подробности, че не е за разправяне. Тези дни правих предницата, която така и така се беше раздрънкала порядъчно. Трудно намерих чашки за шарнира на макферсона. Още по-трудно ги отвих, защото някой простак зверски беше набил контрите там. Накрайниците ги имах на части и им смених джаджите вътре. Метална чашка с болта и долна пластмасова с кръгли конусни шайби, играещи роля на пружина гарантираща стегнатостта на болта. Рогът изправихме, минах стенд, стана.

Управлението добре, обаче и спирачната помпа побългарих. Време, време й беше, търпението ми свърши. За пореден път ( буквално 10-ти), спирачната помпа напусна сервото, за пореден път извадих разложени гумички на меки части пак течността ми беше почерняла. Не знам разни хора, как продават тези части в магазините, не мисля и другите дето ги купуват, не облазявам майстори които ги монтират.  То не бяха Опелски, Ситроенски, Алфови, Пежарски, Ренарски, Фолксвагеновски, Фиатски - имам поне десет комплекта. Вярно от всеки ми трябваха само 2 броя, които ми идваха точни на размери. Е, и десетте изкараха по 4 седмици, а последните изтърваха, потънаха и.....така. Твърде неконфликтна личност съм, за да се занимавам със разправии по фирми и скандали.

Този път, обаче реших проблема радикално. Наврях гумички от помпа на Лада 1500 - тях  ги знам от опит, че са последното нещо, което умира в колата, а със Ладова помпа спорове не съм имал за гумени части. Моята беше 30 годишна с фабричната течност в системата, бистра като нова. Така ще кара и тази. Точно станаха, обезвъздуших и сега спираме както подобава.
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: madboy в Април 27, 2011, 01:38:57
Лоша работа ,дано си намерил лечение на ЛЮБИМИЯТ ми модел от ПЕЖАТА
разгледай в EBAY има доста оферти на добри цени ...този перфектен автомобил си го заслужава .
 :D :D ;D
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: SPEARHEAD в Май 05, 2011, 20:39:38
 Имаш ли някакъв интерес към цяла 504ка ? Колата е на приятел и е в добро състояние, двигателя е много запазен, коша не е гнил, има само външни забележки по купето. Ако не се продаде и тя ще замине за вторични :(  Ако имаш интерес ще питам за снимки и цена. Човека има и доста части за 504.
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: rumen_spasov в Май 12, 2011, 08:23:50
тодоре извиняваи чак сега видях сьобщението ти книгата за 123ката е твоя поздрав
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: Христо Бабачев в Май 12, 2011, 09:32:08
 Имаш ли някакъв интерес към цяла 504ка ? Колата е на приятел и е в добро състояние, двигателя е много запазен, коша не е гнил, има само външни забележки по купето. Ако не се продаде и тя ще замине за вторични :(  Ако имаш интерес ще питам за снимки и цена. Човека има и доста части за 504.
        Колега SPEARHEAD имам някъкъв интерес към този модел, така че дай някакви снимки и координати на собственика.
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: GT в Май 12, 2011, 15:24:09
Оценям въпросното предложение. Обаче, не искам друга. Преди време търсих интериор и намерих цяла кола. Не я дадоха на части. Беше с перфектния червено-черен салон, ама без забележка. Замина на вторични цялата. След още 3-4 такива случая, взе да ми писва да се ядосвам за глупости. Искам аз да разкарам и моята скоро време. И да изрина всичките мазета/тавани с части, които толкова събирах.
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: GT в Септември 17, 2011, 18:46:40
Моля, темата да бъде заключена. Лично аз нямам какво повече да кажа в нея.
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: Speeder в Септември 18, 2011, 10:32:11
Живков, може някой друг да има какво да каже.
Съмнявам се ти точно да се изчерпаш.
Сигурен съм, че можеш да ни разкажеш още някое скорошно преживяване.
;)
Титла: Re: Peugeot 504 1972 г.
Публикувано от: GT в Септември 18, 2011, 14:14:22
Не мисля, че трябва да се казват други работи. Ако някой има за казване да си направи нова тема. Просто и пригледно.  ;)