Classic Car Bulgaria
Автомобили => На изток от Желязната завеса => Темата е започната от: Frysco в Август 14, 2017, 14:05:10
-
Много се колебаех, дали тази кола е за този форум, но знам че има хора които ще я харесат. Лада Самара по принцип не е още класически автомобил, но при все това, започна да изчезва от пътищата на страната. А когато един масов и популярен автомобил започне да се вижда рядко, то значи е дошло времето му да се търси, с цел съхраняване, от тези хора които ги интересува.
Аз по принцип имам слабост и интерес към автомобилите от началото на 90-те години. Така е с много хора, интересуващи се от автомобили, като за всеки са интересни масовите коли от детството му. В моето присъстват естествено соц класиките, ладите със задно предаване, москвичите със задно, волгите и шкодите... но към началото и средата на 90-те, се появиха и много западни масови коли - Опел Кадет Д и Кадет Е, Корса А, Форд Ескорт и Орион (простете ми, че не съм наясно с индексите), Фолксваген Голф Мк.1 и Мк.2, Поло, разбира се френските Рена, Пежа... знаете за кои коли говоря. Те тихомълколм изчезват и много малко хора се интересуваме от тях, те са масовите серии, не са спротни и луксозни, не са краткосериините колекционерски модели... Това са колите, които се движеха по улиците и изпълваха съзнанието ни като деца, когато започвахме да се интересуваме от автомобили изобщо.
Редом с тях, имаше и нови руски модели, това са Москвич 21412 и модификацията му Алеко, ЗАЗ Таврия, вече има тема за една такава, в този раздел, Шкода 135, Фаворит и Форман. И естествено, Лада Самара или Спутник. Без да съм търсил специално Самара, случайно ми попадна обява за една такава. Заслуги за това има Димитър Загоров. Отидох и харесах изключително запазеното състояние на колата. Пробега е едва 54 000 км, което може и да е много и малко, но все пак собствениците са успяли да я съхранят в заводското и състояние. Купих я и я прибрах при мен.
Плановете са да я запазя в оригинален вид, но смятам да я поддържам в движение и ще заменя частите, които пречат за тая цел. Колата не е рядка, но ще става и ако успея да я запазя, след време ще е чудесен екземпляр. Засега само съм я измил, включително пода и двигателя, в момента я почиствам отвътре.Ще полирам и ваксирам боята. Има само няколко трапчинки по предния и задния капак. За съжаление се лющи боята по пластмасата над фаровете и радиатора и там или трябва да отида на компромис и да я пребоядисам цялостно, или да се опитам частично или да си го оставя така. Много искам да запазя максимално оригиналната боя. Ще дам джантите за пясъкоструене и прахово боядисване, в оригиналния им цвят и ще обуя нови гуми. Останалото са механични неща-иска нов съединител, ремък, ролка и водна помпа (за всеки случай, че тези самари удрят клапани). Колата е с 1300 кубиков двигател и четири предавки оригинално, нямам намерение да правя никакви модернизации с по-силния двигател и пет степенната кутия.
(http://media.snimka.bg/s1/5967/038177475-big.jpg)
(http://media.snimka.bg/s1/5967/038177476-big.jpg)
(http://media.snimka.bg/s1/5967/038177477-big.jpg)
(http://media.snimka.bg/s1/5967/038177478-big.jpg)
-
Ей спомени. :D
Интересна придобивка.
-
Честита нова придобивка!
Днес Самарата за много хора не е нищо особено, но тя имаше почти митичен статус в нашето детство - късния соц. В края на 80-те всяко семейство имаше вноска за Лада и съответно чакаше да излезне заветния номер. Имам ясни спомени от вълнението, свързано с покупка на нова семейна кола по времето на Перестройката. Вариантите бяха 1) чакаш години за нова Лада и 2) не чакаш, но взимаш нещо от по-нисък клас. 2108 беше нещо извънземно - почти западна кола. Това по време, когато да се доредиш до най-простата Лада 1200С и си най-щастливия човек на света. Нали не си взел дефорсе или Вартбург (в края на 80-те двутактовите имаха ограничение за движение в центъра на София на четни / нечетни дни по спомени). Който купи 1500С, петица или дори седмица - леле мале! Баровец! Тия коли държаха много висока цена и при препродажба.
Мототехника регулярно опитваше да примами внеслите за Лада да си купят нещо по-нежелано. Така стана и с нашите. Пускат съобщение от Мототехника, че вместо да се чака за Лада може да се вземе Шкода 120Л. И айде 1986г тате и чичо с по една нова Шкодичка. И пак радост в къщи - все пак нова кола сме си купили.
Тогава - 1986г почва и вноса на 2108. Помня като се появи една пред съседния блок при баба ми и дядо ми в Хиподрума. Пишеше отзад "Спутник". На фона на старата Жигула на дядо и разните Москвичи, Трабанти, Застави, Шкодички по улицата, тази беше нещо тотално различно и много по-модерно. Колко съм зяпал интериора и ми изглеждаше ехеее! На фона на 120ката на тате това беше космически кораб.
В крайна сметка Самари при соца са продавани много малко. Есента на 1989г. вече не можеше да се купи Лада от Мототехника. Тогава на дядо Васко му излезе вноска за Лада. Отива - няма Лади. Ще има ли? Не се знае, ама май няма. Какво има - Москвич с предно и новия Вартбург. Дядо ми винаги е карал Лади - първо Жигула, после 1600 и после години наред разказваше как се е чудил кое от двете да купи - Москвич или Вартбург. Вартбургът 1.3 никак не му харесал - все пак кара Лада 1600. Москвич 21412 ловешка сглобка с аларма и радио за 12000 лева?! Като няма друго, това ще е и взе Москвича. Калпав колкото си щеш, разпадаше се от нов. Седеше му в гаража до 1996г, а той си караш вече грохналата Лада 1600. За 17г. й беше навъртял 570000км! С газова уредба от най-първите, не слизаше от нея.
Самарата беше много по-надеждна от Москвичите с предно, и дори 90-те началото си се броеше за хубава кола. Това на фона на Голф 1, Кадет Д и Ескорт вафлен стоп, които масово се внасяха тогава. По онова време Голф 2 и Кадет Е бяха недостъпни и редки и на мен ми изглеждаха като нещо почти фантастично. Особено Кадета със заоблената форма. Говоря за 92-3г когато с приятелчетата обикаляхме и зяпахме колите по паркингите.
Автопаркът беше тотално различен спрямо сегашния. Имаше страшно много коли от 60-те или дори от 50-те. Тогава в квартала имаше таксита Мерцедес 180Д - мече и Форд Таунус 17м двуврат, стояха до тогавашния хотел Славия на стоянка. Волги, Варшави, Рено Дофин, Москвичи 407 и 403 - колкото си щеш и в движение, и зарязани. Масови бяха Жигулите и Москвич 408/412, Трабантчета, Вартбурзи, Шкодички, Запорожци. За нова кола масово се купуваше Тико. Тогава кварталната мутра караше Е30 и то се броеше за по-хубава и рядка кола от колкото е ново М3 в момента. Внасяха се западни коли от 70-те и началото на 80-те. Който има пари караше Мерцедес 123 200Д или 240Д, които обикновено не палеше зимата от слаб акумулатор и гадна нафта и ги виждах теглени от някой Москвич или Лада да ги дърпат да запалят...
После дойдоха мизерните години - от 96та нататъка.
След 2000-та всички соц коли се разпродадоха в провинцията или върнаха за скрап. Така изчезнаха и Самарите от улиците.
Не малко Самари приключиха като състезателни коли. До края на 90-те това си беше отличен избор за бегачка. Тогава в масовите класове А5 и А6 се караха само Лади - петици, седмици 21074, Самари и ставаха люти битки особено на писта. Писта София беше на пътен възел Бояна, ходехме и поне на мене най-интересни ми бяха именно Ладите. Караха ги "на уволнение", бръмчаха брутално и въобще си беше забавно да се гледат коли "направи си сам".
Сега в София, а и не само в София, Самарата е тотална екзотика.
Дръж я гаражна и си я поддържай в оригинален вид. Като се замисля, май из целия Лада клуб няма такава хубава ранна Самара. Опитай да я събереш в пълен комплект, оправи външните забележки и я консервирай в кухините.
На соц събора с нея или с изпитаната 1600? Ако трябва да съм честен, и преди 20+ години като се учих (а аз се учих точно на 1600), и сега, старата четирифара Лада по- ми харесва за каране от Самара или Москвич 21412.
Ти имаш избора на дядо ми - да караш старата, дето гори повече, но пък върви хубаво и не трака и не скърца, ама си е стара, или да заложиш на по-новия модел, който пък е със скърцащ интериор от калпава руска пластмаса...
-
Благодаря.
Тя си е напълно комплектна, дясното огледало си го няма заводски, на мястото му е тапа. Смятам така и да си остане, щото съм свикнал от шестицата само с ляво да карам. Външно почти няма забележки, като изключим лющещата се боя от пластмасата отпред, следи от боя от леко подпиране зад дясната врата и малко окислената боя. А и матиралата боя на джантите - за щастие резревната не е ползвана никога и лесно ще установим правилния цвят.
Всичко останало по нея си е заводско, дори по механиката не е пипана почти. Цинка по детайлите изглежда ок, държана е на сухо. Има парафин в кухините, но ще го повторим.
Съединителя е зле, тресе и отделя високо, много е неинформативен, но на тоя модел това си е детска болест. Ще трябва да го сменя. Трябва да се смени и каренцето на скоростния лост, че луфта е голям, а се чува и едно бучене, което може да е от лагери на главини, а може и да е от старите гуми.
За карането-няма място за сравнение, колата е доста по съвременна от Лада 1600, по удобна ми е.
На соц събора няма да съм с нея, първо трябва да се отстранят забележките.
-
Честито! От самарите точно тривратките с първата маска, толкова недолюбвана навремето като дизайн, но мен те най ме кефят - следващите фейслифти с 5 врати и седаните просто обезличават модела. Иначе самарата се произвждаше чак до началото на новия век, има в квартала едно бивше такси, което допреди няколко години все още си функционираше като такова. Разбира се маската отпред е много променена с някакви невписващи се в цялостната линия овални фарове + разни пластмасови престилки отстрани и отзад... абе с две думи естетическа трагедия! Ама твоята придобивка носи баш 80-тарския дух и в този си запазен вид гали окото и гъделичка носталгията :D
-
Мерси! И ще гъделичка носталгията все повече и повече. Мен лично, много ме радва и съм се заел да и придам вид на нов автомобил, което не е много трудно, но си изисква усилия. Почистих я, полирах я, освежих и броните, сега ще трябва да дам на Цецо Михайлов да боядиса муцунката, че боята и се лющи.
-
Честито, чудесно изглежда! :D Имахме същата /и още я има, но като недвижимост/, но червена. Пак такава - с едно огледало, с пластмасова предна маска, по която боята започва да пада, с фабрични вдлъбнатини по предния капак. Баща ми беше направил вноска още 1974 година, при което дал и огромен куп пари - колкото половин кола тогава или даже половин апартамент, след което последва 15 години чакане, не просто безлихвено, ами отрицателно-лихвено, защото когато ни "излезе номерът" през април 1989, огромната начална вноска беше вече само малка част от цената на колата. И Самарата си беше доста скъпа! Спомням си, че беше слънчев ден - около 18-ти април струва ми се - и семейно отидохме, повече от щастливи, в Мототехника. А там една зала с наредени една до друга самари в богат избор от цветове - бели и червени :)) Решихме, че ще е червена, защото преди това имахме светла, бежова жигула. Спряхме до една червена, служителят на Мототехника седна вътре и...... така и не запали! Само върти и толкова. Така че се пренесохме на следващата, която вече запали и си тръгнахме с нея. А какво чудо за времето си беше!!! Хората я гледаха с интерес и завист, беше направо като космически кораб! :)) Гледаха я от всички страни, приклякаха даже отдолу да видят каква е. Съседите се събираха на тумби - един не харесваше предницата, друг /пенсиониран летец/ твърдеше, че отсечената даница ще завихря боклуци :)) Та така, беше чудо на техниката. Като цяло доста ми беше удобна, относително надеждна, безумно корозонеустойчива, независимо от напръсканите с някакъв консервант вътре ламарини. Оригиналните части бяха що-годе нормални, после след години каквото се счупи, като заменя оригиналното с ново, руско, уж оригинално - стой та гледай или гледай та стой, някакви неща, дето по принцип не се очаква никога да се сменят, ставаха на консуматив :)) Абе, руска история, но определено като чисто нова беше интересна и с напълно прилични за времето си показатели.
-
Ето един малък подарък от мен по случай новата придобивка - статия от дебютната за модела 1986 г. публикувана в източногермански алманах със сравнителни характеристики спрямо повечето западни модели от същия клас. Колата на снимките е 1:1 и като модел и като цвят с тази на Радо :)
(http://pichost.name/images/2017/08/24/100_4648379b0.md.jpg) (http://pichost.name/image/YVXwb) (http://pichost.name/images/2017/08/24/100_4649212e5.md.jpg) (http://pichost.name/image/YVv6V) (http://pichost.name/images/2017/08/24/100_46501159a.md.jpg) (http://pichost.name/image/YVBxL) (http://pichost.name/images/2017/08/24/100_46513eef1.md.jpg) (http://pichost.name/image/YVRXH) (http://pichost.name/images/2017/08/24/100_46529dd98.md.jpg) (http://pichost.name/image/YVqum)(http://pichost.name/images/2017/08/24/100_465355b26.md.jpg) (http://pichost.name/image/YV0zf)
-
Честито и от мен!Имам абсолютно същата,купена като подарък за сватбата на родителите ми от дядо и баба на 20.02.1989г,като дори и тапицерията на седалките е същата.Със същата пластмасова маска,по която трудно се задържа боя :D,със същата тапа на дясната врата,която махнах защото не ми харесваше,но още си пазя.Всичко,което е казал Теодор си е точно така,страшно много гние,всяка следваща част която сложиш се оказва по-калпава и изкарва по-малко време от предишната,по едно време проблемът с термостата се беше превърнал в хроничен :)),пластмасите и таблото се нацепват,кората на багажника изгаря от слънцето и се чупи и провисва,но да приемем,че това е нормално за близо 30 годишен автомобил използван ежедневно.Относно цветовете те са много и най-различни като бял,червен,бежов,светло син :D(но по-рядко) и съм виждал само една зелена Самара в с.Пъвомайци.Може да се каже,че нашата Самарка или както аз и казвам Белият Звяр :D се е превърнала в част от семейството и никога не ни е минавало през ума да се разделим с нея.С нея татко е докарал от родилното мен и сестра ми,в нея съм отраснал,на нея се научих да карам и най-важното никога не ни е предавала.Сега се сещам,че като малък не ми харесваше,защото е тривратка и не можех да свалям задните стъкла,детска му работа :D :D :D.Когато споделих с майка и татко,че искам да я възстановя не мога да ви опиша колко много се зарадваха.За нас това е повече от кола,това е символ на семейството!
-
За мен това е един чудесен автомобил. Имах същата преди 10-12 г.и нямам никакви забележки.Колата е с прекрасен еластичен двигател спрямо скоростите и адски икономична. Не ме е оставяла по пътищата и не ми е създавала проблеми.Карах я непрекъснато докато не скъсах задният мост. И от тук нататък ще посоча недостатъците----и той е само един-----гниенето. Защитата на ламарината е много лоша и самата тя е тънка. След като закърпих моста я по-карах още известно време докато пак го скъсах-------нямаше вече къде да го хвана и колата се отправи за вторични--------------колкото до двигателя -сигурно щеше да изкара още 200 000 км.
-
Благодаря за добрите думи. Благодаря и на Митко за подаръка, почвам да уча немски, хехе... вчера взех боя за маската, оказа се стандартен 233 бял цвят. Свалил съм ги и ги готвя за боя. Чакам и един комплект инструменти за т.нар. PDR да дойде от английско скоро, че освен тая и другите две коли имат вдлъбки. Ма първо трябва да потренирам как се прави.
-
Аз да се върна малко назад и да допълня казаното от Момчил, за да не стават обърквания и недоразумения за бъдните поколения, които четат, защото написаното остава (надявам се) :)
Мототехника действително регулярно се опитва да примами чакащите за Лада към нещо друго, но причините затова са доста по-сложни в действителност. На практика почти веднага след започването на производството на ВАЗ 2101 през 1970-а започва износът й за страни от СИВ първо, и най-бързо и в най-големи обеми за България в частност. По това време, повечето тук са наясно, Жигулата представлява в достатъчна степен абсолютна техническа новост и тук, и в СССР първоначалният интерес към нея не е много голям (което за тогавашните условия означава просто липса на стотици хиляди чакащи, а не залежаване на стоката). Тук се намесват много фактори, най-вече техническа закостенялост на тогавашния клиент, че дори и от компетентни хора - механиците и инженерите, призвани да ги обслужват. Както и да е.
Първото тримесечие на 1971 в архивите е отбелязано като началото на вноса на новия модел. През същата тази година са внесени 10 795 бр. от новия модел, като следващата година са 2 пъти повече. Тенденцията към нарастване в геометрична прогресия на вноса се запазва едва докъм средата на 70-те, когато, съгласно договора с ФИАТ, СССР започва експорта на ВАЗ 2101, 2102 и 2103 към капиталистически държави за твърда валута и всичко вече се съобразява с това. По това време търсенето в СИВ на тия модели вече е огромно, а производството е ограничено спрямо мощностите на завода. Важно е да се подчертае, нещо което винаги тук се пропуска - плътно до началото на 90-те търсенето на коли от СИВ (в частност Лади), на запад никак не е малко - защото за прагматичните никак не са без значение потребителските качества на тия модели предвид смешната им (за западняците) цена. Великобритания, Франция, ФРГ, по-късно Холандия и Дания са достатъчно огромни пазари за продукцията. Скандинавските страни - Финландия, Швеция и т.н. пък въобще няма да отварям дума - там съветския автопром е на водещи позиции още от 50-те.
Следователно следващите години бройките все повече намаляват, а търсенето се увеличава в пъти. Към началото на 80-те чакащите в Мототехника са вече над половин милион и съвсем естествено ДСО-то търси начини да удовлетвори търсенето. Започват нерегулярни и недоговаряни предварително доставки на големи партиди на Застави от Югославия, от 1986 също и Дачия от Румъния. Вносът на двутактови от ГДР, ПФ от Полша и Шкоди от Чехословакия също се увеличава над договореното, в рамките на възможностите на заводите. Пренасочват се също коли от ВТО Интеркомерс (предназначени за продажба чрез прословутия Кореком), както и бройки предназначени за държавни и обществени организации.
Редно е да се подчертае, че алтернатива винаги е имало - както Трабант, така и абсолютно свободно продаващите се модификации на Москвичите. Само техния брой към средата на 70-те достига нива от близо 30 000 бр. на година - около 1/3та от тях родна сглобка. Само че хорските мераци са изменчива величина и към началото на 80-те се забелязва очевиден отлив от тях, в условията на абсолютен дефицит. Образно казано, всички искат Лада. Добре, ама по вишеуказаните причини ладите все повече намаляват стигайки към средата на 80-те до бройки от около едва 7000. По време на "великата" горбачова перестройка пък дори и договорените бройки започват да не се изпълняват без никакви обяснения, средно с ок. 200 на месец (за всички съветски, не само Лада).
За организираните от същата тази Мототехника търгове за употребявани автомобили (в голямата част западни), както и целия внос през Интер комерс (и последващата продажба чрез Кореком) няма да отварям дума. Просто търсенето е огромно.
1989 г, най-вероятно виждайки че нещата вървят към нови икономически взаимоотношения, от преучредената вече Държавна Фирма Мототехника се заемат да ликвидират гонещата милион опашка от желаещи и договарят съвсем други количества (може би срещу валута) от СССР и всички досегашни доставчици от СИВ. Само от СССР за 1989 са внесени 45 110 а-ла, срещу едва 18 708 за предишната година. Подобен е и ръстът от всички други страни от СИВ. Естествено към края на 1989 Лади вече няма, може би - както споменава Момчил. Но това далеч не е края - още следващите години вносът е прихванат от частници и до към втората половина на 90-те Лада остава най-продаваната марка нови автомобили, плътно следвана от Деу моторс. (ултра-популярното Тико, както и свърхвървежния Рейсер - хем Кадет, хем пък и нов).
Но ако се върнем към 1990-а нещата изглеждат така - чакащите се пренасочват към Москвич 2141, Вартбург 1.3 и ЗАЗ Таврия. Най-вероятно. Защото за 1990-та статистика и отчет няма - ДФ Мототехника е ликвидирана на 14.11.1990. Някякви бройки Лади също са продадени през Мототехника - колко, както казах данни няма.
Този прекрасен екземпляр е един от един от 88 760-те произведени ВАЗ 2108 за 1989 и една от 12 300-те лади внесени през същата тази 1989-а. Самара със същия цвят и жена собственик виждах преди няколко години при Иван и Янчо от бившия сервиз Дружба, не знам защо беше там. Казвам го не че са толкова редки, колкото в другия форум споменаваш, че си я взел от жена. Честито!