Classic Car Bulgaria

Автомобили => На изток от Желязната завеса => Темата е започната от: Методи Кръстанов в Август 28, 2019, 11:56:59

Титла: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Август 28, 2019, 11:56:59
Имам малко време да покажа още един москвич, то не е москвич, ами си е Рила 1400, сглобена в Балкан Ловеч през 1970г. Историята - имам гадния навик всеки ден ден да гледам обяви в мобиле, карс, продавалник, базар и други тем подобни сайтчета, дето са много хубави наистина, но само в джоба и здравето бъркат.
Та преглеждах си аз мобилето, било е есента на 2016 година и какво да видя - обява за москвич 408 И пикап, на смешна цена именно в Ловеч, родния му град. Аз имам някаква налудничава страст към пикапите и тогава естествено набрах телефона - собственика вика ''така и така москвича няма никакви документи, незнам от колко години не е мърдан, не е пален поне от три години, иначе до последно палеше''. Аз му викам виж дали има течност в спирачките, има ли съединител. Той ми каза, че до последно е имало и че в момента има течност в спирачната помпа, но помпата на съединителя е пресъхнала. Аз казах, щом има спирачки идвам да го взимам. Той пита откъде, от Софията ли, ти ще дадеш повече за репатрак отколкото за колата. Викам му и се подхилвам - никакъв репатрак, на ход ще я докарам. Човека се вцепени и явно ме помисли за луд. Да бе да, невъзможно е, той не е каран от години. Казах му само стои и гледай :) И така в една хубава събота, разбира се с моя другар в пъклените работи или както го наричам за по кратко  - СПД, натоварихме части за един москвич в един мои жълт 2138 и потеглихме на път. Взехме и четири гуми и всичко необходимо.
Пристигнахме в Ловеч, пикапа бе в едно село на 2км. от града. Оказа се, че човека с които говорих по телефона е на работа, но бе оставил майка му да ни следи пъклените действия. Жената ни каза за колата - мъжа и я купил през 90те години от някакъв военен които накарал войниците му да направят москвича на пикап. Действително беше доста солидно и добре направен, личеше си че е бил мераклийски. След това го ползвали до 2005-2006г. като кола за всичко, предимно за нивата и къра. После го бракували и горе долу оттогава си стоял на това място където го заварихме. После мъжа починал и останал сина и, които не му се занимавало. Жената го пазела от сантимент, но в крайна сметка решила да го продаде защото сина и трудно паркирал неговата кола покрай пикапа. Аз и казах, че ще го караме на ход. Тя само ме погледна и явно си помисли че съм душевно болен - абсурд вика, той сигурно от десет години не е мърдан и пален. Аз обаче си бях наумил, че няма москвич които да не мога да придвижа от точка а до точка б и запретнах ръкави.
Оказа се, че москвича е Рила, сглобен в Балкан Ловеч през 1970г.  и даже на табелката му пише Рила 1400. Освен това бе от първите 408И, защото бе от 1970г., Първите впечатления на някой друг щяха да са -  тоя варел е тотален скрап, нищо не става от него. Аз обаче видях някакво бижу и се изпълних с ентусиазъм, колата имаше страшен чар и в кабината се чувствах супер уютно. Навсякъде имаше паяжини, черупки от орехи и други играчки на мишки, съсели и други добронамерени животинки за които москвича е бил дом в продължение на години.
Гумите бяха тотално изгнили. Чудното бе, че все още имаше спирачна течност в помпата. Помпата на съединителя бе пресъхнала, водните съединения бяха почти на тор, ел инсталацията на места бе проядена от мишки. Разбира се първо опитах да запаля двигателя. Предвид прахта в която бе потънал, явно не бе пален от години. Маркучите за бензина бяха разложени, но аз бях подготвен и ги смених. Резервоара разбира се бе пластмасова туба. Бензиновата помпа бе опечена, но аз си носех и я смених. Подкачих бензин, естествено карбуратора започна да прелива. И за това бях подготвен и смених иглата. Кабелите на свещите бяха под всякаква критика, учудващо делкото изглеждаше запазено. Кабела на свещта на втори цилиндър бе привързан със свинска опашка и самата свещ бе омазана със някакво лепило. После разбрах, че резбата е прецакана и свещта е лепена. Добре, че не тръгнах да свалям свещите, ами реших да пробвам. Имаше малко проблеми и с контактния ключ, но докарах стартер и контакт, то нали са две жици на кръст общо :) Стартера горкия едвам едвам въртеше, но мотора запали след няколко опита. Жената направо не можа да повярва и веднага се обади на сина и да каже, че москвича запали. Мотора работеше сравнително добре, макар, че ни опуши докато се изчистят боклуците и прахоляка. Следващата стъпка бе помпата на съединителя, която бе запекла и освен това и долния цилиндър бе запекъл. Тук споменах доста майки, няколко лели и племенички, защото имах ядове с долния цилиндър, които едвам разглобих и свалих, но в крайна сметка смених гумичките и обезвъздушихме. Запалих, включих на скорост и мръднах напред - няма такава радост, 100 девственици да ми дадат, няма да се радвам така :) Дотук добре викам си, сега спирачките. Педала имаше твърдост, но спирачки никакви. Разбира се си помислих, че всички цилиндърчета са запекли и така си беше. Всички цилиндърчета буквално се бяха самозаварили.
Последва дълго разглабяне и почистване на цилиндърчетата. Не ме питайте как ги раздвижих щото доста майки и лели отнесоха. Обаче така и не успях да раздвижа предните десни цилиндърчета, тези на предното дясно колело, но си викам с трите останали колела, все ще се приберем. Това после ми изигра една шега. Последва смяна на четирите гуми и доливане на масла и бензини, както и проверка на всичко. Като дойдоха спирачките изкарах москвича за пръв път от доста години. Жената стоеше и не вярваше. Пак се обади на сина да му каже. Последва една скалъпена автомивка с маркуч от един цол и градинска помпа, вследствие на което и ние със СПД се изкъпахме без да искаме :) Изкарах го на улицата. Кварталните пияници се събраха и казваха ''ей и аз съм имал такъв'' или ''ей това чудо откога не съм виждал'' :)

Тук сме сутринта на път за Ловеч със СПД, настигнахме и изпреварихме една жигулка :)

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998136.jpg?r=0)

Паркираме до пикапа, които бе завит все пак с найлон и речни камъни:

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998147.jpg?r=0)

Една важна и рядка табелка:

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998216.jpg?r=0)

Първо отваряне на капака, на снимката не личи действителната мръсотия:

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998139.jpg?r=0)

Нямахме време да снимаме всичко, защото имаше много работа. Тук съм вече на финалния етап като сменям гумите:

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998150.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998153.jpg?r=0)

Изглед отзад:

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998142.jpg?r=0)

Вече на градинската автомивка, не съветвам никой да си мие колата с един цол маркуч под налягане :)

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998145.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998151.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998149.jpg?r=0)

Тук даже мяза малко на ел камино....:

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998148.jpg?r=0)

Вече сме готови за пътя до София. За последен път излизаме от вратата на двора:

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998154.jpg?r=0)

Когато тръгнахме на път жената собственичка още не можеше да повярва и дълго гледаше зад нас докато свихме зад завоя:

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998141.jpg?r=0)

Стигаме до шегата която ми изиграха предните десни цилиндърчета - по време на движение натисках спирачката силно с цел да видя какви спирачки има, като карах бавно. По едно време почнах да усещам, че колата задържа и се усетих какво стана - налягането бе избутало буталцата на предното дясно колело, но поради мръсотия и ръжда не можеха да се върнат. Спряхме на една бензиностанция. Как свалих барабана само аз си знам, добре, че имаше щанги. Едното буталце успях да раздвижа, другото обаче не се даваше, поради което отвих спирачния маркуч и го затапих окончателно: Тук загубихме много време и вече почна да се стъмва, а бяхме едва на изхода на Ловеч. Фарове никакви, но за това по натам :) Тук СПД снима и не смее да каже нищо, защото бях бесен на себе си, че не затапих колелото преди да тръгнем, а си знаех че може да стане така.

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998138.jpg?r=0)

Оттук вече нещата потръгнаха и започнахме да се движим нормално. Заредихме го с бензин и потеглихме:

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998152.jpg?r=0)

Лека по лека стигнахме до София без никакви произшествия, като повече от 70-80 не съм вдигал, не че не можеше, ама кардана имаше големи вибраций. Вече бе тъмно като в рог и моя СПД с моя жълт 2138 караше пред мен да свети с фаровете, че нищо не виждах. И ето видях табелата София при Яна и се успокоих и дадох газ и изпреварих моя СПД. Казах си, стигнахме София, я да го видим колко върви. Настъпих газта докрай - 100, 110, 120 стрелката отиде към 130, колко е вярна никой не знае. И тогава се чу ''прассс'' и забочна едно буботене. Веднага спрях. Слязох и какво да видя - свеща на втори цилиндър виси на кабела, а по резбата се вижда лепило. Ясна работата. Пробвах да завия друга свещ, нямаше смисъл, защото не бе останала никаква резба. Пробвахме с подръчни материали да навием нещо на резбата, но неуспешно и при най малкото подаване на газ свеща избиваше. Викам си, много важно ще карам на три цилиндъра. Да ама, втори цилиндър хвърля горивна смес на поразия и пожара е в кърпа вързан. Веднага набих един маркуч и го насочих надолу към асфалта. Продължихме на три цилиндъра. Решихме да го оставим в София при един познат, защото до Луково имаше още 40км. и ме бе страх да не се запали. Беше вече много късно и се прибрахме да се наспим. На другия ден твърдо решен да го прибера в нас се въоръжих с водопроводни конци и поксипол. Намазах свещта колкото можах и навих водопроводни конци:

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998156.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/5877/037998155.jpg?r=0)

Изчаках да стегне лепилото и веднага към нас. Да ама не, след два три километра, с едвам подаване на газ стана същото и пак изби. Викам си или ще се паля или ще те прибера. Сложих му пак маркуч, да не пръска директно бензин към бобината и кабелите и газ на три цилиндъра към вкъщи. Въобще не го жалих - така и така ще се сваля главата. Той пък ме прибра на 40 километра без проблем и без да се запаля. Това бе едно приключение, сигурно най голямото от всички и най трудно докарания ми москвич, а аз лично съм прекарал сигурно към 50 москвича :) Рилата ми е много симпатична. Има доста изгнило, но не е непоправимо, даже си е с оригиналните ламарини. Благодарение на моя съученик от темата за москвич номер 23 имам направо нова глава. Този кола доказа тезата ми, че москвич върви при всякакви условия и че е почти невъзможен за убиване :) Освен това в мен нахлу и друга мисъл - след атомна война ще останат само хлебарките, жените и москвичите....... :) Темата следва да бъде продължена.......
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: wander в Август 29, 2019, 20:33:47
Браво, най-после нова тема :) Всичките ти теми са интересни и било добре ако когато можеш ги продължиш с пресни снимки. Всяко докарване явно е приключение.
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: Frysco в Август 30, 2019, 15:16:08
Тея безпътно-транспортни съоръжения май си имат едни и същи проблеми...
Когато и мен ме беше заразила диагнозата (доста за което допринесе СПД) и купувах моя осмич, нещата бяха кажи-речи същите. Неизправни спирачки, които в общи линии преди да тръгна за София докарах до някакво състояние да не прави обратни завои с натискането на спирачката и прочее и прочее... естествено и освен номерата, нямаше нищо друго валидно. Но пък имаше жив собственик, което и ме накара да се съглася на покупка.
Аз се опитах да поправя изкъртената резба с втулка, за което похарчих почти 200 лв за инструменти. После се оказа, че трябват четири, а не една втулка, а накрая провалих цялата работа заради собствената си припряност и невнимание. Също се реши проблема с нова глава...
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: Acropolis 1800 в Август 30, 2019, 16:00:49
Уф, като чета се радвам, че приключих с марката. Взех моя от сантимент, защото лекувах депресия, но с Москала стана още по-тежка. Спомнях си втория бащин Москал, който беше надежден, но бях забравил за първия 412, който нон стоп даваше ядове с карбуратора К-126, спирачки и т.н.
Въобще нямах късмет с моя и не се запознах с правилните хора. Едва в последния момент преди разкарването се запознах с Правилния Човек, който разбира, готов да помага и с много свободно време. Но след 4 месечни мъки с този, хм, автомобил, мисля, че по-добре, че го продадох. Поне отиде в младо момче, което му се радва.
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Август 30, 2019, 16:51:04
Ех, момчете, момчета - пикапа беше ползван на къра, десет години не мърдан, не пален не се знае откога, неподдържан. Не знам колко други коли в същите условия ще изминат пътя от Ловеч до вкъщи :) Всъщност знам - николко. Вие какво искате - да вземете москвич на 45 - 50 години, каран в България, по кърища от български шофъори мърлячи, никога не ходили на майстор, никога не виждали сервиз или поне хора които знаят какво правят, никога не обслужвани на време, масло само М10 или 8, вода от чешмата в най добрия случай. Ползвани във времена когато е имало много за крадене и съответно ползвани за превоз на тухли и керемиди и всякакви други неща. Какво искате повече от тези коли ? След толкова години на мърлячи да са като нови ли ? Познавам Ви, уважавам Ви, ама понякога сте ми малко странни с това мислене. Калине, извинявай, ама ти заради едни объркани кабели продаде цял москвич. Е питам аз - москвича ли е виновен или този които не знае как да нареди кабелите ? А момчето получи прекрасна кола заради една най обикновена профилактика. И да извинявай, ама не си прав. Нито ти, нито Радо.
пс. обещавам другия път да е по темата за колата, но много се чудя като искате от 50 годишни москвичи да се държат като нови коли. Няма как, не и в България  ;D
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: krankenstein в Август 30, 2019, 17:06:46
Прав е Методи, москвичът е просто една стара марка кола със своите плюсове и минуси... е, има и по-дуракоустойчиви машини /както ги наричат рашките :)/, като Лада например - карал съм такава от съвсем зелен шофьор-тинейджър, когато не разбирах почти нищо от техниката на колите /не че сега разбирам много де :)/ Единствено ядове ми е правила ел. инсталацията, водната помпа се разпадна буквално на 25 хил. км /не знам дали е била карана преди това на вода или Тосол, не разбирах много тогава/, една бензинова тръба протече близо до кабелите и се подпалих леко :shy:... такива май бяха основно ядовете, въпреки че не полагах почти никакви грижи за колата в първите 4-5 г. къде от незнание, къде от липса на финанси и дефицит на части. Другите соц. коли като Заз, Москвич, Волга, Шкода... искат доста повече внимание и поддръжка, за да не създават сериозни ядове.

Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: Acropolis 1800 в Август 30, 2019, 17:47:17
Не бяха само объркани кабели. И преди да се объркат не работеше. И ми говориха глупости, че карбуратори с вакуум не ставали, трябвало да се сложи механичен от ВАЗ. Човекът, който го пусна в движение, Пламен, направи ОРИГИНАЛНИЯ карбуратор да работи, регулира запалването, натегна веригата, смени един изгорял клапан.
Причината за продажбата е, че не познавах добре Пламен, а новия собственик го познаваше. И ми писна, четири души се упражняваха на тази кола преди това и ставаше все по-зле. Това е истината.
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: Caxo в Август 30, 2019, 19:17:41
Истината е, че всички тия предимно соц. коли са били първа кола на много шофьори... и по-лошото е, че са били първи опитни зайчета на много "гаражни" майстори. Смея да твърдя, че към момента( благодарение най-вече на интернета и следенето на руски статии, форуми и т.н.) съм добре запознат с марката Москвич и 90% от нещата, които ми разправят "старите майстори" са грешни !  Да не говорим, колко си личи, на коя кола какво точно е било ремонтирано...точно то пак е станало за ремонт...  Отплеснайме се доста от същината на темата, затова ще помоля Методи да вземе да качи "пресни" снимки, та да се върнем към конкретния екземпляр :)
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: didotooo в Август 30, 2019, 22:42:55
Много увлекателно начало на темата ! Изчетох с голям кеф , макар и СОЦ автомобилите да не са ми голямата любов. Има някаква магия в това машината оставена години наред да умира бавно да види своя спасител  :D Доста добре изглежда след мивката с маркуча , очаквах след такъв тежък живот да няма прав детайл. Следя темата .
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: РумбатаБс в Август 30, 2019, 22:48:22
Не е важно дали има прав или крив детайл .... важното е собственикът да сложи "розови очила" и да действа  :)
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: Frysco в Септември 01, 2019, 19:02:45
Нее, аз не обвинявам колата... Че не го исках си беше чисто по моя вина, иначе нямаше нито една в осмича... Беше в перфектно състояние, за което аз в общи линии не съм си мръднал пръста. По скоро обратното, аз чупех, Стефан поправяше след мен.
Но като ти е зле на главата, няма логика. Все пак избрах много добър нов собственик... Поне много по-добър от мен.
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Септември 03, 2019, 11:00:47
Така....след като го докарах в нас, пикапа изкара една зима стоейки на едно място. Пролетта на 2018г. реших малко да го стегна и приведа в техническа изрядност и да го направя годен за каране. На тази първа снимка на двигателя се вижда как бях увил бобината, уж с цел да не хвърля искри към горивовъздушната смес излизаща през отвора за свещта на втори цилиндър:

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110268.jpg?r=0)

Тук се вижда маркуча които бях забил в отвора, за да отива сместа надолу, а не горе към делкото. След това един колега от москвич форума, ме светна, че е трябвало да махна капака на клапаните и да развия кобилиците на втори цилиндър, че да не отварят клапаните. Което е доста хитро решение, ама откъде акъл да се сетя за него. Така нямаше да има никаква опасност от пожар, ама.....

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110271.jpg?r=0)

Свещта която лепих с лепило и водопроводни конци, явно съвсем безуспешно:

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110269.jpg?r=0)

Капачката на радиатора беше изгнила и беше изхвърлило малко вода:

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110272.jpg?r=0)

Изглед отпред:

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110273.jpg?r=0)

Изглед отзад, забелязват се първите отливки на стоповете, които излизат в края на 69г. и заменят вертикалните стопове на 408. Следващите отливки са оребрени и с повече хром :

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110316.jpg?r=0)

Реших че всичко де е старо по и около двигателя ще сменявам:

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110276.jpg?r=0)

Повечето маркучи от маслената магистрала си бяха оригиналните с дата 1970г.

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110279.jpg?r=0)

Водната помпа при москвич 408 има тази метална пластина, която е с две гарнитури които са различни, но могат да се разменят и тогава почва да изхвърля вода от радиатора, поне при мен го направи, като ги обърках:

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110282.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110285.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110284.jpg?r=0)

Самата водна помпа, беше за лагери и смяна на уплътняващите елементи:

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110280.jpg?r=0)

Бил е оставян с вода, поради което тапите на блока едвам се държаха, съответно ги смених:

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110289.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110287.jpg?r=0)

Двг. беше обезглавен. Цилиндрите бяха добре, буталата нямаха луфтове, освен това имаше мощност дори на три цилиндъра като го докарах, поради което реших, че няма да пипам блока и буталата:

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110290.jpg?r=0)

В коша на москвич 408И има предостатъчно място и просто е кеф да го ремонтираш :)

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110291.jpg?r=0)

Главата, вижда се как на четвърти цилиндър вече има втулка, явно някой е сменял свещи на поразия, без да разбере причината защо двг. ги цапа. От опит казвам, че москвич цапа свещи от слаба искра. С правилна искра просто забравяш за смяна на свещи:

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110294.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110296.jpg?r=0)

Гърнето също бе сменено, интересното бе, че беше изгнила самата тръба на гърнето, която е доста дебела:

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110300.jpg?r=0)

Свалих и съединителя, беше буксувал и изкопал слънцето, намерих и сложих направо цял нов притискател /същия при москвич 408 е разглобяем и подлежи на ремонт, но не ми се занимаваше/ :

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110303.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110304.jpg?r=0)

За съжаление другите снимки от ремонта на ходовата част ги няма поради както се казва "технически проблеми". Затова ще обобщя какво бе правено - нова глава, с нови клапани, правена в сервиза на мой съученик и москвичаджия, нови свещи, нови кабели, нова плочка на делкото и кондензатор както и нова капачка, ново ангренажно  колело, рециклирана водна помпа, рециклиран стартер /всъщност само едно смазване и зачистване на контактите го направи като нов/, нов радиатор, нови маркучи навсякъде, ново реле за зареждане, нови тампони на двг., нови тапи на блока, връщане на лоста на скоростите на кормилото /тъй като беше свален на пода/, нови карета на кардана, старите буквално се разпадаха, ново масло навсякъде, рециклиране на всички цилиндърчета и помпи, ново гърне, монтиране на газова уредба, ново радиаторче за парно, смазване на всички механизми по купето, нови спирачни маркучи.
     След това направих първите пробни кръгчета, беше просто кеф за душата :) Вървеше, спираше, беше тих като църковна мишка, само мъркаше, ли мъркаше. Звука на москвич 408 за мен е музика за душата  O:-). След това се заех да изчистя купето. Нямах време да го боядисвам отвън, това ще е някъде напред във времето, но поне исках да изкърпя пода и да го измия. Отвътре беше просто ужасен. Поради това извадих всичко от купето:

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110320.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110319.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110311.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110312.jpg?r=0)

Тука мишките доста го бяха поизяли:

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110308.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110310.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110321.jpg?r=0)

"Легена" бе направен от конструкция със сваляеми дъски, много удобно и ремонто пригодно, но и много мръсно :)

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110315.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110314.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110313.jpg?r=0)

Оригиналните седалки и кори, кафяв много приятен цвят за мен, само че не ставаха за нищо. Близо 50-те години на съществуване без грижи не им се бяха отразили добре:

(http://media.snimka.bg/s1/6433/039110318.jpg?r=0)

И с това се изчерпват снимките които имам. Останалите когато вече е измит и сглобен ги няма вече, трябва пак да го снимам, но ще е по натам. Все пак трябва да се знае, че  изкърпих пода, измих всичко, отвътре и в легена има нова боя, има запазен червен салон от москвич от 72г., освен това изправих броните, изчистих всичкия хром, нови стъкла на мигачи и стопове, нови рефлектори на фаровете и хубави джанти и гуми. Накрая последва обща автомивка. Пикапа се промени коренно. Директно го пробвах до София. Пустиняка му си вървеше ли вървеше, а в кабината е много уютно. След това разбира се и го ползвах по предназначение - за превоз на материали и т. н, като разбира се го пазех. Работи само на газ, така и не му сложих резервоар за бензин, на негово място сложих газовата уредба. Карам си го от време на време. Много ми е симпатичен. Та така, трябва скоро да го снимам за да видите реални снимки. Планове за в бъдеще са му да му ударя една боя отвън, има и прагове за смяна и вежди. Но ще е по натам. За сега и така си го карам и си му се кефя. Не страдам от скрупули че имало малко ръжда и т.н. А и си ми върши страхотна работа, мога да превозя почти всичко :)


Та в заключение ще кажа - с минимални усилия и средства приведох една кола в движение, една кола която бе на 48 години когато я взех. Една кола напълно ремонто пригодна и така измислена, че с малко внимание може да бъде вечна. Една кола която може да надживее 99 процента от другите коли при същите условия. Има два типа хора - които обичат москвич и които го мразят. Няма среден тип които да е безразличен към тази марка. Е, аз съм от тия където обичат москвичите, даже може би прекалено много, ама такъв съм си. Москвича не е просто кола, това е начин на живот. Ако щете ме мислете и за луд, маниак и т.н, може и такъв да съм. Отплеснах се, пикапа ще снимам и покажа пак в най скоро време, даже мисля да го направя и ежедневка :) Толкоз за сега, скоро нови снимки O:-)







 
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: andi1 в Септември 03, 2019, 12:47:58
Ако не си затворил мотора още, промий много сериозно между цилиндрите в охладителната чадт. Там се задържат тонове ръжда и тиня и после мотора грее. Аз на моя осмск извадих 2 пръста ръжда, на друг осмак имаше и повече. Та няма да има охлаждане с толкова тиня вътре.
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Септември 03, 2019, 13:56:03
Ако не си затворил мотора още, промий много сериозно между цилиндрите в охладителната чадт. Там се задържат тонове ръжда и тиня и после мотора грее. Аз на моя осмск извадих 2 пръста ръжда, на друг осмак имаше и повече. Та няма да има охлаждане с толкова тиня вътре.

Благодаря за съвета, направил съм го вече, а мотора е сглобен още миналата година и вече има няколкостотин километра навъртени. Просто останалите снимки ги нямам вече. Мотора си работи екстра, не грее, има си мощност като за осмак и което е най важното - не тече масло :) С новото гърне като е на празен ход някой път мисля, че е угаснал, толкова добре работи, ама да не говоря повече, да не го урочасам :)
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Октомври 09, 2019, 10:17:01
Преди няколко дена ползвах пикапа ефективно. Освен че ми е кеф, че е москвич, ми върши и супер работа. Механично е напълно   завършен, външния вид не съм го пипал. Няма кога, а и така си ме радва. Иначе пали и върви без грешка. Не минах много километри, общо за тази година са не повече от 250-300, ама каквото ми е потрябвало да си транспортирам, съм го направил.
Малко снимки от онзи ден:

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143572.jpg?r=0)

Тук беше мокър и се вижда че е лъскав, ама всъщност боята е тотал щета:

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143573.jpg?r=0)

Хрома си е неговия оригинален, само го почистих и изправих броните:

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143589.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143586.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143587.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143588.jpg?r=0)

Товарния отсек събира доста. Изпитан е с 10 торби цимент и 10 чувала пясък едновременно:

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143585.jpg?r=0)

Салона - неговия оригинален беше кафяв, но беше станал на тор, сложих каквито имах седалки и кори, беше доста чистичко вътре, но не съм го чистил от няколко месеца:

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143574.jpg?r=0)

Иначе цялата кабина е изкърпена и мината с боя за цвят:

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143575.jpg?r=0)

Смея да твърдя че мотора работи почти идеално :)

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143576.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143579.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143582.jpg?r=0)

На табелката пише " Рила 1400", "Балканкар Ловеч", "Произведено в България", "1970г.". И си мисля - никога няма да видя съвременна такава табелка. Това е от епохата когато сме били производители, а не само консуматори. Ама какво да се прави.....

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143581.jpg?r=0)

На купе 408И газова уредба се монтира елементарно. Стойката за хидро-вакумния усилвател на спирачките при 412, пасва идеално за изпарителя. Водата за изпарителя се взема от маркуча за парното които минава точно оттам. Можеше да измисля по скрит монтаж за клапаните, ама не ми се занимаваше тогава:

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143577.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6450/039143582.jpg?r=0)

Та така - пикапа много ме кефи. Вътре ми е супер уютно, парното е на 6, скоростния лост на волана е много удобен. Като голям минус мога да посоча че копчето за чистачките е на неудобно място, трудно се достига, пречи лоста за скоростите, ама всичко друго е на удобно разстояние. Само ме е яд че нямам цяла предна седалка, ако си намеря ще си я сложа :) Звука на 408 мотора също е несравним. Абе москвич - кеф за душата :)
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: __smirnoff__ в Октомври 09, 2019, 11:03:40
Супер е Ловечкото Ел Камино :) Страшно много ми харесва! С цяла седалка ще е още по-страхотно, винаги съм ги харесвал диваните отпред :) А и така, както е в момента, с червен салон, също ми допада, някакси контрастира с тъмно синия цвят, добра комбинация е
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: andi1 в Октомври 09, 2019, 11:22:32
И при мен изпарителя е там, но мисля че идва твърде далеч от карбуратора. Сложих го от другата страна, до акумулатора, маркучите  стават доста къси и има доста по добра динамика. Минус на този монтаж е че не може лесно да се проверява маслото, да се сменят свещите. И пак го върнах там, където и ти си го сложил. Но имаше разлика, определено.
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Октомври 15, 2019, 10:00:49
      В неделята пак си върших доста работа с пикапа. Пустиняка си върви и не се оплаква, въпреки че си го товаря като магаре :) Снимах го малко от вътре:

      Разбира се бакелита отдавна е станал на прах. Цвета на таблото му е оригиналния, доста интересен за мен цвят, които не съм виждал никога. Стърчащите жици са за газ/бензин, все забравям да му взема и сложа едно копче. Затвърди се мнението ми, че лоста на кормилото е в пъти по удобен:

(http://media.snimka.bg/s1/6454/039152722.jpg?r=0)

      Тубата в момента е резервоар за бензин. Сложих газовата уредба на мястото на резервоара и така и не направих нещо по въпроса със местонахождението на бензина. Последно ми свърши газта и трябваше да ползвам бензин. Волана също се разпадаше и като стар колхозник го бях увил с изолирбант  >:D Ръчната също ми бе странна докато свикнах с нея. Стои на това място до около 1973г. Таблото с този километраж се монтира до към средата на 1974. След това идват кръглите километражи. Между другото топката на скоростния лост оригинално не е тази, по малка и продълговата е. Съответно нямах такава и сложих от механизма на шейните на седалките. Резбата пасва точно:

(http://media.snimka.bg/s1/6454/039152726.jpg?r=0)

Много ми харесва жабката с надписа, жалко само че е на латиница:

(http://media.snimka.bg/s1/6454/039152723.jpg?r=0)

Корите на вратите и седалките са от по късна година на производство. Оригиналните са с други шарки. Дръжките на прозореца и за отваряне се монтират до 73г. когато се заменят с по нови. Голямата дръжка на вратата е от 2140, оригиналните са по малки но нямат арматура и лесно се чупят и съответно трудно се намират. До 73г. рамката на малкото стъкло на вратата както и огледалото и арматурното табло се боядисват в цвета на купето. След това за няколко месеца тези "екстри" както и таблото се боядисват с проста черна боя, явно за по лесно до появата на полиуретановото табло в края на 73г.

(http://media.snimka.bg/s1/6454/039152724.jpg?r=0)


Та така, за сега пикапа върви екстра  O:-)
Титла: Re: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г.
Публикувано от: NikMar в Ноември 18, 2019, 15:07:51
Като си почнал колекция на Москвичи да ти предложа още един. Преди малко говорих с една комшийка и стана дума за Москвича на баща й. Той не го кара от 10-на години и стой на село в гараж, доколкото разбрах, жалко че са го бракували, да не му плащат верисиите. Иначе комшията си беше таабетлия и си го гледаше подобаващо. Той е от последните преди Алеко, маслено зелен. Ако проявяваш интерес мога да се опитам да те свържа с тях.