Classic Car Bulgaria
Автомобили => Немски автомобили => Исторически бележки за Немски автомобили => Темата е започната от: Gigabyte в Ноември 23, 2008, 18:15:03
-
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/df/Adam_Opel.jpg)
Опел (пълно име: Adam Opel AG) е германска фирма за производство на автомобили. Компанията е създадена на 21 януари 1863 г. и започва производство на автомобили през 1899 г. В наши дни, Опел е най-големият производител на Дженерал Моторс в Европа.
История:
През 1862 г. Адам Oпел основава собствено предприятие за производство на шевни машини. През 1898 г. механикът Ф. Луцман от Десау изработва няколко моторни самохода, сходни като концепция с представения пет години по-рано Бенц Виктория (Benz Victoria). Синовете на Адам Опел проявяват интерес към бензиновите файтони, които по същото време се изявяват успешно и в някои местни съревнования. През януари следващата година младите наследници на Опел купуват малката работилница на Луцман, патентоват неговата конструкция и организират серийното производство на автомобили с марката Опел Луцман (Opel Lutzmann).
(http://store.picbg.net/thumb/02/C3/efad2223881c02c3.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=efad2223881c02c3.jpg)
Те разполагат с открита четириместна каросерия и разположен отзад едноцилиндров двигател от 1542 куб. см, който позволява мощност от 3,5 конски сили. Този първи във фирмената история модел е изработен в 65 екземпляра.
През 1902 г. обаче той вече изглежда твърде архаичен и неперспективен като концепция. Тогава братята купуват лиценз за производство на френските автомобили Дарак (Darracq)
(http://store.picbg.net/thumb/5A/73/f98470fca3025a73.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=f98470fca3025a73.jpg)
чието тиражиране под марката Опел е организирано в Рюселсхайм. Каросерията е изцяло изработена в Германия, а шасито и двуцилиндровият двигател пристигат в завършен вид от Франция. Моделът е обозначен като Опел Дарак 8/4 ПС (Opel Darracq 8/4 PS), а през 1905 г. е усвоено и производството на 4-цилиндровия Опел Дарак 35/40 ПС (Opel Darracq 35/40 PS). Година по-късно обаче фамилията Опел решава да се откаже от услугите на А. Дарак, тъй като по същото време е завършен първият изцяло авторски сериен модел на Опел. Прототипът, наречен Опел 10/12 ПС (Opel 10/12 PS), е показан още през 1902 г. на изложението в Хамбург, а през 1906 г. от него вече са произведени повече от 1000 броя. След успешната си изява на международното автомобилно състезание за Купата на Кайзера от 1907 г. Опел се превръща в предпочитан доставчик на леки автомобили за държавния глава Вилхелм II. Първият фирмен модел, поръчан от двореца е Опел 65 ПС (Opel 65 PS) с 4-цилиндров двигател и специално изработена поръчкова каросерия тип „ландоле".
През 1909 г. се появява и моделът Opel 4/8 PS, по-известен като Докторваген (Doktorwagen), тъй като неговата надеждност, високопроходимост и пъргавина бързо са оценени от местните лекари. Автомобилът е снабден с четирицилиндров двигател от 1000 куб. см и тристепенна скоростна кутия, а максималната му скорост достига 55 км/h при мощност 8 к. с. Той се произвежда до 1910 г., когато е заменен от четириместните версии Опел 4/8 ПС (Opel 4/8 PS), Опел 8/14 ПС (Opel 8/14 PS) и Опел 10/18 ПС (Opel 10/18 PS) с каросерия тип файтон.
(http://store.picbg.net/thumb/E6/52/91bdb5c4f9c6e652.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=91bdb5c4f9c6e652.jpg)
До началото на първата световна война предприятието предлага особено популярните в Германия модели Опел 5/12 ПС (Opel 5/12 Р8), Опел 5/14 ПС (Opel 5/14 PS) и Опел 6/16 ПС (Opel 6/16 PS). По това време най-големият като кубатура автомобил на Опел е Опел 40/100 ПС (Opel 40/100 PS) от 1912 г., чийто осемциндров двигател е с работен обем от 10 200 куб. см, а максималната му скорост достига 120 км/ч.
През 1914 г. е създаден Опел ГП Ренваген (Opel GP Rennwagen), с който знаменитият пилот Карл Йорнс успява да спечели една от местните надпревари.
(http://store.picbg.net/pubpic/73/A7/6cf98863d5ae73a7.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=6cf98863d5ae73a7.jpg)
В техническо отношение следвоенните леки автомобили на Опел 21/60 PS и Опел 30/75 ПС (Opel 30/75 PS) са базирани на първия шестцилиндров модел на фирмата Опел 18/50 ПС (Opel 18/50 PS) от 1916 г. Въпреки своите достойнства тези луксозни лимузини се продават трудно, поради тежката икономическа ситуация в следвоенна Германия. Това е и основната причина, поради която през 1924 г. компанията лансира малкия двуместен модел Опел 4/12 ПС (Opel 4/12 PS), придобил красноречивия прякор "Лаубфрош" Laubfrosch, поради яркозелената си окраска. Популярният автомобил разполага с 4-цилиндров двигател (951 куб. см, 12 к. с.) и достига максимална скорост 66 км/ч. На негова база се предлагат още триместен седан, кабриолет (Opel 4/14 PS) и фургон.
Именно благодарение на Лаубфрош Опел се превръща в първата германска компания, усвоила конвейерното производство на леки автомобили. По повод на този модел обаче възниква конфликт с френската компания Ситроен, която обвинява Опел в плагиатство, поради поразителната прилика между него и Ситроен 5CV, произвеждан в началото на 1920-те години. Германците обаче успяват да докажат своята невинност и с това въпросът е приключен. Бестселърът остава на конвейера до края на 1925 г., след което на негово място идва вариант с четириместна каросерия, поставена върху удължено шаси, а старият двигател отстъпва на по-съвършен 1016-кубиков агрегат от 26 к. с. В този вид моделът се подвизава до 1929 г.
Един любопитен и съвсем немаловажен детайл от богатата фирмена история е и фактът, че някъде към средата на 1920-те години Опел става първият производител в света, който създава сервизна мрежа за обслужване на своите автомобили на територията на цялата страна.
Обвързването с Дженерал Моторс:
През 1928 г. компанията се трансформира от семейно предприятие в акционерно дружество Adam Opel AG. Година по-късно 80 % от нея става собственост на американския гигант Дженерал Моторс, а през 1931 г. отвъдокеанските господари придобиват изцяло предприятието в Рюселсхайм.
Същата 1928 г. остава паметна в историята на Опел и със създаването на уникалния свръхскоростен болид Опел РАК-2 (Opel RAK-2), снабден с ракетен двигател с твърдо гориво. На 23 май същата година на скоростната отсечка на пистата AVUS край Берлин Фриц фон Опел (внук на Адам Опел) успява да достигне със същия автомобил скорост 238 км/ч.
(http://store.picbg.net/thumb/F9/CF/a38c01e73a4ef9cf.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=a38c01e73a4ef9cf.jpg)
През 1929 г. е лансиран луксозният Опел 24/110 ПС Регент (Opel 24/110 PS Regent), снабден с 8-цилиндров двигател от 5970 куб. см., който е създаден като пряк конкурент на Мерцедес-Бенц. По същото време е представен и наследникът на Лаубфрош - Опел 4/20 ПС (Opel 4/20 PS) с 1016-кубиков двигател. През 1931 г. на негово място идва Опел 1.0 (Opel 1.0), а през 1932 г. и Опел 1.2 (Opel 1.2).
(http://store.picbg.net/thumb/60/97/b53fb5a220286097.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=b53fb5a220286097.jpg)
В средата на 30-те идва ред на следващото поколение достъпни компактни модели Р4, чието производство не след дълго достига до 100 000 броя годишно (според слуховете през 1938 г. производството на модела е принудително преустановено по настояване на новото националсоциалистическо управление; причината за това е, че лидерите на Третия райх не искат да допуснат американският завод да се превърне в конкурент на новостроящата се фабрика на Фолксваген).
Opel p4
(http://store.picbg.net/thumb/DC/D9/713215b4568fdcd9.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=713215b4568fdcd9.jpg)
Паралелно с дебюта на Р4 в средата на 1930-те години на пазара се появява и сензационният модел Опел Олимпия (Opel Olympia), чието име е вдъхновено от проведените през 1936 г. световни олимпийски игри в Берлин. Това е първият германски автомобил със самоносеща каросерия, който именно благодарение на тази авангардна особеност е със 110 кг по-лек от своя предшественик Опел Регент 1.3 (Opel Regent 1.3). Именно оттам са взети и първоначално използваните при Опел Олимпия двигатели, които впоследствие са заменени от по-модерни агрегати от 1288 куб. см (26 к. с.) и 1488 куб. см (37 к. а).
Опел Олимпия
(http://store.picbg.net/thumb/6A/3B/9a9b35cb091c6a3b.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=9a9b35cb091c6a3b.jpg)
Опел Кадет
(http://store.picbg.net/thumb/DC/B3/71ec3553c4f7dcb3.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=71ec3553c4f7dcb3.jpg)
В края на 1936 г. компанията предлага и още един достъпен модел от същия клас, наречен Опел Кадет. Той отново разполага със самоносеща каросерия, а външните му разлики с Олимпия са незначителни, като използваният в случая двигател е от предходния модел Р4. През 1938 г. Кадет е модернизиран, а неговото производство е поето изцяло от новия фирмен завод в Бранденбург, където след 1935 г. се произвеждат камионите Опел Блиц (Opel Blitz) и 1,5-литровите двигатели за някои от леките автомобили. При 6-цилиндровия модел Опел 2.0 Opel 2.0, произвеждан в периода 1934-1937 г., за първи път във фирмената история е внедрено независимо предно окачване тип Дубонет(Dubonnet), каквото след 1939 г. получават всички модели на Опел.
Opel Super 6
(http://store.picbg.net/thumb/36/91/59b5edf888393691.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=59b5edf888393691.jpg)
Opel Admiral
(http://store.picbg.net/thumb/A5/40/8a4e5606e00aa540.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=8a4e5606e00aa540.jpg)
По време на автосалона в Берлин от началото на 1937 г. компанията представя два нови модела - Опел Супер 6 (Opel Super 6) и Опел Адмирал (Opel Admiral). Първият от тях не се радва на особено дълга и успешна кариера, но вторият е приет с овации от публиката не само заради своя оригинален дизайн, но и заради мощния и надежден 6-цилиндров двигател от 3626 куб. см и максимална скорост 132 км/ч при мощност 75 к. с. Той се отличава с меко окачване, удобни седалки, ниско ниво на шума в купето и възможността за избор между две атрактивни каросерии с четири врати - лимузина и кабриолет, като паралелно с тях се представя и ефектни поръчкови каросерии на същата база, изработени от местни каросерийни майстори. Производството на Адмирал е преустановено в началото на Втората световна война, като до тогава са изработени близо 6,5 хиляди броя.
Когато Германия обявява война на САЩ, заводите на Опел преминават под държавен контрол. По същото време военните камиони Опел Блиц за нуждите на Вермахта се снабдяват с двигатели от Опел Адмирал. През 1944 г. фабриките на Опел претърпяват сериозни поражение в следствие на съюзническите бомбардировки.
Веднага след войната концернът Дженерал Моторс започва възстановяване на завода в Рюселсхайм, но фабриката в Бранденбург е изгубена завинаги. Причината за това обаче не са тежките разрушения, а репарационните договори, според които заводът е демонтиран и отново сглобен край Москва, където през декември 1946 г. започва производството на Москвич 400, напълно идентичен с Опел Кадет.
Москвич 400
(http://store.picbg.net/thumb/5B/65/82b97b11dfca5b65.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=82b97b11dfca5b65.jpg)
През 1939 г. дебютира и модерният седан от среден клас Опел Капитан (Opel Kapitan), който се отличава със своя авангарден дизайн, проектиран в САЩ, както и с изцяло металната си самоносеща каросерия и 2473-кубиковия си двигател от 55 к.с, Опел Супер 6 (Opel Super 6). Той става особено популярен не само в Германия, но и в останалите страни, в които се продава и до октомври 1940 г., когато принудително слиза от конвейера, е тиражиран в над 25 хиляди броя. Неговото производство е продължено с незначителни технически изменения и след войната, и по-точно между 1948 и 1951 г. След това моделът претърпява основна стилистична модернизация, изпълнена в подчертано американски стил. В техническо отношение една от малкото разлики с предходния вариант е, че скоростният лост вече е поставен на кормилната колона.
(http://store.picbg.net/thumb/39/76/220f64c28e573976.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=220f64c28e573976.jpg)
През 1950 г. е модернизирана и Опел Олимпия, като към стандартния седан с две врати се присъединяват и две нови модификации - кабриолет и универсал.
Opel Record
(http://store.picbg.net/thumb/BF/56/a3c611231eacbf56.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=a3c611231eacbf56.jpg)
Първият изцяло нов като външност следвоенен модел на Опел е бестселърът Опел Рекорд (Opel Record), който дебютира през есента на 1953 г. на автосалона във Франкфурт. Въпреки модерната си каросерия с две врати, предлагана във варианти седан и кабриолет, той запазва почти изцяло архаичната механика и 1488-кубиковият двигател от своя предшественик Опел Олимпия. В конкретния случай мощността и максималната скорост на модела са повишени съответно на 40 к.с и 120 км/ч. До края на 50-те години Опел Рекорд претърпява три поетапни модернизации, при които максималната мощност е допълнително повишена и е внедрена нова четиристепенна скоростна кутия. Появяват се и нови модификации, като седан с четири врати, универсал, обозначен като Караван(Caravan) и др. Клиентите могат да избират между двигатели с работен обем от 1196 до 1680 куб.см и автоматична трансмисия от типа Олимат (Olymat). Автомобилът се радва на особена популярност не само в Европа, но дори и на американския пазар, като между 1953 и 1960 г. първата генерация Опел Рекорд е тиражирана в повече от 1,5 милиона броя. През 1954 г. е представен и наследникът на Опел Капитан. Новият голям седан от „американски тип" се отличава с просторно пътническо пространство, панорамни стъкла, триместна предна седалка, тип „пейка", висящи педали и др. Първоначално е използван форсиран до 68 к. с. вариант на предвоенния 6-цилиндров агрегат от 2473 куб. см, но с появяването на новия Опел Капитан Р (Opel Kapitan R), в края на 1958 г. идва и нов 2605-кубиков двигател от 80 к. с. Като опция на този модел се предлага и полуавтоматична американска скоростна кутия, а след 1961 г. и напълно автоматичната тристепенна скоростна кутия Исейтроник (Esaytronic).
Opel Diplomat
(http://store.picbg.net/thumb/77/FC/871d9445a5db77fc.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=871d9445a5db77fc.jpg)
През 1964 г. се появява и напълно обновеният Опел Капитан А (Opel Kapitan A), чието външно излъчване отново съчетава най-модерните отвъдокеански тенденции. Пак тогава е лансиран и първият следвоенен модел на фирмата от представителен клас, при който е възродено името Опел Адмирал. Паралелно с него се предлага и почти идентичният Опел Дипломат (Opel Diplomat), който върви в комплект с 4,6-литров двигагел Шевролет V8 със 165 к.c. Впоследствие такъв двигател се поставя по поръчка и на моделите Опел Капитан и Опел Адмирал , като междувременно Опел Дипломат e снабден с нов 5,4-литров агрегат V8 с 230 к. с. И трите модела разполагат с идентично задно окачване тип Де Дион. През 1963 г. идва ред и на второто поколение Опел Рекорд, който се отличава със своята видимо уголемена каросерия, а след 1964 г. и с наличието на мощен 6-цилиндров двигател с 2605 куб. см.
Opel Kadett Rally
(http://store.picbg.net/thumb/23/FC/a9f04676152023fc.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=a9f04676152023fc.jpg)
През 1962 г., когато фирмата чества своя стогодишен юбилей, в експлоатация влиза новият завод на Опел в Бохум, където е организирано производството на възродения Опел Кадет. Това е компактен модел с две врати и нов двигател с 993 куб. см, слят в общ блок със съединителя и четиристепенната скоростна кутия, който осигурява мощност от 40 к. с. Три години след премиерата си той получава нов 1078-кубиков двигател, а през 1967 г. се появява и ограничена серия от спортната версия Опел Кадет Рали (Opel Kadett Rally), чийто работен обем е повишен до 1897 куб. см.
Опел Кадет Е „Автомобил на годината".
(http://store.picbg.net/thumb/0D/72/644c172b0f550d72.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=644c172b0f550d72.jpg)
През 1980 г. дебютира и първият във фирмената история модел с предно предаване - Опел Кадет Д. Четири години по-късно той е заменен от обтекаемия Опел Кадет Е, който е първият автомобил на Опел, удостоен с приза „Автомобил на годината".
По време на автосалона във Франкфурт през 1965 г. Опел показва перспективен прототип на първия в своята гама спортен автомобил, обозначен като GT, чиято ходова част е идентична с тази на Опел Кадет. Серийният вариант на модела е лансиран през август 1968 г. с два вида двигатели от 1078 и 1897 куб. см, като преобладаващата част от него се продава в САЩ.
През 1966 г. е предприета поредната по-значима модернизация на модела Опел Рекорд, който получава цяла гама модерни 4-цилиндрови двигатели от 1.5,1.7 и 1.9 л. с горен разпределителен вал, чиято мощност е съответно 66,75 и 90 к.с. През 1972 г. именно този модел за първи път във фирмената история започва да се продава и с дизелов двигател (2067 куб. см, 60 к. с), но през 1974 г. поради данъчни съображения работният обем на дизеловата версия е редуциран до 1998 куб. см. Последната модернизация на Опел Рекорд е направена през 1979 г. и в общи линии се изчерпва с поставянето на нов 1979-кубиков двигател.
Opel Commodore
(http://store.picbg.net/thumb/C9/23/80e4b55de197c923.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=80e4b55de197c923.jpg)
От 1967 г. паралелно с Опел Рекорд се произвежда и относително сходният като концепция модел Опел Комодор (Opel Commodore), който разполага с 6-цилиндров двигател от 2490 куб. см. Той се изявява успешно в редица автомобилни надпревари и се ползва с добро име сред клиентите. Модернизираният впоследствие Соглтосюге започва да се произвежда в австралийския филиал на GM.
Opel Ascona
(http://store.picbg.net/thumb/B9/B9/b3da3bacce51b9b9.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=b3da3bacce51b9b9.jpg)
Opel Manta
(http://store.picbg.net/thumb/42/17/8dbb351d723f4217.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=8dbb351d723f4217.jpg)
През 1970 г. Опел лансира своя нов модел Опел Аскона (Opel Ascona), който замества ветерана Опел Капитан (Opel Kapitan), като на негова база разработено и спортното купе Опел Манта (Opel Manta). И двата модела се предлагат с 4-цилиндрови двигатели с работен обем 1196, 1584 и 1897 куб. см, като пет години след своя дебют са основно модернизирани, а след 1980 г. Опел Аскона е тотално преработен и започва да се произвежда с предно предаване. В годините на своето производство Опел Манта e особено търсен модел и за цялата си кариера е тиражиран в над 1 милиона.
Opel Senator
(http://store.picbg.net/thumb/87/44/3c1acb0655088744.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=3c1acb0655088744.jpg)
През 1978 г. елитните Опел Адмирал и Опел Дипломат са заменени от Опел Сенатор (Opel Senator), който е лансиран в два 6-цилиндрови варианта (2784 и 2969 куб. см и мощност съответно 140 и 180 к. а), като може да се поръча и версия с тристепенен автоматик. На базата на помощната от двете модификации е създадено и спортното купе Монца (Monza), чиято предна част е почти еднаква с тази на Опел Сенатор, но задната част завършва в стил хечбек.
Опел Вектра
(http://store.picbg.net/thumb/33/8B/26095c990fdf338b.JPG) (http://picbg.net/img.php?file=26095c990fdf338b.JPG)
Opel Calibra
(http://store.picbg.net/thumb/B0/09/a5710220fa2fb009.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=a5710220fa2fb009.jpg)
През 1988 г. мястото на Опел Аскона е заето от новата Опел Вектра чието производство скоро след обединението на Германия е пренесено в бившия завод на Вартбург в Айзенах. След 1989 г. на базата на Опел Вектра се произвежда и спортното купе Опел Калибра (Opel Calibra), което идва на мястото на Опел Манта и се отличава с отлична аеродинамика (Сх = 0,26).
Производството на новото семейство започва през 1982 г. с модела Опел Корса (Opel Corsa) в испанския завод на компанията. През януари 1993 г. идва второто поколение Опел Корса и спортното купе Опел Тигра (Opel Tigra), базирано на същия модел, а през есента на 2000 г. е предприето следващото по-сериозно обновяване на компактния хит. Интересна новост при този усъвършенстван вариант е наличието на комбинирана полуавтоматична скоростна кутия Изитроник(Easytronic), с каквато се предлагат 1199-кубиковите версии на модела. През 2001 г. се появява и универсалната версия на Опел Корса, която е наречена Комбо (Combo) и разполага със същия двигател. През 1986 г. ветеранът Опел Рекорд е заменен от елегантната Опел Омега (Opel Omega), която се предлага във вариант седан и комби, а в края на същата година получава престижното звание „Автомобил на годината".
Година след премиерата на модела е лансирана и неговата по-престижна версия, наречена Опел Сенатор, при която е използван 6-цилиндров двигател от 2594 куб. см (150 к. с.) и автоматична скоростна кутия.
В края на 1993 г. дебютира второто поколение Опел Омега, което върви в комплект с няколко вида 4- и 6-цилиндрови двигатели, чийто работен обем се движи от 1998 до 3175 куб. см.
През лятото на 1991 г. мястото на Опел Кадет е заето от новия модел Опел Астра (Opel Astra), като лиценза за производство на самия Опел Кадет Е е продаден на корейската компания Деу (Daewoo). Следващата генерация Опел Астра е представена през 1999 г., като на нейна база започват да се произвеждат и универсалните миниванове Опел Зафира (Opel Zafira).
През 1991 г. производствената програма на Опел е обогатена и от първия във фирмената история вседоход - Опел фронтера (Opel Frontera), който фактически се явява германски аналог на Исузу Амиго (Isuzu Amigo), но за разлика от външното сходство, в случая е използван оригинален двигател на Opel. Не след дълго отново в сътрудничество с японската фирма е разработен и моделът Опел Монтерей (Opel Monterey).
Opel Vectra GTS
(http://store.picbg.net/thumb/2D/F9/d2829d9320592df9.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=d2829d9320592df9.jpg)
Второто поколение Опел Вектра дебютира през 1996 г., а следващото през пролетта на 2002 г. на автосалона в Женева. Тогава за първи път в производствената програма на Опел е внедрена безстепенната трансмисия, като през 2003 г. на базата на новата Опел Вектра е създаден и скоростният хечбек Опел Вектра ГТС (Opel Vectra GTS), снабден с 3175-кубиков двигател V6, благодарение на който мощно стта на модела достига 218 к.с.
През лятото на 2000 г. фирменият филиал в Полша започва производството на минивана Опел Агила (Opel Agila), който се явява аналог на японския Сузуки Вагон Р+ (Suzuki Wagon R+), но снабден с трицилиндров двигател на Опел от 973 куб. см.
От есента на 2001 г. започва и относително ограниченото като тираж производство на двуместния Опел Спийдстер (Opel Speedster) с каросерия тарга и разположен в пределите на базата 4-цилиндров двигател от 2193 куб. см.
През 2003 г. гамата е допълнена от изцяло новия модел Opel Meriva, базиран на Опел Корса, чието производство е усвоено от заводите на Опел в Бразилия и Испания. По-късно същата година в Рюселсхайм започва производството на седемместния Opel Signum.
(http://store.picbg.net/thumb/FB/CF/aa1a20adbab1fbcf.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=aa1a20adbab1fbcf.jpg)
Понастоящем компанията Adam Opel AG разполага с пет завода в Германия, които произвеждат около 650 хил. автомобила годишно. Останалите заводи на немския гигант са разположени във Великобритания, Португалия, Испания, Белгия, Полша, Унгария, Турция, Индия, Тайланд, ЮАР, Аржентина, Бразилия и Австралия
__________________________________________________
Информацията е взета от <!-- m -->http://www.plevenracingteam.com (http://www.plevenracingteam.com)<!-- m -->
Едит: Оправих снимките <!-- s;) -->;)<!-- s;) -->
-
До МАНТАТА са УНИКАЛНИ автомобили и след това много бързо ги настига ръждата :-D :-D
-
До МАНТАТА са УНИКАЛНИ автомобили и след това много бързо ги настига ръждата :-D :-D
:mrgreen:
-
Колега ,много изчерпателна и ползотворна информация ,надявам се да има повече желаещи да споделят - човек винаги има какво да научи :-D :-D :-D
-
Диск с моделите на Опел, издаден по случай 100 годишнина на марката. Файла е виртуален, прикачате към устройството и разглеждате:
http://zlatko.mine.nu/~bluebird/forums/Opel%201899-1999.nrg (http://zlatko.mine.nu/~bluebird/forums/Opel%201899-1999.nrg)
-
http://fakti.bg/avto/34246-prodadoha-opel-na-hitler-za-600 (http://fakti.bg/avto/34246-prodadoha-opel-na-hitler-za-600)
-
Тази статия е достоен пример за журналистически идиотщини :)) :)) И по света, и у нас, малоумниците-журналисти като няма какво да си пишат, правят точно така. Бомбастично заглавие - Опелът на Хитлер! В текста се оказва, че не било на Хитлер, а било използвано от антуража му /каквото и да значи това, при това по думите на световно неизвестния и отдавна починал дядя Вова/. Или в крайна сметка, това е най-обикновено и масово опелче, използвано във войната ::) ::)
-
То такива Опели и Мерцедиси у нас има няколко :) т.е. на Хитлер де :)))
-
То такива Опели и Мерцедиси у нас има няколко :) т.е. на Хитлер де :)))
Така е , безспорно. :)
Но аз съм от тези ,които не вярват че му е от любимите марки поради обвързаността и със САЩ.
Историята по този въпрос е неоспорима - идеята му за народен автомобил , реализацията със великия Фери Порше и пускането и в производство
през 1938г
Всъщност , той е харесвал Опел P4 за народен автомобил , но това се проваля точно поради тази обвързаност.
-
Хитлер едвали има нещо много против Опел. Не случайно Опел Блиц е най-масовият камион на Вермахта. В предвоенните години той има сравнително добри отношения със САЩ, много последователи там и не малко влиятелни симпатизанти. Дори самият Хенри Форд осъществява доста връзки с германските управляващи. За Хитлер са важни заводите, производствените мощности. А концепцията му за народен автомобил е доста далеч от Олимпията. Не просто формите и параметрите, но и голямата идея за Народен автомобил, произведен от народа за народа. Не пореден модел на някоя от големите фирми, а огромното начинание за народен заем, строеж с него на огромен завод, електроцентрали за него, град към завода и т.н. Волфсбург е било самотен стар замък, докато край него не изникват заводът и едноименният град!
Освен технически, той е имал и чисто естетически изисквания къл колата. Чел съм, че лично е поучавал Порше, как за вдъхновение трябва да служи природата, с нейните идеални аеродинамични форми - и колата трябва да е като майски бръмбар. Набързо надраскал овалните форми върху скиците, донесени от Порше. Хитлер е бил с художнически заложби и голям интерес в архитектурата, дизайнът въобще не му е бил чуждо занимание.
-
Хитлер едвали има нещо много против Опел. Не случайно Опел Блиц е най-масовият камион на Вермахта. В предвоенните години той има сравнително добри отношения със САЩ, много последователи там и не малко влиятелни симпатизанти. Дори самият Хенри Форд осъществява доста връзки с германските управляващи. За Хитлер са важни заводите, производствените мощности. А концепцията му за народен автомобил е доста далеч от Олимпията. Не просто формите и параметрите, но и голямата идея за Народен автомобил, произведен от народа за народа. Не пореден модел на някоя от големите фирми, а огромното начинание за народен заем, строеж с него на огромен завод, електроцентрали за него, град към завода и т.н. Волфсбург е било самотен стар замък, докато край него не изникват заводът и едноименният град!
Освен технически, той е имал и чисто естетически изисквания къл колата. Чел съм, че лично е поучавал Порше, как за вдъхновение трябва да служи природата, с нейните идеални аеродинамични форми - и колата трябва да е като майски бръмбар. Набързо надраскал овалните форми върху скиците, донесени от Порше. Хитлер е бил с художнически заложби и голям интерес в архитектурата, дизайнът въобще не му е бил чуждо занимание.
:) :) :) :)
-
Ето един поздрав за колегата ГТ51, малко снимки и Байърс гид за Аскона от неговата генерация. :)
Както и една статия и Байърс гидове за по-интересните модели на Опел от 60-те и 70-те.
Ако някой се интересува, мога да сканирам цялата статия със всички снимки и на другите модели.
(http://pichost.name/images/2013/02/25/q9Z2i.jpg)
(http://pichost.name/images/2013/02/25/blHhe.jpg)
(http://pichost.name/images/2013/02/25/i4oh.jpg)
(http://pichost.name/images/2013/02/25/RpICn.jpg)
(http://pichost.name/images/2013/02/25/kaODd.jpg)
-
В един от броевете на нашия авто билд от преди 2 месеца примерно я имаше същата статия
-
В един от броевете на нашия авто билд от преди 2 месеца примерно я имаше същата статия
Ами не е точно същата, или дори подобна. :))
Мотор Класик и Ауто Билд са конкурентни издателства.
Да, немския Ауто Билд също имат олдтаймер издание, казва се Ауто Билд-Класик, от което редовно чат-пат идват и в БГ Аутобилда статии, вкл. и за ретроколи.
Но разбира се, подобни конкурентни списания и издателства абсолютно не си разменят статии, и права на статии, едно спрямо друго. ;)
-
Сигурно си прав, но точно тези опели бяха представени и в билда, ако е била някаква PR акция от страна на GM, може да са били поканени журналисти от различни издания.Мнението ти ми припомни, че преди 4-5 години Ауто мотор унд шпорт пуснаха един брой от тяхното издание за класически автомобили и уж трябваше да има продължение, ама така или иначе броя си остана единствен.От страна на такъв тип издания в България нещата много куцат.
-
Сигурно си прав, но точно тези опели бяха представени и в билда, ако е била някаква PR акция от страна на GM, може да са били поканени журналисти от различни издания.Мнението ти ми припомни, че преди 4-5 години Ауто мотор унд шпорт пуснаха един брой от тяхното издание за класически автомобили и уж трябваше да има продължение, ама така или иначе броя си остана единствен.От страна на такъв тип издания в България нещата много куцат.
Ами не, конкретната статия ПР на Опел не е.
Иначе те Мотор Класик са влиятелно издание, и каквото речат да тестват специално за тях, и от оллдтасймер дилъри, и от големите немски концерни с готовност си ги вадят от гаражите и колекциите, и им ги предоставят ексклузивно, на отделни сесии.
Но, да не би да имаш предвид, че всъщност че тази статия си я гледал не в Аутобилд-БГ, а в Аутомоторспорт-БГ?
Така да, това е възможно, защото АМС и Мотор Класик са от едно също издсателство издавани, базирано в Щутгарт, така нар- Мотор Пресе Ферлаг.
А иначе, жалко, че не се продължи традицията на изторическите броеве на АМС.
Щяха според мен да се купуват, особено на цената стандартната от 5 лв/брой.
-
Ами те бяха писали уж че започват издаване на такава поредица, ама дотам, а беше хубав първи брой с много добри статии. А за статията за опелите май си прав, че я гледах в АМС, а не в билда.
-
Ами те бяха писали уж че започват издаване на такава поредица, ама дотам, а беше хубав първи брой с много добри статии. А за статията за опелите май си прав, че я гледах в АМС, а не в билда.
Хаха, да.
Аз ако се напрегна, доста подробно мога да сетя и за съдържанието на почти всеки брой от БГ изданията на Аутобилд и АМС от последните години, защото и тях ги купувам почти винаги.
Та поне през 2012 година, в Аутобилд-БГ статия за толкова различни ретро Опели няма, и трябва съответно, а и поради авторките причини, в АМС да си я видял. ;D
-
Ако това е така- Амин, славна фирма беше. O:-)
https://fakti.bg/avto/227019-oficialno-peugeot-kupi-opel-za-22-mlrd
-
Май ще е така, за съжаление... :'(
-
Дженерал мотърс продаде губещия Опел на Пежо
/БТА/
Френският автомобилен холдинг Пе Ес А груп (PSA Group), обединяващ марките Пежо (Peugeot), Ситроен (Citroen) и луксозната Де Ес (DS), съобщи днес официално, че се е споразумял да купи губещия европейски бизнес на американската компания Дженерал мотърс (General Motors Co.) за 2,2 милиарда евро (2,3 милиарда долара), предадоха световните агенции.
Пе Ес А ще плати 1,3 милиарда евро за европейското подразделение, произвеждащо коли от германската марка Опел (Opel) и британската Воксхол (Vauxhall), както и 900 милиона евро за европейската част на финансовата компания Джи Ем файненшъл (GM Fiancial), съвместно с френската банка Бе Ен Пе Париба (BNP Paribas), уточняват АФП и ТАСС.
Френският концерн се ангажира да върне Опел и Воксхол на печалба, прицелвайки се към оперативен марж от 2 процента до три години и 6 процента до 2026 година, при подкрепата на икономии от мащаба за 1,7 милиарда евро, отбелязва Ройтерс.
Сделката, обявена днес в Париж от Дженерал мотърс и производителя на Пежо и Ситроен, ще пренареди сектора и ще създаде автомобилостроител номер 2 в Европа след Фолксваген (Volkswagen).
Обединената компания би могла да прави по 5 милиона коли годишно, посочва Асошиейтед прес.
Дженерал мотърс къса връзки с Опел след 90-годишна собственост върху марката. Около 9 милиарда долара за загубите на американския автомобилен гигант в Европа от 2009 година, припомня ДПА.
Придобиването на подразделението, което подлежи на одобрение от регулаторните власти, вероятно ще бъде завършено до края на годината.
Сделката предвижда да бъде поет контролът над 12 производствени съоръжения, в които работят над 40 000 души.
Опел има 38 000 служители в седем европейски страни, а в британските заводи на Воксхол са наети около 4500 души.
На фона на опасенията за загуба на работни места главният изпълнителен директор на Пе Ес А Карлос Таварес обеща да спази сегашните ангажименти на Дженерал мотърс към работниците.
Американската компания ще запази производствения си център в италианския град Торино. Дженерал мотърс и Пе Ес А, които в миналото са имали съвместна дейност, ще продължат да си сътрудничат в технологиите за електромобили.
Цената на Опел изглежда сравнително малка заради голяма вноска в недофинансиран пенсионен план на германския автомобилопроизводител, отбелязва АП.
Изкупуването бележи голям положителен обрат за групата Пе Ес А, която само преди три години бе спасена от китайски инвеститори и френската държава, изтъква агенцията.
Шефът на френската група Карлос Таварес коментира, че сделката променя хода на играта за Пе Ес А, а директорката на Дженерал мотърс Мери Бара я определи като печеливша и за двете страни.
-
А ето как изглежда един голичък на екстри, с най-грозната форма, но чисто нов реално, Кадет капка.
Не му е чак толкова лошо качеството на интериора, за все пак 80-ски модел кола.
https://autobild.bg/t%d0%be%d0%b7%d0%b8-kadett-e-%d0%b5-%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be-%d0%bd%d0%b0-8300-%d0%ba%d0%bc/?fbclid=IwAR0OF-cX2yFt2v03j-Im4pKH6B0uOS84ME2xNWziFaWB28MfoSbg2l7pzXI
-
160 години Opel - от шевните машини до високите технологии
https://www.segabg.com/category-cars/160-godini-opel-shevnite-mashini-visokite-tehnologii
През 2022 г. Opel празнува своята 160-годишнина. В този период германската марка със светкавица в емблемата предлага на милиони клиенти различни продукти и иновации по цял свят, като успешно успя да премине през редица трудности и изпитания.
Историята започва в края на август 1862 г., когато Адам Опел сглобява в Рюселсхайм първата си шевна машина, поставяйки основите на Opel. Производствените резултати бързо се увеличават, като не е за пренебрегване фактът, че фирмата започва да удовлетворява и индивидуалните желания на своите клиенти, проектирайки шевни машини по техните специфични изисквания. Още през 1868 г. Адам Опел и служителите му преместват фабриката в нова сграда. Компанията бързо се развива и се превръща в един от най-големите производители на шевни машини в Германия, като започва износ за цяла Европа.
След това Opel полага следващия успешен стълб в бизнеса - производството на велосипеди. През 1886 г. в Рюселсхайм е сглобен първият велосипед - което прави фирмата един от първите производители на колела в Германия. Скоро гамата от модели се разширява, за да включва триколки и Sicherheits-Niederräder ("сигурен велосипед с ниски колела").
През 1888 г. е открита първата фабрика, специално за производство на велосипеди. Opel бързо възприема модерните технологии като пневматични гуми, сачмени лагери и главини, прилагайки ги във велосипедите си. От 1894 г. създава велосипеди специално за жени
Историята на успеха продължава десетилетия, а през 20-те години на ХХ век Opel напредва още повече и става най-големият производител на велосипеди в света.
Решаващата стъпка за развитие на компанията - управлявана от петимата синове, наследили я след смъртта на Адам Опел, е началото на автомобилното производство през 1899 г. Това превръща Opel в пионер в тази индустрия и един от най-традиционните автопроизводители в света.
В Рюселсхайм стартът е даден с историческия модел Patent-Motorwagen System Lutzmann. През 1906 г. са произведени 1000 такива коли. Поредният успех идва през 1909-а с легендарния 4/8 PS Doktorwagen. При цена от 3950 марки автомобилът е наполовина по-евтин от тези на луксозните конкуренти. Така Opel предоставя възможност на по-голяма част от населението да притежава собствено мобилно средство.
Въвеждането на поточна система за производство през 1910 г. също има значителен принос в успехите на марката. Opel е първият германски производител, въвел широкомащабно производство чрез технологията на поточна монтажна линия. Първият автомобил е произведен по този начин в Германия през 1924 г. и се нарича 4/12 PS Laubfrosch. Боядисан е в зелено за асоциация с наименованието "дървесна жаба".
Само три години по-късно, Opel 4 PS, с базова цена от едва 2980 марки, вече не е скъп луксозен артикул за единици, а се позиционира като надеждно и достъпно транспортно средство за мнозина.
В същото време благодарение на рационалното производство и с непрестанно нарастващата производителност колата става все по-достъпна с годините. А търсенето на Opel продължава да нараства. През 1931 г. моделът с 1,2-литров двигател става първият истински "народен автомобил".
Последващата революция в производството е скоро след това. През 1935 г. новият модел Olympia става първото германско масово произвеждано превозно средство с единно изцяло стоманено тяло, което благодарение на малкото си тегло осигурява подобрена ефективност при шофиране и нисък разход на гориво. За първи път новият дизайн дава възможност за т.нар. "брак" между корпус и енергийните агрегати. По този начин целият производствен процес е по-бърз и по-ефективен, проправяйки пътя за навлизане на метода в масово производство.
Opel продължава да привлича общественото внимание към себе си, представяйки нови модели и варианти на превозни средства, като създава някои забележителни модели. Сред тях е Kadett, чиято първа версия излиза на пазара през 1936 г. Моделът се задържа в производство до 1991 г., когато 12-ото му поколение получи името Astra, за да продължи напред до наши дни.
Марката има успехи и при по-малките модели, което се дължи най-вече на Corsa. Този автомобил пък празнува 40-годишнина през 2022-ра. А днес на пазара се предлага и негова изцяло електрическа версия.
През 1999 г. Opel отново демонстрира иновативно решение с модела Zafira и концепцията Flex7, които създават нов сегмент в класа на 7-местните компактни ванове.
За първи път такъв модел може да бъде трансформиран в двуместен с голяма зона за товар, при това само за миг, без да се налага да се отстраняват седалки.
Спортните автомобили също са част от историята на марката Opel. Най-зрелищният пример е на 23 май 1928 г., когато Фриц фон Опел, най-големият внук на Адам Опел, достига скорост от 238 км/ч с RAK 2 на писта "Авус" край Берлин.
Преди почти пет десетилетия легендата Валтер Рьол постави Opel начело в моторните рали спортове. През 1974 г. той и навигаторът му Йохен Бергер станаха европейски рали шампиони с Ascona SR, а през 1982 г. заедно с Кристиан Гайстьорфер Рьол спечели рали "Монте Карло" с Ascona 400.
Opel е и сред пионерите в серийното производство на електрифицирани коли. С Opel Ampera, обявен за "Автомобил на годината 2012" в Европа, марката създаде нов сегмент на европейския пазар. Ampera е първото електрозадвижвано превозно средство, подходящо за ежедневна употреба с обхват на пробега от около 500 км.
През 2016 г. бе представен Opel Ampera-e, чиято литиево-йонна батерия с капацитет 60 кВт/ч осигурява пробег до 520 км. А три години по-късно дебютира и Corsa-e - първият изцяло електрически компактен автомобил на марката.
-
Статия с подробности за хомологираната рали версия 400 на Манта Б.
https://rallygroupbshrine.org/the-group-b-cars/rally-cars/opel-manta-b400/
-
По повод горния линк, може най-общо да се доуточни, че в края на 70-те год. Опел има доста успехи на рали-сцената с 16-клапановия Аскона 400 от Група 4, а в 1982 год. Асконата е сменена именно с наследника си вече от Група Б- Манта 400.
Мантата няма успехите на Асконата, освен на приоритетно асвалтови ралита, но пък като дизайн е много красива кола.
И Мантата и Асконата са правени в хомологационните им версии 400, само и единствено с каросерия с 2 врати и отделен багажник.
https://www.secret-classics.com/en/40-years-of-opel-manta-b-400/
https://www.appreciating-classics.com/car/opel-manta-400/