Classic Car Bulgaria

Автомобили => На изток от Желязната завеса => Темата е започната от: Методи Кръстанов в Септември 12, 2019, 16:24:52

Титла: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Септември 12, 2019, 16:24:52
След като Момчил похвали моя син 412, ме досърбяха ръцете да разкажа и за него... синия 412, ех доста работа му хвърлих за да стане почти перфектен в техническо отношение. Моята приятелка го кръсти Жорко, не знам защо, не обичам да кръщавам коли, ама на нея като и хареса и Жорко, та Жорко. Самия Жорко като го видях, бе типичния пример за българска кола - занемарен, неподържан, навсякъде тел и пирони, жито и слама в носачите и в купето, видими поправки от човек които идея си няма какво прави, абе беше пълен скрап. Да, ама аз тези най ги харесвам, няма такъф кеф - да видиш какъв скрап е и после като си го направиш си казваш - "ей, това си го направих съвсем сам, ей с тези две леви ръце :)". Та с Жорко се сдобих по обичайната схема - в разгара на август месец 2017г., знам че беше страшна жега, получавам обаждане от моя СПД. Така и така, видях един дванайсетак, много е хубав, за почти без пари. Къде бе - питам аз. Той вика, аа, е тука в едно село до Велинград, много е хубав, на оригинална боя. Имаш ли снимки казвам, той не нямам. Ех тоя СПД, толкоз бели /опс москвичи/ ми докара на главата, че направо незнам, мисля жив да го одера в скоро време :).
Аз по него време тъкмо си мислех кой москвич ще карам зимата. Дотогава бях карал само синия ми москвич номер 3, но почна много да гние и исках да спра да го карам зимата. Освен това ми се щеше да карам чист 412 за ежедневка. Викам си, това е провидение, ще ходим да го гледаме. Какво ти гледане, направо натоварих части в моя москвич и със СПД то един ден пак в най голямата жега се изтърсихме във Велинградското село. Първото ми впечатление бяха викове към моя СПД - ти луд ли си, за това ли бихме толко път, нали беше хубав ? Той ми вика, хм, че какво му е, малко боя и става като нов. Ако ти бях показал снимки, щеше да се откажеш и колата да отиде на скрап. А моя СПД много добре ме познава, че ангела ми е слаб и видя ли Москвич за малко пари, веднага го купувам. Мислех си, дали да не го оставя на място с един удар /имам предвид моя СПД/ и дали някой ще го търси. Пък се сетих че има много приятели и роднини и няма да ми се размине току така.
Пък рекох да огледам колата. Веднага видях, че въпреки лошия вид, мога да го направя зимна ежедневка пък и тъкмо няма да ме е яд като изгние. Историята на колата е прозаична, човечеца си я купува чисто нова от мототехника, остарява, сина му иска гаража и я изкарват на улицата преди години и оттогава си виси така. Сега сина и жената казали да разкара москвича. Съседите мрънкали. Той човека в последните години го карал само на нивата и вече не му беше до москвича. Аз нали съм си шантав, рекох да запаля мотора. Наляхме вода, протече като лейка от ламаринката на блока - имаше дупка колкото стотинка. Ама сложих акумулатор. Малко въртене и запали на бензин. Имаше газова уредба, ама нямаше газ. естествено от шише запали. Нямаше никакви гърнета, е имаше едни изгнили и саморазпадащи се вързани с тел. Обаче както винаги настръхнах от звука на чистия 412 мотор. Викам си, край, пак се сдобих със поредния скрап. Оттам почнах да го стягам. Нямах ламаринка и се наложи импровизация от алуминиева ламаринка и кутия за бонбони:

Първа снимка, така го заварихме, на трупчета:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119255.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119253.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119278.jpg?r=0)

От дупка в калника извадих фибран, стр. мрежа и парчета бетон - питам собственика "какво по дяволите", той вика "еми трябваше да запълня дупката"  >:D

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119297.jpg?r=0)

И го почнах - свалих генерацията и ламаринката на блока:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119300.jpg?r=0)

Изрязвам новата ламаринка и гарнитура от подръчни материали, ест. ухилен до уши, нали е за москвич :)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119282.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119298.jpg?r=0)

Новата продукция преди монтаж:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119299.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119294.jpg?r=0)

Генерацията буквално се разпадаше и беше превързвана с невъобразими неща, това е двуцевката:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119083.jpg?r=0)

Закърпих проблема с теча на вода, запалих двг. и го оставих да работи. Гърнетата така и не ги сложих, нямаше смисъл, само колекторите с двуцевката. Гърми, та се не трае, ама нали е за москвич :) Всичко по двг. си работеше. Имаше и съединител. Да ама предните колела нямаха спирачки. Тук беше лесно, с един чук и вода раздвижих предните цилиндърчета. Вече имаше някакви спирачки, макар сервото да не работеше. Направих първо кръгче. Впечатленията бяха отчайващи - никакви амортесиори, тропа на желязо от всякъде, почти не спира, гърми защото няма ауспух, съединителя тресе та се не трае. Да обаче пък двг. имаше мощност. А мен това ми трябваше, просто мотор които да работи, другото е фасулска работа. И така стиснахме си ръцете със собственика и прехвърлихме москвича. Първата работа бе да го заредим с газ. Газовата беше от времето на динозаврите, ама проработи на газ. После в нас видях нещо което ми изправи косата, ама тръпка да има :)

Тук на първата бензиностанция по пътя за Софията, външния вид е трагичен:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119295.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119292.jpg?r=0)

С оглушителен рев през целия път се прибрах в нас. По пътя почна да вдига градуси, но не успя да заври. Викам си сигурно е термостат, но така или иначе стигнах в нас. Учудващо никъде не ни спряха куки, най малкото заради рева без гърнета, ама имах късмет. Загасих москвича в нас и легнах да спя, доста изморен, защото беше и много жега, а и бях изгорял от слънцето.
На другия ден паля пак двг. - нищо собено, пали си и си работи. Дигам щеката на маслото, ей така, без умисъл и тогава се хванах за главата - пресечено масло. Предния ден си му нямаше нищо, беше най обикновенно черно М10Д сипано преди кой знае колко години. Махнах капака - същата работа - боза навсякъде. Първия москвич които ми омешваше вода и масло, не съм имал друг случай. Ест. оказа се че е каран само с вода и леглата на ризите са изгнили.

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119115.jpg?r=0)

Първо си помислих, че е издухала гарнитурата. Свалих главата, занесох я на шлайф, където ми казаха, че това е една от най правите глави които са виждали. Като свалих главата обаче ми прилоша от гняста която видях. Горкия мотор, как изобщо работеше. Това не е вода, това е твърда гняс и кал, която беше почти до горния ръб на ризите. Изобщо незнам как издържа пътя от Велинград до нас. И тук си помислих - това е москвич, той на път не оставя. Или се чупи преди да тръгне или след като се върне:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119123.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119119.jpg?r=0)

Почнах да се чудя как да го изчистя. След мислене, което не ми се удава по принцип, реших просто да го промия. Отвих кранчето на блока, разръчках с отвертка и промих. Поне всичко изпадна. Сложих нова гарнитура

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119132.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119131.jpg?r=0)

Сложих обратно главата която бе мината челно колкото да оберат мръсотията. Стегнах. Вързах маркучите и налях вода. Не налях масло. Имах предчувствие. Легнах отдолу да гледам отдолу - какво да видя - през пробката на картера си тече вода. Ами сега - наиграх се, помислих си аз. Обаче нали съм инат магаре. Пак свалих главата. Избих и ризите. Както си помислих така и се оказа - леглата на ризите - изгнили:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119147.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119143.jpg?r=0)

Тук вече се поядосах. Моя СПД отнесе малко псувни, ама се сърдех най вече на мен си, защото видях че е пълен скрап, ама го взех защото ми беше жал. И си казах "Методий, Методий...от главата си патиш, от нищо друго" :). След това просто пуснах маркуча и измих около ризите, като водата си оставих да тече през картера. Реших да лепя ризите със силикон. Да ама нямам никакви инструменти и го правя за пръв път. Сложих три ризи обратно, обаче четвъртата не ще и неще. Нямаше място, моите пръсти са дебели и щото се изнервих  ли или просто съм си смотан, не можах да сложа четвъртата риза. И тогава реших - всичко долу. Толко се бях ядосал, че за няма и час всичко беше на земята:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119178.jpg?r=0)

Отворих картера, махнах бутала. Вече имах достъп до леглата на ризите. Зачистих ги и ги намазах със скъп силикон. До това води карането с вода /правя отклонение, че ако беше каран с антифриз, това никога нямаше да се случи/

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119177.jpg?r=0)

Сложих нови ризи и сегменти, сложих аксиалните полумесеци на к. вал защото имаше акс. луфт. Сложих нова гарнитура и сглобих. Не съм пипал лагери, вал и бутала:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119179.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119180.jpg?r=0)

Сложих си и нова ламаринка:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119181.jpg?r=0)

Дори в маркучите имаше от тази гняс:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119137.jpg?r=0)

Сглобих обратно целия двигател за няма и час. И тук като се запецнах с лагерчето к.вал, където влиза оста на скоростната
кутия. Ей, не съм вярвал че едно малко лагерче ще ме пребори - цял ден. Пробвах какво ли не, нямам специални инструменти. Беше блокирало и трябваше да го сменя. Цял ден, какво ли не правих, неще и неще. И като се ядосах, като взех големия чук и един остър секач и си изкарах целия яд на това лагерче. Успях да го счупя без други поражения. С брат ми двамата, без подемници на ръце сложихме обратно двигателя в коша. Добре че сме си якички. Е не сме много умни, ама поне сме яки у ръцете :)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119182.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119184.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119183.jpg?r=0)

Смених и съединителя, всичко слагах ново:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119096.jpg?r=0)

Сложих нова двуцевка и нови гърнета, смених каретата на кардана.

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119098.jpg?r=0)

Нови гумички и промиване на системата на съединителя:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119101.jpg?r=0)

Освен това нови семеринги на скоростната кутия и камбаната, както и нов семеринг на диференциала. След като сглобих всичко налях вода. Треперех като преди първата си целувка дали няма да потече. О чудо, нито капка вода в картера. Оставих цяла нощ като завих пробката на картера. Чудото продължи и теча остана спрян. Налях най евтиното М10 масло. Запалих. От раз. А как мъркаше само, как хубаво работеше. А звука - звука беше несравним. Беше огромен кеф. Оставих го да работи. Температурата не мърдаше от 80 градуса, налягане на масло в нормите, няма теч няма никакъв проблем. Успокоих се. Поработи доста време. След това му смених водната помпа с нова, прегледах генератора, разглобих и смазах стартера. Смених всички спирачни маркучи, всички гумички по спирачната система. Дойдоха такива спирачки които не съм си представял даже.

Стана много дълго, а имам още много за писане и още снимки, ще продължа друг път. За сега толкова. Хвърлих много работа по тази кола, но си заслужаваше. Още снимки другия път......
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: m_g в Септември 13, 2019, 11:00:05
Методи, Методи, сутринта гледах в Мобилето една М21 в умрял вид за малко пари. Мислих 4 минути и половина и наум се отказах, като си представих е това упражнение, което ти си направил и аз съм правил не знам си колко пъти вече. Явно ми минава ентусиазма за напълно пъклени дела.
Преди няколко седмици като минахте покрай нас и викам на жена ми - ей ги хората карат ретро коли, аз се мотам само. И съвсем не се и замислям колко труд предшества карането.
Все едно де, аз много се накефих на крайния резултат. Механично работи супер. Помисли сериозно за една хубава боя, въпреки че се кара всеки ден. Има още хляб в този екземпляр а и сините Москвичи са много симпатични.
Има обаче едни рубинено червени и да е с половинките брони иииии....
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Септември 13, 2019, 11:06:16
Ех, Момчиле, москвича е толкова елементарен за правене, че няма накъде повече. М21 си е друга работа. Не се отказвай, ежедневни М21 няма. Пък може и москвич за ежедневка ?
Та така - След като се убедих в безотказната работа на двигателя се заех и с другите кусури. Това е една много "професионално" направена газова система, с която все пак дойдох от Велинград до Софията:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119108.jpg?r=0)

Веднага се забелязва едно малко гумено маркуче за бензин, вързано с 4бр. скоби. Първоначално си помислих "тия да не би да са съединили тръбичката за газ така", ама после си викам, не е възможно, кой луд ще сложи наставка маркуч ?

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119109.jpg?r=0)

А то се оказа точно това. Помислих си, как хубаво можех да се запаля по път :) На всичкото отгоре маркучето беше старо и напукано:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119112.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119114.jpg?r=0)

Съотвено направих газовата система както си трябва и сложих чисто нов изпарител. Заработи на газ, както се казва "перфектно". След това обърнах внимание на окачването. Смених предните носачи и амортисъори, както и втулките на обеците на ресорите. Всичко беше амортизиран, а по носачите имаше много слама и жито:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119152.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119153.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119154.jpg?r=0)

Това дава сметка в какви условия е експлоатирана колата, като съм сигурен че това е оригиналния над 40 годишен носач:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119155.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119158.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119159.jpg?r=0)

Убеден съм че и шарнирите са оригинални, разбира се ги смених, както и лагерите на главините и сложих нова греа, старата беше станала на глина:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119166.jpg?r=0)

Нови втулки и малко боя на носачите за цвят, процедурата се повтори и от другата страна:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119186.jpg?r=0)

Отзад сложих нови обеци, старите бяха толкова износени, че ставаха само за скрап:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119333.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119330.jpg?r=0)

Тук ще кажа нещо много често пренебрегвано при смяна на втулки на москвич. Много хора когато сменят нещо, го стягат на момента, докато окачването е във въздуха. Това е тотална грешка. Втулките се стягат единствено когато колата е стъпила на собствените си гуми, даже е добре да се натовари с около 100 - 150кг. Едва тогава се стягат окончателно. Това е причината много колеги да се оплакват че новите втулки за носачи и ресори се късат за нула време. Така че съвета от мен е - стягайте когато окачването е поело цялата тежест на колата + товар. Това гарантира дългогодишна експлоатация.

Съответно всички кормилни шарнири бяха разбити. Смених всички пластмасови подложки и някой болтове + нови калъфчета. Тук се изръсих за силиконови калъфи 3лв. на бройка, ама си заслужава. Вече две години не са мръднали

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119229.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119228.jpg?r=0)

Позакърпих го, защото имаше малко кариесчета. Тук ще кажете, че не се прави така, ама това първо си е моята кола, второ го закърпих колкото за ежедневка, макар че си стана здраво. Пак казвам, това е кола ежедневка, не е за паради :)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119197.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119195.jpg?r=0)

Изрязох ръждата колкото можах да бръкна и закърпих:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119198.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119201.jpg?r=0)

Сгънах си долна част на калника. Тук бях пълен лайк и толкова можах да направя с двете си леви ръце, старо менгеме и чук:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119202.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119203.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119205.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119206.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119207.jpg?r=0)

И като му сложих доста кит, стана като ново:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119209.jpg?r=0)

От другата страна същата работа:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119234.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119233.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119237.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119239.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119243.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119251.jpg?r=0)

Вече я няма дупката в която имаше фибран и бетон. Малко сбърках и се подви отдолу, ама го оставих така, сложих повече кит просто:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119250.jpg?r=0)

Последва цялостно измиване на купето и салона, които свалих и изпрах и измих до последната част:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119309.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119312.jpg?r=0)

Резервоара беше пробит от ръжда, смених го:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119311.jpg?r=0)

Накрая една боя просто за цвят:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119322.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119323.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119324.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119326.jpg?r=0)

За да го карам като ежедневка, реших че трябва да му поуправя и външния вид. Първо мислех да го пръсна набързо с моя компресор. Да ама не, изгоря ми мотора на компресора. Време да го поправям нямаше, беше станало вече края на октомври и времето ме притискаше. Викам си какво пък, ще го мина с четката, зимата и без това кой ще го гледа в тази мръсотия. Сигурно ще ме заклеймите, ама както казах, това си е моята кола и освен това щях да я карам всеки ден:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119245.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119246.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119249.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119213.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119215.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119214.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119216.jpg?r=0)

Изправих предната маска и първо пробвах на нея:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119224.jpg?r=0)

Продължих и по калниците:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119223.jpg?r=0)

Отзад стана все едно съм го пръскал:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119222.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119221.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119321.jpg?r=0)

Една кутия автоемайлак от 12 лева и една четка от 1.20лв. Около 2кг. кит за 12лв., малко водна шкурка и малко едра, да съм дал 5 лева и колата се преобрази:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119315.jpg?r=0)

На снимка не личи че е с четка, но отблизо си се вижда много добре. Е, от самолет нали не личи :)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119316.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119318.jpg?r=0)

Изправих и излъсках предната броня, задната, тасовете, абе целия хром:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119320.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119332.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119236.jpg?r=0)

След това избрах читави стопове, фарове, нови стъкла навсякъде, излъсках и предната решетка, сглобих салона, сложих хубаво авторадио, излъсках всичко. Нямах време да снимам защото беше станало много студено, а всичко правех навън. И москвича стана според мен кукла. Почнаха да се обръщат след него:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119258.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119259.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119267.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119259.jpg?r=0)

Не боядисах тавана и капака на багажника, не ми остана време, ама и така си го харесвам:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119260.jpg?r=0)

Преди:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119280.jpg?r=0)

След:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119258.jpg?r=0)

Москвича карах ежедневно тази зима, и в момента го карам от време на време ежедневно. След работата която му хвърлих, мога да кажа че работи прекрасно, с нови амортисъори и окачване вози идеално, двигателя не ми е създавал никакви ядове, сложих му само транзисторно запалване, за да не правя постоянно делко. От ремонта има вече към 14 000км. изминати. Сменях маслото два пъти. Даже и на външен вид го докарва. Не ми е създавал никакви проблеми. На дълъг път го карах само два пъти - до Габрово и до Петрич. Останалите километри са минати почти само градско в София.

Та така, в заключение мога да кажа, че идващата зима това ще е ежедневната ми кола. Много съм доволен от него. Всеки които го кара, казва че много върви и аз съм на това мнение. В днешния трафик не отстъпва по нищо на останалите автомобили. А не стига че върви, ами и спира. Които твърди че барабаните не спират, може лично да пробва как работят.
По колата не смятам да правя нищо повече, освен обичайната подръжка и може би диференциала, които между 100 и 120 км има някакъв лек шум, този шум си го имаше и преди, но ме дразни. Взех един почти нов диф. и ще трябва да го сменя до зимата, защото на дълъг път е дразнещо. Може и от кардана да е. Ще го видя по натам. С тази тема искам и да покажа, че има ли желание, всичко е възможно, даже и за малко пари. И казвам едно нещо - москвича не е просто кола - той е начин на живот :)
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: m_g в Септември 13, 2019, 15:06:35
Да не кажеш, че не знам за какво става дума.
Ето един компрометиращ фотос на 10-тина години пред нашия блок:
(http://media.snimka.bg/5907/018068681-big.jpg?r=0)

Виж на каква структура от стойки и тротоарни плочки сме вдигнали колата. Бяхме със Сашо с Москвичите - на снимката (лека му пръст) и Стоянчо и беше няма такава свинщина. Студ, вятър, ръцете замръзват.
Като затягахме гайките аз и Стоян се бяхме качили прави в багажника - жалко, че няма снимка, а Сашо затягаше отдолу. И до ден днешен след близо 30000км тампоните са си здрави.
После свалихме резервоара, че се оказа, че е пробит, и ходихме у Сашо да го запояваме към 9-10 вечерта. Той го маза с едни флюси, па припой, па чудо, смрад и ужас. Връщаме се пред блока. Приятелката отиде да спи горе, а ние до 3 сутринта слагаме резервоара на студа на фарове. И само слагаме, наливам бензин и той пак текна. Де*ба! След една седмица си намерих нов резервоар и го сложих, та стана работата.

Бая години така си живеехме  с черни ръце и пепеливи. Сега хем ми липсва, хем знам, че няма как да се повтори и пак да се хвана на това хоро (приказвам си, ама не се сещам като мазах пода на Волгата с адска гадост миналата година или като тая сваляхме със СПД-то задния мост и кардана на черния труп и всичката смрад ми падна на главата)...
И нищо - миеш си косата с обезмаслител и всичко е наред.
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Септември 13, 2019, 15:43:53
Хаха, Момчиле знам, че не ти е чуждо маслото по ноктите :) Моя най страшен ремонт беше смяна на гумички на преден десен супорт в разгара на зимата. Знам че със сигурност беше минус 10 градуса, че и повече. Хващаш ключа, а той ти залепва за ръката :) Ама какво да се прави, като ми трябва москвич да карам, а всичките други бяха зазимени:

(https://farm1.staticflickr.com/920/43393969662_a2d6a9296b_b.jpg)

Ще ти се скарам малко, защото сте подпрели тежката Варшава на бетонови плочки. Подпира се само на дървени трупчета и то се подпира най малко на две места, едно основно и едно осигурително - резервно. Не се подпира и на тухли. Бетона и тухлите се чупят лесно. За подпирка само дървени трупчета.


Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Септември 13, 2019, 17:32:41
Малко по нови снимки:

Тази е снимана през януари месец тази година от случаен папарак:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119868.jpg?r=0)

През юни месец тази година, на събор Москвич, познава се по покрива :) Годината беше добра, толкова москвичи на събор не бях виждал, стават все повече и повече :)

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119867-big.jpg?r=0)

И една от преди две седмици:

(http://media.snimka.bg/s1/6438/039119869.jpg?r=0)

Другата седмица мисля да го карам него, нещо много ми се докара :)
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Механджията в Септември 15, 2019, 21:41:53
а, вижда се и на Васко сребристото москве..... тая кола ако и се направи тема тук, хората ще се хванат за главата.... единствената кола, която е била в три тотално, ама тотално различни състояния, цветове и т.н. ...  O0     от състояние скрап, по-лошо от това на този тук, го почнахме преди хх години...
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Caxo в Септември 15, 2019, 22:37:28
а, вижда се и на Васко сребристото москве..... тая кола ако и се направи тема тук, хората ще се хванат за главата.... единствената кола, която е била в три тотално, ама тотално различни състояния, цветове и т.н. ...  O0     от състояние скрап, по-лошо от това на този тук, го почнахме преди хх години...

Помня го в началото беше оранжев 2138...
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Механджията в Септември 16, 2019, 12:24:35
да, после беше бордо, а сега е тотално различна кола - правена е два пъти от нулата
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Acropolis 1800 в Септември 16, 2019, 14:00:39
Еми...златни му ръце на майстора...и браво за това, че довежда нещата до успешен край. Наистина е бил много зле.
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Andy FX в Септември 18, 2019, 14:41:32
Да не кажеш, че не знам за какво става дума.
Ето един компрометиращ фотос на 10-тина години пред нашия блок:
(http://media.snimka.bg/5907/018068681-big.jpg?r=0)

Виж на каква структура от стойки и тротоарни плочки сме вдигнали колата. Бяхме със Сашо с Москвичите - на снимката (лека му пръст) и Стоянчо и беше няма такава свинщина. Студ, вятър, ръцете замръзват.
Като затягахме гайките аз и Стоян се бяхме качили прави в багажника - жалко, че няма снимка, а Сашо затягаше отдолу. И до ден днешен след близо 30000км тампоните са си здрави.
После свалихме резервоара, че се оказа, че е пробит, и ходихме у Сашо да го запояваме към 9-10 вечерта. Той го маза с едни флюси, па припой, па чудо, смрад и ужас. Връщаме се пред блока. Приятелката отиде да спи горе, а ние до 3 сутринта слагаме резервоара на студа на фарове. И само слагаме, наливам бензин и той пак текна. Де*ба! След една седмица си намерих нов резервоар и го сложих, та стана работата.

Бая години така си живеехме  с черни ръце и пепеливи. Сега хем ми липсва, хем знам, че няма как да се повтори и пак да се хвана на това хоро (приказвам си, ама не се сещам като мазах пода на Волгата с адска гадост миналата година или като тая сваляхме със СПД-то задния мост и кардана на черния труп и всичката смрад ми падна на главата)...
И нищо - миеш си косата с обезмаслител и всичко е наред.

Сашо винаги измисляше решение и помагаше адски много /не само за автомобили/. Още не ми се вярва, че го няма :-\. Даже днес минах покрай бачкането, където работихме заедно, имаше седнал човек там където обичайно се подвизавахме и подсъзнанието ми го оприличи на Сашо... Стреснах се и пак се понатъжих, но такъв е живота...
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: fifo в Декември 12, 2019, 16:20:00
Днес засякох N22 по бул. Евлоги и Хр. Георгиеви в посока НДК. Много добре изглежда на живо.
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Декември 13, 2019, 14:44:51
Днес засякох N22 по бул. Евлоги и Хр. Георгиеви в посока НДК. Много добре изглежда на живо.

Откакто застудя пак ми стана ежедневка. Последния месец май няма ден дето не съм го карал. Ъпдейти по него няма, само си счупих механизма с лоста на мигачите та ме яд O:-) Зареден с пресен антифриз и масло. Чакам снега, ама нещо не вали, само слънце грее :)
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: m_g в Декември 13, 2019, 16:24:56
Как е 412 като парно и размразяване на стъклата? Как е вътре при -10 например? Че пали и върви съм убеден, просто питам за топлото.
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: michev в Декември 13, 2019, 17:50:55
При 412 и 2140 има три вида изпълнение на парното, всяко следващо изпълнение е по-добро. Първите 412, и 2140 до към 1978, са с термостат отгоре на главата, в този вариант, парното е най-слабо. При 2140, след 1978, термостата е тип ВАЗ, на самите маркучи на радиатора, там парното е една идея по-добре. Последният вариант, е номер 2, но с друго хващане на водата за радиаторчето на парното. При варианти 1 и 2, водата се хваща от водната помпа и от главата, като водата циркулира отгоре надолу през радиаторчето, при вариант 3, след 1981-ва, водата се хваща от блока - монтиран е щуцер на мястото на пробката за източване на антифриза, и циркулацията е отдолу нагоре. Тази схема е и най-ефикасна. При добре уплътнено купе, парното е добро, с жигулско парно примерно, може да се мери само вариант 3, но по-бавно загрява. Все пак, 412 е с дота по-голям блок, силно оребрен, при това алуминиев, а и системата събира по-голямо количество антифриз.
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Декември 16, 2019, 10:47:30
Как е 412 като парно и размразяване на стъклата? Как е вътре при -10 например? Че пали и върви съм убеден, просто питам за топлото.


(http://media.snimka.bg/s1/6480/039204271-big.jpg?r=0)

Незнам дали се вижда добре, тук беше една сутрин тъкмо като по спирките показваше минус 10. Някой папарак пак ме е снимал и ми пратиха снимката през трети човек :) Та за парното -  в конкретния случай бях изминал точно 17 км, стъклата са напълно чисти. По принцип след първите минути напълно се изчиства предното стъкло и страничните стъкла. За задното трябва да си позагрее колата поне до 60-70градуса. При 2140 има вентилация на задното стъкло и там се изчиства много бързо. При 412 няма вентилация и се изчиства малко по бавно. Но като загрее всички стъкла са чисти. Отделно парното си грее доста добре, аз винаги свалям якето като се возя. В конкретния 412 почти липсват уплътнения, както и няма таван, но си е топло. Липсата на уплътнения и таван се усеща на магистралата при висока скорост - парното не смогва, но просто  си духа отвън леден въздух. Така и не сложих здрави уплътнения. В града обаче го няма този проблем и често спирам парното. Мичев подробно е обяснил видовете парно влагани в годините, като по принцип е прав. Много важно е ел. моторчето да функционира добре, почти винаги поради многото години а и факта че никой от старите собственици не му обръща внимание, моторчето запича от старата грес и мръсотия. Трябва да се разглоби, почисти и смаже. След това ефекта е невероятен. Често собствениците на москвич се оплакват от слабо парно - причината винаги е или мудно въртящото се моторче или незагряването поради дефектен или най често липсващ термостат. По някой път и самото радиаторче и щуцерите са запушени от ръжда и котлен камък. При изправна система, парното на москвич сгрява за минути и няма никакъв проблем със запотени стъкла. А да, забравих - много важно е да е отворен вентилациония люк. Има огромно значение дали люка е отворен - даже при висока скорост няма нужда от пускане на ел. моторчето. Дванайсетака продължава да се кара всеки ден, в съботата смених механизма с лоста за мигачите които счупих преди седмица. Една от най дефицитните части която никога не съм виждал счупена, винаги бакелита се саморазпада. Е при мен беше запазен бакелит и счупен механизъм - по коледа явно стават чудеса :) Извадих от старите запаси. Поне вече имам мигачи  O:-)
А да имах и друг проблем за които знам поне от година и се нямах време да го оправя - та още от миналата година започна да заяжда жилото за отваряне на задния капак - при 412 ръчката е до шофъорската седалка и едно дълго жило отива чак до отзад. Бронята е метална и 45 години на неподържане и несмазване се отразяват. Знаех си, че скоро ще се скъса и точно така и стана. Процедурата при скъсано жило е следната - сваля се облицовката под задното стъкло - под нея има четири правоъгълни отвора. През тях сваляте задната седалка с отвиване на двата болта горе встрани. Ако имате голяма газова и дебели ръце като мен, ще употребите толкова ругатни, че после ще трябва да се изповядате :) След това сваляте облегалката на задната седалка. Със твърда тел, най добре арматурно желязо през отвора където е облегалката се опитвате да нацелите куката на ключалката на задния капак. Дърпате я като някои в същото време трябва да отваря капака. При успех, ще имате възможността да издирвате ново жило като за да го смените трябва да се отвият още няколко лесно достъпни болтчета. В случая добре че имах запаси и го смених. Общо взето ако се отвие задната облегалка процедурата е свързана с много ругатни, майки и лели. Ако са запекли гайките или превъртят - тези на облегалката - процедурата вече е свързана с хиляди ругатни, майки лели, че чак и баби :) При предния капак са помислили за това - там ако се скъса жилото дърпате бронята и се отваря, но при задния капак я няма тази глезотийка :)
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: m_g в Декември 16, 2019, 14:53:59
Това със жилото ми напомня как веднъж като по-малък бях отишъл на вторичните в Бяла Слатина и там имаше 408И с чудесен надпис Moskvich на капака. Оказа се, че жилото е скъсано. Та се гмурнах в багажника през задната седалка. Няма да ти казвам как тая кола не беше чистена от нова и беше возила всякаква смрад. Комбинация с разбити стъкла и влизала вътре вода... Добре, че са ми дълги ръцете (и имаме пералня). Надписът дълги години ми стоя на бюрото и още си го пазя.
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Януари 06, 2020, 12:31:59
Малко и да се оплача от москвича, досега никакви проблеми, ама все пак се появиха. Колата до неделя карах всеки ден, за празниците отидохме при проекто тъщата до гр. Козлодуй. Направи ми впечатление че по пътя натам температурата отиде на 83-4 градуса, като по принцип стои закотвена на 80. След това се нормализира. Така два три пъти, накрая се закотви пак на 80. Прекарахме коледата там, наядох се все едно ми е за последно, все едно не ял съм цяла година, та с търкаляне се качих в пак в москвича за обратно. Тръгнахме да се връщаме. Преди Враца започнаха да хвърчат пръски вода изпод предния капак. Температурата отиде към 82гр. Викам си - туй не е на добре O:-) Имаше си течност в радиатора. Викам си "е тъй пък хептен не е на добре". Тръгнахме. След няколко километра се появи фонтан изпод предния капак. Долях доста. Пак тръгнах. Пак извря, като температурата си стои на 80гр.  На пътя извадих термостата, беше почнало да вали сняг. Пак тръгнахме, водата отиде на 40 гр. И тогава пак стана фонтан изпод предния капак. Диагнозата бе ясна - гарнитурка, която сложих преди около 16 000 км. когато правих леглата на ризите. Долях вода и продължих лекичко. Спирах по пътя да доливам вода защото постоянно я изхвърляше. Викам си като ще се троши, да се троши. Така около 10 км и започна да пуши пара през ауспуха. Вече бяхме преди Враца. Тъй като жена ми беше с мен реших че ще карам докато стигна до някоя бензоностанция за да я оставя на топло. Веднага след Враца намерих една и спрях, москвича вече изгуби един цилиндър и карах с прекъсвания. Погледнах маслото - бяла боза. И оттам пътна помощ, та до София. После купих нова гарнитура, масло и антифриз. В съботата смених въпросната гарнитурка - беше прегоряла при четвърти цилиндър, като обръча беше станал елипсовиден. Сравних я с тази която бях купил за смяната - една и съща, а именно турско съвременно производство, очертана със силикон. Извадих една стара съветска гарнитура - разликата беше двойна - в дебелината и размерите на пръстените. Сложих съветската. Цилиндрите бяха в добро състояние. Сглобих, промих два пъти мотора с м10д и сложих малко по скъпо и уж по добро масло. Вчера карах цял ден, работи си. Днес пак го карах. За сега няма проблеми. Не мога да си обясня защо стана така, освен ниското качество на изгорялата гарнитура или моя грешка при първоначалното сглобяване. И се сещам, че не помня дали я притягах както трябва след 500км. пробег, като може и да не съм и това да е довело до този проблем. Като цена ремонта ми излезе 10 лева за турска гарнитура, която не сложих, а извадих от моите запаси, 20 лева за антифриз и около 50 за масло. Пътната помощ ми излезе повече - 140 лева, ама нямаше как. Като работа ми отне около 6 часа. Та така, снимки нямам, но поне да разкажа лошата случка. Колата продължава да се кара ежедневно  >:D
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: joro-120L в Януари 06, 2020, 13:00:45
Здравей Методи,

Дано да е било от фалшивата гарнитура или от това, че не е била притегната главата в последствие.
Въпреки, че се съмнявам, ако е била стегната с нужния момент, това да е проблем.
По-скоро си мисля за ризите. Дали не е пропаднала тази на 4ти или още при ремонта не си ги оставил да надстърчат над блока. Там има някакви десети, с които трябва да са над блока, за да уплътнят в гарнитурата.
Сигурен съм, че ги знаеш тези неща, но като вариант за проблема.
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: vasko__2 в Януари 06, 2020, 17:07:11
Като мажеш силикон под ризите така става...Трябва да легнат на твърдо с уплътненията си и да надстърчат над блока една десета поне, а за язви под ризите си има фреза.Сега ако си сменил само гарнитурата пак ще те остави на път.
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Caxo в Януари 06, 2020, 18:38:34
Ако не си стягал , гаранция е от това ! Тия новите гарнитури много охлабват, аз за изминатите досега 1500км съм притягал 2 или 3 пъти, вярно последния май вече не мърдаше.... Аз пръстените отдолу също ги оцапвам леко със силикон, като след това задължително стягам ризите с гайките на главата (без глава) . Разстоянието по книга го дават мисля, че от 0 до + 0,1мм . Помня че много си играх, дори се наложи да шкуря меден пръстен за да отънее...
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Януари 06, 2020, 18:54:58
Не е от ризите. Всички са над блока, не съм мерил колко точно, но гледах специално дали няма потънали. И сега съм сигурен, че не я притягах и знам защо - от мързел. Беше студено, а и маркучите за изпарителя минават над капака и не ми се сваляше всичко и не ми се точеше антифриза. Казах си че ще я притегна по късно, като е по топло и така си остана. После си работеше и въобще забравих да я притягам. Най вероятно е това заедно с по тънките пръстени на турската гарнитура. Така, че от моята лична глава и мързела ми си патя най вече. Да ми е за урок  O:-) Сега съм засякъл, след 500 км. ако ще и минус 20 да е, ще притягам. Иначе по принцип стягам с дино ключ, ама от евтините. 
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Февруари 06, 2020, 11:02:28
Около 1500 км. след смяната на гарнитурата - все още нямам време да я притегна повторно. Така се случи. Карам го всеки ден, сутрин излизам, вечер се прибирам. За сега няма проблеми. Ремъка на водната помпа почна да посвирва, за смяна е вече, на около 20000км,, за 3лв. цена мисля че добре издържа. Най после доживях да карам в сняг. Това го най обичам - да има сняг навсякъде и да вали и да карам москвич - няма такъв кеф  O:-) Парното е на 6, даже го спирам през повечето време. Като вали сняг върху задното стъкло се поти доста повече. Това е като минус спрямо 2140 които има вентилация. Предните и страничните стъкла нямат този проблем. Ама това е бял кахър.
Малко днешни снимки:

(http://media.snimka.bg/s1/6502/039249037.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6502/039249038.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6502/039249039.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6502/039249040.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/6502/039249041.jpg?r=0)

Това е засега. Москвича се кара абсолютно всеки ден в софийските задръствания. Вече стана на 46 години :) От селска кола за скрап с малко работа и почти без пари стана ежедневен автомобил, не отстъпващ дори на съвременните. За мен няма по хубава кола  O:-). Как да не си го обичам !

 
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Март 25, 2020, 13:31:11
Няма нищо по хубаво от лошото време или или няма нищо по хубаво от това да караш москвич в снега :) Малко пресни снимки от днес и още около 2000 км пробег допълнително от последното ми писане. Нищо не съм правил по колата, буквал само "сипвам и карам". Още не съм сменил и ремъка, той пък спря да свири от само себе си :) Онзи ден в силния снеговалеж специално излязох и покарах половин час, нищо че беше в работно време  O:-) Иначе москвича продължавам да карам всеки ден. Както отбелязах и миналия път при снеговалеж задното стъкло се запотява. При 2140 това го няма, но там има вентилация през отворите в задните калници. Като изключа това всичко друго е на 6.


(https://pichost.name/images/2020/03/25/0d989c83f0fe1a86c18ea4a9d12bfd43.md.jpg) (https://pichost.name/image/VH6gA) [(https://pichost.name/images/2020/03/25/8c3764ef35eefc05adf06e1ef5eb0cb6.md.jpg) (https://pichost.name/image/VHiCU)


Тези стопове са си неговите оригиналните. Преди месец и повече ги напръсках със спрей за автопластамасови стъкла. Станаха като нови и спрея попива в пластмасата и изобщо не личи че са пръскани. Монтирах ги още тогава и все още не са се променили въпреки солта и лугата. Много съм доволен, реших си проблема със избелелите стопове, спрея е 12 лв. и стига за два комплекта. За 2140 все още има много нови стопове, но за 412 почти не се намират. Разликата е в светлоотажателя, при 412 е издължен правоъгълник, при 2140 с квадрат. Преди спрея бяха в това състояние, стъклата на мигачите са нови, не успях да намеря спрей с оранжев цвят, намерих само червен и жълт.
пс. личи си заради лугата каква ръжда изби по капака за две зими ежедневно каране.  Личи си как оригиналната боя се саморазпада, не го бях забелязал, сега виждам как грунда все повече се вижда:

(https://media.snimka.bg/s1/6438/039119277.jpg?r=0)

Малко снимки на салона, че май не съм го показвал. Цвета на салона е рядък за 412 бежов цвят. Виждал съм само още един такъв салон. Не е идеален, за това не го и пазя. Сложих едни калъфки, че моята жена се оплаква че винила и е студен.
Волана не е неговия, като ми е единствения здрав волан за 412/408И. Както знаем те са от бакелит и се разпадат като минат 30-40 години. По принцип го пазех, но от стоенето започна да се напуква и рекох да го сложа и да му се радвам, вместо да се саморазпадне в шкафа. Топката на скоростите си е неговата, странното е че не се разпада.

(https://pichost.name/images/2020/03/25/40eba5d5850cff15c8356b5d2f1bff21.md.jpg)[/url] (https://pichost.name/images/2020/03/25/4e5862c2dd70e589f31188e08b671357.md.jpg) (https://pichost.name/image/VHtjo)

Ще си позволя да дам един съвет при монтажа на авторадио при табло 412/408И /полиуретановото, не старото метално табло/. Всички които поставят съвременно радио на такова табло почват да го режат под лайстната, а там започва една гънка и става много грозно. Аз просто изместих лайстната надясно, като я изрязох. Така радиото влиза и става все едно там си му е мястото и не си личат грозните срезове. А пък лайстната дори и срязана не си личи.

(https://pichost.name/images/2020/03/25/8b317aea81d56a2a7d1d68fc440f0c25.md.jpg) (https://pichost.name/image/VH8J8) (https://pichost.name/images/2020/03/25/35e0c542e4829b1db164922cb9455553.md.jpg) (https://pichost.name/image/VHMzb) (https://pichost.name/images/2020/03/25/e49501cd045c1dee115eacca2528b971.md.jpg) (https://pichost.name/image/VHzgV)

Това е засега, заедно с една шепа хора брояща се на пръсти, оставаме последните мохикани каращи само и единствено москвич. Пък той си върви, колкото повече го караш, толкова повече върви :) Ако пък и започна да го поддържам поне малко ще ме вози сигурно до живот :) Е, ако не ги спрат от движение, ама тогава ще му мисля..........
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: lipecek в Март 27, 2020, 01:29:09
Благо на душата става още от ранни мартенски зори когато 412ката пали първа от всичкия автобрак на паркинга с леко дръпнат смукач още от вечерта. Ароматните пари на 95 бензина се разнасят наоколо и нежни облачета дим и пара засияват в здрача. Тръгваш. Мотор се нечуе, ауспух трещи, комшии гледат злобно през рамо а ти усмихнат доволно си викаш Ебаго !

 :D
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: moskvich_408 в Март 27, 2020, 18:22:56
Ех, ежедневните москвичи стават все по малко напоследък. Особено 408/412 я има 2-3, я не.  От 2140 виждам от време на време по някой в ужасно състояние, но скоро и те ще изчезнат.   :'(

Относно стъклата на стоповете. Разликата при 412 и 2140 не е само в светлоотразителя. Самото оребрение от вътре е различно. При 412 откъм заоблената страна оребрението е на вертикални линии(там се намира габарита), а то другата оребрението е на кръгове(за стопа). При 2140 е наобратно. Ти наврярно си ги знаеш тия неща, но аз да поясня за незнаещите. :))


Благо на душата става още от ранни мартенски зори когато 412ката пали първа от всичкия автобрак на паркинга с леко дръпнат смукач още от вечерта. Ароматните пари на 95 бензина се разнасят наоколо и нежни облачета дим и пара засияват в здрача. Тръгваш. Мотор се нечуе, ауспух трещи, комшии гледат злобно през рамо а ти усмихнат доволно си викаш Ебаго !

 :D
Ей, чак на мен ми стана благо от коментара ти!  ;D
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Април 09, 2020, 10:18:26
Москвича колкото повече го карам, толкова повече върви :) Последните месеци почти няма ден в които да не се кара, за съжаление никой не ме прати вкъщи да си почивам  :( Поне пътя е спокоен:

(https://pichost.name/images/2020/04/09/b2f5df5c055a9a4d8ac30b72a7fa2a54.md.jpg)

Почти няма живо пиле :

(https://pichost.name/images/2020/04/09/46ec24502c3a50b433633d0466cdb49e.md.jpg)

Всички обичат и възхваляват залеза, но може би не са карали москвич срещу слънцето :)

(https://pichost.name/images/2020/04/09/393e3002d2ffbdfe31c67df572a4378e.md.jpg)

Но за разлика от мрачния път храстите и дърветата процъфтяват в цветове :)

(https://pichost.name/images/2020/04/09/352eb8d1c6252fbedf1d699a6033d2f6.md.jpg)

Но после човек пак поглежда празния път където преди по това време е било кола до кола и малко го дострашава. Напоследък се чувствам като този филм където Уил Смит бе останал сам на света и караше една червена самоходна конструкция :)

(https://pichost.name/images/2020/04/09/6bb1ba23d7740ed9e312ad84f5db9eae.md.jpg)

Липсата на коли поне ме отпуска и карам със красейрската си скорост - около 100км. в час. Стрелката на километража показва 10 км. повече, сверявано с по навигацията на един анонимен собственик които нещо се изгуби, въпреки че има доста за показване :)
Това е налягането на маслото при напълно загрял двг. и скорост около 100км./ч. На малки обороти стои по средата между 0 и 2. В най големите жеги и задръстване пада почти до 0, но по книга му дават за нормално налягане на празни обороти 0.8. Казвам това, защото много москвичисти се притесняват че налягането пада на празен ход, а всъщност е напълно нормално

(https://pichost.name/images/2020/04/09/3fc3637330018625e3f2ece1ab6a5966.md.jpg)

412 без никакъв проблем поддържа тази скорост, на магистрала карам понякога и със 120, но по принцип не обичам да карам бързо, не че москвича не може, а просто за това че високата скорост убива. За съжаление високата скорост и неправилното изпреварване са причината за толкова голяма смъртност у нас, ама нали бай Ганъо си е "Шумахер" по рождение, отделно с другите му "качества"

(https://pichost.name/images/2020/04/09/4eafa458189114797e2c21560b5608f2.md.jpg)

Красотите на дефилето:

(https://pichost.name/images/2020/04/09/d70f5aa1fbc7fdd7ca82df6d569cb077.md.jpg)

(https://pichost.name/images/2020/04/09/e8061826ec7f17fe67b7b476dd7035bf.md.jpg)

Родното ми Луково :) Толкова е хубаво, че даже наскоро чух че на Париж му викали малкото Луково  O:-)

(https://pichost.name/images/2020/04/09/f6671b8579a5e895f797625a85fc7f69.md.jpg)

Дефилето, днес преди час и половина, виждат се тук таме коли :

(https://pichost.name/images/2020/04/09/16a00d1770aeb4876668a9bcb15307cb.md.jpg)


В заключение на днешния пост освен възхищението си от москвича, друго не мога да кажа. Кола която продължава да върви 46 години след като е излязла от завода, при това без почти никаква подръжка и душманско каране. Кола никога не влизала в сервиз. Кола карана цял живот  с наливно М10Д и вода от чешмата. Само един минимален ремонт правен от лаик като мен. Кажете ми колко други коли могат да се похвалят с това ? :)

Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: m_g в Април 10, 2020, 13:09:08
Интересно, колко километра си му навъртял от последната ни среща?
В крайна сметка, при свободно време и желание, можеш лятото да го боядисаш целия. Колата си струва определено. Много ти се кефя, че не се предаваш и караш все по-стари екземпляри всеки ден. 412 си е сила и със сигурност е кеф по дефилето. Както знаеш всеки завой наизуст, сигурно малко коли могат да те стигнат там.
Преди кризата с главния пъклен сподвижник в един дъждовен ден ходихме из района на Сухата река, Левски и Хаджи Димитър да гледаме... Москвичи. Ами, още ги има се оказа. Няколко 408И, един 21412, няколко 2140 и 2140Д... Доста интересна разходка ни се получи. Две ГАЗ-53А, разни Жигули...
Преди три дена пък 5-6 младежи се изтърсиха с една черна Волга 24-10 пред нашия блок. Волгата - боядисана с мечето, обаче си е Волга.
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Април 10, 2020, 15:58:12
Момчи, една от иронийте на живота е, че като имаш време, не знаеш как да направиш дадено нещо, например боядисване на кола. Едно време се чудех как да боядисам първия си москвич. Нямах и инструменти никакви. Ама пък време бол. Сега имам всякакви инструменти, даже и някакви минимални, клонящи към левашки умения, но време никакво.  Даже не смогвам да го измия, камо ли за друго, ама какво да се прави. Отделно пък ако го боядисам ще ми е жал да го карам и ще си стои като паметник. Като зеления ми москвич, от три години не мърдал от гаража, не за друго ами ми беше жал да го карам. После така си и остана. Сега е затрупан от всевъзможни неща и до там. За да го изкарам, трябва да чистя два дена. А този не ме е еня дали ще избие ръжда или дали ще се счупи или ще го смачкам някъде. Резултата е ежедневно каране и много кеф. За километрите - от последната ни среща не знам колко са, но от Луково до работа са 49км. в едната посока, демек към 100км. на ден. Като по принцип карам и често отделно от това. И това без извънградско, като смятам още 1000 км на месец извънградско средно. Говоря за пътувания извън София област. Тъщата е от Козлодуй и доста често ходим до там. На работа съм от понеделник до петък + 3 или 4 недели от месеца. това съм грубо към 26 дни в месеца. по 100км. + около 1000 смесено извънградско и по друга лична работа, стават към 3600 км. на месец. Не звучат много, ама реално са си по три часа каране на ден. Като двата часа в задръствания. Допреди извънредното положение. Сега поне се кара спокойно, макар че днес имаше учудващо много движение.  Така или иначе според мен 1000 км. в България се равняват на 10000км. в белите държави. Много пъти съм чувал "ма те москвичите не могат да минат 100000 км. без основен", Да, ама Бай Ганъо не се замисля при какви условия са минати тези 100 000км. и дали друга кола при същите условия ще мине повече. Което вече няма как да се сравни. Така че съм предоволен от москвича  O:-)
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Acropolis 1800 в Април 10, 2020, 21:22:27
Е, момчета, това са хубави емоции, които топлят години. И аз много обичам да шофирам, но нямам тези възможности в момента. Но, когато живеех отвъд океана се кефих да пришпоря Понтиака по междущатския, разбира се с не повече от 100 км/ч, може би 120 между камерите. :) Но сега, по време на карантината е само за каране.
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Caxo в Април 11, 2020, 22:33:20
Малко ти се чудя при наличието на толкова (вероятно повече отколкото знам  :)) ) Москвичи, как караш 412 за всекидневен, а не 2140. Нормалните хора сигурно си мислят, че е едно и също, но и двамата знаем, че всъщност усещането е коренно различно. Явно това ще е "движещата сила" при теб - боядисваш този, прибираш го и вадиш следващия за ремонт и така докато ги превъртиш всичките :)
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: lipecek в Април 21, 2020, 01:34:37
2140 e в пъти по адекватен от 412. Нека разясня за четящите и незнаещи:
412 е с 4 барабана. Това значи вибрация в предницата и волана при всяко спиране. Прегряване при продължително спускане. Сервото на спирачките е с клапанче/кихалка която свирка при всяко отпускане на педала :D
По шумно купе. По необезпрашено. Няма вентилация на задния пеозорец и се поти винаги. Седалките са холни табуретки и за високи и едри хора са наказание. Немогат да се местят дпстатъчно назад. Ключа за чистачките е зад волана на неудобна позиция. А ако колата е 408 или 408и и е с горни скорости гадоста е по 2. Понеже лоста на скоростите пречи да се достигне ключето за чистачките :D . Багажника няма пластмасови коро а гадна мукава която винаги е изгнила, смърди и трябва да се изхвърли. Това значи повече прах в отсега. Задната седалка според мен е по удобна от на 2140. С пружини е и е мекичка. Като изключим запотяващата изкуствена кожа. Друг минус е осветлението на салона. Плафоните са като при Лада а седалките високи и това значи, че плафончето ти свети право в очето :D . Вследствие на високите седалки си удряш главата в тавана или косата ти постоянно го бърше. Волана пък ти идва в скута и управлението се превръща в изпитание. При десен завой пасажера до теб разко се блъска без да иска в теб понеже седалката е табореткоподобна. :D

Споменах ли как се отваря капака на багажника и какво следва след като механизма се счупи ? ... 😳😁
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: krankenstein в Април 21, 2020, 10:30:46
Карал съм москвичи съвсем малко и не лично мои, но съм забелязал същото - 2140 е много по-ергономичен, но и доста по-малко красив от предишния модел с многото хром. Тъй като са останали малко хора като колегата Методи, които да си карат тези автомобили ежедневно, това едва ли ергономията е от решаващо значение за ценителите и колекционерите, за които най-важен е оригиналният вид. Иначе бих казал, че идеалният Москвич - хем красив, хем удобен и безопасен ще е този с купе 408/412 и подменен салон от 2138/40, както и предният мост с дисковите спирачки. А дреболийки като запотяването на задното стъкло, ако дразнят прекалено могат да се решат с поставянето на ел. нагревател или вентилаторче :)
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Април 21, 2020, 13:06:28
Нека разясня за четящите и незнаещи:
412 е с 4 барабана. Това значи вибрация в предницата и волана при всяко спиране. Прегряване при продължително спускане. Сервото на спирачките е с клапанче/кихалка която свирка при всяко отпускане на педала :D
По шумно купе. По необезпрашено. Няма вентилация на задния пеозорец и се поти винаги. Седалките са холни табуретки и за високи и едри хора са наказание. Немогат да се местят дпстатъчно назад. Ключа за чистачките е зад волана на неудобна позиция. А ако колата е 408 или 408и и е с горни скорости гадоста е по 2. Понеже лоста на скоростите пречи да се достигне ключето за чистачките

Ааа, Жорка, ще се караме. Вибрация във предницата няма и няма свистене от сервото. Наличието на такива е знак за неизправност. Прегряването е друга работа, но пък аз лично никога не съм усещал прегряване, е все пак карам що годе нормално. Седалките за мен са мекички и удобни. Да, за високи хора е нисичко, ама аз се побирам без проблем и си ми е много удобно. Пък съм над 130кг. /дебеличък съм си, ама мързела до това води :)/ Единствено съм съгласен за копчето на чистачките, действително не му е там мястото, ама това да му е. Като ниво на обезшуменост, не виждам разлики между 2140 и 412 освен кората на предния капак, всичко друго е едно към едно. А механизма на багажника - я се счупи веднъж на 40 години, я не :)
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Andy FX в Юни 15, 2020, 23:31:31
Преди няколко седмици съм почти сигурен, че мернах този Космич пред ГДИН в София, ама бързахме и не успях да го снема чичо Манчо ;D
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Юни 16, 2020, 08:59:05
Да, там беше за няколко часа. По принцип може да се види на всякакви места. Последните два или три месеца буквално няма ден в които да не се кара, няма събота няма неделя, не му давам никаква почивка. Само от неделя до днес вече е на +600 км. :) Вчера пък за пръв път от много време се разминах с два нови "играча" на околовръстното - изключително запазен червен 408И или 412 по които ми изтекоха очите и също много хубав зелен дефорсак с пластмасови чашки на джантите /SL -ови/. И сега се чудя на кого ли са и къде ги държат  O:-) Червения го караше дядо, а бабата се возеше. Сигурно се возят в него от млади. Ех, дали ще доживея и аз този късмет - на преклонна възраст пак да карам същия москвич.......... надявам се !
Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: Методи Кръстанов в Юли 02, 2020, 13:27:18
Някой анонимци показват само някакви лъскачи /да вземеш да боядисаш болтовете на пантите, че като ''зема едно "дръво" :), той си знае за кой се отнася/, аз пък да покажа работен кон. Истински работен кон. Вече сигурно четири месеца няма ден които да не го ползвам. Така се завъртяха нещата че постоянно ми трябва. Нямам време за снимки, за нищо. Пустиняка му пък си върви и върви. А пък що товар превози за това време. Не обичам да чакам и се разправям с куриери и доставчици. Като ми трябва нещо отивам и го товаря, без значение какво. Единствените ми снимки от няколко месеца, селото е Бутан, Козлодуйско. В събота отчетох поредните към 400 км. за ден. Останалите ми москвичи така си стоят, не мога да правя нищо по никой от тях, яд ме е та знае ли се, ама такъв е живота. Даже не съм палил никой от много, много време. Направо ми иде да си тегля куршума и да се свършат тия мъки :) Та така..... които твърди че 412 не става за ежедневка, да има да взима :) При това вече е на 46 години. Било зиме, било лете. А на тези които почват да хленчат "ама няма климатик, ама шумно е", ще кажа - момчета време е да порастнете, нещо много се глезите :)

Титла: Re: Москвич номер 22 - 412 1974 г.
Публикувано от: krankenstein в Юли 04, 2020, 22:04:10
Типична соц. идилия - много подходящо :) Припомни ми как с мослвича на вуйчо пренасяхме новия телевизор Електрон след дълго редене на опашката в ЦУМ... ладата комби на тате тогава беше на трупчета.