Classic Car Bulgaria
Общи форуми => Общ технически => Темата е започната от: ufer в Януари 16, 2017, 14:45:37
-
Колеги, може ли някой да даде съвет за профилактика на делко. За първи път ми се налага да го разглобявам и почиствам и не съм сигурен с какво да смажя елентите най-вече на центробежния регулатор. Дали трябва да е с някаква грес или пък с масло. Делкото е за Форд Таунус 20MTS, V6, 2,0 l, 1966. Вижте и снимката, като се извинявам за скапаната покривка! Може ли някой да предложи материал за кече, тъй като старите буквално са запушени? Едното се намира в оста под палеца, а другото е встрани на корпуса (има малка капачка) и смазва една бронзова втулка, в която лагерува оста.
-
- да смажа елементите - (така е, като няма редактиране)
-
Само с масълце. :)
-
Благодаря! И аз си мислех така, но не бях сигурен. След като разглобих делкото, видях, че вътре имаше образуван много тънък полуизсъхнал филм от масло и никакви следи от грес. Но делкото все пак е на 50 години. ;) Грес се слага явно само на гърбиците на оста. Нея обикновено я има в комплекта с чукчето и наковалнята. Някаква идея за кече?
-
Центробежният регулатор, както подсказва името му, създава добри условия да разхвърля цялата смазка по капачката на делкото. Добре е каквото слагаш да издържа на
висока температура за да не се втечни и после разлети навсякъде. Има греси устойчиви на температура и нетечливи.
-
А, сега де! Това е второ мнение - с грес! Допускам, че също е възможно, най-малкото с високотемпературна грес, но дали няма да събира прах? Старите дистрибутори имат няколко системи за смазване - в моя случай има 2 кечета, които периодично могат да се прикапват с масълце (по-горе ги описах). Има и още нещо интересно: оста в горната си част на нивото на горния лагер (бронзова втулка) има спираловиден канал, подобен на резба, който отвежда евентуално излишното масло надолу към картера. Така че конструктивно, ако случайно попадне по-голямо количество масло, то бива отвеждано обратно надолу, което от своя страна предпазва центробежният регулатор да не облива горната част на делкото с електрическите контакти. И сега малко съм раздвоен...
-
Благодаря! И аз си мислех така, но не бях сигурен. След като разглобих делкото, видях, че вътре имаше образуван много тънък полуизсъхнал филм от масло и никакви следи от грес. Но делкото все пак е на 50 години. ;) Грес се слага явно само на гърбиците на оста. Нея обикновено я има в комплекта с чукчето и наковалнята. Някаква идея за кече?
Напиши в гугъл ,,вълнено или техническо кече,,и разгледай и прецени да ли става за твоето делко
-
Да това с прахта е така но е неизбежно. Вероятно обаче делкото е защитено от външна прах и остава само това което се трупа от нормалното износване. А греста е подходяща
само за чукчетата на регулатора иначе оста се маже от масло. Особено ако имаш и система за отвеждане на излишното масло то там не е добра идея да има грес. Може да се запуши.
Е аз си говоря но зависи от конструкцията а това трябва да се разгледа.
При моето делко центробежния регулатор беше покрит с нещо като сапун. Ронеше се с нокът и беше мазно. Ето това кафявото което прилича на ръжда:
(http://pichost.name/images/2017/01/19/_NIK33929fb48.th.jpg) (http://pichost.name/image/fu3Op)
-
И при мен беше същото, но е от маслото, което се стича по оста от горното кече. На моята снимка вече е изчистено. При мен горната част на оста, където се слагат палецът и кечето под него, всъщност е една букса, хваната вътрешно с фина зегерка и нанизана върху оста. Долният й край стига до центробежния регулатор и го смазва перманентно. Мисля, че и при теб е така, вижда се в средата чиста окръжност от края на буксата. След дългогодишна работа това масълце леко прегаря и образува този "ръждив" филм. Аз го почистих с бензин и затова е лъскаво.
За кечето ще видя естествено в интернет, но ми искаше, някой който има практически опит, да даде добър съвет. Решил съм осигуря качествено мазане на оста. Аз и преди редовно съм слгала масълце, но сега открих, че старите кечета са спечени и не пускат нищо. Слава богу не открих някакво значително износване, мисля в рамките на нормалното...
-
Ето тук може да разгледаш моето делко: http://www.classiccar-bg.com/index.php/topic,8245.140.html
Това в средата чистото е от затягащата гайка. При мен няма смазване на горната половина. Сложили са семеринг на оста и така маслото маже само половината, където са лагерите.
Явно конструктивният подход е различен.
Аз направих тестове с 4-5 различни смазки - спирачна грес червена, спирачна с медни частици, силиконова и литиева. Сложих ги на ламарина и я нагрях.
Някои протекоха а други не. В крайна сметка използвах червената която се нанася при рециклиране на спирачки (при контакт със спирачна течност)
Това е експеримент - може и да не е най-подходящото но смятам да отворя по някое време и ако не ми хареса ще сменя смазката.
-
Малко извън темата, но в духа на гресите, каква грес е най-подходяща за водачи на спир.апарати?
-
Малко извън темата, но в духа на гресите, каква грес е най-подходяща за водачи на спир.апарати?
Оригиналните комплекти идват с 2 пликчета грес: червена и бяла. Червената е за основният семеринг на буталото и не пречи на спирачната течност а бялата е подходяща за
прахоуловителя и за водачите. Тя е силиконова и издържа до 220 градуса целзий. Може и грес с медно съдържание. Изглежда тъмно златна - използва се против задиране както
и там където буталото опира в накладката. Също е високотемпературна но при моя тест протече преди силиконовата.
Ето как изглежда червената:
(http://pichost.name/images/2017/01/19/DSCN3643abab5.th.jpg) (http://pichost.name/image/fue9v)
-
Oбобщено - при смазването на делката се използува и масло ( главно) , и греси.
Лагеруването на оста при делката е изключително на втулки и триенето е при плъзгане , маслото е
основната смазка . За разлика от лагеруването на лагери , където триенето е при търкаляне , там се работи с грес.
При лагеруването на втулки конструктивно изискване е те да са изработени от цветен метал ( сплав с основа мед - месинг , бронз)
Поради характера на сглобката ( с хлабина) се използува светилен газ ( най тънката и прецизна смазка) , тънки вретенни , машинни и синтетични масла .
Използува се и грес за смазване , но има изискване към запазване на основните и свойства - смазочност и запазване на вискозитета
в работния температуран диапазон. Подходящи са молибденови , графитни и фина консистенция медни греси. Комерсиалните
смазки често запичат и уплътняват микроповърхнините и на двата метала понякога недопустимо. :)
-
Колега S15, твоето делко е по-съвременно и се различава от моето - класическо. Явно се очертава използването и на 2-те смазки, както кава колегата fulcrum. Аз в подобни случаи използвам една немска медна смазка и мисля с нея много леко да тръкна най-важните точки и после ще оставя на масълцето да си върши работата, като честото прикапване на прясно масълце във кечетата е част от нашето удоволствие... Не знам дали масло за шевни машини няма да е по-удачно от моторното масло на двигателя, а може би и двете с редуване...
-
Делкото е готово е вече го изпробвах. Центробежният регулатор вече изхвърля противотежестите без да се замисля и двигателят се форсира добре. Даже снимах едно малко клипче, но то не е .pdf и не знам как да го кача. Някаква идея...?
-
Прикапване кичетата с на масло е ОК ... в ръководствата за техническа екплоатация на доста стари коли пише, че използавенето на двигателно масло е ОК. И щом си с класическо делко, значи си с чукче и наковалня предполагам. Тогава оста на делкото, там където трие рамото на чукчето, се намазва с тънък слой ДИЕЛЕКТРИЧНА/СИЛИКОНОВА грес и общо взето е това. При избора на каквато и да е грес се отчитат на първо място дилектричните и свойства - все пак тук за комутация, искрене и т.н. иде реч. А силиконова грес има и е евтина.