Брей, браво на Сиси, страхотен нов избор. )
Ами тя имаше май по едно време и едно червено еН-боди купе, много подобно на моето, ама не Олдс, а тризнака Понтиак ГрандАм, или нещо такова беше.

Ето и още американки от тия дни снимани, регистрациите в повечето случаи отговарят на местоположенията.

Синия С5 е на колегата Ники от Враца, и сега го продава, че има още един новодошъл С5 при него/.

Тъмносиния 90-ски на задно предаване Кади Флитууд е софийски, и дълги години бе на колега от бившия амер. клуб, ако не го е продал де.

Двата с резани тавани амер. фулсайзове- Кадилака и ДеCото-то, и те са софийски, като пинкито 1963-64 год. Девил със скопен таван, е имитацията на заводско кабрио, карано от Цецо Елвиса.

Олдса Авро е от района на Кюстендил, и така като я гледам, сигурно има някакъв проблем с 4-литровия тип-Нордстар мотор /или по предното предаване автоматикаЍ/, щом така са я хвърлили на улицата.
Ако собственика дето я има, случайно мерне тоя пост във Форума, и реши да я продава, ако иска да ми пише, имам сериозен интерес към закупуване точно на Аврора модела.

Новото Камаро от най-посл. лифт, преди да го спрат от производство, е доста рядка в Европа, а и у нас, компресорна версия ЗетЛ-1, която е екстремно силна на динамика кола.
Дълги години в БГ имаше само едно сребристо ЗетЛ-1 от най-първия лифт на 5-та Ген Камаро, ама ето че са внесли и още едно, което си е радостно за наличността на такива компресори в БГ.

https://www.caranddriver.com/chevrolet/camaro-zl1-2022

Хъмъра Н3, който също е софийски, е рядък за две неща, първо че пикапите Н3 са отн. малко правени спрямо фулкомбито, и че е с 5.3 осмак мотор, а не с базовия петак мотор.

А сребристия 2 Ген Ф-боди, разбира се, повечето четящи по тая тема знаят на кой е.

Боби, забавно.
Ами айде направи тема за този твой р107, ще е интересно предполагам, на повечето четящи. То тук във Форума, има качени от мен само няколкостотин снимки на моя бивш Евро-спек р107, правени повечето преди бая години, още докато го имах, в края на 90-те.
Лъчезар е иначе името на баща ми, а от съображения за сигурност по Фейса, се прекръстих там малко, вкл. и на фамилия, което видимо си забелязал. ))

А току-що ми донесоха два много интересни сувенира от Италия.
То и миналата седмица трябваше да си общувам с италианци, ама служебно, а днеска пък ми дойдоха на гости за няколко дни един приятел и жена му, от които са ми и тези подаръци.
На тях съм и гостувал на къщата им в малкото градче Граведона, което е на южния бряг на езерото Комо, така че дойде време да се видим пак, и тоя път те отново ми дойдоха на гости в България.

От това наше приятелско семейство мъжа е голям автоентусиаст, и допреди няколко години имаше интересна сбирка от основно хард-кор спортни олд и янгтаймери, както и няколко култови нови италиански супербайкове, от марките Дукати, Мото-Гуци, и МВ-Агуста.
В последните 2-3 години, понеже вече се пенсионира, повечето му бегачки мотори и коли ги продаде, а си е оставил само един от 2000 год. Лотус Елис еС1, от върховата и рядка серия в Европа с ляв волан- Спорт 160, както и едно Мото-Гуци 850 ЛeМан 3, някъде 1980 год. модел.

Та, моя приятел сега ми донесе като подарък две неща, този професионален немски електронен хронометър марка Ханхарт модел Магма, на възраст сигурно над 30 год, който си е ползвал по време на участията му на разни ретроралита през годините, и тази страхотна Плакета, издадена от Порше Клуб Италия, през пролетта на 2005 год.

Плакетата е много луксозно изработена от масивен алуминий, със стойка, а синята и отваряща се с медни панти кутия е дебела и твърда, тапицирана с нещо като изкуствена крокодилска кожа.
Тези плакети Порше-Клуб Италия са ги издавали по случай Третата международна Порше среща /Радуно на итал. е среща/, правена тогава в района на Мюлуз, Елзас, Франция, където е и Музея на Братя Шлумпф.
За срещата италианските екипажи са минали на ход пътя от Милано до Мюлуз, като по пътя са имали организирани спирания на 1-2 малки летища, дето са направили и техни състезания на затворен маршрут.

Всъщност в 2005 год. през м. Септември, и през 2006 през м. Април, аз съм пътувал там наблизо, карайки на ход моето 924 еС тарга, понеже имам леля, която живее отн. близо до френската граница, в гр. Карлсруе, та съм и ходил и с тази кола на гости.
Тия дълго време пренебрегвани, а сега вече станали и те прилично популярни отново, само 4 цил. Трансаксъли, стига да са с 2.5 и 3-литровите генерация М44 Порше мотори оборудвани, с какъвто мотор е и моята еС версия, са изумително тихи, комфортни, и прилично бързи коли и за магистрални карания, не само за завойчета.

Ако знаех, че такава грандиозна световна Порше среща е имало наблизо до района, дето ходя по редовно, щях да си наглася графика и аз тогава да съм там, че да разгледам колите.
Иначе с Порше Клуб БГ сме си правили в периода 2004-2006 год, когато се създаде клуба, и бяха и първите му и най-активни години, доста пътувания из страната, както и ходения до Гърция и Турция.
За някои от тия пътувания, вкл. и чужбинските, имам останали някъде в къщи и възпоменателни СД-та. Трябва да измисля начин да ги скача по Ю-туб тия клипове, че да си ги гледаме и тук.
Има в тях много интересни ретро Поршета виждащи се, много от които вече обратно се реекспортираха на запад, като например двата 80-ски Г-модела, синя Карера Купе и червено 930, които дълги години бяха на тогавашния ни председател Жоро Хаджийски.

А моя приятел италианец казваше, че тази поредна Интернационална среща била грандиозна през 2005 год, и дошли и много коли и от други континенти, вкл. и 2-3 Поршета от Япония, и няколко бройки и от Австралия и Нова Зеландия.

Та, ето ми подаръците.
Трябва само да си сваля от нета някое упътване за експлоатация на този хронометър, който иначе работи идеално, че моя приятел упътването го е изгубил още много отдавна.
Иначе немската фирма Ханхарт си работи още, и продължава да произвежда освен разни ръчни часовници и хронографи, и професионални хронометри.

https://www.hanhart.com/en/collection/

Ким Бейсинджър: