Classic Car Bulgaria
Общи форуми => Общи приказки => Темата е започната от: SPEARHEAD в Август 08, 2012, 14:52:35
-
От 01.08. тръгнах с велосипед на обиколка Своге - Бургас - Варна - Своге, по пътя видях стотици коли и нито една класика в движение :( Единствения истински красавец беше един Мерцедес 115 с немска регистрация лимонено жълт цвят, изглеждаше величествен и великолепен в колоната от безлични пластмасови боклуци. Други години съм срещал повече класически коли, но наблюдението ми е че рязко намаляват всяка година. Вече дори и моето Volvo 240 ще изглежда доста ретро въпреки крехките си 30г :) Момчета, пазете си класическите коли и ги изкарвайте на някоя обиколка, защото изглеждат наистина красиви на пътя :)
-
А, изглеждат те, скрапове. :)) Няма какво да се лъжем, не съм видял ежедневна такава кола, която да не е с вид на бита манерка и едва не й падат гумите по паважа. Има разни такива, които въртят по 3-5000 годишно. Те са хубави, лъскави, безупречни. И не се карат зимно време. Което е нищо на фона да речем на 30-40 000 годишно, тоест - целогодишно. Което неминуемо разрушава всяка такава кола. Дори да е изкарана от гараж, чисто нова. Точно на 4-тата година е .....манерка. Кой я натиснал, кой я чукнал, кой я одраскал, кой скраднал никелираните табелки, няма начин. Голяма част от тези автомобили, не са подходящи за нашите пътни условия. И при редовно, интензивно каране - започват да се разпадат. Едно е да се кара изключително само по първокласни пътища, стради в Италия, банове в Германия, ама друго си е като броди из всички кратери на родината и върши работа. Или я прежалваш - или я съхраняваш в тъмен гараж, показвайки я само по мероприятия.
Не знам. От всичките бангии, най-много издаяниха Мерцедесите, Волвата и не чак толкова популярните Пежа. Като се има в предвид, ужасяващата експлоатация, поддръжка, горива, МАСЛА, товарене и каране до безкрай. И то говорим за сериозни пробези,300-400-500-600-700...хил. км. с нашите бензини/нафта, масла М10/м16Д,най-много някоя Диона и после Приста, пълен кенеф. Най- околхозени пък са дизелаците. Те, освен нафта още какво друго са
видяли ! :)) В крайна сметка идва момент, когато тая кола става неизгодна, опасна и излишна за употреба. Маха се, обикновено се дава на вторични суровини. Което не е лошо - хора в трудно положение, могат да си набавят много хубави и дефицитни части от тях.
Има и безхаберници. Изоставят по поляни, тротоари, главни булеварди, забутани паркинги и обрасли с папрат, гнезда на оси и позната картинка. Лошото е, че между тях се случват коли, които са в не лошо състояние и не скъпи за въвеждане в ред.
В Пловдив се движат предимно янгтаймери. Всякакви пластмасарки. Много рядко да се види, дори хубав Москвич или Лада вече, камо ли западна кола с никелирани брони и тасове.
-
Извинявам се за спама, ама с какъв велосипед беше? От тези дето ги караш легнал ли? В Бургас преди седмица май видях един човек с такъв велосипед, яко натоварен с дисаги. Май зелен беше.
-
Карам най-обикновен швейцарски 17 годишен велосипед и въпреки че не струва над 2000лв не ме изоставил никога.
(http://media.snimka.bg/s1/0901/028045448.jpg?r=0)
-
Да не си закачил сладолед фризера за него :)) :)) Много яко пътуване си правиш евала.
-
Аз пък карах ,,Лястовичка с рамка". Като малък в училищните години. Иначе, велосипед не съм карал отдавна, а и не мога по физически причини. Ама, като се сетя как обикаляхме из чужди села, километри, километри далече. През възвишения, язовири, кучета и спукани гуми. :)) :D :) Щом ти харесва да обикаляш с велосипед, няма лошо. Полезно е. Ама, темата май беше за Ветераните.
-
Аз не съм се отклонил от темата, просто отговарям на колегата. Аз имам с какво да отида до морето и то на прилични години, 50 годишния ми Rekord ще изглежда изумително по бензиностанции и пред кръчми, но ми е мъчно че рядко виждам такива коли. И ми е ясно до къде ще стигне темата, защото поне за мен това е един от признаците за развитие и култура на една държава...ама темата е грозна и тежка. Минах над 1000км през средата на БГ и болшинството от хората, които срещам са цигани или турци с оскотели лица от началото на 20ти век, от такива хора не може да искаш да ценят и пазят техника, лошото е че от тях нищо не става, не искам това да е основната тема но нещата са свързани а резултата някъде е потресаващ :(
-
Не желая да обръщам темата в посока на разруха. Нито да създавам поводи за грозни спорове. Ама, реалността е такава, каквато е. Грозна. Какво да се прави, няма да седнем сега и да мрем. Жалък случай е и друго. Оскотели хора напипат евтино такъв автомобил. Като твоя Опел, като нечий друг Мерцедес, Пежо, Рено или някоя друга по-така шик марка и я купят. Колата е видимо почти идеална. И си личи, че е съхранявана добре. Също личи, че е начукана, огъната и занемарена скоро. А е можело да попадне в добри ръце. Много, много такива случаи има. И то точно по вина на продавачите. Незапознати или възрастни хора, които на практика не правят обяви във виртуалното пространство. Или дори да правят, някои не знаят какво продават. Та, така няма как да се разбере за съществуваща такава кола. В дълбоката провинция, далече от големите градове има много хубави селца. Точно от тях и най-вече по балканите, има много хубави Жигули и Лади. Нови и много пазени. Около София/Пловдив също има малки селца. Горе-долу, там е по-вероятно да лежи някоя западна марка. Такива не съм търсил разностранно, де, предимно само 123-ки. Но ми е направило впечатление. В София има страхотни дърти автомобили. Дори изникват такива, каквито извън столицата, отдавна не са останали живи и здрави. И то коли на оригинални бои, карани, поддържани както му е реда, собствености на разни буржоа, шофьори на ТИР-ове, заможни юридически лица или пък собственици на фирми за авто-ремонтни дейности. Все хора, които са имали възможност да купят коли и са ги карали, пазели през годините. То, вярно, че все намирам и харесвам изоставени паметници, забутани в задния двор в тревите при змиите, ама изневиделица като изникне читава кола и на сносна цена, `що пък да не се вземе ? :)
В моя вход има един не българин. Да не давам определения за раса. Вероятно разбираш. Когато бях 4-5 клас, имаше небесно синя ГАЗ 24 Волга. Това им беше семейната кола. Занаятчия - обущар. Жена му също. Та, Волгата бяха купили от някъде, не знам и сега от къде. Много, превъзходно запазена кола дори тогава беше. Волгата се пазеше, като джамия от свиня. Разбирай - та, тя се миеше задължително 2 пъти в седмицата. Външно, вътрешно, прахосмукачка, Веро, мажат се табла, кори, сенници......дива работа бяха тия хора. Зимно време, не се караше. Вдигаше се на трупчета и седеше така, с гумите във въздуха. И това, което всеки път беше на дневен ред - цялото семейство м...... мият и чистят. Никога не я видях мръсна, няма да си кривя душата. Никой и от тях не седна мръсен вътре - дъртия не даваше. Баща ми му помагаше при гресирането на предницата и разни такива никакви ремонти на практика. А, с тая Волга пътуваха до Турция/ Албания :-\, най-редовно. Като започнат от ранна пролет-до есента. А, току що питах татко - каза, че тая светло синя Волга я купуват 2-ра употреба през 90-та година. Та, била е грубо на 30 000 км. тогава. Като я бракуваха през 2003 или 2004 -та, (понеже дъртия доста остаря, а и има проблеми със здравето и въобще не кара вече), тогава беше прехвърлила 270 000. Като цяло - чисто нова кола. Ей-така се гледаше. :o :-\ Най-интересното в случая беше, че дъртия НЕ искаше да я продава. Не щеше да се разделя със птицата, камо ли някой друг да я кара. Бракуваха я и я дадаха на вторични суровини. Цяла, измита, лъскава. Много исках тате да ми я купи на мен, като порасна да я карам. Е, не се случи. :( Помня и че не беше боядисвана, нито кърпена, още по-малко удряна изобщо някъде. Много,много свежа и свидливо пазена кола. За това ме е яд.
-
Абе, кофти е, ама го разбирам и стареца. Аз също съм много ревнив към моите коли, дори и след като ги продам. Първото ми БМВ го взех перфектно, карах си го с кеф и уважение, здраво поддръжка, грижи и накрая го продадох на един колега. След шест месеца видях колата в една уличка до офиса...сърцето ми замръзна...колата мръсна, очукана - нямаше неожулен детайл, броните спукани и висят парчета, вътре смърди, банички, кенчета от кола и прочие мизерия, да бях я бутнал от моста на Витиня, по-добре. А като цяло по темата, питах баба ми кога е родена майка и ( демек прабаба ми )...не знаеше, знаеше, че са преселници от някъде, ама от къде точно ....кога сме загубили родова памет, не знам...ама от там е и отношението към историята, към антиките, към старите коли в частност. Погледни нашите антикварни магазини, интересните неща не са от България ( не казвам български), всяко поколение открива топлата вода и след него..потоп :(
-
колега качи снимки и разкажи за пътешествието .
-
Разкажи и за разни други изоставени автомобили, които са те впечатлили.
-
Аз пък само ветерани карам, под 15 г. кола нямам :winktongue: А от велосипед наистина светът изглежда по-различен, по-близо си до пейзажа и имаш време да му се любуваш, стига да ни си даваш много зор с педалите :) Жалко, че с моите колела също се разделих, донякъде по здравословни причини, пък и на моменти бях близо до възможността да ме очистят разни бакшиши и др. гламави елементи, дето маневрират без да се оглеждат... или пък аз тях да очистя и излежа, ако не ме уцелят от първия път >:D
-
колега качи снимки и разкажи за пътешествието .
Ще се опитам накратко да опиша това малко пътешествие, въпрки че то се състоя в непрекъснато каране Smiley Потеглих на 01.08. в 4ч сутринта от Своге, пътя до София е около 40км и е в ужасно състояние, което ме изнерви и забави доста.
Когато хванах "подбалканския" път вече бях в идеално настроение, времето беше леко облачно и това ми помогна много, защото баирите Гълабец, Козница и Калофер са ужасни за изкачване, при Калоферския ме валя дъжд, но се добрах до яз.Копринка вечерта в 20;30ч, това са към 230км и реших, че е добро начало, до Бургас оставаха 200 и малко.
Точно преди Бургас обаче, където Подбалакнския път става магистрала усетих истинска умора и колко смазваща е жегата, там останах без вода и малко се изплаших, но се добрах до първото OMV преди Бургас в 18;30ч, от там изминах 20км до Крайморие, където бяха на море приятели от Своге. Много се зарадваха и бяха изумени от постижението, тяхната подкрепа и разговорите в една сенчеста кръчма на брега ме ободриха а на другия ден ме чакаше само кратък преход от 40км до Несебър, където останах при приятел на гости за една вечер.
Следващия ден пак не беше толкова тежък, защото отивах към Варна - само 100км Smiley. Доста трудено е прехвърлянето на Балкана до с.Баня, но аз все още имах сили и го минах леко, след това бях на плаж в Иракли. След добра почивка и обяд потеглих към Варна, по пътя спуках гума, но веднага оправих нещата, това което ме скапа там е неспиращия насрещен вятър.
Във Варна ме приюти приятел, за което съм много благодарен, отпочинах добре и на другата сутрин в 5ч потеглих към В.Търново, с което се започна втората част от пътуването. Тръгнах добре обаче умората и жегата казваха своето, губех сили доста бързо и всичко ставаше все по-трудно. Накъде около Търговище се почуствах наистина зле от дехидратация, пиех по 15л течност на ден и всичко се изпаряваше в миг и пак усещах голяма жажда и не ми достигаше въздух.
С доста усилия стигнах Търново, там спах при приятели, изкъпах се, хапнах и веднага легнах за да стана в 4ч на другия ден за най-тежкия етап а чух че и деня ще е адски горещ. В началото започнах повече от добре и минах 120км до с "Български извор" където има много хубаво заведения за хранене, хапнах доста добре и отделих час и 30м за почивка, защото жегата стана нетърпима а и деня напредваше, бях решил да се прибера на всяка цена. Обаче точно на изкачването при Ябланица си дадох сметка, че не е никак безопасно да се движа в това време, пак започна да ми прилошава и губех сили много бързо, водата която носех беше вряла, набрах си някакви дребни ябълки покрай пътя и с много мъка качих ужасно стръмната част до магистралата, там има много дълго спускане и си отпочинах.
Преди прохода "Витиня" вече цялото каране се превърна в една борба с умората и ужасната жега, левия крак ми се подби и започна да ме боли все повече...но минах всички тунели и докато се опомня се движех по "Ботевградско" към ЦГ София. Реших да си спестя пътя от София до Своге, защото е страшно разбит и вече беше доста тъмно, метнах се на последния Влак за Варна просто седях с една бира и исках само да се прибера у дома.
(http://media.snimka.bg/s1/0936/028116935.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/0936/028116940.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/0936/028116951.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/0936/028116953.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/0936/028116956.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/0936/028116967.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/0936/028116969.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/0936/028116971.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/0936/028117014.jpg?r=0)
-
Хеее! Страхотно пътешествие ! Едно голямо бягство от сивото ежедневие в града ;D
-
Браво! Трябва да си не само физически здрав, а и да имаш силна психика, за да тръгнеш на такъв поход. На мен най- дълия ми поход с велосипед е 60 км и на 2 пъти исках да се връщам. Евала!
-
... На мен най- дълия ми поход с велосипед е 60 км и на 2 пъти исках да се връщам....
:)) :)) :)) Аз ще съм същия :D :D
-
Хеее! Страхотно пътешествие ! Едно голямо бягство от сивото ежедневие в града ;D
Аз не живея в града и не ходя на работа от 12г :) Живея на тихо и спокойно място до река Искър на 50км от София. Всяка сутрин ставам и се занимавам с хобито си - реставрация на исторически оръжия, след обяд отделям малко време на автомобилите си. По тази причина всичките ми дни са хубави, защото работя сам на спокойствие, особено лятото когато дните са дълги и имам време за всичко. Живея спокойно и си пожелавам само здраве, друго не ми трябва. Пътешествието го бях замислил още преди време, но бях много тежък (112кг) сега съм 80кг и съм в относително добра форма, но най-важното за дълго пътувана с велосипед е спокойствието и умереното темпо.
-
Е това го пожелавам на всеки... Ти усещаш ли се какъв си късметлия?
-
Иво, поздравления за поредното ти прекрасно начинание.
Много хубаво пътешествие.В много добра форма си!
Ти отново показваш ,че когато човек силно желае нещо ,мотивиран е и подготвен - няма невъзможни неща!
Прав си - важното е да сме живи и здрави!
Поздрави!
-
Поклон , Ивайло! :D
-
Поклон , Ивайло! :D
Следващото пътуване ще е из твоя край :) Това малко над 1000км пътешествие не е беше кой знае какво, но си беше тежко в тази жега за един любител, поне научих как да се организирам по-добре следващия път. Мотото ми в живота е една реплика на Антъни Хопкинс от филма "Най-бързия индианец", там той е мотоциклетен състезател с мотор "Индиан скаут" 1920г и казва :
" АКО НЕ СЛЕДВАШ МЕЧТИТЕ СИ, ПО-ДОБРЕ ДА СИ ЗЕЛЕНЧУК...ЗЕЛЕ НАПРИМЕР " 8))
-
Чакам те! :)
-
Чакам те! :)
Без проблем ще дойда :) Ето целия ми преход, това са 5 дни яко каране :)
(http://media.snimka.bg/s1/0937/028118585.jpg?r=0)
-
Браво, колега, сигурно се изисква страшна воля за такъв преход и то в оная жега, но не съм изненадан, щом си могъл да свалиш 32кг, тия 1000км. са ти песен:)
-
Чакай, чакай малко. Това на картата със велосипед ли е изминато ? Майко, потресен съм. Мен ме мързи с кола да го мина, камо ли със собствена тяга. Прекланям се пред този буен твой дух ! Дано имаш желязно здраве за дълги години. :D
ПС Някой, някъде спомена, че тук не сме нормални хора. Опасявам се, че май ще излезе прав. O:-) Леле....
-
браво , винаги съм ти казвал че си.....луд............ :)
-
То това в ляво, с формата на ь e с трудността на половината от голямата отсечка :D
-
Поздравления и от мен за волята и силата на духа ти! Аз също обичам да пътувам и съм карал доста велосипед, но не съм се замислял за такъв маратон.
Как така не си имал проблеми с полицаи по магистралите, по принцип нали е забранено движението на велосипедисти по тях?
-
Не беше много лесен прехода, но щом един любител с обикновен велосипед може да го мине, значи не е кой знае какво :) Това за което пуснах темата е, че прекарах наистина много часове на пътя и от велосипеда разглеждам внимателно всичко...и видях само една красива 115ка :( ....нито един друг автомобил не се отличаваше от скучния пластмасов дизайн :( Другата година живот и здраве пак ще пътувам, но по по-голям маршрут, но се замислям и за пътуване с ретро автомобил.
-
Как така не си имал проблеми с полицаи по магистралите, по принцип нали е забранено движението на велосипедисти по тях?
[/quote]
По магистрала се движих само Варна-Шумен и Ябланица-София, полицията изобщо не съм я виждал никъде :) Трасето е тежко по различен начин навсякъде, по пдбалкана има дълги изкачвания а от Сливен до Бургас карах при постоянен насрещен вятър, от Бургас до Варна докато прекосиш Стара планина е наистина тежко...но си беше кеф голям 8)) Реших, че не ми е нужна компания освен верните ми приятели Смит и Уесън 8))
(http://media.snimka.bg/8429/023113141.jpg?r=0)
-
Браво, Иво!
Скоро една приятелка ми разказа за твоето приключение и веднага се сетих да погледна тук. Огормен респект за това, което си направил, не всеки е способен.
Мисля, че видях снимка от Иракли? Май сме били там по едно и също време... и не сме се видяли за съжаление :/