Classic Car Bulgaria
Общи форуми => Общи приказки => Темата е започната от: dido1903 в Януари 19, 2011, 14:13:00
-
Докато се ровех за едни снимки на ретро-коли, се натъкнах на разни снимки от казармата!
Спомени колкото искаш.
Я кажете, кой е ходил, къде, кога ?
Аз бях първо в Плевен, бившата ШЗО, по мое време вече беше Учебна база "Христо Ботев", после в Горна Баня - 9-та танкова бригада - "Побеждаваме или умираме"!
Ето от мен O0
-
Ха хубава темичка :) А някои като мен са си постоянно в казармата :)
-
Спомени ,Дидко......спомени...........
При мене беше преди22г............и на портала пишеше НШЗО''Христо Ботев''.
Готини момчета бяхме от цяла България .Не усетих как мина 1 година.
На младежите днес определено казармата им липсва.....някои я
асоцират с пандиз..
Казармата е първата самостоятелна крачка в живота на 1млад мъж.
Народ ,който не храни своята aрмия , храни чужда-Карл фон Клаузевиц.
-
На младежите днес определено казармата им липсва.....някои я
асоцират с пандиз..
Липсва им възпитание, а дали ще го получат във казармата е друг въпрос... :)
Мисля че военното дело в този си вид не е адекватно на развитието на човечеството. Армиите отдавна не защитават патриотични каузи, особено след като се разбра че всички на Земята сме братя и сестри без значение от националната принадлежност, границите не се виждат от космоса и че алчността е универсална. По скоро ми се струва че обслужват частни интереси... днес прочетох например че НАТО са изхрачили около 4 трилиона !! долара за военни действия от 11.09.2001 до сега: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=947496
Не спира да ме гложди мисълта че с тези пари спокойно можеше да се нахранят и облекат всички деца по света. Да се построят училища и болници... но не... :(
На фона на тези наблюдения и мисли ми е доста трудно да избера казармата като първата ми самостоятелна крачка? :) А дори не говорим за ужасяващата вероятност да не ми бъде дадена възможност да избирам изобщо както във някои архаични в разбиранията си държави.
-
Aз не съм ходил в казармата. Просто последния набор беше преди моя, но мога да кажа ,че малко съжалявам, че не отидох! Според мен е наложително всички младежи да прослужат към година, откъснати от средата на семейството. Казармата учи един мъж да е самостоятелен и да се справя с трудностите. Поне аз мисля че трябва да се върне, казармата! Следя с интерес всякакви истории свързани с нея... :)
-
Аз, за сметка на казармата, бях 2 лета в САЩ.
Пак откъснат от семейство и родина, пак изправен пред куп предизвикателства.
Мои приятели бяха и се върнаха от казармата и съпоставяйки нашите преживявания си мисля, че не съм изпуснал нищо, даже напротив!
Научих и видях доста неща, които за тях остават мираж.
Единствено съжалявам, че не мога да боравя с оръжие, чисто от техническа гледна точка, понеже съм инженер и ми е много любопитно, но това може да се компенсира с подходящите курсове и желание :)
В казармата поне е безплатно.
Винаги ми е интересно да чуя някоя друга пикантна история от казармените времена ,така че разказвайте!
-
Според мен е наложително всички младежи да прослужат към година, откъснати от средата на семейството. Казармата учи един мъж да е самостоятелен и да се справя с трудностите. Поне аз мисля че трябва да се върне, казармата!
А тези които не искат? Тях насила ли? >:(
-
И аз съм ходил от 27.03 до 27.12. 2006-та първо в Долна Митрополия ВВУБ "Георги Бенковски" и после в Балчик на летището свързочник :) Много се радвам и не съжалявам, че отидох дори и за 9 месеца.
-
Ако бях депутат ,до сега да съм внесъл законопроект за 3 месеца военно обучение!
И програма, сътворена от съответните компетентни хора.
И пак бих обучавал младежите.
Е,рaзбира се ще се постарая да е интересно!
-
Ако бях депутат ,до сега да съм внесъл законопроект за 3 месеца военно обучение!
Значи добре че не си. Два пъти пиша в темата че не разсъждавам като теб и все едно глас в пустинята. А депутата би трябвало да е максимално обективен и дори да не му харесва поне да се вслушва във хората... :-\
-
Няма да бъде задължително за всеки.
Целта е всеки младеж ,който се интересува от военно дело да съвмести гражданската си
професия с военна .
Защото и в армията има шофьори,програмисти,готвачи и т.н.
Армията също е място,където хората работят и творят в екип.б
И който пожелае,нека се реализира там.
Все пак става въпрос за ключова институция на всяка суверенна държава.
Сега за дълбокото ми лично убеждение:
ВОЙНАТА НЕ Е СРЕДСТВО ЗА РЕШАВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРОБЛЕМИ!
За съжаление това е в ъпрос на човешко съзнание.
-
Аз служих 1995 година и половина и не смятам, че спечелих нещо от това изживяване. Някакъв стаж в чужбина би бил по- полезен като първа самостоятелна крачка.
Сега съм на кадрова служба и който иска да разбере от военния живот да заповяда, ще получава и заплата
-
Всичко е въпрос на личен избор, който в момента съществува с професионалната армия. Ако един млад човек има аспирации към военната служба, сега има възможност да я избере като професия доброволно, а и да получава подобаващо възнаграждение за избора си. Не смятам, че трябва да се въвежда задължително военно обучение. Служил съм в Българската Народна Армия през периода 1985-87 година. Цели две години, които освен едно хронично заболяване от което продължавам да си тегля още, не смятам ,че са ми донесли нещо повече. Освен това остава и спомена за нечовешкото отношение на командния състав, когато след две години примерна служба, след като се разболях и то сериозно, ме изкараха симулант и не искаха да ме оставят да се лекувам. Така че за мен казармата е едно изгубено време, оставило непоправими следи върху остатъка от живота ми!
-
Няма да бъде задължително за всеки.
Целта е всеки младеж ,който се интересува от военно дело да съвмести гражданската си
професия с военна .
Защото и в армията има шофьори,програмисти,готвачи и т.н.
Армията също е място,където хората работят и творят в екип.
Все пак става въпрос за ключова институция на всяка суверенна държава.
Така звучи по-добре, но все пак ми се струва че можем да пропуснем тази стъпка и просто да бъдем шофьори, програмисти и готвачи работещи в екип :) За мен лично всякакви институции с потенциално наказателни функции са излишни за човек който вече притежава самоконтрол. Но това което се наблюдава от Виетнам досега, военни мастодонти като НАТО повече пречат отколкото помагат и защитават интересите на банки и корпорации с цел печалба. Трудно е да се направи съпоставка с нещо като великата отечествена война например... или пък руско-турската освободителна за нас... В други времена живеем :)
ВОЙНАТА НЕ Е СРЕДСТВО ЗА РЕШАВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРОБЛЕМИ!
За съжаление това е в ъпрос на човешко съзнание.
Наистина е така и не съм прав да обвинявам до толкова доколкото не може да се очаква че всички ще бъдем на еднакво ниво на развитие. :) Все пак има и хора които още вярват на астрологията и на други подобни псевдонауки например.
-
Според мен е наложително всички младежи да прослужат към година, откъснати от средата на семейството. Казармата учи един мъж да е самостоятелен и да се справя с трудностите. Поне аз мисля че трябва да се върне, казармата!
А тези които не искат? Тях насила ли? >:(
Ами дядо ти никой не го е питал! Така е времената са други може би имам остарели разбирания!
За да не съм офф топик, Разказвали са ми че в казармата бензина е бил във варели и в неограничено количество, дори са си палили печките зимата с него O:-)
-
Като войник/85-87г./ имах щастието да съм ракетчик и шофьор на автомобил ЗИЛ135. Естествено след преквалификация за тези машини в школата във Видин, която си беше казарма. Сигурно малко хора са ги виждали, затова ще ви ги опиша с няколко думи.
На снимката е транспортната машина. В походно полжение се поставят шпригли и ракетите са покрити с брезент. Секретна работа. ;) На същата база е и пусковата установка на клипа.
- Два бензинови двигателя от УРАЛ 375, намиращи се зад кабината, управляеми са предния и задния мост. Левият двигател движи левите колела , десният- десните. Няма диференциали, само кардани и редуктори. Две скоростни кутии и т.н. Всичко е спънато и не може да превърти гуми! Всички колела се въртят еднакво, дори и някои да са във въздуха. Само рамата е стомана. Кабина и калници са от стъклопласт.
Изобщо, уникална конструкция и инженерна мисъл.
-
Аз като фазан бях командир на танков взвод Т72!Я
-
Тази чудесия на снимката се нарича ТАКТИЧЕСКИ РАКЕТЕН КОМЛЕКС 9К52 ,,Луна-М''
ОЗНАЧЕНИЕ НА НАТО '' FROG''.
-
И аз бях в казармата като млад и това много ме кефи :) Мисля че това е много полезно за един мъж, не е важна военната подготовка и умения, нещата които научаваш там са много повече....тези които са били ги знаят а тези които не са никога няма да ги разберат от приказките ни тук. Темата за смисъла на казармата и дали е загуба на време е безсмислена, аз имам мнение по въпроса и направих каквото смятам че е добро за мен.
Факта че днес живеем в свободна и независима държава се дължи на това, че много смели мъже са дали живота си за това . Никой не ги е карал да ходят на фронта и да остават бедните си семейства...но са го направили и който се е върнал жив е получил само един месингов кръст "ЗА ХРАБРОСТ"...и свободата разбира се, която на нас ни е подарък. Аз мисля че не съм изгубил много като бях войник за малко.
Ако един народ не води война 100г той се отдава само на гледане на телевизия и затваряне на буркани, съзнанието му се покрива с тънкия гланц на примитивизма и простотията :) " Войната е майка на прогреса " >:D
Ето ме и мен ден преди казармата и после на фронта :) Исках да съм артилерист като дядо ми, но ме взеха в пожарната в София, под.7220 МВР, където сам се уредих за артелчик :)
(http://media.snimka.bg/8938/024130791.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/8938/024130792.jpg?r=0)
-
Най-лошото на наборната военна служба бяха извращенията на стари над млади войници.
Особено в закритите вече Строителни и Транспортни войски,където служеха малцинствата.
Това беше потъпкване на всички нива на чоешкото достйнство.
Заради това и мое виждане фазаните т.е старшини-школниците в поделението ни се скарахме
люто с наборите си и не се напихме заедно на уволнението.
Мoже би защото в ШЗО -то нямахе стари войници .
Дано днес вече да не е така.
-
Тази чудесия на снимката се нарича ТАКТИЧЕСКИ РАКЕТЕН КОМЛЕКС 9К52 ,,Луна-М''
ОЗНАЧЕНИЕ НА НАТО '' FROG''.
Това на мен ли го обясняваш? :) Да, прав си. Мерси за допълнението! Образец от 60те години. Вече нарязан и унищожен.
Аз бях в Ракетно техническия взвод, където е транспортната машина. Занимавахме се с подръжката и транспорта на ракетите. Имахме и един кран Урал 375 за претоварване на ракетите. А пусковите установки бяха в Стартовите батареи.
Иначе службата ми мина много интересно. Всеки месец по една седмица занятие в гората. Водеше се много сериозен учебен процес. Още си спомням устройството на ракетата и автомобила и въобще не съжалявам, че съм бил част от елитните Ракетни войски на България, от които на Турците и Гърците им трепереха гащите - Тогава.
-
Науката и техниката в армията са най- много тука,в авиацията
и във флота.
-
Науката и техниката в армията са най- много тука,в авиацията
и във флота.
Виждам, че си от Смолян и се сещам, че през лятото на 86та г. бяхме на занятие в близост до "Хайдушки поляни".
Цяла седмица ни валя дъжд и не мръднахме от палатките. Бяхме се заровили дълбоко в гората. Там гледах и финала на световното по футбол Мексико 86 м/у Германия и Аржентина. Носехме един портативен чернобял "Юность" :)
Така се случи, че в същия ден беше края на учението, та след мача, колона и газ към поделението. Пътувахме само нощем.
Спомени, спомени.......
-
На танкодрума в Славяново видях нещо уникалноооо!!!
ДРЪПКА НА 250 метра МЕЖДУ ТАНК Т72А И 122мм САМОХОДНА АРТИЛЕРИЙСКА
УСТАНОВКА . САУ-то МУ СКЪСА Г''ЗЪ!!!
Ей такова нещо да пуснеш във V-BOX-a!!! Много яко!!!
-
М :)
Докато сме още на темата, гледах документалния филм за woodstock 1969. Не знаех че след като сa разбрали всички са невижданото дотогава масово сборище на хора, армията е помогнала със екип от лекари и оборудване. Съответно от сцената: "и те са със нас, поздравете ги!" :)
Искам да видя от армията само инструмент с който хората да можем да си помагаме един на друг в нужда. Би било чудесно дори за най големия скептик :D
-
За да не съм офф топик, Разказвали са ми че в казармата бензина е бил във варели и в неограничено количество, дори са си палили печките зимата с него O:-)
Има нещо вярно, само че поне преди 15 г. беше много ниско октанов и не особено чист - сержанта от поделението в Суходол, където прекарах 2-рата половина от службата ме возеше с разпиления си до 1800 кубика московец 408, харчеше му 20/100 и всяка седмица чистеше карбуратора, но какво му пука като го кара с безплатен червен бензин направо от БТР-ите ;)
-
Докато сме още на темата, гледах документалния филм за woodstock 1969. Не знаех че след като сa разбрали всички са невижданото дотогава масово сборище на хора, армията е помогнала със екип от лекари и оборудване. Съответно от сцената: "и те са със нас, поздравете ги!" :)
Искам да видя от армията само инструмент с който хората да можем да си помагаме един на друг в нужда. Би било чудесно дори за най големия скептик :D
Армията винаги е имала задължения към населението и в мирно време. Тя е длъжна да помага при стихийни бедствия, и производствени аварии. Спомням си като войник във Видин, имаше сериозен пожар в завода за гуми "Вида". Цял ден прехвърляхме гуми, за да се ограничи пожара.
Също се сещам как при обилни снеговалежи армията изтеглят закъсали коли, линейки и автобуси със своите високопроходими машини. Помагаха и при големите наводнения преди няколко години....
За да не съм офф топик, Разказвали са ми че в казармата бензина е бил във варели и в неограничено количество, дори са си палили печките зимата с него O:-)
Не във варели, а в 20 тонни подземни цистерни. А печките се палеха с нафта, щото бензина е по- взривоопасен.
Тогава всичко в държавата беше в неограничени количества. Затова сега няма.
... но какво му пука като го кара с безплатен червен бензин направо от БТР-ите ;)
А-86 ;) Безплатен обяд няма! Безплатно е само сиренето в капана за мишки. :)
-
Армията има свой принос в развитието на изкуството и културата и е техен меценат.
Особено в киното и масовите спектакли .Военни влизат в екипа на създателите на 1филм
и са консултанти по военни и исторически въпроси на сценария и режисурата,а същo така
по каскади и масови сцени.
-
Спомени ,Дидко......спомени...........
При мене беше преди22г............и на портала пишеше НШЗО''Христо Ботев''.
Готини момчета бяхме от цяла България .Не усетих как мина 1 година.
На младежите днес определено казармата им липсва.....някои я
асоцират с пандиз..
Казармата е първата самостоятелна крачка в живота на 1млад мъж.
Народ ,който не храни своята aрмия , храни чужда-Карл фон Клаузевиц.
Хе, и аз бях в ШЗО-то от 1988 до 1989.
Това бе през 1-та ми година в армията.
После, до края на службата, излязох през септ 1990, бях разпределен като командир на автомобилен взвод в едно Медицинско поделение в селото на Цар Киро, Катуница.
Имахме 3 Зила 130, една Ифа, и две УАЗки, хахаха... :))
А може да се похваля, че моя взвод в ШЗО-то, 2'ри взвод от 2'ра рота на автомоблиня Баталъон, стана първенец на Школата - или общ, или по Фисицеска подготовка, не помня точно, ѕа 1989 година. ;)
Командир ни безеизвестния лейтенеант Арнаутски, един с мустакат, дето много тормозеше по Физическа подготовка, ама все правеше взводове първенци.
А шеф на ШЗОто беше тогава генерал Славейко Димитров. :)
-
И аз бях там, и аз ядох, пих и се веселих... O:-) Това през 95-96 г. по времето на Урко. Имахме си една крилата фраза, компилация от 2 бисера на изтъкнати местни пълководци - взводния ни командир и преподавателя по тактика. Та фразата е "Да се подгаТвяме да се изнИсяме" :))
-
Митак , с Урко сме от 1 специалност! >:D C:-)
-
Хе, и ас бех в ШЅО'то от 1988 до 1989.
И аз бях в НШЗО "Хр. Ботев" от 1988 та до 1990г. Комбат беше полк. Захариев /по-известен като Бай Зари/. Ком. на първа рота - м-р Керезиев. Оставиха ме ЗКВ на Третии взвод на Първа рота на Автомобилния Батальон. Ком. на взвода беше ст. л. Ранков /а аз му бях ЗКВ/. Арнаутски го помня, една вечер щеше да ни изхваща с алкохол в торбите. По разписание трябваше моя взводен /голям аргенлия/ да е дежурен по батальон, но се сменили с Арнаутски и ние без да знаем /GSM-и нямаше/, връщайки се от отпуска се нахендрихме на мустакатия. Размина ни се, но наистина много гонеше "по устав".
Урко /полк. Иванов/ ни беше зам. нач. на Школата. Бяха докарали едни старшини от закритата школа в Лом и ги сложиха по КПП-тата. Та веднъж ген. м-р С. Димитров се връща в Школата пеш и иска да мине през КПП-то. Старшината му казва "- Ей, ш, къде отиваш Бе???." Генерала просто не може да вземе никакво решение, и отговаря "- А миии при полк. Иванов!!!". Старшината вдига телефона, набира някакъв номер и казва "- Другарю полковник, тука един майор от горското Ви търси!!!"
-
Хе, и ас бех в ШЅО'то от 1988 до 1989.
И аз бях в НШЗО "Хр. Ботев" от 1988 та до 1990г. Комбат беше полк. Захариев /по-известен като Бай Зари/. Ком. на първа рота - м-р Керезиев. Оставиха ме ЗКВ на Третии взвод на Първа рота на Автомобилния Батальон. Ком. на взвода беше ст. л. Ранков /а аз му бях ЗКВ/. Арнаутски го помня, една вечер щеше да ни изхваща с алкохол в торбите. По разписание трябваше моя взводен /голям аргенлия/ да е дежурен по батальон, но се сменили с Арнаутски и ние без да знаем /GSM-и нямаше/, връщайки се от отпуска се нахендрихме на мустакатия. Размина ни се, но наистина много гонеше "по устав".
Урко /полк. Иванов/ ни беше зам. нач. на Школата. Бяха докарали едни старшини от закритата школа в Лом и ги сложиха по КПП-тата. Та веднъж ген. м-р С. Димитров се връща в Школата пеш и иска да мине през КПП-то. Старшината му казва "- Ей, ш, къде отиваш Бе???." Генерала просто не може да вземе никакво решение, и отговаря "- А миии при полк. Иванов!!!". Старшината вдига телефона, набира някакъв номер и казва "- Другарю полковник, тука един майор от горското Ви търси!!!"
хаха, много весело това с генерал Славейко...
Той беше един такъв май синеок, напет офицер, ама кротичък.
А Урко какъв беше фашист... >:D
Веднъж като водеше строя долу пред административната сграда, някъв глупав старшина мина между него и строя, че и не оттаде чест на Урко.
На момента Урко го награди с 3 денонощия арст, и си го прибра да го остриже. ::)
А бай Зари най ме учудваше, че на похода по стъпките на Ботевата чета, като бяхме през юни, вървеше пеша, почти винаги с НАС. O0
ИНАЧЕ С ТОЯ ОГРОМЕН КОРЕМ, бай Зари, НЕ МОЖЕШе сам да си върже връзките на обувките.. не ги виждаше просто...
Викахме му цар Туба... O:-)
А твоя взводен Ранков, беше горе долу кротък. Виж взводния ти, беше така един кавалерист, изпънат, и много викаше. ^-^
Помня го добре...
А нашия ротен ако помниш, беше един дребен рус, караше Трабантче, хахаха. ;D
Ама му забравих фамилията.
А аз лятото на 1989, кандидатствах във Военноморското, ама не ме приеха. И тогава имаше практика, неприетите от Военните училища кандидати от Шзо-то, да дослужват караулна рота в Шзо-то, докато новия набор даде клетва.
И така, връщат ме от Варна да дослужвам караулна.
Но още не се бях преместил долу в спалните помещения на чистия караулен баталйон, дето са шофйорската обслужваща рота.
И, спя си аз слаДКО, И ИЗВЕДНУЖ ЧУВАМ НЯКАКВА ПАТАКЛАМА БЯСНА, по време на един от сутрешните разводи на нашия Автобаталйон, И КРАЯСЪЦИТЕ НА ДЯДО зАРИ. C:-)
Та, какво било.
Значи един от новите зайци курсисти, депресиран от гоненето през 1-те седмици, реши да се самоубие, като се метне на нашия плац отзад.
Всъщност целта му беше да падне върху дедо Зари, докато водеше развода.
Та хвърли се оня от 3-я етаж, ама не удари дедо Зари, а се разплйоска 2 метра до него. :))
Голям скандал стана тогава с това самоубийство.
Абе режима беше тежък, но по принцип уставен.
Но всяка година, поне на 2-3 души не им издържаха нервите от чанча.
Сега като се замисля, чак толкова драматично не е било.
Даже съм доволен,че някое ме е поиздисциплинрал, една цяла година там. :D
Иначе има бая направени оттогава снимки от нашия баталйон и рота, ще взема да ги кача по-късно или утре.
-
Имах предвид, ротния ти, на 1-ва рота, майора, беше един изпънат, и имаше гръмовен глас, почти като бай Зари. 8))
А твоя взводен Ранков един такъв леко тромав ли беше, с черна коса, и леко шишкав? ^-^
Помня че един от взводните в Автобаталйона, хич не го биваше на 3 км коросове, а и коремни възлизания нещо трудно правеше. :))
Ама несъм сигурен дали беше твоя ранков, или на 2-ра рота, взводния на 1-ви взвод.
А ако помниш, при нас в автобаталйона, имаше взвод вишисти. Спяха на най горния етаж.
И сред тия тарикати, ни беше съказарменик, известният ексминистър от царско време- Милен Велчев.
Той и тогава го раздаваше надуто, много не общуваше с обикновени школници като нас. ;)
Въртеше някви далавери тоя Велчев, да го пускат по често в отпуска, като се мажеше или на бай Зари, или на нашия Арнаутски.
Щото го помня, че им подаряваше разни монети от далечни страни, най-вече от Африка, дето били работили техните през 80-те.
Та такива работи с ШЗО-то... :)
Та, ето ни тука, шампионския взвод на Школата за сезон 1989. ;)
А именно- 2-ри взвод на 2-ра рота на Автобаталйона... :))
Този с фуражката, старшина-школник Русчуклиев, ни беше ЗКВ на моя набор 1988-89 год.
Интересното при него беше, че съвсем млад, още докато ни беше ЗКВ, на 2-ри взвод, се ожени. O:-)
Та му дадоха по тоя повод 1 седмица отпуска.
А имаше-нямаше 20 години. ::)
-
Аз ще постна случка с Урко , превърнала се у виц:
Било е през 92 или 93 -та , Урко от 1990г е командир на ШЗО - то.Тогава аз се ОШених( завърших школата).
Тъмна нощ, буря , гръмотевици. Инцидента става на караул. Наближава време за смяна на часовия на 1 от постовете.Върви смяната
с разводача. Следва обичайното СТОЙ , КОЙ ИДВА?
Никой от смяната не го чува. СТОЙ , ЩЕ СТРЕЛЯМ...аха , пак нищо. Следва патрон в цевта и прдупредителен във въздуха.
И се почва една канонада с участието на цялата смяна, разводача и часовия от съседния пост.На сутринта докладват на Урко за екшъна,
в който са изразходвани 300 патрона от калашник . УРКО се подсмихва:
Хммммм........300 патрона. И НИТО ЕДИН УБИТ?! >:D C:-) C:-) C:-)
-
Но още не се бях преместил долу в спалните помещения на чистия караулен баталйон, дето са шофйорската обслужваща рота.
И, спя си аз слаДКО, И ИЗВЕДНУЖ ЧУВАМ НЯКАКВА ПАТАКЛАМА БЯСНА, по време на един от сутрешните разводи на нашия Автобаталйон, И КРАЯСЪЦИТЕ НА ДЯДО зАРИ. C:-)
Та, какво било.
Значи един от новите зайци курсисти, депресиран от гоненето през 1-те седмици, реши да се самоубие, като се метне на нашия плац отзад.
Всъщност целта му беше да падне върху дедо Зари, докато водеше развода.
Та хвърли се оня от 3-я етаж, ама не удари дедо Зари, а се разплйоска 2 метра до него. :))
Голям скандал стана тогава с това самоубийство.
Не беше по време на сутрешния развод, а точно тогава, когато им раздавахме на новобранците личното оръжие/АК-47/. Падна на има няма три метра от мен. Голям кошмар. Обяснението на случката беше, че новобранеца бил религиозен и вярата не му позволявала да носи оръжие та затова.
И аз бях караулна рота. Оставиха ни като отлично класно. Бяха предвидили два комплекта караулни, но един комплект дневални. И една сутрин след четири денонощия дневалствуване /дневални бяхме ЗКВ-тата които остават в школата/ решаваме да заключим етажа и да се наспим като хората. В просъница чувам някакъв трясък - скачам и още сънен виждам бай Зари да влиза заедно с решетката на коридора и два реда тухли. Почва се едно викане и ни иска след 15 мин. при него в батальона. Отиваме, а с нас дойде старшината на първа рота "Джото" или тривеждия /имаше мустак/. Бай Зари вика и клещи, не можеш да се включиш. Как може дневални от образцов батальон да спят по време на наряд - дисцип и т.н. и т.н. По едно време му отслабнаха крясъците и "Джото" казва "Другарю полковник и аз да бях и аз щях да заспя". Обясниха се недоразуменията с единствения комплект дневални. Размина ни се, но после четиримата дневални едвам успяхме да върнем решетката от етажа на мястото й.
-
Имаше един полковник Петров /даваше Дежурен по школа/. Много обичаше да проверява караула. Една нощ се промъква към парковете и се скрива в една канавка. Караулния го вижда и съобщава в караулното по "трубката", но за съжаление смяната вече е тръгнала. Към поста / май №5/ приближават разводача и седем караулни. При проблем разводача трябва да размахва зелена светлина на "батерията". Обратен сигнал от караулния към разводача не се предвижда. Решавайки да действува по устав караулния вика " Стой кой идва???". Отговор няма. Следва " Стой ще стрелям" и отчаяното "Стой кой идва"/за втори път/. Ядосан от престараването на караулния Разводача отговаря "Снежанка и седемте джуджета". В това време полковника се изправя и казва "Пет денонощия на Снежанка и по три на джуджетата". Случката е през ноември.
Декември към 20-ти се пада пак "Дежурен по школа" полковник ти Петров. Решава да използува същата тактика. Приближава се към пост номер 5. Температурата е около минус 5, сняг към 15 см. Но се приближава повече отколкото трябва. Караулния го забелязва и го кара да легне на земята и да се приближи с пълзене. Познавайки го се обажда в караулното и казва "Тука един нарушител с полковнически пагони се опитва да проникне на територията на охранявания пост. Да дойде Разводача". За непросветените Караулния на пост познава само разводача или началника на караула. Всички останали са врагове. Будят ме /аз бях разводача на "големия кръг"/ и казват "Полк. Петров е на пост № 5 и трябва да го освободиш /без да бързаш/ от караулния. Проверих си оръжието на куршумоулавителя, проверих си противогаза, сумката и каската. А бе разстояние за 5 мин. го взех за 20 мин. Приближавам се, представям се по устав на караулния, осветявам си лицето и т.н. по устав. Освобождавам от "плен" полковника и го връщам в Караулното. Трепереше като германец под Сталинград. Изобщо не влезе при караулните. Продължи надолу към стаята на "Деж. по школа". Знам, че е давал още поне десет пъти "Деж. по школа", но никой не го е виждал да напуска Щаба по тъмно.
-
Първия ми караул (около Никулден , 1989г) беше на Дисципа - поделение34000 :) или за непосветение - военния затвор!
-
Но още не се бях преместил долу в спалните помещения на чистия караулен баталйон, дето са шофйорската обслужваща рота.
И, спя си аз слаДКО, И ИЗВЕДНУЖ ЧУВАМ НЯКАКВА ПАТАКЛАМА БЯСНА, по време на един от сутрешните разводи на нашия Автобаталйон, И КРАЯСЪЦИТЕ НА ДЯДО зАРИ. C:-)
Та, какво било.
Значи един от новите зайци курсисти, депресиран от гоненето през 1-те седмици, реши да се самоубие, като се метне на нашия плац отзад.
Всъщност целта му беше да падне върху дедо Зари, докато водеше развода.
Та хвърли се оня от 3-я етаж, ама не удари дедо Зари, а се разплйоска 2 метра до него. :))
Голям скандал стана тогава с това самоубийство.
Не беше по време на сутрешния развод, а точно тогава, когато им раздавахме на новобранците личното оръжие/АК-47/. Падна на има няма три метра от мен. Голям кошмар. Обяснението на случката беше, че новобранеца бил религиозен и вярата не му позволявала да носи оръжие та затова.
И аз бях караулна рота. Оставиха ни като отлично класно. Бяха предвидили два комплекта караулни, но един комплект дневални. И една сутрин след четири денонощия дневалствуване /дневални бяхме ЗКВ-тата които остават в школата/ решаваме да заключим етажа и да се наспим като хората. В просъница чувам някакъв трясък - скачам и още сънен виждам бай Зари да влиза заедно с решетката на коридора и два реда тухли. Почва се едно викане и ни иска след 15 мин. при него в батальона. Отиваме, а с нас дойде старшината на първа рота "Джото" или тривеждия /имаше мустак/. Бай Зари вика и клещи, не можеш да се включиш. Как може дневални от образцов батальон да спят по време на наряд - дисцип и т.н. и т.н. По едно време му отслабнаха крясъците и "Джото" казва "Другарю полковник и аз да бях и аз щях да заспя". Обясниха се недоразуменията с единствения комплект дневални. Размина ни се, но после четиримата дневални едвам успяхме да върнем решетката от етажа на мястото й.
ха, значи съм се объркал за часа на хвърлянето на оня.
Ама бай Зари беше долу при вас на плаца, това мисля помня, в момента на изпляскаването.
Много гадно това с дневалстването. То и ние караула, за да ние по лесно, и поне д аимаме някаув нормален сън, субирахме стойките си за биченето от 4 по 2 часа, на 2 по 4 часа, или 1 по 6 и 1 по 2 часа.
Иначе не се издържаше тия 40 дена до клетвата на младия набор.
А мен пък на морето при кандидатстването във Военоморското, ме хванаха, че бях избягал на Златните на Дискотека. :-[
После пък, на следващия ден, мамка му, ме хванаха и през деня, че ме нямаше, щото пък бяхме избягали на плаж.... :))
Та, откомандироваха ме, буквално 3 дни преди края на изпитите там.
И като се прибрах в Школата, дядо Зари ме награди за отклонението с 10 денонощия арест.
Но пък, не ги лежах, щото решиха, че ще им е по далавера да бича караул, а не да скубя тревички пред ареста. :D
-
Аз ще постна случка с Урко , превърнала се у виц:
Било е през 92 или 93 -та , Урко от 1990г е командир на ШЗО - то.Тогава аз се ОШених( завърших школата).
Тъмна нощ, буря , гръмотевици. Инцидента става на караул. Наближава време за смяна на часовия на 1 от постовете.Върви смяната
с разводача. Следва обичайното СТОЙ , КОЙ ИДВА?
Никой от смяната не го чува. СТОЙ , ЩЕ СТРЕЛЯМ...аха , пак нищо. Следва патрон в цевта и прдупредителен във въздуха.
И се почва една канонада с участието на цялата смяна, разводача и часовия от съседния пост.На сутринта докладват на Урко за екшъна,
в който са изразходвани 300 патрона от калашник . УРКО се подсмихва:
Хммммм........300 патрона. И НИТО ЕДИН УБИТ?! >:D C:-) C:-) C:-)
Хаха, весело!
Ами то тогава, поне преди 1990, се стимулираха школниците уставно да дават караул.
И ако някой не ти отговаря, и ти стреляш, не нали да го убиеш, но ако покажеш осторожност, ти даваха за награда 2-3 дена отпуска.
Уж де, така поне ни зарибяваха.
Носеха се легенди, че така при внезапни проверки на караулните, 1-2 офицери или сержанти, са отнесли по някой куршум. :))
И това много ме плашеше, като прескачах оградата за някое кратко ОВеСе, да не ми надупчат задника стреснати бойци. ;)
Щото като минах 2-3 месеца служба, и не ме пускаха градска отпуска, взех по редовно да бягам през оградата към Кайлъка, да ходя малко по центъра, така, да позяпам местните мацки. ::)
-
Първия ми караул (около Никулден , 1989г) беше на Дисципа - поделение34000 :) или за непосветение - военния затвор!
Оо, там на дисципа си беше единствения реален караул.
Нас поне ни плашеха, особено ако пазехме при изкараните на работа дисципаджии, че не знаеш кога на някой от тях ще му щукне да ти вземе автомата, да ти тегли един ред и да бяга нанякъде. O0
Много не ми се вярваше в тия легенди, ама при дисцип дежурствата си бях нащрек.
-
Имаше един полковник Петров /даваше Дежурен по школа/. Много обичаше да проверява караула. Една нощ се промъква към парковете и се скрива в една канавка. Караулния го вижда и съобщава в караулното по "трубката", но за съжаление смяната вече е тръгнала. Към поста / май №5/ приближават разводача и седем караулни. При проблем разводача трябва да размахва зелена светлина на "батерията". Обратен сигнал от караулния към разводача не се предвижда. Решавайки да действува по устав караулния вика " Стой кой идва???". Отговор няма. Следва " Стой ще стрелям" и отчаяното "Стой кой идва"/за втори път/. Ядосан от престараването на караулния Разводача отговаря "Снежанка и седемте джуджета". В това време полковника се изправя и казва "Пет денонощия на Снежанка и по три на джуджетата". Случката е през ноември.
Декември към 20-ти се пада пак "Дежурен по школа" полковник ти Петров. Решава да използува същата тактика. Приближава се към пост номер 5. Температурата е около минус 5, сняг към 15 см. Но се приближава повече отколкото трябва. Караулния го забелязва и го кара да легне на земята и да се приближи с пълзене. Познавайки го се обажда в караулното и казва "Тука един нарушител с полковнически пагони се опитва да проникне на територията на охранявания пост. Да дойде Разводача". За непросветените Караулния на пост познава само разводача или началника на караула. Всички останали са врагове. Будят ме /аз бях разводача на "големия кръг"/ и казват "Полк. Петров е на пост № 5 и трябва да го освободиш /без да бързаш/ от караулния. Проверих си оръжието на куршумоулавителя, проверих си противогаза, сумката и каската. А бе разстояние за 5 мин. го взех за 20 мин. Приближавам се, представям се по устав на караулния, осветявам си лицето и т.н. по устав. Освобождавам от "плен" полковника и го връщам в Караулното. Трепереше като германец под Сталинград. Изобщо не влезе при караулните. Продължи надолу към стаята на "Деж. по школа". Знам, че е давал още поне десет пъти "Деж. по школа", но никой не го е виждал да напуска Щаба по тъмно.
Aaa, яко си го наредил у студа тоя Пловник, хахах!
Ние си бяхме свикнали, ама сигурно си е било мъка щабен плъх да го караш да издяяни полвоин час у снега легнал.... O0
Ето още малко снимkи от едно време.
Сканирал съм ги в пакети по няколко едно време, и сега ме мързеше да ги деля, да извадя само армейските.
Та, на пакета дето мия моята стара бивша любима Алфичка ГТВ, се вижда една снимка с много дълга колона войници.
Тука сме на традиционния зимен поход на ШЗО-то...
Водещия коланота е нашия дремен синеок капитан, с Трабантчето, командира ни на 2-ри взвод.
Леле, еба ти студа беше у тая Плевенска равнина. >:D
През зимата на 1989, си беше перманентно минус 15, до над минус 20 през нощта.
А в другия пакет снимки дето съм прав по къси гащи, хехех, се вижда леглото ми в нашето спално.
А с въшкарниците сме нашето 2-ро отделение на 2-ри взвод.
-
Хах, ето тука едни по весели фотоси, вече от края ми на престоя вШЗО-то.
Тия тука голите бойци, дето надуват перки, сме нашето спално. C:-) Бяхме смесени от 1 и 2 взвод на 2-ра рота в него.
А пък тези мацки на снимката, са оригиналдъ плевенчанки. O:-)
С които се запознахме, вече като си бяхме по агале, по врем на биченето на караули до клетвата на младия набор.
Тоя в средата, на който са седнали и двете на колената, съм аз. ;)
Вече че съм по разпасан школник, си личи по гилането ми с цивилни дрехи, и по по буйната ми прическа.
Все пак, вече съм на година и нещо служба.
-
Митак, каква специалност си? :)
-
Кой Митак питаш? Предполагам, за по младия питаш. ;D Аз съм завършил Войсково разузнаване. Такива бяха тогава времената.
-
Кой Митак питаш? Предполагам, за по младия питаш. ;D Аз съм завършил Войсково разузнаване. Такива бяха тогава времената.
Хааа........вярно , че сте адаши! :)
Аз съм инженер по ремонт и експлоатация на БТТ ( танков монтьор.)
-
Кой Митак питаш? Предполагам, за по младия питаш. ;D Аз съм завършил Войсково разузнаване. Такива бяха тогава времената.
Хааа........вярно , че сте адаши! :)
Аз съм инженер по ремонт и експлоатация на БТТ ( танков монтьор.)
Брей браво, аз докато бях в ШЗО-то автомобилна специалност, бяхме съседни сгради с танковия баталйон, а и имах големи адмирации към труда и способностите на механиците по танковата поддръжка.
Много по трудно им беше обучението, и ескплоатацията на Т-тата, спрямо на нас автомобилистите.
Не че да чистиш БТР-и примерно, е по малък зор като време и труд, но все пак... :)
А в казармата пак ли си бил танкист?
-
Кой Митак питаш? Предполагам, за по младия питаш. ;D Аз съм завършил Войсково разузнаване. Такива бяха тогава времената.
Хааа........вярно , че сте адаши! :)
Аз съм инженер по ремонт и експлоатация на БТТ ( танков монтьор.)
Брей браво, аз докато бях в ШЗО-то автомобилна специалност, бяхме съседни сгради с танковия баталйон, а и имах големи адмирации към труда и способностите на механиците по танковата поддръжка.
Много по трудно им беше обучението, и ескплоатацията на Т-тата, спрямо на нас автомобилистите.
Не че да чистиш БТР-и примерно, е по малък зор като време и труд, но все пак... :)
А в казармата пак ли си бил танкист?
Люси , от ШЗО -то съм строеви танкист - 1 -ва танкова рота. След края на срочната служба останах на свръхсрочна и завърших
задочно.
От армията си харесвам техниката , организацията , преподавателската и научната работа (доколкото и дано да ги има) :) C:-)
-
.....Люси , от ШЗО -то съм строеви танкист - 1 -ва танкова рота. След края на срочната служба останах на свръхсрочна и завърших задочно.
От армията си харесвам техниката , организацията , преподавателската и научната работа (доколкото и дано да ги има) :) C:-)
Да, дори и в невисше военно учебно заведение като ШЗО-то, преподавателския процес беше доста на ниво.
А ти коя година там си бил, ген Славейко хвана ли го? :)
-
Люси , прехвърляме се в ,, Казармата.....там е мястото за дискусия на таквизи работи! ;)
-
Люси , прехвърляме се в ,, Казармата.....там е мястото за дискусия на таквизи работи! ;)
хах, да, вярно. Видях по назад менията, там си писал, че си билв ШЗО=то 2-3 години след мен, като е бил вече шеф Урко.
Ами, аз за стжаление танк не съм карал, само от верижните МТЛБ.
Ама покрай редовните ни шофйорски практики, съм карал от колесните БРДМ /беше бая бърз на динамика, май с с бензинов осмак мотор/, както и БТР.
На БТР съм имал известно количество часове практика, вкл и плаване O:-) /там в едно гйолче до Плевен /мамка му, как се казваше полигона, не помня/, и качване на по-екстремни баири.
Много е проходимо това чудо БТР. :)
Ама тия дето карах, бяха по-стари модели, с 2 броя редови бензинови 6 цил газкови мотори, и с 2 броя скоростни кутии.
Които се командваха, чрез сложна система от щанги, с един лост за вкл на предавките.
И бая трудно им се вкл скоростите, както и бяха бая амортизирани и разхлопани баш тия БТР-и.
Ама с това спадане и помпане централизирано на гумите, яко проходима машини бяха.
-
/там в едно гйолче до Плевен /мамка му, как се казваше полигона, не помня/[/quote]
Полигона трябва да е Николаево. Там сме бутали един съчленен Чавдар 52090 Долна Митрополия :D
-
Люси , прехвърляме се в ,, Казармата.....там е мястото за дискусия на таквизи работи! ;)
хах, да, вярно. Видях по назад менията, там си писал, че си билв ШЗО=то 2-3 години след мен, като е бил вече шеф Урко.
Ами, аз за стжаление танк не съм карал, само от верижните МТЛБ.
Ама покрай редовните ни шофйорски практики, съм карал от колесните БРДМ /беше бая бърз на динамика, май с с бензинов осмак мотор/, както и БТР.
На БТР съм имал известно количество часове практика, вкл и плаване O:-) /там в едно гйолче до Плевен /мамка му, как се казваше полигона, не помня/, и качване на по-екстремни баири.
Много е проходимо това чудо БТР. :)
Ама тия дето карах, бяха по-стари модели, с 2 броя редови бензинови 6 цил газкови мотори, и с 2 броя скоростни кутии.
Които се командваха, чрез сложна система от щанги, с един лост за вкл на предавките.
И бая трудно им се вкл скоростите, както и бяха бая амортизирани и разхлопани баш тия БТР-и.
Ама с това спадане и помпане централизирано на гумите, яко проходима машини бяха.
Не 2-3 години , Люси , а веднага след тебе.Влязох на 20 септември 1989г. и това беше последната година и випуск на
ген.Славейко Димитров. :)
През Есента на 90 -та го наследи страшния Урко. >:D C:-)Във това гьолче на танкодрума топихме танкове Т - 55 и Т 72А , тоест
учихме се да плуваме. :))
-
Николаево беше полигон за стрелби, гльолчета не помня да е имало... там стреляхме от МТЛБ-та оборудвани с ПКТ 7.62 мм, БТР-и с КПВТ "Владимиров" кал. 14,5 мм (!) /целият БТР с маса близо 20 т. се тресеше от отката му/. Най-голяма емоция беше стрелбата с безоткатно РПГ - като гръмне и стъклата на близката сграда а-ха да се строшат. БТР-ите возеха много меко дори по пресечена местност, а по шосе развиваха завидна скорост, но борбата на механик-водача със скоростния лост беше наистина епична. Нафтовите МТЛБ-та - изключително стабилни и маневрени верижни машини, можеха дори да се въртят на място около оста си, но страшно неудобни за кашиците отзад - седнали приведени под ниския таван и нагазили в нафта до глезените... ех, времена! :)
-
Мите , тоест гьолчето беше на ,, Венеца" ;)
-
Мите , тоест гьолчето беше на ,, Венеца" ;)
Ха, Венеца бе, прав си, там беше онова езерце.
Ами вярно Николаево беше само за стрелби.
Имам спомени, че наблизо в някакви горички имаше дивеч, щото нашите старшинки от автобаталйона отиваха там с един частен разхлопан Фолц Т2 полубус/полупикап, да гърмят по тях. O:-)
Ама може и да бъркам Николаево с Телиш.
И на Телиш стреляхме, и там имаше горички.
БТР-те нашите с двете кутии, аз поне като ги карах, редовно на смяна от 1-ва на 2-ра, едната ми кутия оставаше на 1-ва, а другата успявах да включа на 2-ра. Голям майтап, хахах. :))
Иначе да, МТЛБ-тата с тия какви бяха там, Уралски май осмаци дизели, бая яко се набираха и на ускорение.
А как спираха тия верижни машини, майко мила, от 50-60 км в час, докато мигнеш, и спираха с тия вериги. :D
-
Николаево беше полигон за стрелби, гльолчета не помня да е имало... там стреляхме от МТЛБ-та оборудвани с ПКТ 7.62 мм, БТР-и с КПВТ "Владимиров" кал. 14,5 мм (!) /целият БТР с маса близо 20 т. се тресеше от отката му/. Най-голяма емоция беше стрелбата с безоткатно РПГ - като гръмне и стъклата на близката сграда а-ха да се строшат. БТР-ите возеха много меко дори по пресечена местност, а по шосе развиваха завидна скорост, но борбата на механик-водача със скоростния лост беше наистина епична. Нафтовите МТЛБ-та - изключително стабилни и маневрени верижни машини, можеха дори да се въртят на място около оста си, но страшно неудобни за кашиците отзад - седнали приведени под ниския таван и нагазили в нафта до глезените... ех, времена! :)
Митак , базовия кашишки БТР 60 ПБ е почти 2 пъти по - лек.
Но това ни най - малко намалява зрелището при стрелба с КПВТ.
На мене ми е любима друга голямокалибрена картечница - 12, 7 mm ДШК при Т-55/Т- 55 АМ 2 и НСВТ при Т-72. >:D
-
Николаево беше полигон за стрелби, гльолчета не помня да е имало... там стреляхме от МТЛБ-та оборудвани с ПКТ 7.62 мм, БТР-и с КПВТ "Владимиров" кал. 14,5 мм (!) /целият БТР с маса близо 20 т. се тресеше от отката му/. Най-голяма емоция беше стрелбата с безоткатно РПГ - като гръмне и стъклата на близката сграда а-ха да се строшат. БТР-ите возеха много меко дори по пресечена местност, а по шосе развиваха завидна скорост, но борбата на механик-водача със скоростния лост беше наистина епична. Нафтовите МТЛБ-та - изключително стабилни и маневрени верижни машини, можеха дори да се въртят на място около оста си, но страшно неудобни за кашиците отзад - седнали приведени под ниския таван и нагазили в нафта до глезените... ех, времена! :)
Митак , базовия кашишки БТР 60 ПБ е почти 2 пъти по - лек.
Но това ни най - малко намалява зрелището при стрелба с КПВТ.
На мене ми е любима друга голямокалибрена картечница - 12, 7 mm ДШК при Т-55/Т- 55 АМ 2 и НСВТ при Т-72. >:D
Да, вярно, оня БТР с платнищата отгоре, нямаше и 10 тона май.
Ама и тоя закрития, не мисля че е много над 10 тона.
Абе качвал съм се в МТЛБ, ама не помня чак в нафта да сме газили. :))
То все пак, един от основните резервоари на МТЛБ, не е ли в дебелите врати отзад събран?
А те май всички верижни машини се въртят на място, вкл и доста по тежките танкове... :)
-
Николаево беше полигон за стрелби, гльолчета не помня да е имало... там стреляхме от МТЛБ-та оборудвани с ПКТ 7.62 мм, БТР-и с КПВТ "Владимиров" кал. 14,5 мм (!) /целият БТР с маса близо 20 т. се тресеше от отката му/. Най-голяма емоция беше стрелбата с безоткатно РПГ - като гръмне и стъклата на близката сграда а-ха да се строшат. БТР-ите возеха много меко дори по пресечена местност, а по шосе развиваха завидна скорост, но борбата на механик-водача със скоростния лост беше наистина епична. Нафтовите МТЛБ-та - изключително стабилни и маневрени верижни машини, можеха дори да се въртят на място около оста си, но страшно неудобни за кашиците отзад - седнали приведени под ниския таван и нагазили в нафта до глезените... ех, времена! :)
Митак , базовия кашишки БТР 60 ПБ е почти 2 пъти по - лек.
Но това ни най - малко намалява зрелището при стрелба с КПВТ.
На мене ми е любима друга голямокалибрена картечница - 12, 7 mm ДШК при Т-55/Т- 55 АМ 2 и НСВТ при Т-72. >:D
Да, вярно, оня БТР с платнищата отгоре, нямаше и 10 тона май.
Ама и тоя закрития, не мисля че е много над 10 тона.
Абе качвал съм се в МТЛБ, ама не помня чак в нафта да сме газили. :))
То все пак, един от основните резервоари на МТЛБ, не е ли в дебелите врати отзад събран?
А те май всички верижни машини се въртят на място, вкл и доста по тежките танкове... :)
Люси , МТ - ЛБ то (базовото с шестте опорни ролки) е с 4 рзервоара по 130 литра по страничните бордове.
На неговата база са създадени много бойни и транспортни машини. Ще спомена за три от тях двете са родно производство.
Самоходна 120мм минихвъргачка Б 1- 10 ,,Тунджа" - диполомен проект на възпитаник на ВВУАПВО ,, П. Волов" - Шумен.
Бойна машина на пехотата БМП - 23 , 7 опорни ролки , Двигател ЯМЗ - 238 Н (Наддувнъй) - на руски турбо.
И ужаса за летящи на ниска и средна височна (до 5 км.) - Зенитно - ракетен комплекс ,, Стрела 10/10м"
Който е гледал ,,В тила на врага с Оуен Уилсън и Джийн Хекман" ей с такъв ЗРК с пуск от 2 ракети свалиха F/A - 18 ,,Hornet"
на главния герой. >:D C:-)
-
Ето и сцена от филма със свалянето на ,,Хорнета" от ЗРК ,, Стрела 10/10М" + участието на доста руска бойна техника на
база МТ - ЛБ >:D
http://vbox7.com/play:6f225ac0
-
Николаево беше полигон за стрелби, гльолчета не помня да е имало... там стреляхме от МТЛБ-та оборудвани с ПКТ 7.62 мм, БТР-и с КПВТ "Владимиров" кал. 14,5 мм (!) /целият БТР с маса близо 20 т. се тресеше от отката му/. Най-голяма емоция беше стрелбата с безоткатно РПГ - като гръмне и стъклата на близката сграда а-ха да се строшат. БТР-ите возеха много меко дори по пресечена местност, а по шосе развиваха завидна скорост, но борбата на механик-водача със скоростния лост беше наистина епична. Нафтовите МТЛБ-та - изключително стабилни и маневрени верижни машини, можеха дори да се въртят на място около оста си, но страшно неудобни за кашиците отзад - седнали приведени под ниския таван и нагазили в нафта до глезените... ех, времена! :)
Митак , базовия кашишки БТР 60 ПБ е почти 2 пъти по - лек.
Но това ни най - малко намалява зрелището при стрелба с КПВТ.
На мене ми е любима друга голямокалибрена картечница - 12, 7 mm ДШК при Т-55/Т- 55 АМ 2 и НСВТ при Т-72. >:D
Да, вярно, оня БТР с платнищата отгоре, нямаше и 10 тона май.
Ама и тоя закрития, не мисля че е много над 10 тона.
Абе качвал съм се в МТЛБ, ама не помня чак в нафта да сме газили. :))
То все пак, един от основните резервоари на МТЛБ, не е ли в дебелите врати отзад събран?
А те май всички верижни машини се въртят на място, вкл и доста по тежките танкове... :)
Люси , МТ - ЛБ то (базовото с шестте опорни ролки) е с 4 рзервоара по 130 литра по страничните бордове.
На неговата база са създадени много бойни и транспортни машини. Ще спомена за три от тях двете са родно производство.
Самоходна 120мм минихвъргачка Б 1- 10 ,,Тунджа" - диполомен проект на възпитаник на ВВУАПВО ,, П. Волов" - Шумен.
Бойна машина на пехотата БМП - 23 , 7 опорни ролки , Двигател ЯМЗ - 238 Н (Наддувнъй) - на руски турбо.
И ужаса за летящи на ниска и средна височна (до 5 км.) - Зенитно - ракетен комплекс ,, Стрела 10/10м"
Който е гледал ,,В тила на врага с Оуен Уилсън и Джийн Хекман" ей с такъв ЗРК с пуск от 2 ракети свалиха F/A - 18 ,,Hornet"
на главния герой. >:D C:-)
Брей, не знаех, че наш БГ възпитаник е изконструрал така ва интерерсна самоходна установка...
:)
Ами за МТЛБ-то сигурно го бъркам в теорията ми за резервоара, с БМП.
Да не би пък на него 2-та му резервоара, да са във вертикалните дебели врати отзад?
-
Николаево беше полигон за стрелби, гльолчета не помня да е имало... там стреляхме от МТЛБ-та оборудвани с ПКТ 7.62 мм, БТР-и с КПВТ "Владимиров" кал. 14,5 мм (!) /целият БТР с маса близо 20 т. се тресеше от отката му/. Най-голяма емоция беше стрелбата с безоткатно РПГ - като гръмне и стъклата на близката сграда а-ха да се строшат. БТР-ите возеха много меко дори по пресечена местност, а по шосе развиваха завидна скорост, но борбата на механик-водача със скоростния лост беше наистина епична. Нафтовите МТЛБ-та - изключително стабилни и маневрени верижни машини, можеха дори да се въртят на място около оста си, но страшно неудобни за кашиците отзад - седнали приведени под ниския таван и нагазили в нафта до глезените... ех, времена! :)
Митак , базовия кашишки БТР 60 ПБ е почти 2 пъти по - лек.
Но това ни най - малко намалява зрелището при стрелба с КПВТ.
На мене ми е любима друга голямокалибрена картечница - 12, 7 mm ДШК при Т-55/Т- 55 АМ 2 и НСВТ при Т-72. >:D
Да, вярно, оня БТР с платнищата отгоре, нямаше и 10 тона май.
Ама и тоя закрития, не мисля че е много над 10 тона.
Абе качвал съм се в МТЛБ, ама не помня чак в нафта да сме газили. :))
То все пак, един от основните резервоари на МТЛБ, не е ли в дебелите врати отзад събран?
А те май всички верижни машини се въртят на място, вкл и доста по тежките танкове... :)
Люси , МТ - ЛБ то (базовото с шестте опорни ролки) е с 4 рзервоара по 130 литра по страничните бордове.
На неговата база са създадени много бойни и транспортни машини. Ще спомена за три от тях двете са родно производство.
Самоходна 120мм минихвъргачка Б 1- 10 ,,Тунджа" - диполомен проект на възпитаник на ВВУАПВО ,, П. Волов" - Шумен.
Бойна машина на пехотата БМП - 23 , 7 опорни ролки , Двигател ЯМЗ - 238 Н (Наддувнъй) - на руски турбо.
И ужаса за летящи на ниска и средна височна (до 5 км.) - Зенитно - ракетен комплекс ,, Стрела 10/10м"
Който е гледал ,,В тила на врага с Оуен Уилсън и Джийн Хекман" ей с такъв ЗРК с пуск от 2 ракети свалиха F/A - 18 ,,Hornet"
на главния герой. >:D C:-)
Брей, не знаех, че наш БГ възпитаник е изконструрал така ва интерерсна самоходна установка...
:)
Ами за МТЛБ-то сигурно го бъркам в теорията ми за резервоара, с БМП.
Да не би пък на него 2-та му резервоара, да са във вертикалните дебели врати отзад?
Някъде в средата на 70 -те е завършил нашия човек , конструирал ,, Тунджата"
И във вратите на БМП - то не са резервоарите , Люси , както на всичките МТ - ЛБ - та са. :)
-
Хм, ами може да се бъркам не по мои спомени, ами по наблюдения от един филм по Дискавъри, за най добрите бойни пехотни и транспортни машини.
Та там имаше един бронетранспортйор от соц лагера /иначе поставен на челните места като ефективност/, който го критикуваха, че бил при чуждо попадение в него, истински огнен капан, защото резервоарите му били във вратите.
Ама кое ли ще е това чудо с такава недомислица? ^-^
-
Не е руско/съветско Люси.
Беше чехословашко , те имат изцепки от военнопромишления им комплекс.
Но са си нация техническа , Нищо лошо!
В армията ни не е било на въоръжение. ;)
-
На базата на МТЛБ -то има и така наречените КЩМ( Командно щабни машини) Такава е "Делфина" -Р 81 Радистите отзад са накатани на две между станциите и резервоарите и при всяко друсане удрят по една глава на тавана.
А на снимката по средата съм аз на една радиотренировка през далечната 1983 г. в околностите на с. Момин сбор- Великотърновско.
-
Ето нещо и от мен, макар че това е снимка преди 6 години, но все пак това съм завършил, независимо от това че малко след това приключих с танковите войски.
-
:) :D O0
-
В самия край на службата , малко преди да влезем у НАТО. :))
Подарък от колега американец , командир на танкова рота М1 А1 Abrams
Воала:
.
-
Много фазан, много нещо.
1994, ШЗО, световното, противотанкист, 100 мм оръдие, бусолята и т.н. Най-добрия ми приятел и човекът на когото мога да разчитам на 100 % по всяко време на денонощието е от там.
За да свържа още малко нещата с тематиката на форума ще допълня, че взовдния (тогава ст.лейтенантче) имаше VW костенурка, чийто мотор стоеше на балкона на панелката :)
-
Много фазан, много нещо.
1994, ШЗО, световното, противотанкист, 100 мм оръдие, бусолята и т.н. Най-добрия ми приятел и човекът на когото мога да разчитам на 100 % по всяко време на денонощието е от там.
За да свържа още малко нещата с тематиката на форума ще допълня, че взовдния (тогава ст.лейтенантче) имаше VW костенурка, чийто мотор стоеше на балкона на панелката :)
Четвърта батарея , трети взвод! 8)) C:-)
-
Казармата беше мястото, където разбрах, че една работа може
да се свърши по много по-сложен начин отколкото в действителност.
Фразата целта оправдава средствата - абсолютно не важи.
и нафталин, много и навсякъде!
от казармата остават и много приятелства :D
Служил съм 2005г. юни - един месец в Долна Митрополия
и още 5 месеца в Добруславци (викаха ми Даскала) :D :D :D
заради учителската диплома дето незнам и къде съм я заврял.
Специалността ми - Механик ПВО
-
Интересно!
&feature=related
-
Железа , ама най- добрите. >:D C:-)
Приятно гледане!
&feature=related
-
Първа Елитна на ВМС на РБългария:
(http://pichost.name/images/3GBC4.jpg)
-
На твоята клетва ли е? :)
-
Естествено :) и след това 3 години под пагон ;)
-
Ах , морето! ;D
-
Първа Елитна на ВМС на РБългария:
Кое и къде е това и кога е?
-
11 май 2002-ра, площада пред Катедралата, в присъствието на президента Първанов :)
-
Няма, нямааа развитие темата.Щях и аз да се включа по-активно в нея, ама виждам, че няма сми.И защо ли?.Сигурно защото "ретро" участниците във форума се броят на пръсти.Ще взема в скоро време да направя една стастистика в тази връзка.
-
Ами то не винаги човек иска да си спомня за там....Аз съм от последните изкарали пълни 2 години служба.Както споменах и в една друга тема,бях на летището в Доброславци.Та за кое първо да ви разкажа-за това как ако някой много настоятелно искаше да отиде на баня го вкарваха в ареста?За макароните сервирани пълни с изпражнения от плъхове,в чинии които няколко години не са мити? За това как се крадяха мръсни чорапи и всякакво бельо поради липса на друго?За парализата на лявата ръка която получих от претоварване/добре че почти напълно се оправи/.....Или как 10 човека ни забравиха в гората при гасене на пожар,без храна и вода една седмица,и като се сетили че ни няма ни обявиха първо за бегълци? Списъка е мноооооого дълъг,и все съставен от "приятни "мигове.
-
:) :) Гаража и ОхР-то не бяха толкова зле.Я питай някой от свръзките при Тях каква дивотия беше.В Габровница бяха изяли котарака на един старшина. :D :D :D
-
Дам, двугодишната служба си беше голяма простотия и мъка... аз като висшист се отървах само с 1 и пазя повечето хубави спомени... примерно посрещането на нова година в ШЗО /школници, забравете отпуските/ беше може би най-веселото в живота ми - реге влакчето се точеше по стълбите на няколко етажа, а един колега /сега известна личност в земеделските организации/ гърмеше пиратки в устата си... абе купон на макс! O0 Е, имаше си ги плъховете под масите, "медузите" в чорбата и дори контузии къде по-тежки... ама все пак мъже сме. Да не говорим за мега-простотиите от сорта на - почистете плаца от снега /със съответната рационализация от наша страна - самоделен снегорин от пружина на креват теглена от двама-трима/ и... после пак го разпръснете обратно на плаца за да се стопи по-бързо >:(
Мен лично доста ме промени казармата, макар че се отървах леко - само с трайни мазоли на петите от кубинките въпреки лечебната екстра "по джапанки в частта" и епилация по краката от "въшкарника"/така викахме на старата шаячна униформа модел от I-та световна война/ - пак трайна... сега само като си погледна плешивите места и си припомням C:-)
-
Какво да кажа /напиша/?.На Дашев : Явно, така са се стекли обстоятелствата при теб, или поделението ти е било >:D.Но и не всичко е в черно.Има и светли неща.Аз служих от 17.09.1980г. до края на 11.1982 г.по южната ни граница/ Гоцеделчевски граничен отряд-под.56570 на МВР,1-ва гранична застава"Победител", с.Парил.И при нас е имало трудни моменти, поне в първите месеци на службата.Три месеца "Единично обучение"-як чанч в Отряда в гр.Г.Делчев-повече от Кашиците в Полка ни юркаха.После по Заставите-2-3 месеца, докато се опознаем със старите и по "Традиция и Устав''пак лек чанч, но без извращения и после ЛАЙФ.Поне при нас бе така.Ядене -на корем, каквото си искаме, пиене-в границите на разумното/с редки изключения/.Иииии- наряд, всеки ден и всяка нощ, при всякакво време-по 20-на км.пеш по кльона/за тези които не знаят, това са загражденията които с лека ръка някои ги премахнаха, а пък сега други се опитват да ги възстановят/.Ама, не сме се оплаквали.Имаше и трудни моменти, но като се върна назад ,май повечето са били хубавите.И така 2 пълни години и 45 дни служба.Не съжалявам и грам.После не се мина много време от Увото и ново двайсе, през 1983 -оппа в ШПЗО"Г.Делчев"гр.Враца за 3 месеца.Добре ,че не бях изгубил тренинг, както се казва.Ами, че там повече чанч от казармата.Но мина и замина.После като ОЗ или сега както е модерно ОР -2,3 запаса и отделно няколко години ВПО с учениците, докато не ги премахнаха.Та накратко това е .Иначе, има много за разказване на тази тема, ама за на маса.Така че засега Чао и Наздраве.
-
Хехе, ето че научих и аз един непознат за мен военен термин, понеже не съм служил на границата... сега чак разбирам какво се пеело в известното руско парче Молдованка - "кльон зельоний..." римуващо се с "...я влюбльонний" :)) Иначе моята служба в "кашимерията" беше цели 15 г. по-късно в средата на 90-те, но все още имаше ядене на корем и веселба в казармата :) От запасите за радост се отървах, щото не мина и година след увото ми звъни някакъв полковник-шегаджия и с младежки глас ме кани на полеви палатков лагер на Шабла... през януари! Добре, че в момента учех СДК, та му викам - я по-добре ми звънни лятото, тогава съм във ваканция и с удоволствие ще прескоча до Шабла... после един комшия с връзки ме уреди при "викачите", за да не ме търсят повече с подобни неприлични предложения :))
-
Хехе, ето че научих и аз един непознат за мен военен термин, понеже не съм служил на границата... сега чак разбирам какво се пеело в известното руско парче Молдованка - "кльон зельоний..." римуващо се с "...я влюбльонний" :)) Иначе моята служба в "кашимерията" беше цели 15 г. по-късно в средата на 90-те, но все още имаше ядене на корем и веселба в казармата :) От запасите за радост се отървах, щото не мина и година след увото ми звъни някакъв полковник-шегаджия и с младежки глас ме кани на полеви палатков лагер на Шабла... през януари! Добре, че в момента учех СДК, та му викам - я по-добре ми звънни лятото, тогава съм във ваканция и с удоволствие ще прескоча до Шабла... после един комшия с връзки ме уреди при "викачите", за да не ме търсят повече с подобни неприлични предложения :))
Самоче в руската песен кльона не е този от границата, а се пее за клен-дърво. А за казармата едно от гадните неща, които помня е, че зимата в столовата като се наведеш над супата и парата става на капки по лицето ти.
-
Мойте спомени са от сорта без съд и присъда 18месеца затвор. :(
-
Единично обучение -артилерията в Пазарджик,после от декември 85г до септември 87г Военния санаториум Велинград-шофьор-агрегатчик.Бяхме само трима ,но дори и там се нагледах на простотий-иначе всичко беше културно-стая,баня с минерална вода,топла храна три пъти на ден,Латвия с празен пътен лист,след 17ч цивилките и на вън-ееех да можеше да се върнат тези времена....!!!
-
Единично обучение -артилерията в Пазарджик,после от декември 85г до септември 87г Военния санаториум Велинград-шофьор-агрегатчик.Бяхме само трима ,но дори и там се нагледах на простотий-иначе всичко беше културно-стая,баня с минерална вода,топла храна три пъти на ден,Латвия с празен пътен лист,след 17ч цивилките и на вън-ееех да можеше да се върнат тези времена....!!!
За теб казармата може и да е била пансион ,но като цяло си беше затвор при който няма на кого да се оплачеш.... :(
-
Еее, Монца.Чак пък затвор.Нали имаше отпуски.По мое време, при нас, по един път в годината по 20-на дни годишен и отделно поне 1 път на два-три месеца " Гарнизон с преспиване".За отлична стрелба и ВТП, като награда + още някой ден отпуск.Горе-долу добре беше, че иначе в тези "джендеми" ще подивееш.
-
За теб казармата може и да е била пансион ,но като цяло си беше затвор при който няма на кого да се оплачеш.... :(
Не бих казал пансион-по скоро работно място.Първите три месеца имаше режим на тока-тъмно светло през два часа-палех 100 или 30 агрегат според нуждите на санаториума-такива екстри като антифриз-забрави-ставах в 5,30ч да сипя вода и в 6ч като спре тока да прехвърля линията и така през два часа до лягане ,а докато си почивам миех и зареждах колите-два ЗИЛ 130 ,една Латвия ,една УАЗ 469 и една УАЗ 452.После нещата се нормализираха-сутрин излизах сам с УАЗ-ката за продукти ,а после със закупчика или разхождах някого с Латвията.Таксито от гарата до санаториума беше 1 лв ,но колко съм ги посрещал и изпращал аз си знам.Всеки ден карах в града ,на две седмици до Пазарджик с ЗИЛ-а,на три месеца до София с Латвия-та и всяка вечер на кръчма в града.Както се казва-беше и свърши!
-
Та в този ред на мисли.както се казва -в казармата е голям х..й но от време на време има и та..ци
-
Службата е тежка и за сметка на това продължителна-не мога да кажа ,че моята е била тежка ,но накрая така ми беше омръзнало ,че се писах ученик- Механото задочно-и една събота края на Септември увото дойде.
-
За чувството на затвор си е верно донякъде, особено първата част от службата ми в ШЗО /школници, забравете отпуските/. Отделно аз тогава изтеглих късата клечка - малко преди клетвата стана онази трагедия с изгорелите войничета на околовръстното и поради траура полковник Урко отложи клетвата, а покрай това отмени и полагащата ни се по случая домашната отпуска, та се задоволихме само с ГСП. Домашна имах 2 дни само за Коледа и градска с преспиване май само 1... иначе градските отпуски стигаха колкото да изгледаш на кино един дълъг филм, примерно "Смело сърце", то за друго и не ставаше да се прави в този Плевенски студ... Второто полугодие обаче го изкарах доста по-леко в КСВ-охраната в Суходол - често вечер след проверката отскачахме на кафенце до близката Овча купел, а почти всеки уикенд, освен когато съм бил наряд /пом. дежурен по поделение/ си бях у дома :)
-
По мое време,1985-86г. Урко беше зам.началник на НШЗО,а полк. Димитров -началник.Урко го запомних-голяма ГАД,черен като ром и натегач.Тоя човек беше едно недоразумение,а баща му е могъл да мине и без това е...е. Полк. Димитров-рядко интелигентен мъж.
-
Няма ли някой ракетчик тук? Само школници ли сте?......и от санаториумите ;)
Като чета последните постове и изпадам в умиление.
Та, получавам повиквателната и виждам гр. Видин! Та това е на края на света! 370км. от Пв. Да се яви на 29.03. 85г.
Преди това бях изкарал донаборна школа за шофери в Първомай - 09.-12. 84г. 4 месеца почти казарма.
Във Видин школа 6м. за преквалификация - шофьор ЗиЛ 135. После по бойните части.
В школата гарнизонни отпуски. Само за клетвата беше с преспиване. Не съм си ходил до Пв.
Средата на септември ме разпределят в ракетен дивизион гр. Пазарджик. Гледам табела в града - Пловдив 36км.
Ама аз направо съм си у нас. Да, ама не! И там никви отпуски. Септемврийците уволнявки ги бяха пратили на бригада на палатки до нивата да вадят картофи в Горно Камарци. Ние бомбетата жулим наряди през ден. И така в продължение на 2-3 месеца.
Пускат ме гарнизон, ама до обяд, щото следобяд се сещате, че ще застъпвам наряд. Нямам право да напускам Пазарджик, обаче хващам рейса и в Пловдив. 7 месеца не съм си ходил. Казах на Фазана, който беше н-к караул да ме пише 3та см.- застъпва в 21ч. и си правя тънките сметки, че ще забегна към Пв. .....Прибирам към 19ч. Дежурния ме търсил, няма ме на развода на караула и веднага ме вкара в ареста. Като наближи стойката ми в 21ч. ме изкара и си
застъпих. На другия ден ме докладва на НЩ. Викат ме в щаба с взводния и ме наказват - един месец без отпуск! Ха Ха, голям праз! Аз седем месеца не бях си ходил. Голяма мизерия откъм отпуски. За цялата служба имах две дом. отпуски по два дена. За сметка на това полагаемата набъбна яко! 5дни клас+ 5дни награда и стана 30 дни. Това са негативите.
Битовите условия в дивизиона бяха, като на хотел. Цветни телевизори, мокет, холови гарнитури, плюшени и копринени пердета на прозорците, спални помещения с чамова ламперия, балатум и пътеки, русенски легла без двойни спарки с офицерски одеала, през зимата- родопски, парно, в столовата - бяла покривка с плюшена зелена, поставена на ромб, вазичка с цветя, чистота! И всичко се подържаше и пазеше.
В началото на темата писах, че съм бил ракетчик - ракети земя-земя. Гордея се с това! Изключително интелигентен род войски! 90% процента от войниците бяха приети студенти. Просто естеството на работа го изискваше. Имаше изчислители, топографи, топогеодезисти, метеоролози, мерачи......Интересно беше :)
-
И аз мога много да напиша, но нямам силите и времето за това. Служил съм 1987-88 в НШЗО Плевен, втората година в 3-ти АРАДН /3-ти армейски, разузнавателен, артилерйски дивизион/.Нямам лоши спомени, може би от дистанцията на времето те се губят, но винаги, сещайки се за онези години, се сещам само за хубавите неща.Прекрасни спомени, за прекрасни хора, за съжаление някой от тях загубих твърде рано, а бяха едни от най-стойностните хора до мен. С други от тях, макар и разделени от много километри, имаме много силна връзка, дори и след толкова години. Като баща на двама сина, съвсем отговорно заявявам, че съжалявам, че няма в момента донаборна служба.
-
И аз като баща си мисля същото, разбира се в никакъв случай не 2 години служба - това е анахронизъм и издевателство... но поне едни 6 месеца чисто военно обучение без простотии и извращения биха се отразили добре на характера и уменията на всеки младеж според мен. Само че дори и да искат у нас няма вече система, способна да го организира...
-
И аз мога много да напиша, но нямам силите и времето за това. Служил съм 1987-88 в НШЗО Плевен, втората година в 3-ти АРАДН /3-ти армейски, разузнавателен, артилерйски дивизион/.Нямам лоши спомени, може би от дистанцията на времето те се губят, но винаги, сещайки се за онези години, се сещам само за хубавите неща.Прекрасни спомени, за прекрасни хора, за съжаление някой от тях загубих твърде рано, а бяха едни от най-стойностните хора до мен. С други от тях, макар и разделени от много километри, имаме много силна връзка, дори и след толкова години. Като баща на двама сина, съвсем отговорно заявявам, че съжалявам, че няма в момента донаборна служба.
С теб със сигурност сме се виждали - аз бях същата година там, 293 отделение (5 батарея, 3 взвод - артилерийско разузнаване). За нас нямаше място в корпуса на артилеристите и ни бяха сложили на 5ти етаж в корпуса на танкистите.
Снимки с приятели оттогава, аз съм брадатото недоразумение :)
Веднъж почти докарах самият Урко до инфаркт, но преди да ме застреля насред плаца за назидание на всички, успях да представя бележка от медицинската служба на НШЗО-то, че ми е забранено да се бръсна 4 седмици ::)
На втората снимка един късметлия ще излиза в отпуска - парадна униформа май по друг повод не се обличаше. Въпреки, че злите езици твърдяха, че НШЗО означавало Нямаш Шанс За Отпуска, все пак се случваше, аз съм бил 6 пъти по 6 часа навън за 11 месеца :) .
(http://pichost.name/images/2014/02/04/Scan_Ivan_086.jpg)
(http://pichost.name/images/2014/02/04/Scan_Ivan_087.jpg)
-
С теб със сигурност сме се виждали - аз бях същата година там, 293 отделение (5 батарея, 3 взвод - артилерийско разузнаване). За нас нямаше място в корпуса на артилеристите и ни бяха сложили на 5ти етаж в корпуса на танкистите.
Снимки с приятели оттогава, аз съм брадатото недоразумение :)
Веднъж почти докарах самият Урко до инфаркт, но преди да ме застреля насред плаца за назидание на всички, успях да представя бележка от медицинската служба на НШЗО-то, че ми е забранено да се бръсна 4 седмици ::)
На втората снимка един късметлия ще излиза в отпуска - парадна униформа май по друг повод не се обличаше. Въпреки, че злите езици твърдяха, че НШЗО означавало Нямаш Шанс За Отпуска, все пак се случваше, аз съм бил 6 пъти по 6 часа навън за 11 месеца :) .
(http://pichost.name/images/2014/02/04/Scan_Ivan_086.jpg)
(http://pichost.name/images/2014/02/04/Scan_Ivan_087.jpg)
Много готин батареен командир имахте - ,,бай'' Иван Тонов. ;)
-
Батареен беше кап. Недев - Гипса, а с колегата със сигурност се познаваме, аз бях във взвода на ст. л-т Бенеков, 2-ри взвод, 292. На най-първата снимка най-вляво е Недко Недков, мой съученик и приятел, сериозен бизнесмен в момента, към 150 кила :D В момента нямам снимки от тогава, ама пращам линк към фейса, дано се сетиш - https://www.facebook.com/nikolai.michev.1/photos_all. На снимките съм с цялата фамилия - 4 броя деца :D, казват не съм се променил много, освен очилата, може да се сетиш :D
-
Ми не се сетих :)
Но Недко го помня, доста сме полежали в калта с него :) На същата снимка другите двама са Мартин Йонин от Враца или Мездра, а най-вдясно е Максим Заяков някъде от Македонско - Сандански ли беше, Петрич ли, не помня вече.
Аз също вече съм 130 кила и едва ли някой ще ме познае.
Нашият взводен беше ст. л-т Хитров, на 29 изглеждаше като на 59, любима реплика: 'Чух, че на полигона има хубава рядка кал, отиваме да я пробвате.' И мустакът му щръкваше като четка.
Най-впечатляващ май беше този същият Бенеков. Не знам защо си мисля, че беше капитан, висок, по някаква причина шинелът му стоеше като пирамида. Опитвахме се да се бъзикаме с него зад гърба му, докато не отидохме на някакви стрелби на Николаево. Там първо един некадърен школник изпусна в краката си истинска граната с изваден шплент, и докато ние кротко се нааквахме с омекнали колене, капитанът се наведе, взе гранатата с два пръста и небрежно я метна в дерето, където по принцип трябваше да я метне школникът.
После ни заведе на стрелбището на кашиците и ни показа как той би свалил мишените - преметна ремъка на автомата над рамото и зад лакътя, прикладва на рамото и сложи лявата ръка върху ложата. Според него, с лявата ръка трябва да се натиска надолу, понеже Калашникът ако е без специалната муфа рита нагоре. Но пък така не можеш да се прицелваш. Което не му попречи на автоматична да отмери точно по 3 изстрела за всяка мишена и ги свали и 6-те за по-малко от 30 сек. Тук вече съвсем бяхме омекнали, и си мислехме, че ако се срещнат взводния и Терминатора, жална му майка на Терминатора :)
Друг мил спомен - отиваме на полеви занятия и при нас пристига преподавателя ни по артилерийска стрелба полк. Митков. Идва с чисто новия си ЗАЗ-968М, личи си че му се радва. Обаче след малко пристига крадливия старшина на батареята с още по-нова Лада 2107, той пък се чуди как да не гледа към запорожеца на полковника... Едното купено от заплата, другото - от каквото е отпрано и продадено някъде, сами си нагласете отговорите кое от къде е.
-
Ако се включиш на някое от форумните мероприятия ще се запознаем отново, примерно на класик дея на Калояново, който няма как да пропусна.За съжаление май няма да успея с Е30-ката дотогава, но живот и здраве за класик Златни пясъци може би ще запиша участие.
-
Най разпространеното стрелково упражнение за не-кашици беше първо контролно за специалисти( за тези които не знаят какво е това
- това са всички общовойскови специалности - танкисти , артилеристи , свръзки , химици , сапьори , зенитки и т.н.)
Или в униформата им фуражките са с черни околожки , само на кашиците са червени.
-
Точно преди 25г-февруари 1989г-кандидатствам за сержант в БНА.Изпит по стрелкова-Макаров ,8 патрона и гръдна мишена на 25 м-обаче изпитващия вместо мишена сложи фуражката на старшината на ротата, защото само тай ходеше с червена околошка -е съкрати с няколко метра дистанцията-направих и шест дупки и ме приеха.