Classic Car Bulgaria
Общи форуми => Общи приказки => Темата е започната от: NikMar в Ноември 23, 2012, 16:49:56
-
Кой ще познае автора на това стихотворение?
Дете и птиче
“Що не пееш, мила птичко,
що потрепваш тъй с крилца?
Ето, тук си имаш всичко,
и водица, и зрънца.”
Имаш позлатена клетка
с тънки пръчки, железца
и прозорец с дивна гледка
къмто ведри небеса.”
Тъй говореше детето
с нежни, ласкави слова,
а пък птиченцето клето
тъжно свело бе глава.
А отвънка птички волни
пееха със весел глас,
сякаш казваха му нежно:
” Искаш ли да дойдеш с нас?”
Трепна птичето с крилца,
блъсна в пръчките челце
и изхвръкна му душата,
стихна мъничко сърце.
-
Ран Босилек? :)
-
не
-
Дора Габе :)
-
Да не пиша постоянно НЕ, когато някой напише автора ще пиша ДА.
-
Емануил Попдимитров Спомням си , че съм го учил във втори клас.........преди 20 години....
-
Емануил Попдимитров!!!!
:)Има познал резултата! За мен беше доста трудно да намеря автора, признавам с чичо Гугъл беше. Помня, че като малък съм го учил, но нямам спомен за автора и днес се зарових, стихотворението е прекрасно и много известно, за разлика от автора му
-
Стихотворението не се ли казва Птиче в клетка, а не Дете и птиче?
-
Стихотворението не се ли казва Птиче в клетка, а не Дете и птиче?
http://eseta.bg/?p=140
Ако искате пишете и други загадки, може да стане интересно, естествено с Гугъл е лесно, но ако може без него човек да се сети е по-готино.
-
ЧАНТА ЗА УТРЕ
Браво чедо, няма
липсваща тетрадка:
всичко по програма —
в първата преградка!
Сместил си пергела,
сместил си и блока.
С право съм ти взела
чанта по-дълбока.
Леле, ще те смажат
нотите, чертежът.
Милото, багажът
колко му е тежък!
Олеле, и прашка
в другата преградка!
И стрела с опашка
и перо на патка!
А и летви-саби,
и тояги-шпаги
с тез ръчички слаби
как ще носиш, драги?
— Няма нищо, мамо,
толкоз недей страда —
тежка ми е само
първата преграда...
-
Това не е ли на Марко Ганчев. Май във втори клас го учихме. Годината да е била някъде към 1987 по това време.
Помня че бях втора смяна и се прибирах в един дъжд. Същата вечер България играеше мач със Шотландия и те ни биха с 1:0 с гол в края на мача.
След време разбрах че това е бил важен евроквалификационен мач и равният резултат ни е класирал за Евро 88.
-
Браво! Ето още един който помни какво се е учило във втори клас. А аз се притесних някой да не ми се смее :P
-
ЛЕВСКИ
-Бате, кой е тоя
синеок герой ?
-Левски, мило братче,
се нарича той.
В робство и неволя,
беден се родил,
но сърцат пораснал
малкият Васил.
Имал глас на славей
и орлов замах –
над селцата родни
спускал се без страх.
Неговите думи
вдигнали на крак
беден и заможен,
старец и хлапак.
Ободрил народа
В мъка и беда.
Готвил го да тръгне
в бой за свобода.
Но..узнал султанът,
побеснял от яд.
И потеря пратил
след юнака млад.
Криели го дебри,
пещери,скали.
Пазили го хора,
зверове, орли ..
Ех, братле расти ми,
бързо порасти-
смелостта на Левски
да добиеш ти.
На смелчака, братче,
всеки сторва път.
Смелите с ракети
утре ще летят. Я сега малко по патриотично!!
-
* Предупреждавам загадката е наистина трудна ;)
От вяра във живота накрай освободени,
свободни от надежди, от горести и страх,
в една молитва къса сме вси съединени:
благодарим на бога, че ний сме земен прах,
животът, че не е тук безкраен, нито вечен,
умрелият, че няма отново да живей !
Че морната рекичка, по пътя си предвечен,
покой намира сетен, в море кога се влей.
-
Чакай, че докато пиша си написал нещо от Вазов и Епопея на забравените :D
-
Цветан Ангелов. Така не започваше ли книгата "Апостола в премеждие"?
-
Опс, грешка моя, нистина е Цветан Ангелов ...
-
Питаш ме, защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.
Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в темна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.
Нощ бе темна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам - сички спят,
спеше си и ти с мъжът.
Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох той,
ще изпита гневът мой.
Гледам вкъщи свещ гори,
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.
Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.
Славей песен си запя:
с радост среща той зора:
през прозорецът глава
се показа и засмя.
Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах:
"Друг път", славею казах
и през плетът пак скокнах.
Ето защо идвах аз
в темна нощ и грозен час:
ще умре един от нас -
ил мъжът ти, или аз!
-
Ней - Христо Ботев.
-
А това откъсче от кое известно произведение е?
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът
-
ЕЕ и "Опълченците на Шипка" ако не познаем............
И продължението:
О Шипка
три дена младите дружини
как прохода бранят
горските долини............
-
Отговор за моя стих дали ще се намери ?
-
Да предположим Вапцаров?
-
Отговор за моя стих дали ще се намери ?
Боре , за мене е наистина трудно!
-
Може би сгреших, но съм избарал небългарски стих ...
-
Ще разкрия загадката, за да освободя темата по-нататък. Касае се за цитат на Джек Лондон от финала на "Мартин Идън".
-
:)
-
Ето още едно небългарско стихче, а името на автора му буквално се крие между редовете, да видим дали ще го познаете :)
На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява — каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.
На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът — на почит човек,
луда радост — ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.
Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът — духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.
Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед,
Няма истини без маскарад
А на влюбен умът му е в ред
-
Франсоа Вийон, забележете началните букви от последния стих....на това казват акростих....
-
Правилно, а заглавието е "Балада за обратните истини", доста актуално звучи :)
-
А бе отдавна ми се върти в главата следния стих:
Сънъвах аз ужасен сън,
сънувах аз огромен пън,
там зееше отвор широк,
хареса ми макар дълбок.
това от Ад от Данте ли беше, имам някакви смътни спомени?
-
За съжaление , не помня втория куплет.Пускам и жокер - автора е много скандален. >:D
Съседскодо дете расте на бой
От бой съседското дете расте
Надава сутрин страшен вой
Разкъсва сънищaтата в пет.
.............................................
................................................
Съседският баща е глух и ням
и под юмрук го учи да мълчи.
Съседското дете е наркоман
олигофррен , магьосник и свеетец
Съседското дете е страшен срам
за майка му и всичките мъже.
п.п - От Данте е - Ад.
-
Небето ти не бе небе
не бе небе то
не бе небе ти не бе
небе не бе ти..... Не че има някакъв смисъл, но съществува из дебрите на поезията. Кой е този известен автор?
-
Никой ли не намери отговорна последната загадка....?
-
Никой ли не намери отговорна последната загадка....?
Mи преди нея има....нека да караме подред! :)
-
За произведението на колегата, да предположим.....Радой Ралин?
-
За произведението на колегата, да предположим.....Радой Ралин?
Не е , още един жокер ще дам - БГ е автора , това е първата му стихосбирка от 1993г...и е колоритен колкото Радой Ралин :)
-
ааа да не би да е Дончо Дончев автора :)
-
ааа да не би да е Дончо Дончев автора :)
Не е Ники , по - млад е -53 - 55 годишен е!
-
Този път наистина ни затрудни.........Да е някой Дойнов автора? :(
-
Този път наистина ни затрудни.........Да е някой Дойнов автора? :(
Ето го: ;)
http://www.vsekiden.com/49875/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2/
-
Току що по Диема гледах "Комисар Рекс" и останах учуден, че един си тананикаше "Тръгнал кос". Порарових се и ето какво открих
http://lotlorien.blogspot.com/2007/11/hnschen-klein.html
а ето и самата песен
http://www.youtube.com/results?search_query=H%C3%A4nschen+klein&oq=H%C3%A4nschen+klein&gs_l=youtube-reduced.3..0l4.2155.4843.0.9967.14.13.0.0.0.6.586.2599.0j1j4j1j1j1.8.0...0.0...1ac.1.I6s0Amzm7G8
-
Току що по Диема гледах "Комисар Рекс" и останах учуден, че един си тананикаше "Тръгнал кос". Порарових се и ето какво открих
http://lotlorien.blogspot.com/2007/11/hnschen-klein.html
а ето и самата песен
http://www.youtube.com/results?search_query=H%C3%A4nschen+klein&oq=H%C3%A4nschen+klein&gs_l=youtube-reduced.3..0l4.2155.4843.0.9967.14.13.0.0.0.6.586.2599.0j1j4j1j1j1.8.0...0.0...1ac.1.I6s0Amzm7G8
Стана ми интересно и се разрових и аз. Ето, че има и още... http://razmisli.wordpress.com/2012/08/03/haenschen-klein/
-
Не е баш загадка, просто актуално народно творчество :))
НАРОДНА ПЕСЕН ЗА ДЕЛИ ОКТАЙ ПЕХЛИВАН
Бургазлъ коджа бабаит,
Октай пехливан – баш чешит:
Гитмек ДПС делегат,
Япмак на Доган атентат,
Нереде София сокак,
Нереде НДК конак...
Доган ефенди – лаф моабет,
Октай пехливан – юруш напред!
Бастър пищов! Вай – сакатлък:
Цък, Цък... Пищов кутсус - язък!
ДПС делегат дунамнъ,
Дунамнъ – бая патакламъ:
Чок кютек, Октай завалия,
Октай – будала аджамия!
Вай, вай, Дели Октай – кютек чок,
Вай, вай Дели Октай – файда йок!
Доган ефенди – рахатли,
Местан ефенди – курназли.
ДПС миллет – йок хаир...
Аврупа – маскара сеир!!!
-
И това не е загадка, а в същност реших за сега да скрия автора, но по стила ще го познаете, но толкова ми хареса, че не се стърпях
Дядо Тошо
Дядо Тошо, дядо Тошо,
ти ни управлява лошо,
Но каква след теб настана
майката ни - разкатана.
Вместо пълна демокрация
пак е пълно с бюрокрация.
Пълни са ни магазините,
пълни са и лимузините,
пълно с хиляди съблазни,
но джобовете – пак празни.
Уж дъската ни не хлопа -
пак сме си за смях в Европа.
Пак управниците днешни
ни са криви, ни са грешни.
Обещаваха: “България
ще е новата Швейцария!”
Но не казват от амвона,
колко получават бона.
Пак с усилена охрана
ту са в Банкя, ту в Бояна,
пак със суми многозначни
си купуват безгръбначни.
Пак за министерски вили
цял народ напряга сили,
колко върли кожодери
пак са си милионери.
Пак във зоните секретни
зимни хижи, хижи летни,
като бели гълъбици
все от нашите парици.
На оградите изправени
надписи стоят поставени,
че при всякакво движение,
стрелят без предупреждение.
Няма само Асамблея,
няма го и Мавзолея,
но за новите фондации,
пак се труди цяла нация.
Нямаме си вече мини,
някой бързо ги зарина,
И за сделката изгодна
тлъста хапка някой бодна.
Где е нашето богатство? -
пак си пита наш’то папство.
Пак продадено в чужбина!
В чужди каси пак премина!
Де са ни сега хотелите,
де заводите, де резервите?
Борд до борд и все с роднини -
що да ходят във чужбина? -
като с долари в Швейцария,
пак ограбват си България.
А народът гладен, беден –
той кому ли е потребен?
Само данъчните власти
го залъгват с празни ясли.
Леят пак в калъпи нови
стари данъчни окови.
Който имаше преди,
той и днес се нареди.
НАТО още не видели,
пак конците сме оплели −
Армия по бели гащи
демонстрира яки плещи
с коридори и канали −
нас пак кучета ни яли.
Ей я близката чужбина,
кой ли вече не замина!
Уж, ще ходиме в Европа,
а опело пее попът,
че след някоя година
вече няма да ни има –
младите ще са заминали,
старите − ще се споминали!
Нацията от преди −
НЕЯ − Бог да я прости!
-
Ц-ц-ц, политиха се е завихрила тук гледам. Защо така ? Добре знаете, че не е редно. Все други са Ви виновни. Как веднъж тоя народ не потърси вина в себе си. Аз пък от инат ще пусна едно стихотворенийце от моите стихосбирки.
Гаража на другаря Ажа.
Другарят Ажа, как да го кажа,
че е тъп, че е прост, но с крак не стъпва бос.
Смята вечно да живее и народ за него песни да пее,
но само илюзии са това, а той така и не го разбра.
Когато сутрин на служба пристига,
цялата върхушка се дружно навдига.
Той не обича непознати, мрази кумове, не ще свати,
а, иска сал той да командва и всите да му викат Тати.
Обича французойките ръбати, китове гърбати, зеле на салати,
кога и къде може всеки за пет лева ще да изклати.
Но, има ум във таз глава, колкото връх на топлийката игла,
няма място за съмнение, той е зрял и не търпи смирение.
За неговата буйна страст, говори една важна част,
луд е той по чуждите неща, жени, кафета, коли, птички.
Не е важното да е добро, сладкото е да вдигне врява
и когато някой го обвинява, той другият в зандана наврява.
Всяка вечер щом се от служба прибере,
в гаража си вкарва служебното БМВ-е.
Вътре има още много, хиляди неща,
разни марки, цветове, части и чудеса !
Посипани с прах и от векове завити,
о, толкова са красиви броните извити.
С целия си блясък, останал надалеч,
аз все още чувам, дружната братска сеч.
Забравени във времето, скрити от очи,
нейде там между всите, моят Мерцедес седи. (мисли си той)
Той бил е слуга на Велможата,
возил е нейно величество, Живкова Госпожата. (с ударение на второто О)
Аз копнях, копнях за този блян,
от стомана, алуминии, хром - целия изтъкан.
Стражата във черна броня, като паметник седи,
много ми се иска пак да видя, може ли гуми да пили.
Там е зона забранена, тайна зла държавна,
но, няма никой и представа, какъв мерник аз ще грабна.
Трябва, трябва вече да го взема, че годините напреднаха,
най-после и аз нещо да взема, че само мене дебнеха и ебнеха.
Той на мен ми се полага, защото съм заслужил комунист,
и който си позволи срещу мен да тръгне, ще бъде обявен за чикист. (никой няма да му повярва)
Представи си, какви ръце и колене трябва да имаш днес,
за да можеш лично да получиш, Тодор Живков Мерцедес.
Аз на държава дал съм клетва, че ще браня тоз завет,
и когато дойде време .........от Мерцедес - на Корвет.
Тъй живеят комунистите, грабят всичко те навред,
но важното е да да се знае, че за тях 2+2 прави ПЕТ.
Човек много не бива да приказва,
че Ажа главата му отрязва.
Ще говорим само за Дойче Веркен прославените,
бъдете мои гости - елате ми в гаража, ще ядем риба без кости.
-
Ето едно интересно стихотворение :D
Вожд. Харизма. Път. Прогрес.
Банско. Писти. Интерес.
Дюни. Бонуси. Кумец.
... Референдум. Ток. АЕЦ.
Колорадо. Аспен. Гаф.
Изявление. Масраф.
Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.
Литургия. Храм. Възход.
Дянков. Доходи. Числа.
Приходи. Бюджет. Тесла.
Босфор. TB. Листопад.
Рейтинг. Медии. Диктат.
Мечки. Рожен. Стадион.
Мач. Победа. Шампион.
Тигри. Футбол. Еърбъс.
Перник. Мъка. Земетръс.
Криза. Майчински. Позор.
Цаца. Избор. Прокурор.
Гаф. Принуда. Прецедент.
Клетва. Хумор. Президент.
Инфраструктура. Тръба.
Газ. Печалба. Веселба.
Път. Обама. Интервю.
Слава. Блясък. Дежа вю.
Урни. Битка. Мат'риал.
Яне. Марешки. Парцал.
Лято. Избори. Сефте.
Бюлетина. Ром. Кюфте.
-
Скъпи приятели,
днес литературна загадка няма да има . Днес от нас си отиде голямата българска писателка и преводачка, дъщеря на Гео Милев - Леда Милева
Нека си спомним за нея с усмивка и умиление, всички ние сме израсли с нейното творчество.
Поклон пред паметта и !
СИНЯ ПРИКАЗКА
Леда Милева
Повя южнякът.
Две цветни семенца разбраха, че няма защо да се чака и пуснаха тънки стебла.
Първото цвете погледна небето и дребните му цветчета станаха сини.
Второто цвете погледна слънцето и реши да си сложи голяма златна корона. После важно застана сред тихата поляна:
- Всичко хубаво е златно! - рече то. - Златно е и житното зрънце, златно е и ясното слънце, златно и аз съм, макар че... името ми е Глухарче. А твоето име какво е, дребно синьо цвете?
- Не знам. Никой не ми е казвал...
Вечерта дойде една мравка:
- Тъмно е вече, а мравунякът ми е далече. Може ли да преспя при вас?
Златното глухарче се направи, че не чува.
Но синьото цвете прошепна:
- При мене ела и добре си дошла!
Мравката заспа под синьото цвете. И чудно! Цяла нощ сънува сини сънища. Сънува, че се къпе в потока - и потокът бе син. Сънува, че плува върху син листец по реката дълбока - и реката бе синя. Сънува, че седна в синя ракета и литна към небето - и небето бе синьо.
Сутринта мравката каза, че никога няма да забрави тази чудна нощ, тези сънища сини и непременно пак ще намине.
Цветето се усмихна:
- Довиждане, Мравке!
- Довиждане, Незабравке!
И цветето научи своето име.
За глухарчето всичко това не беше приятно. То мълчеше и ставаше все по-голямо и все по-златно.
Един ден мравката отново дойде. И веднага попита:
- Нямаш ли вече другарче? Къде е голямото златно глухарче?
- Няма го - отвърна Незабравката. - То се надуваше, че е златно. Но се случи нещо невероятно: глухарчето побеля, стана леко и южнякът го издуха!... Виж, стеблото му само остана до моето рамо - една клечица суха...
- Няма да те оставя самичка! - каза мравката. - Ще живея при тебе. Денем ще се трудя, но всяка сутрин, щом се събудя, ще ти разказвам моите сини сънища като малки сини приказки. Искаш ли?
- Как да не искам!
И синята незабравка погали с листенца своята приятелка - умната мравка.
© Леда Милева
-
Поклон , невероятна делова дама!