Англичанките на USfan
- Thread starter USfan
- Start date
Още малко снимки с Триумфа от Спасовден, тоя път с драстично по-хубава резолюция, правени от колегата Бурян.
И в добавка да не ги пъхам в неговата тема, и 2 снимки на неговото Порше 928 еС4, с което после след Спасовден си направихме хубави гонки спрямо Триумфа, по Околовръстното под Бояна, и по Витошката яка.
Триумфа на фона на Поршето се държеше геройски и не изоставаше с много
) , стига само Бурян да не минаваше на 928-цата 3000 оборота на мотора, и то лекичко да ги стига, галейки до тия обороти педала на газта, хаха...
И в добавка да не ги пъхам в неговата тема, и 2 снимки на неговото Порше 928 еС4, с което после след Спасовден си направихме хубави гонки спрямо Триумфа, по Околовръстното под Бояна, и по Витошката яка.
Триумфа на фона на Поршето се държеше геройски и не изоставаше с много
) , стига само Бурян да не минаваше на 928-цата 3000 оборота на мотора, и то лекичко да ги стига, галейки до тия обороти педала на газта, хаха...
Попаднах в рали-групите по Фейса на интересен кадър от българо-съветски филм, сниман у нас в курорта Албена и наблизо, някъде в средата на 80-те години.
Филма току-що са го давали по руския държавен ТВ канал, затова е и надписа горе.
На него мисля се вижда, вероятно точно моя бивш Триумф Спитфайър, който беше тази версия Марк 3, със спици джанти, високата Марк 3 предна броня, и червен на цвят.
В средата на 80-те и до 1988 година, когато е предполагаемо е бил сниман този филм в Албена и околностите /интересно какво е заглавието на лентата/, Триумфа още беше собственост на изв. полковник Стоянов-Стуци /известен през 90-те години и по-късно, основно с белия му Кунтач/.
Няколко години след това снимане на филма /щом се вижда х-л Добруджа на един от кадрите, след 1982 година трябва да е сниман филма май/, и след 2 междинни собственика стигна и до мен колата в 1994 година.
Издайническия последен белег, че трябва да е екс-моята кола, е червената калъфка на гюрука, която тук се вижда слабо.
По-принцип салона му бе с черен винил, и гюрука беше черен, така че серийната му калъфка е била черна. Та, щом някога е с такава сменяна червена, най-вероятно е екс-моята кола.
Първите кадри с със Спитфайра са към 15.30 минута, а по-нататъка във филма, след 41.40 мин, се виждат и салона и таблото на колата.
Там се вижда и дървения с метални хром-спици волан на колата, същия като на моя Спити. Стандартно тия Спитфайъри, както и Хералдите, иначе са били с кормила с бакелитови обръчи, не с дървени.
Та, колко ли работещи червени Спитфайъри Марк 3 версии с черни салони и червени калъфки на гюруците, а и със изброените екстри като спицови джанти и дървен волан, в Бг трябва да е имало през 80-те години, ако не е бил моя екземпляр.
Част от тия преследвания във филма приличат и да са снимани по маршрутите на рали Златни тогава, като вътрешните пътчета над Златни Пясъци и в планината към Аладжа Манастир.
Ето го и филма, смесено българска-съветска ТВ-продукция.
Благодарение на колегата Алекс Алексиев, ето тук в това филмче след 8,30 минута, кадри от бившия ми Триумф Спитфайър Марк 3.
Колата тук е снимана 7-8 години, преди да почна да карам Триумфа.
Някъде в средата на 80-те години е правен филма в Албена и околностите, казва се - Голямата Игра, и е с сюжет за преврат в една латиноамериканска страна.
Бил е смесен българо-руски ТВ-филм тогава, и от наша страна са участвали Наум Шопов, Петър Слабаков, и Стефан Данаилов.
Гонката с Триумфа почва откъм 15-та минута и половина.
https://www.youtube.com/watch?v=dgACNOjXQC0&list=PLeDjGK1OX-VAAdyRuDARM3D04rp-HZKN3&ab_channel=%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%9B%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0
Филма току-що са го давали по руския държавен ТВ канал, затова е и надписа горе.
На него мисля се вижда, вероятно точно моя бивш Триумф Спитфайър, който беше тази версия Марк 3, със спици джанти, високата Марк 3 предна броня, и червен на цвят.
В средата на 80-те и до 1988 година, когато е предполагаемо е бил сниман този филм в Албена и околностите /интересно какво е заглавието на лентата/, Триумфа още беше собственост на изв. полковник Стоянов-Стуци /известен през 90-те години и по-късно, основно с белия му Кунтач/.
Няколко години след това снимане на филма /щом се вижда х-л Добруджа на един от кадрите, след 1982 година трябва да е сниман филма май/, и след 2 междинни собственика стигна и до мен колата в 1994 година.
Издайническия последен белег, че трябва да е екс-моята кола, е червената калъфка на гюрука, която тук се вижда слабо.
По-принцип салона му бе с черен винил, и гюрука беше черен, така че серийната му калъфка е била черна. Та, щом някога е с такава сменяна червена, най-вероятно е екс-моята кола.
Първите кадри с със Спитфайра са към 15.30 минута, а по-нататъка във филма, след 41.40 мин, се виждат и салона и таблото на колата.
Там се вижда и дървения с метални хром-спици волан на колата, същия като на моя Спити. Стандартно тия Спитфайъри, както и Хералдите, иначе са били с кормила с бакелитови обръчи, не с дървени.
Та, колко ли работещи червени Спитфайъри Марк 3 версии с черни салони и червени калъфки на гюруците, а и със изброените екстри като спицови джанти и дървен волан, в Бг трябва да е имало през 80-те години, ако не е бил моя екземпляр.
Част от тия преследвания във филма приличат и да са снимани по маршрутите на рали Златни тогава, като вътрешните пътчета над Златни Пясъци и в планината към Аладжа Манастир.
Ето го и филма, смесено българска-съветска ТВ-продукция.
Благодарение на колегата Алекс Алексиев, ето тук в това филмче след 8,30 минута, кадри от бившия ми Триумф Спитфайър Марк 3.
Колата тук е снимана 7-8 години, преди да почна да карам Триумфа.
Някъде в средата на 80-те години е правен филма в Албена и околностите, казва се - Голямата Игра, и е с сюжет за преврат в една латиноамериканска страна.
Бил е смесен българо-руски ТВ-филм тогава, и от наша страна са участвали Наум Шопов, Петър Слабаков, и Стефан Данаилов.
Гонката с Триумфа почва откъм 15-та минута и половина.
https://www.youtube.com/watch?v=dgACNOjXQC0&list=PLeDjGK1OX-VAAdyRuDARM3D04rp-HZKN3&ab_channel=%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%9B%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0
Джага еС-тайп, след активно ползване из страната на дълъг път през пролетта, а и основно по крайбрежието в летния сезон /редуван там с двете ми 2-врати купета, Волвото С70 1 Ген, и Аудито В4/, ще получи почивка през следващата половин и повече година и през зимния сезон, най-вече тъй като за паркиране и карания в град като София ми е отн. голям на размери, а и е още с летни гуми.
И понеже нямам място в гаража ми сега и за него /неговото място за паркиране е заето от друга англичанка, дето купих мин. година- Триумфа 2000 Салуун, Джага ще изкара зимата заточеник от в къщи, паркиран на морето в единия от Албенските хотели, които имат подземни гаражи.
Ето малко снимки от пътуванията му на дълъг път и в провинцията.
Майко ми специално, като по-възрастен човек му харесва возенето /колесната база на еС-тайп е даже с 2-3 см по-дълга от на по-големия ХЖ6-Х300/, макар и да не е особено щастлива) , ако му използвам динамично иначе прилично неутралното му и прецизно кормилно и пътно поведение.
А тук Джага е готов за отн. дългосрочното му съхранение, като го увих с покривало още преди месец.
И понеже нямам място в гаража ми сега и за него /неговото място за паркиране е заето от друга англичанка, дето купих мин. година- Триумфа 2000 Салуун, Джага ще изкара зимата заточеник от в къщи, паркиран на морето в единия от Албенските хотели, които имат подземни гаражи.
Ето малко снимки от пътуванията му на дълъг път и в провинцията.
Майко ми специално, като по-възрастен човек му харесва возенето /колесната база на еС-тайп е даже с 2-3 см по-дълга от на по-големия ХЖ6-Х300/, макар и да не е особено щастлива
) , ако му използвам динамично иначе прилично неутралното му и прецизно кормилно и пътно поведение.
А тук Джага е готов за отн. дългосрочното му съхранение, като го увих с покривало още преди месец.
Днеска бях на гости в сервиза на Сашо- председателя на Техн. комисия на БАК, че да си взема едни протоколи за Ретро Гр. Отговорности.
Та, по случай това гостуване, получих от него като подарък, тази чудесна метална плакета на БАК, закрепваща се с тези добре измислени шпилки на всякакви предници и решетки.
Със Сашо се познаваме вече над 30 години, а и всъщност преди 35-40 години бяхме съседи по квартал, и понеже и той е запален фен на англ. коли като мен /и неговата първа кола през началото на 80-те години, както и моята първа кола в края на 80-те, са били Триумфи Хералд 1200 хардтоп модели/, винаги имаме общи теми за разговор, и си изкарахме приятно в сервиза му.
Ето снимки на тези метални емблеми на БАК.
Тези дни предполагам са закупени повече нови бройки емблеми от клуба, понеже от четвъртък в София ще има международен конгрес на ФИВА, и БАК Ретро са подготвили пакети с тематични подаръци за 200-та души дошли чужденци делегати, в които ще има и тези страхотни емблеми-плакети.
Хванах се още днес вечерта сега да мисля на коя кола да си сложа това метално плакетче.
Но от моята сбирка коли които имам, повечето ми са 80-ски модели, така че реално имам само две возила, които да са с метални решетки отпред на предниците- Триумфа ми 2000 Марк 1 Салуун, и Олсдса ми Кътлас Калаис Суприм Купе.
Обмислях тази емблема да я сложа на предницата на Олдса, но тъй като Триумфа е по-стария автомобил от тия два /а и най-стария ми сегашен автомобил/, а и понеже бордо металика му боя хармонира на червения леко винен цвят на основата на емблемата, реших на Триумфа да я сложа.
Та ето как стои на предницата му.
Първоначално планувах да я сложа малко по в средата на решетката, но понеже традиционно англ. коли като цяло, а и особено Триумфите, се славят с недоброто си охлаждане, реших тази плакета да я изместя максимално настрани, та да попада поне частично в аеродинамичната сянка на десния вертикален буфер на бронята, и съответно, да не пречи много на централния поток на въздуха към радиатора.
Та, по случай това гостуване, получих от него като подарък, тази чудесна метална плакета на БАК, закрепваща се с тези добре измислени шпилки на всякакви предници и решетки.
Със Сашо се познаваме вече над 30 години, а и всъщност преди 35-40 години бяхме съседи по квартал, и понеже и той е запален фен на англ. коли като мен /и неговата първа кола през началото на 80-те години, както и моята първа кола в края на 80-те, са били Триумфи Хералд 1200 хардтоп модели/, винаги имаме общи теми за разговор, и си изкарахме приятно в сервиза му.
Ето снимки на тези метални емблеми на БАК.
Тези дни предполагам са закупени повече нови бройки емблеми от клуба, понеже от четвъртък в София ще има международен конгрес на ФИВА, и БАК Ретро са подготвили пакети с тематични подаръци за 200-та души дошли чужденци делегати, в които ще има и тези страхотни емблеми-плакети.
Хванах се още днес вечерта сега да мисля на коя кола да си сложа това метално плакетче.
Но от моята сбирка коли които имам, повечето ми са 80-ски модели, така че реално имам само две возила, които да са с метални решетки отпред на предниците- Триумфа ми 2000 Марк 1 Салуун, и Олсдса ми Кътлас Калаис Суприм Купе.
Обмислях тази емблема да я сложа на предницата на Олдса, но тъй като Триумфа е по-стария автомобил от тия два /а и най-стария ми сегашен автомобил/, а и понеже бордо металика му боя хармонира на червения леко винен цвят на основата на емблемата, реших на Триумфа да я сложа.
Та ето как стои на предницата му.
Първоначално планувах да я сложа малко по в средата на решетката, но понеже традиционно англ. коли като цяло, а и особено Триумфите, се славят с недоброто си охлаждане, реших тази плакета да я изместя максимално настрани, та да попада поне частично в аеродинамичната сянка на десния вертикален буфер на бронята, и съответно, да не пречи много на централния поток на въздуха към радиатора.
Интересен факт е, че на едно от ралитата във ВРЦ, характеризиращо се с най-къси прави и най-много завои и денивелации- Рали Монте Карло, в което принцип побеждават и челни места взимат малки и по-леки колички като Алпин А110, Ланча Фулвия, Мини Купър, и Сааб 96, в 1969 год. на респектното 10-то място в крайното класиране се пласира един френски екипаж от Реймс с Триумф 2000 Салуун /Jean-Louis Barailler/Philippe Fayel/.
През същата година пък, нашия БГ екипаж на Илия Чубриков, участващ с БулгарАлпин А110, отпада.
http://www.dlg.speedfreaks.org/archive/www2/euroral/69euro.html
През същата година пък, нашия БГ екипаж на Илия Чубриков, участващ с БулгарАлпин А110, отпада.
http://www.dlg.speedfreaks.org/archive/www2/euroral/69euro.html
Стана повече от 1 година откакто купих Триумфа, което е и повод да кача снимки на единствения освен моя, доскоро пребивавал в БГ екземпляр на серията 2000-2500 Салуун, поне такъв в движение.
Конкретния екземпляр бе собственост няколко години на И. Мутафчиев от БАК, и бе докаран в годините на кризата, някъде през 2008-2009 год, в пакет с една ранна Пагода и един ранен следвоенен 220 седан, от Австрия.
Тая жълта Триумфала бе от пост-лифтовата версия на каросерията, както се вижда, и оборудвана с най-динамичното комбо на мотор и скорости- с 2.5 литровия инжекцион шестак, куплиран с 4 ръчни с овърдрайв.
Като взе да го продава някъде преди 12 години, Иван го даваше и на бартери, вкл. и за единия от двата ми Мустанга, по-новия ми 4-та Ген Купе.
И понеже по принцип не обичам седани, не се заинтересувах толкова от подобна замяна.
Е, ако знаех, че 10 години по-късно щях да си купя подобен Триумф седан, но от първия лифт, щях да го взема тогава жълтия, че да имам и двете последователни версии на тези спортни седани.
А след като неуспешно 2-3 години колата се оферираше в БГ, поради отн. високата си за нашия БГ-пазар цена, някъде в 2013 год. Иван го продаде на някакъв колекционер от ОАЕ, и по инфо от тогава, колата е заминала за попълване на една обемна и скъпа автоколекция, в емирството Шарджда.
Така или иначе, този мустард йелоу британски прародител на М5 седаните, вече не е в БГ.
Снимките са от Спасовден, от 2012 или 2013 години.
Конкретния екземпляр бе собственост няколко години на И. Мутафчиев от БАК, и бе докаран в годините на кризата, някъде през 2008-2009 год, в пакет с една ранна Пагода и един ранен следвоенен 220 седан, от Австрия.
Тая жълта Триумфала бе от пост-лифтовата версия на каросерията, както се вижда, и оборудвана с най-динамичното комбо на мотор и скорости- с 2.5 литровия инжекцион шестак, куплиран с 4 ръчни с овърдрайв.
Като взе да го продава някъде преди 12 години, Иван го даваше и на бартери, вкл. и за единия от двата ми Мустанга, по-новия ми 4-та Ген Купе.
И понеже по принцип не обичам седани, не се заинтересувах толкова от подобна замяна.
Е, ако знаех, че 10 години по-късно щях да си купя подобен Триумф седан, но от първия лифт, щях да го взема тогава жълтия, че да имам и двете последователни версии на тези спортни седани.
А след като неуспешно 2-3 години колата се оферираше в БГ, поради отн. високата си за нашия БГ-пазар цена, някъде в 2013 год. Иван го продаде на някакъв колекционер от ОАЕ, и по инфо от тогава, колата е заминала за попълване на една обемна и скъпа автоколекция, в емирството Шарджда.
Така или иначе, този мустард йелоу британски прародител на М5 седаните, вече не е в БГ.
Снимките са от Спасовден, от 2012 или 2013 години.
не е толкова хармоничен като твоя... прилича ми на разпънат в нечий гараж Стаг с покрив от 70тарски форд, примерно хахах
Да, лифтинга на 2000-2500 Салуун е някак си умишлено по-ръбесто направен отпред и отзад, разваля се все пак хармонията на ориг. Микелоти дизайн.
2-я лифт на Салууна е правен обаче повече години и в повече бройки от спрямо Серия 1, така че сега той е по-разпространената версия на тези спортни седани.
А ето историята на модела Спитфайър, както и развитието на моделите Роадстери на фирмата които го предхождат, като 1800 Роадстер, ТР2, и ТР3.
https://silodrome.com/triumph-spitfire-history/
2-я лифт на Салууна е правен обаче повече години и в повече бройки от спрямо Серия 1, така че сега той е по-разпространената версия на тези спортни седани.
А ето историята на модела Спитфайър, както и развитието на моделите Роадстери на фирмата които го предхождат, като 1800 Роадстер, ТР2, и ТР3.
https://silodrome.com/triumph-spitfire-history/
Мисля да присаждам през следващите седмици аварийно осветление на Триумфа /4-те мигача да работят заедно/, понеже първата генерация на моя модел 2000-2500 Салуун нямат такова, и по съвет на наш колега българин, работещ в Канада, и ремонтиращ основно Триумфи, открих този сайт за жици и електрически схеми за англ. ретроколи.
Специално за 6 цил. седани 2000-2500 Салуун, нито пък за 8 цил. Триумф Стаг не откривам тук електр. схеми, но пък има за всякаквите 2-местни роадстери на Триумф.
Така че за разни други собственици подобни модели, имащи проблеми с проявленията на принца на тъмнината- Лукас) , този сайт ще е полезен.
http://www.advanceautowire.com/
http://www.advanceautowire.com/tr2506.pdf
Специално за 6 цил. седани 2000-2500 Салуун, нито пък за 8 цил. Триумф Стаг не откривам тук електр. схеми, но пък има за всякаквите 2-местни роадстери на Триумф.
Така че за разни други собственици подобни модели, имащи проблеми с проявленията на принца на тъмнината- Лукас
) , този сайт ще е полезен.http://www.advanceautowire.com/
http://www.advanceautowire.com/tr2506.pdf
Купетата ХЖ-Ц на база Серия 2 ХЖ6-ХЖ12 са много красиви коли, и особено 6 цил. версии, и особено и ако са с десни волани, и леко така, островно дъждовно позагнили ) , все още може да се намерят на умерени цени.
https://www.jaguarheritage.com/press-articles/classic-jaguar-october-november-2019-xrw119s/
https://www.michiganais.com/single-post/2016/08/08/making-the-case-1975-77-jaguar-xj-c
https://www.hemmings.com/stories/article/the-corporate-sports-car-1975-jaguar-xj6c
) , все още може да се намерят на умерени цени.https://www.jaguarheritage.com/press-articles/classic-jaguar-october-november-2019-xrw119s/
https://www.michiganais.com/single-post/2016/08/08/making-the-case-1975-77-jaguar-xj-c
https://www.hemmings.com/stories/article/the-corporate-sports-car-1975-jaguar-xj6c
Тия дни ми се наложи да поръчвам разни части по парното на Триумфа 2000 Салуун, че миналата и по-миналата зими го карах с неработещо парно )) , като кабели за управление на разните положения на клапите на парно и вентилация системата, които са 3 отделни кабела /което е по-добре от многото вакуумни тръбички и соленоиди по парното и вентилацията, на бившите Ягуари ХЖ6 модели/, и най-добри цени срещнах за тях, ако са по фабр. спек правени части, от големия доставчик на части за стари английски коли- Римър Брадърс.
Преди доста години подобни части, но за Спитфайъра ми Марк 3, съм поръчвал от немската фирма Лимора. Тия немци още доставят разни части основно за Триумфи, но при тях са неоправдано по-скъпи каталожните им цени.
За който има Триумф, МГ, Хйили, и прочее англичанки, РимърБрос е едни много сериозен доставчик на почти всички нужни части.
Ето му тук напр. пълния каталог на частите за 2000-2.5 литра Салуун моделите, в 56 стр. ПДФ.
https://rimmerbros.com/images/PDFs/2000.pdf
Преди доста години подобни части, но за Спитфайъра ми Марк 3, съм поръчвал от немската фирма Лимора. Тия немци още доставят разни части основно за Триумфи, но при тях са неоправдано по-скъпи каталожните им цени.
За който има Триумф, МГ, Хйили, и прочее англичанки, РимърБрос е едни много сериозен доставчик на почти всички нужни части.
Ето му тук напр. пълния каталог на частите за 2000-2.5 литра Салуун моделите, в 56 стр. ПДФ.
https://rimmerbros.com/images/PDFs/2000.pdf
От края на м. Септември та до сега края на Октомври, Триумфа видя доста каране, след като през пролетта и лятото почти не беше даже пален.
Най-основно беше каран по София, като и благодарение на автоматика и отн. мекото и изцяло независимо окачване, движението по трафика, вкл. и по мегазадръстванията по центъра, с него си е напълно удобно и комфортно.
Най-основно беше каран по София, като и благодарение на автоматика и отн. мекото и изцяло независимо окачване, движението по трафика, вкл. и по мегазадръстванията по центъра, с него си е напълно удобно и комфортно.
В течение на 2-3 уикенда пък Триумфа видя и доста каране в близката до София провинция, и най-вече из Софийското поле.
Като го разходих например до Кремиковския манастир на едно ходене, на друго /тематично по държава на произход) / до Голф-Клуба в Правец, а пък на другата страна от София стигна чак до отвъд Перник и Ковачевци, и до язовир Пчелина /бившия Лопош/.
На дълъг път е изумително добре, движеше си се с постоянни 90-100 км/ч в тишина и спокойствие, с моментни ускорявания и кикдауни на автомата до 140/, и и то без да загрява.
И пак благодарение на независимото му окачване и дългата база, хем гълта неравности и вълни по пътя лесно, хем по разни полупланински завои си е прилично устойчив.
Така че на тия пътувания, колата си работеше почти без проблеми.
Като го разходих например до Кремиковския манастир на едно ходене, на друго /тематично по държава на произход
) / до Голф-Клуба в Правец, а пък на другата страна от София стигна чак до отвъд Перник и Ковачевци, и до язовир Пчелина /бившия Лопош/.На дълъг път е изумително добре, движеше си се с постоянни 90-100 км/ч в тишина и спокойствие, с моментни ускорявания и кикдауни на автомата до 140/, и и то без да загрява.
И пак благодарение на независимото му окачване и дългата база, хем гълта неравности и вълни по пътя лесно, хем по разни полупланински завои си е прилично устойчив.
Така че на тия пътувания, колата си работеше почти без проблеми.
Е, движеше си се Триумфа без проблеми, като обаче може да акцентираме на- почти )), понеже на 2 пъти, примерно след час каране, и при вече топъл мотор, веднъж в провинцията, на слизане от Кремиковския манастир, и веднъж по центъра на София, нещо взе да прекъсва, и и да гасне мотора.
Благодарение на помощта на Автосервиз Кобра-2 /които за вече клиенти се отзовават на повиквания 24/7, а именно, 24 часа, 7 дни в седмицата, и то идващи за диагностика и ремонти и извън сервиза, тематично с амер. коли за транспорт, като този Линкълн ТаунКар/, сменихме на място запалителната бобина, а и кондензатора на прекъсвач-токоразпределителя.
Въпреки така оправеното поне за момента запалване, мисля ще е добре да купя някога през следващите месеци един електронен блок, дето замества чукчето и наковалнята в дистрибутора, или пък направо цял нов електронен дистрибутор, че да махна и бъдещи проблеми по запалването.
Все пак, тоя неговия дистрибутор, марка Делко-Реми, е над 55 години стар.
Благодарение на помощта на Автосервиз Кобра-2 /които за вече клиенти се отзовават на повиквания 24/7, а именно, 24 часа, 7 дни в седмицата, и то идващи за диагностика и ремонти и извън сервиза, тематично с амер. коли за транспорт, като този Линкълн ТаунКар/, сменихме на място запалителната бобина, а и кондензатора на прекъсвач-токоразпределителя.
Въпреки така оправеното поне за момента запалване, мисля ще е добре да купя някога през следващите месеци един електронен блок, дето замества чукчето и наковалнята в дистрибутора, или пък направо цял нов електронен дистрибутор, че да махна и бъдещи проблеми по запалването.
Все пак, тоя неговия дистрибутор, марка Делко-Реми, е над 55 години стар.
Понеже Триумфа са разсеца предишните дни, и не съм много убеден, че ще работят карбураторите му добре в задръстванията, и особено хубаво като влезе в температурен режим, днеска по разни ходения по София по Биг Бизинис /като казват сицилианците ) / опряхме с колегата Стенли, до транспортните услуги на аналогичен типаж луксозна английска кола.
А именно, до пак оборудвания с 6 цил. мотор, с автоматик, и с кожен салон седан, неговия ХЖ6 Серия 3.
Джага този си върви идеално, така че мога само да съжалявам, че моя последен класически ХЖ6 който имах, го продадох още в края на 90-те год, и че сегашния Джаг седан дето имам, съм го оставил чак на морето за гаражиране.
Въобще, копринената мекота на качването при вълнички и дупки при преминаване, каквато вади един класически ХЖ6-ХЖ12, малко коли могат да я постигнат.
) / опряхме с колегата Стенли, до транспортните услуги на аналогичен типаж луксозна английска кола. А именно, до пак оборудвания с 6 цил. мотор, с автоматик, и с кожен салон седан, неговия ХЖ6 Серия 3.
Джага този си върви идеално, така че мога само да съжалявам, че моя последен класически ХЖ6 който имах, го продадох още в края на 90-те год, и че сегашния Джаг седан дето имам, съм го оставил чак на морето за гаражиране.
Въобще, копринената мекота на качването при вълнички и дупки при преминаване, каквато вади един класически ХЖ6-ХЖ12, малко коли могат да я постигнат.
Трите цветни снимки от архива.
Митко-Спидер ни е хванал в кадър почиващи, в леко увеличен за такива сбирки семеен състав заедно със сина ми /тук трябва да е към 15-16 годишен още/, с Джага еС-тайп, на една от летните срещи на форума, май в Копривщица, в 2016 год.
Черно-бялата снимка, вероятно правена по някое време през 70-те години, с тази хубава сграда от булевард Евлоги Георгиев в София, близо до пресичането на канала от ул. Оборище, пък показва един от софийските вероятно продадени нови в началото до средата на 60-те години от Кореком Хералди, който е абс. същата версия, като моя първи Триумф Хералд 1200.
Бих се изкушавал да предположа, по точната версия и вид, че е точно моя бивш Хералд тази кола / а и аз го купих в нач. на 1988 год от точно там наблизо живеещия племенник на легендарната ни оперна прима Илка Попова, която пък му бе първа собственичка от нов на Триумфа/, но най-вероятно не, понеже този е номер С-Б нещо си, а моя бе с номер С, но с друг по-късен префикс.
Въпреки бабешката форма, заради ниската маса и независимото окачване отзад, тези Триумфи са били прилично бързи коли за времето си, поне по завои, като се вижда и от последната снимка, показваща участието на легендарния състезател Вик Елфорд, с такъв един Триумф, но в 6 цил. му версия Витез, на ралито Лиеж-София-Лиеж, през 1963 година.
Митко-Спидер ни е хванал в кадър почиващи, в леко увеличен за такива сбирки семеен състав заедно със сина ми /тук трябва да е към 15-16 годишен още/, с Джага еС-тайп, на една от летните срещи на форума, май в Копривщица, в 2016 год.
Черно-бялата снимка, вероятно правена по някое време през 70-те години, с тази хубава сграда от булевард Евлоги Георгиев в София, близо до пресичането на канала от ул. Оборище, пък показва един от софийските вероятно продадени нови в началото до средата на 60-те години от Кореком Хералди, който е абс. същата версия, като моя първи Триумф Хералд 1200.
Бих се изкушавал да предположа, по точната версия и вид, че е точно моя бивш Хералд тази кола / а и аз го купих в нач. на 1988 год от точно там наблизо живеещия племенник на легендарната ни оперна прима Илка Попова, която пък му бе първа собственичка от нов на Триумфа/, но най-вероятно не, понеже този е номер С-Б нещо си, а моя бе с номер С, но с друг по-късен префикс.
Въпреки бабешката форма, заради ниската маса и независимото окачване отзад, тези Триумфи са били прилично бързи коли за времето си, поне по завои, като се вижда и от последната снимка, показваща участието на легендарния състезател Вик Елфорд, с такъв един Триумф, но в 6 цил. му версия Витез, на ралито Лиеж-София-Лиеж, през 1963 година.
имаш шанс да придобиеш такъв за само 10к в лева - топ оферта отвсякъде! следя го отдавна, беше 19, после 15....12...
https://www.mobile.bg/pcgi/mobile.cgi?act=4&adv=11662383478221655&slink=uquzoe
https://www.mobile.bg/pcgi/mobile.cgi?act=4&adv=11662383478221655&slink=uquzoe