Москвич 2140д - 1987
- Thread starter vaches
- Start date
Поздравления за пътешествието, изглежда много яко!!!А защо клипчетата и албума в snimka.bg са от 2012 година ???
Edit:Оп....Извинявам се :'( :shy: Не съм обърнал внимание, че самото пътуване е от 2012 понеже не съм видял в КМБ форума темата и като прочетох тук ''пътуването което осъществихме миналата седмица'' и си мислех, че е от тази година. :shy:
Edit:Оп....Извинявам се :'( :shy: Не съм обърнал внимание, че самото пътуване е от 2012 понеже не съм видял в КМБ форума темата и като прочетох тук ''пътуването което осъществихме миналата седмица'' и си мислех, че е от тази година. :shy:
Жив е той жив е! След дълги години престой в гаража реших миналата година най-накрая да раздвижа набора, а тази година направихме едно пътешествие с него и дъщерята. Имаше кратка инспекция, като се наложи едно спирачно цилиндърче да се смени и разни дреболии да се дооправят, две нови задни гуми и бяхме готови за тръгване. Маршрута беше замислен и реализиран като кръгов - България-Гърция, ферибот-Италия-Словения-Хърватска-Сърбия-България, като основния акцент и цел беше посещаване на колкото се може повече места в Италия, главно по Адриатическото крайбрежие.
Разбира се тръгването беше по тъмно, както си е традицията, но не защото москвича прегрява, чакаха ни доста километри до Метеора. Там бяхме си харесали първи място за нощувка. Предната година румънския трип с палатката ни хареса много и бяхме решили да спим само и основно по къмпинги, като бяхме подготвени и за нощувка на диво, но това не ни се наложи нито веднъж. Яна заспа скоро след като потеглихме, а аз си пуснах музика за фон. Пътуваше се много спокойно, почти нямаше трафик. Някъде преди границата спряхме да заредим гориво и да закусим. Малко над 8 литра сметнах разхода, при скорост 90-100. С тази палатка толкова. В Гърция стана доволно топло, мексиканския климатик не ги спирахме
. Към 16 часа бяхме в къмпинга, където за награда имаше прохладен басейн, който разбира се ние уважихме.
Някъде по пътя.
Малко преди Метеора минахме през тази дъбова гора.
На дебела сянка в къмпинга, на заден фон скалите с манастирите. През нощта ставах да вземам одеалото, беше станало хладно.
На следващия ден направихме една дълга разходна през манастирите. Бяхме идвали тук преди 13 години по време на обиколката на Балканите, но тогава беше пролет и почти нямаше хора, сега беше пълно с туристи. Много исках да си направя снимка за спомен пред манастира Варлаам, където се бяхме щракнали преди години, но сега имаше бариера и пространството беше обособено единствено за автобуси. Примолих се на охраната и те ме пуснаха. Ето я снимката.
и още някоя друга от района.
Последва обяд и кратка дрямка под два големи чинара. Имахме достатъчно време, ферибота потегляше в 01:00 часа от Игуменица. Нямаше нужда да караме в най-големите жеги. Магистралата до там беше много интересна, дълги тунели, виадукти и мостове се редуваха, като последните 20-30 километра трафика почти отсъстваше. Малко преди Игуменица спряхме за снимка със залязващото слънце.
Седнахме в заведение на брега на морето да вечеряме след което се ориентирахме към пристанището. Не бях пътувал с ферибот, който пресича държавни граници и не знаех съвсем каква е процедурата, но се оказа нищо страшно. Почакахме доста докато се качим на голямата лодка. Имахме каюта, която бързо намерихме и се ориентирахме към хоризонтално положение, аз лично имах нужда от почивка.
Разбира се тръгването беше по тъмно, както си е традицията, но не защото москвича прегрява, чакаха ни доста километри до Метеора. Там бяхме си харесали първи място за нощувка. Предната година румънския трип с палатката ни хареса много и бяхме решили да спим само и основно по къмпинги, като бяхме подготвени и за нощувка на диво, но това не ни се наложи нито веднъж. Яна заспа скоро след като потеглихме, а аз си пуснах музика за фон. Пътуваше се много спокойно, почти нямаше трафик. Някъде преди границата спряхме да заредим гориво и да закусим. Малко над 8 литра сметнах разхода, при скорост 90-100. С тази палатка толкова. В Гърция стана доволно топло, мексиканския климатик не ги спирахме
. Към 16 часа бяхме в къмпинга, където за награда имаше прохладен басейн, който разбира се ние уважихме. Някъде по пътя.
Малко преди Метеора минахме през тази дъбова гора.
На дебела сянка в къмпинга, на заден фон скалите с манастирите. През нощта ставах да вземам одеалото, беше станало хладно.
На следващия ден направихме една дълга разходна през манастирите. Бяхме идвали тук преди 13 години по време на обиколката на Балканите, но тогава беше пролет и почти нямаше хора, сега беше пълно с туристи. Много исках да си направя снимка за спомен пред манастира Варлаам, където се бяхме щракнали преди години, но сега имаше бариера и пространството беше обособено единствено за автобуси. Примолих се на охраната и те ме пуснаха. Ето я снимката.
и още някоя друга от района.
Последва обяд и кратка дрямка под два големи чинара. Имахме достатъчно време, ферибота потегляше в 01:00 часа от Игуменица. Нямаше нужда да караме в най-големите жеги. Магистралата до там беше много интересна, дълги тунели, виадукти и мостове се редуваха, като последните 20-30 километра трафика почти отсъстваше. Малко преди Игуменица спряхме за снимка със залязващото слънце.
Седнахме в заведение на брега на морето да вечеряме след което се ориентирахме към пристанището. Не бях пътувал с ферибот, който пресича държавни граници и не знаех съвсем каква е процедурата, но се оказа нищо страшно. Почакахме доста докато се качим на голямата лодка. Имахме каюта, която бързо намерихме и се ориентирахме към хоризонтално положение, аз лично имах нужда от почивка.
Спахме добре, само по някое време се събудих от по-силно вълнение или поне така ми се е сторило на сън, но бързо съм заспал. Събуждането не може да го пропуснеш, глас говорещ на италиански и английски по високоговорителите не дава шанс и на най-заспалите да не го чуят. Закусихме и се качихме на полубата да огледаме обстановката от високо. Кораба беше наистина голям. Имахме видимост към италианския браг, като не след дълго акустирахме в пристанището на Бриндизи. Разтоварването беше доста по-скоростно от товаренето и не след дълго с Яна припявахме Стефан Вълдобрев, докато карахме из улиците, търсейки пътя към Алберобело. Какво сме го търсили, следвахме сляпо GPS-а на телефона, от който не веднъж съм си патил, затова имах навика да преглеждам маршрута преди да потеглим към зададената дестинация. В началото се движихме по доста натоварен път, който след не много време сменихме със спокоен селски пейзаш, като бих казал, че качаството на асфалтовата настилка не блестеше с някаква гладкост и се налагаше със заучени движения да избягвам дупките. Малко преди обяд спряхме в първата спирка от нашето италианско приключение. Градчето е популярно със своите къщи, така наречените трули, между които се пресичат безброй малки улички. Тук за моя огромна изненада, докато се разхождахме към центъра, някъде от тълпата с хора си чух името. Първоначално си помислих, че ми се причува, но се обърнах и видях двама приятели от Габрово. Беше странно чувство да видиш познати, когато най-малко очакваш. Доразгледахме Алберобело заедно, след което ходихме да посетим пещера наблизо.
Първоначално имахме планове да посетим Монополи и още няколко места по крайбрежието, но Стельо и Петя ми казаха, че било претъпкано с хора затова сменихме плана, а и бяхме съвсем близо Матера, където намерих къмпинг, затова решихме да потеглим натам. Нямах нито едно запазето място предварително, всичко се решаваше на място. Собственика на къмпинга беше страхотен човек, един от малкото италианци, който говореше свободно английски. На свечеряване ни качи с колата си на скали, които се намират срещу старата част на града, гледката беше страхотна. Също така ни упъти какво да видим следващия ден. Иначе самия къмпинг, някога е бил картинг писта.
Няколко снимки с панорама.
Отделихме доста време на Матера, но и още можеше, страхотен град, макар и някога да е бил известен с прозвището "срамът на Италия". Следобяда беше време да поемем към морето, Яна нямаше търпение. Аз от своя страна исках да няма кой знае колко хора, затова бях набелязал като място за спирка Виесте. Оказа се много добър курорт, без да е пренаселен, с много красиви плажове и скали на места спиращи в морето. Намерихме къмпинг преди градчето, който беше на 2 минути пеш от плажа. Хареса ни, затова останахме два дена. Единствения минус беше, че последните 10-на километри пътя е доста тесен и с остри завои и се пътува бавно, не че ние можехме и бързо де
Условията в къмпинга бяха отлични, общите помещения бяха чисти, топла вода имаше винаги и това не е само за този, а за всички, в които отсядахме. В повечето има и барчета и магазини с най-необходимите стоки.
Не ни се тръгваше от това място, но се налагаше. На път към Пескара се отбихме да обядваме и разгледаме Термоли. Харесахме си къмпинг малко преди Пескара, където направихме следобедно плажуване. Също така за първи път ни се наложи да ползваме магистралата, която беше супер натоварена.
Много добре се наспивахме в палатката. Тя си има матрак, който макар и 5 см само, осигурява не лош комфорт, а и след толкова преживявания през деня обикновено заспивахме рано рано. Често се случваше да спя по 9-10 часа, което в ежедневието ми няма как да се случи.
Станахме рано и понеже ни чакаше доста път до Римини, решихме, че няма какво да се мотаме и хванахме отново пътя. Карането по магистралата ми беше досадно, нямаше никакви гледки, отделно трафика нямаше край, чак някъде около Анкона се появи трета лента в посока и нещата се нормализираха.
Друг път ще ходим до Рим, ние сме за Римини. Всъщност преди това се отбихме да посетим Урбино. Мисля, че това място най-много ме впечатли от Италия. Толкова е автентично, че ако ги няма колите и магазините, човек може спокойно да се пренесе в средновековието.
Бях видял, че в купето предните дни е капвало по някоя друга капка антифриз от радиаторчето на парното. Това по всяка вероятност беше поради новата капачка, която бях сложил преди да тръгнем, както и поради факта, че е на 38 години вече. Реших да не продължавам така и върнах старата капачка, която бях взел за всеки случай. Ако и това нямаше да свърши работа си бях приготвил две тапи да изолирам самото радиаторче, но за щастие не се стигна то там и теча спря. Следобяда спряхме в къмпинг близо до Римини. Решихме да ползваме обществения транспорт до града. Тук за първи път видяхме голям брой емигранти, които най-често бяха на групи.
Замъкът Сисмондо, Римини
В къмпинга.
Първоначално имахме планове да посетим Монополи и още няколко места по крайбрежието, но Стельо и Петя ми казаха, че било претъпкано с хора затова сменихме плана, а и бяхме съвсем близо Матера, където намерих къмпинг, затова решихме да потеглим натам. Нямах нито едно запазето място предварително, всичко се решаваше на място. Собственика на къмпинга беше страхотен човек, един от малкото италианци, който говореше свободно английски. На свечеряване ни качи с колата си на скали, които се намират срещу старата част на града, гледката беше страхотна. Също така ни упъти какво да видим следващия ден. Иначе самия къмпинг, някога е бил картинг писта.
Няколко снимки с панорама.
Отделихме доста време на Матера, но и още можеше, страхотен град, макар и някога да е бил известен с прозвището "срамът на Италия". Следобяда беше време да поемем към морето, Яна нямаше търпение. Аз от своя страна исках да няма кой знае колко хора, затова бях набелязал като място за спирка Виесте. Оказа се много добър курорт, без да е пренаселен, с много красиви плажове и скали на места спиращи в морето. Намерихме къмпинг преди градчето, който беше на 2 минути пеш от плажа. Хареса ни, затова останахме два дена. Единствения минус беше, че последните 10-на километри пътя е доста тесен и с остри завои и се пътува бавно, не че ние можехме и бързо де
Условията в къмпинга бяха отлични, общите помещения бяха чисти, топла вода имаше винаги и това не е само за този, а за всички, в които отсядахме. В повечето има и барчета и магазини с най-необходимите стоки.
Не ни се тръгваше от това място, но се налагаше. На път към Пескара се отбихме да обядваме и разгледаме Термоли. Харесахме си къмпинг малко преди Пескара, където направихме следобедно плажуване. Също така за първи път ни се наложи да ползваме магистралата, която беше супер натоварена.
Много добре се наспивахме в палатката. Тя си има матрак, който макар и 5 см само, осигурява не лош комфорт, а и след толкова преживявания през деня обикновено заспивахме рано рано. Често се случваше да спя по 9-10 часа, което в ежедневието ми няма как да се случи.
Станахме рано и понеже ни чакаше доста път до Римини, решихме, че няма какво да се мотаме и хванахме отново пътя. Карането по магистралата ми беше досадно, нямаше никакви гледки, отделно трафика нямаше край, чак някъде около Анкона се появи трета лента в посока и нещата се нормализираха.
Друг път ще ходим до Рим, ние сме за Римини. Всъщност преди това се отбихме да посетим Урбино. Мисля, че това място най-много ме впечатли от Италия. Толкова е автентично, че ако ги няма колите и магазините, човек може спокойно да се пренесе в средновековието.
Бях видял, че в купето предните дни е капвало по някоя друга капка антифриз от радиаторчето на парното. Това по всяка вероятност беше поради новата капачка, която бях сложил преди да тръгнем, както и поради факта, че е на 38 години вече. Реших да не продължавам така и върнах старата капачка, която бях взел за всеки случай. Ако и това нямаше да свърши работа си бях приготвил две тапи да изолирам самото радиаторче, но за щастие не се стигна то там и теча спря. Следобяда спряхме в къмпинг близо до Римини. Решихме да ползваме обществения транспорт до града. Тук за първи път видяхме голям брой емигранти, които най-често бяха на групи.
Замъкът Сисмондо, Римини
В къмпинга.
На следващия ден посетихме Сан Марино - една от трите страни анклави в света. Разгледахме крепостта и трите й кули. Самия път до там е страхотен, изкачва се висок хълм с много остри завои. Района е изключително живописен, при ясно време може да се види Хърватското крайбрежите.
Успяхме да посетим и аквариума в Ричоне.
Имахме страхотни комшии в къмпинга, младо чешко семейство. Услужиха ни с хладилника си за разни продукти. Не успявах да се справям навсякъде с хладилната чанта да бъде със замразени пълнители. Можи би трябва да се замисля за малък хладилник, навсякъде има ток на 220в, няма да ми е излишен.
Двете нощувки в Римини много ни харесаха, но се налагаше отново да поемем на път. Този ден се очертаваше с не много каране, но няколко места за разглеждане. Първото беше град Чезенатико. Малко градче, известно с изкуствения си канал, който се вклинява в града. Има спекулации, че Леонардо Да Винчи го е проектирал, но и дори да не е така е интересен за посещение. Понеже няма мостове над канала, местните ползват лодка с въжета и електромотор, като по този начин я местят от една страна до другата. Плаща се символична сума от няколко евро цента.
Отправихме се към Комакио. Карах извън магистралите и беше спокойно. На Комакио казват Малката Венеция, само че каналите са със сладка вода от близкото езеро.
Времето беше ту облачно, ту слънчево, тук дори и дъждец ни валя, но като цяло беше задушно. Хапвайки намерих подходящ къмпинг близо до Венеция, от който можеше да хванем ферибот следващия ден и да посетим града без да има нужда да се притеснявам къде ще паркирам москвича. А къмпинга беше огромен, имаше басейн, магазин, заведение, бар, всичко необходимо.
Малко снимки от следващия ден.
Толкова ни хареса, че останахме още една нощувка. Бях планувал да посетим Триест и да нощуваме там, но заваля дъжд и бяхме грохнали след цял ден обикаляне. На следващия ден поемахме наобратно към България. Искаше ми се да покараме в Алпите, но и затова нямаше възможност, ще го оставим за друг път. От Венеция минахме през Словения. Страхотна държава, иска ми се да можем и ние така, ама уви. Спряхме да хапнем на бензиностанция, където имаше готвени ястия, облизахме си пръстите. Хърватска я минахме съвсем транзит. Беше сезона на гастербайтерите и по границите беше кошмар, както и няколко задръствания по самата магистрала. Вече в Сърбия бях набелязал къмпинг, веднага след влизането от Хърватска, който за съжаление не работеше. Продължихме да караме до следващия, който беше близо до Сремска Митровица, но и там греда, нямаше никой. Беше се стъмнило, а аз и Яна Доста изморени. Спрах на бензиностанция преди Белград да намеря интернет. В приложението Park4night намерих място за нощувка на 10 минути от нас, като пишеше, че е 24/7. Оказа се двора на къща, но нас ни устройваше. Спахме като къпани.
Някъде преди границата между Италия и Словения.
Мястото на което спахме в Сърбия.
Сутринта събрахме багажа, сгънахме палатката и поехме към България. Голяма радост е да се прибереш след 11 дни странстване. Всъщност аз тогава дори не знаех колко време ни е нямало. Успяхме да се откъснем от битовизмите. Има голям чар в това да лягаш и заспиваш на различни места почти всеки ден.
На българската граница мисля, че най-много чакахме, но ни беше все тази, за никъде не бързахме.
иии последни снимки на влизане в родния град
Трудно е да се пресъздаде такова пътуване или по-скоро не ми се пише толкова много, поради липса на свободно време, но все пак един кратък пътепис успях да събера. Над 3700 км навъртяхме. Някъде бях записал и колко литра бензин съм заредил и такси платил, но сега не мога да го намеря. Като цяло най-евтино си е в България и то осезаемо. Москвича издържа и ние покрай него също.
Успяхме да посетим и аквариума в Ричоне.
Имахме страхотни комшии в къмпинга, младо чешко семейство. Услужиха ни с хладилника си за разни продукти. Не успявах да се справям навсякъде с хладилната чанта да бъде със замразени пълнители. Можи би трябва да се замисля за малък хладилник, навсякъде има ток на 220в, няма да ми е излишен.
Двете нощувки в Римини много ни харесаха, но се налагаше отново да поемем на път. Този ден се очертаваше с не много каране, но няколко места за разглеждане. Първото беше град Чезенатико. Малко градче, известно с изкуствения си канал, който се вклинява в града. Има спекулации, че Леонардо Да Винчи го е проектирал, но и дори да не е така е интересен за посещение. Понеже няма мостове над канала, местните ползват лодка с въжета и електромотор, като по този начин я местят от една страна до другата. Плаща се символична сума от няколко евро цента.
Отправихме се към Комакио. Карах извън магистралите и беше спокойно. На Комакио казват Малката Венеция, само че каналите са със сладка вода от близкото езеро.
Времето беше ту облачно, ту слънчево, тук дори и дъждец ни валя, но като цяло беше задушно. Хапвайки намерих подходящ къмпинг близо до Венеция, от който можеше да хванем ферибот следващия ден и да посетим града без да има нужда да се притеснявам къде ще паркирам москвича. А къмпинга беше огромен, имаше басейн, магазин, заведение, бар, всичко необходимо.
Малко снимки от следващия ден.
Толкова ни хареса, че останахме още една нощувка. Бях планувал да посетим Триест и да нощуваме там, но заваля дъжд и бяхме грохнали след цял ден обикаляне. На следващия ден поемахме наобратно към България. Искаше ми се да покараме в Алпите, но и затова нямаше възможност, ще го оставим за друг път. От Венеция минахме през Словения. Страхотна държава, иска ми се да можем и ние така, ама уви. Спряхме да хапнем на бензиностанция, където имаше готвени ястия, облизахме си пръстите. Хърватска я минахме съвсем транзит. Беше сезона на гастербайтерите и по границите беше кошмар, както и няколко задръствания по самата магистрала. Вече в Сърбия бях набелязал къмпинг, веднага след влизането от Хърватска, който за съжаление не работеше. Продължихме да караме до следващия, който беше близо до Сремска Митровица, но и там греда, нямаше никой. Беше се стъмнило, а аз и Яна Доста изморени. Спрах на бензиностанция преди Белград да намеря интернет. В приложението Park4night намерих място за нощувка на 10 минути от нас, като пишеше, че е 24/7. Оказа се двора на къща, но нас ни устройваше. Спахме като къпани.
Някъде преди границата между Италия и Словения.
Мястото на което спахме в Сърбия.
Сутринта събрахме багажа, сгънахме палатката и поехме към България. Голяма радост е да се прибереш след 11 дни странстване. Всъщност аз тогава дори не знаех колко време ни е нямало. Успяхме да се откъснем от битовизмите. Има голям чар в това да лягаш и заспиваш на различни места почти всеки ден.
На българската граница мисля, че най-много чакахме, но ни беше все тази, за никъде не бързахме.
иии последни снимки на влизане в родния град
Трудно е да се пресъздаде такова пътуване или по-скоро не ми се пише толкова много, поради липса на свободно време, но все пак един кратък пътепис успях да събера. Над 3700 км навъртяхме. Някъде бях записал и колко литра бензин съм заредил и такси платил, но сега не мога да го намеря. Като цяло най-евтино си е в България и то осезаемо. Москвича издържа и ние покрай него също.
Наистина супер написано , снимки и настроение! "С Яна около Света" има една такава книга на Дончо Папазов , за нея се сетих веднага
Истината е. че много време обмислям подобен трип , от България-Сърбия- Хърватска, Италия -Франция-Испания и обратно за около две седмици или колкото успеем , но винаги кошмара ми е да не стане нещо с колата , като моята е 124ка от 94та година, далеч по млада от Москвича ти. Твоя разказ за пореден път ми доказва , че човек не трябва да го мисли много а да тръгва.
Според теб ако съм с малката каравана дали би било проблем при подобно пътуване и товарене по фериботи ?
Истината е. че много време обмислям подобен трип , от България-Сърбия- Хърватска, Италия -Франция-Испания и обратно за около две седмици или колкото успеем , но винаги кошмара ми е да не стане нещо с колата , като моята е 124ка от 94та година, далеч по млада от Москвича ти. Твоя разказ за пореден път ми доказва , че човек не трябва да го мисли много а да тръгва.
Според теб ако съм с малката каравана дали би било проблем при подобно пътуване и товарене по фериботи ?
Здравей, на нас ни отне 12 или 13 дни цялото пътуване, като първия и последния ден беше основно шофиране, без спиране за разглеждане на забележителности. Две седмици до Испания и обратно ми се струват малко, не е малко разстоянието, а по пътя със сигурност ще има много неща за разглеждане. Иначе как седят нещата с караваните по фериботите нямам идея, предполагам не е проблем, просто ще е по-скъпо, а те като цяло не са много евтини. Преди не го мислих толкова като хващах пътя нанякъде, сега може би заради дъщеря ми имаше някакво притеснение през повечето време, бях се подсигурил с някоя друга част в багажника за всеки случай. Иначе има допълнителни застраховки за колата, но на мен ми отказаха да ми направят заради марката и годините й. Като цяло шофирането по магистрали не е най-забавното нещо, но имаше доста кемпери и каравани, пътуват си хората.Наистина супер написано , снимки и настроение! "С Яна около Света" има една такава книга на Дончо Папазов , за нея се сетих веднага
Истината е. че много време обмислям подобен трип , от България-Сърбия- Хърватска, Италия -Франция-Испания и обратно за около две седмици или колкото успеем , но винаги кошмара ми е да не стане нещо с колата , като моята е 124ка от 94та година, далеч по млада от Москвича ти. Твоя разказ за пореден път ми доказва , че човек не трябва да го мисли много а да тръгва.
Според теб ако съм с малката каравана дали би било проблем при подобно пътуване и товарене по фериботи ?