По следите на Англичанките...
- Thread starter USfan
- Start date
Е,ние поназнайваме историите на доста класики от региона ....BENZINO said:До колкото разбрах, колата е била на руснак, който е притежавал още два ролса освен този- Silver Spur и Корниш кабриолет. Други подробности не знам
https://www.facebook.com/profile.php?id=100083096444033
BENZINO said:Доколкото разбрах, колата е била на руснак, който е притежавал още два ролса освен този- Silver Spur и Корниш кабриолет. Други подробности не знам
като излезе Лорд Джеймс от боя, ще трябва да ги наснимаме заедно, живот и здраве - ще станат топ снимки, хем съм приготвил и 18ки спортпакет да забода
Вчера във Варна, близо до Гранд Мола, се разминах с един ХЖ тъмносин металик, видимо доста стегнат, такъв ХЖ като на колегата Марти.
Само че не можах добре да го видя, дали е Х300 с целите лайстни на броните, или е лифтинга Х308, дето е с по-половинките лайстни по тях.
Така ли иначе, колегата май си има кокуренция.)
То и отдалече като се разминах, нямаше как да видя дали има и къкъв е и надписа отзад за мотора.
Беше с фул сет хромирани лайстни по рамките на джамовете, та ще да е бил 4 литров поне, Х300 ХЖ6 или Х308 ХЖ8.
Само че не можах добре да го видя, дали е Х300 с целите лайстни на броните, или е лифтинга Х308, дето е с по-половинките лайстни по тях.
Така ли иначе, колегата май си има кокуренция.
)То и отдалече като се разминах, нямаше как да видя дали има и къкъв е и надписа отзад за мотора.
Беше с фул сет хромирани лайстни по рамките на джамовете, та ще да е бил 4 литров поне, Х300 ХЖ6 или Х308 ХЖ8.
из Варна се знаем почти всички с такива коли - има десетина в движение и още толкова на парчета този, който си видял, е 308ца
моят го чакам още да излезе от боя, че после допълнително висене в сервиза има за тва и онова.....
този, който си видял, е 308цамоят го чакам още да излезе от боя, че после допълнително висене в сервиза има за тва и онова.....
Баш на инвалидното място се е изакал "дойчото"dido1903 said:Забелязано в София.
Дали в "тяхната" държава щеше да го направи :А ето нещо още по-интересно, най-вероятно този Триумф вече не е жив в БТ, но кой знае. Обединявам тук трите отделни снимки, намерени и постнати в една друга тема от колегите Данчо и Петер1967, и от мен.
Това е едното от поне на мен известни само два като нови и почти нови внесени в БГ по време на Соца и софийски на регистрация ГТ6 купета.
Това тук ГТ6 конкретно е червено.
Интересна схема с броните. Не само, че предната е преместена от долна позиция на Марк 1 към горна на Марк 2 версии, както се вижда от първата снимка, а по някакви причини пък е махната и задната.
На първата снимка някой случайно е хванала колата, май в 1970 год, на ул. Кирил и Методий, а страничната ракурс с каращата дама показва карането от съпругата на първия му соственик през 60-те години у нас, лекар-гинеколог.
Съпругата писа, че всъщност бащата на нейния съпруг и той бил лекар, и имал частен кабинет по време на ранните години на соца, а и дълги години работил във Франция, и оттам купил Триумфа в 1968 год, почти нов, съзейки по версията му, и после са го докарали в БГ.
Тя и писа, че са го пазили и карали дълъг период, и го продали в 1992-1994 години, което значи, че не е белия ГТ 6, дето аз го знам още от 80-те год. в София.
Това е едното от поне на мен известни само два като нови и почти нови внесени в БГ по време на Соца и софийски на регистрация ГТ6 купета.
Това тук ГТ6 конкретно е червено.
Интересна схема с броните. Не само, че предната е преместена от долна позиция на Марк 1 към горна на Марк 2 версии, както се вижда от първата снимка, а по някакви причини пък е махната и задната.
На първата снимка някой случайно е хванала колата, май в 1970 год, на ул. Кирил и Методий, а страничната ракурс с каращата дама показва карането от съпругата на първия му соственик през 60-те години у нас, лекар-гинеколог.
Съпругата писа, че всъщност бащата на нейния съпруг и той бил лекар, и имал частен кабинет по време на ранните години на соца, а и дълги години работил във Франция, и оттам купил Триумфа в 1968 год, почти нов, съзейки по версията му, и после са го докарали в БГ.
Тя и писа, че са го пазили и карали дълъг период, и го продали в 1992-1994 години, което значи, че не е белия ГТ 6, дето аз го знам още от 80-те год. в София.
Attachments
Last edited:
Заслужава да се отбележи, че в периода 1959 до 1971 год /докогато в 1971 идва въвеждането вече на доста високите мита от Запада при внос на коли, първо 50%, а после 200% на база на фактурната стойност/, в БГ са продавани официално Триумфи и Стандарти /напр. в ЦУМ са продавани Стандарт Пенант/. Първите няколко години, до 1963 год, те са продавани освен срещу валута от ДСО Разноизнос, и срещу левове. Но, от 1963 год, от основаването на ВТО Кореком, вече са продавани само във валута.
Докато такива върхови спортни и лукс версии на Триумф като този ГТ6, и като 2000-2500 Салуун, са продавани чисто нови в БГ много рядко на частни лица /може би 2 броя ГТ6, и 2 броя Салуун 2000, и може би още няколко броя Спитфайъри, са продадени нови у нас в периода, внесени от Кореком/, то от по-базовите Хералди е имало според мен поне няколко десетки броя, продадени нови в този период.
Разбира се, пак през 60-те години, са внасяни частно и доста други бройки Триумфи, като например горния ГТ6 на доктора гинеколог, или моя 2000 Салуун, който пък е внесен от лекаря на посолството ни в Лондон, след като е бил купен там нов, но за експорт, версия с ляв волан /щатни лекари по принцип в посолствата ни не е имало, с това конкретно изключение през втората половина на 60-те години в Лондон, понеже там е имало временно лекар на наша бюджетна на МВнР заплата, заради прибиваването на Людмила Живкова в периода, като специализант в Оксфорд/.
Та, ето няколко едновремешни снимки на Хералди в БГ тогава внесени като нови или почти нови, което съм виждал в БГ, а всъщност два от тях са били мои или ко-общи с приятел, в периода от края на 80-те и нач. на 90-те години.
На черно-бялата силно износена снимка съм аз с първия ми Триумф, керемиден на цвят 1961 модел Хералд 1200, с номер С-Н-6115, него го бях купил още в 1988 год от племенника на нашата оперна певица Илка Попова, след като тя почена в 1987 год, мисля. А другия по-нов Хералд, пак брик цвят, но лифтинга 1970 модел 13/60, с номер А-С-0059, пък ми беше общо купен с един приятел, малко след първия 1200.
Снимката с него е правена от първия председател на БАК Ретро- Маргарит Карабуров , и е от Спасовден в 1992 год, когато го бях закарал там.
Първия ми Хералд завърши безславно поне първия си живот, след като го ударих челно в едно дърво, точно на 13 Септември 1988 год /по-късно бе възстановен/, а майка ми го продаде за точно 1000 лв ударен, докато бях в казармата, в 1989 год.
А по-новия Хералд 13/60, който заедно го търсихме и купувахме с един мой тогавашен приятел /ха, забавно, но не помня, дали въобще ми върна няколкостотинте Д. Марки, дето му бях дал специално за този Триумф, общо май за левовия еквивалент на 1000 ДМ го бяхме спазарили, от един учител в ТФМО-то Техникума в София, в 1991 год/, след като остана при него, той го пазеше поне до началните години на Милениума, в един двор в Княжево.
Не знам дали още го пази, предполагам го е продал, и вече е пререгистриран на други актуални номера.
Докато такива върхови спортни и лукс версии на Триумф като този ГТ6, и като 2000-2500 Салуун, са продавани чисто нови в БГ много рядко на частни лица /може би 2 броя ГТ6, и 2 броя Салуун 2000, и може би още няколко броя Спитфайъри, са продадени нови у нас в периода, внесени от Кореком/, то от по-базовите Хералди е имало според мен поне няколко десетки броя, продадени нови в този период.
Разбира се, пак през 60-те години, са внасяни частно и доста други бройки Триумфи, като например горния ГТ6 на доктора гинеколог, или моя 2000 Салуун, който пък е внесен от лекаря на посолството ни в Лондон, след като е бил купен там нов, но за експорт, версия с ляв волан /щатни лекари по принцип в посолствата ни не е имало, с това конкретно изключение през втората половина на 60-те години в Лондон, понеже там е имало временно лекар на наша бюджетна на МВнР заплата, заради прибиваването на Людмила Живкова в периода, като специализант в Оксфорд/.
Та, ето няколко едновремешни снимки на Хералди в БГ тогава внесени като нови или почти нови, което съм виждал в БГ, а всъщност два от тях са били мои или ко-общи с приятел, в периода от края на 80-те и нач. на 90-те години.
На черно-бялата силно износена снимка съм аз с първия ми Триумф, керемиден на цвят 1961 модел Хералд 1200, с номер С-Н-6115, него го бях купил още в 1988 год от племенника на нашата оперна певица Илка Попова, след като тя почена в 1987 год, мисля. А другия по-нов Хералд, пак брик цвят, но лифтинга 1970 модел 13/60, с номер А-С-0059, пък ми беше общо купен с един приятел, малко след първия 1200.
Снимката с него е правена от първия председател на БАК Ретро- Маргарит Карабуров , и е от Спасовден в 1992 год, когато го бях закарал там.
Първия ми Хералд завърши безславно поне първия си живот, след като го ударих челно в едно дърво, точно на 13 Септември 1988 год /по-късно бе възстановен/, а майка ми го продаде за точно 1000 лв ударен, докато бях в казармата, в 1989 год.
А по-новия Хералд 13/60, който заедно го търсихме и купувахме с един мой тогавашен приятел /ха, забавно, но не помня, дали въобще ми върна няколкостотинте Д. Марки, дето му бях дал специално за този Триумф, общо май за левовия еквивалент на 1000 ДМ го бяхме спазарили, от един учител в ТФМО-то Техникума в София, в 1991 год/, след като остана при него, той го пазеше поне до началните години на Милениума, в един двор в Княжево.
Не знам дали още го пази, предполагам го е продал, и вече е пререгистриран на други актуални номера.
Attachments
Съсед по гараж в района на Албена и Балчик ми е понякога този страхотен Британско зелен късен ХК8 купе, от върховата компресорна Р версия. С него, с моя, и с един черен ХФ, домуващите там Ягуари стават общо 3 броя, от около 60 паркоместа.
Attachments
Тия дни и седмици снимани някои англичанки в БГ.
Подробности за модели и версии и други, в надписите на файловете.
ДеЛорийна бе екс-украински, и от много време го продават във Враца от един сервиз за мотори, на пък за Нова Година се движеше по Влас и Несебър, както се вижда.
Матово боядисания и облагороден с оранжеви надлъжни рейсинг ленти, хах, Ролс Шадоу 2 с ляв волан, ми е съсед по паркиране в един подземен гараж в Добричкия регион, дето си държа целогодишно там Голфа 1-ца кабрио и еС-тайпа.
Подробности за модели и версии и други, в надписите на файловете.
ДеЛорийна бе екс-украински, и от много време го продават във Враца от един сервиз за мотори, на пък за Нова Година се движеше по Влас и Несебър, както се вижда.
Матово боядисания и облагороден с оранжеви надлъжни рейсинг ленти, хах, Ролс Шадоу 2 с ляв волан, ми е съсед по паркиране в един подземен гараж в Добричкия регион, дето си държа целогодишно там Голфа 1-ца кабрио и еС-тайпа.
Attachments
-
англ-ХЖС-1977-внос-4.jpg -
англ-ХЖС-1977-внос-3.jpg -
англ-ХЖС-1977-внос-2.jpg -
англ-ХЖС-1977-внос-1.jpg -
англ-Х308-жк Гео Милев.jpg -
англ-Ролс Шадоу-Албена-2.jpg -
англ-Ролс Шадоу-Албена-1.jpg -
англ-ДеЛориан-Враца-1.jpg -
англ-Делориан-2.jpg -
англ-Делориан-1.jpg -
англ-Даимлер ХЖ12-златен-бул-НиколаПетков-Бояджийно.jpg -
англ-ХЖС-1977-внос-5.jpg
По инфо от собственика, щял да си го прави и кара.
Ранните преди-хром брони и без дърво в салона до 1981 год правените първи нон-НЕ мотори версии на ХЖС, напоследък вдигнаха цени доста.
Ако беше разбира се, правения само 1 година в 1976, вариант с 4-те ръчни скорости, като предшественика Е-тайп Ве-12, щях да ходя да нощувам пред паркинга, и да му оферирам директно в брой ниски 5-цифри в Евро, но пък вероятно най-добрата за в БГ възможна сума за ХЖ-С купе.
Ама този е автомат, което даже и да е в добра кондиция, го сваля 2-3 клика надолу като рядкост и интересност.