За дрехите е забавно.
Една известна част от мъжкия гардероб на Бояна с дрехи от 60-те и 70-те години, някои от тях чисто нови и в ГДР, Румъния, Чехия, и СССР ушити, а и други български на модни къщи като Рила, ми ги подари след нанасянето там, един от отговорниците им по дрешния реквизит тогава на НюИмидж, един българин, който сега работи в Лондон в разни киностудии за специални ефекти.
Каза ми тогава, че на американците не им трябвали специално следвоенни соц. дрехи, понеже щели да си внесат техни в огромни количества.
От разни следващи снимания на филми с моите коли пък са ми оставали много американски дрехи от 70-те и 80-те години, които по-късно след 2005 год. вече разни амер. реквизитори са ми подарявали.
Така че с дрехи за всякакви ретроепохи съм се запасил, само колите към тях не достигат.))
Напр. от сниманията на филма Ловинг Пабло в 2017 год. ми останаха 80-ски буквално нови хавайска риза и лилаво сако, понеже трябваше да сме облечени водачите на коли всичките като в Маями през 80-те.
Още си ги пазя разни такива винтидж дрехи реколти от кинаджиите, и ги обличам чат-пат тематично по ретропаради, макар да са по-стари от повечето от колите ми.
За колите, ами, коли се изнесоха много оттам, според мен точно в диапазона след подписването на договора в 2005 год, и преди влизането във владение на територията от НуИмидж.
Всъщност главния отговорник по реквизита на НуИмидж-НуБояна и тогава и сега, Дирк Бухман, който ми е съсед по квартал и живее в блока на колегата с амер. коли Стенли, го познавам още от 2002 год, когато за първи път той наемаше за техни снимки мои амер. коли.
Та, тогава още като бяха НуИмидж на пързалката на Славия позиционирани, баш по време на пренасянето той ми се оплака, че спрямо описаните в договора наличности, много коли и камиони липсвали при предаването на Киноцентъра, ама това било положението.
Може и да е бил износа някоя съвместна акция на отиващите си реквизитори и шефове по транспорта там в държ. още фирма, заедно с идващите БГ слуги на Варод, де да знам.
Това което съм виждал лично после е, че един от бившите отговорници по реквизита- така нар. Ники Киното, се сдоби с поне няколко довоенни Щаера, Студебейкъри, и Опел Блицове камиони, а разни други техници или техни шефове от Киноцентъра измъкнаха няколко агрегатни станции на шасита Зил 131, които после ги виждах и в околностите на София.
Що се касае за ретроколите гепени при даването на Центъра в 2005 год, поне 4-5 броя от тях са ми оферирани лично на мен, както и на други хора, някъде в лятото на 2005 година.
Тези дето аз съм ги виждал предлаганите бяха всичките черни на цвят, помня ги добре- един следвоенен ЗиС 110, който е или камера-колата, или някой друг /имам му някъде снимки/, един 1947-48 Понтиак Силвър Стрик фастбек седан, един късно 40-ски Кадилак Девил кабриолет, и 2 Чайки ГАЗ-13.
Всички тия возила се предлагаха неофициално и без документи, но всъщност и доста явно пред някои предполагаемо по-сериозни за плащане веднага ретрофенове, вкл. и на мои познати колекционери или БГ ретротърговци тогава.
Като специално на Кадилака, документи за временно предоставяне на ползване на тази кола от УБО на Киноцентъра, ги намерих в канцеларията на НСО много по-рано, още в 1994 год. Така че формално според мен, въпреки зачезването и от Киноцентъра, и препродаването и без документи, тази кола по ВИН-номер и прочее, още се води тяхна на НСО.
ЗиС-а 110 и една от Чайките ги купи и препродаде един от управителния съвет на БАК
, а другата Чайка я купи и продаде, нашия колега и екс-председател на БАК- Владо Топалов. Понтиака седан и Кади Девил кабриото пък ги купи друг член на УС на БАК.
Понтиака Силвър Стрик е сега боядисан в бордо и е много добре реставриран, ходи редовно по ретропаради, а Кадилака Девил кабрио още се реставрира и не е готов, понеже бе в Киноцентъра със спукан блок на мотора.
