Skoda 120L 1979 г. - рестомод

[__smirnoff__]

Здравейте,

в тази тема ще разкажа за един малко по-различен проект. По-различен от гледна точна на това, че няма да е реставрация в истинския смисъл на думата.
Макар да се отдалечавам доста от оригинала по този автомобил, се надявам, че темата ще стане едно интересно четиво.

Ще започна малко по-отдалеч, а именно от първоначалната идея за подобен проект, и как се стигна до реализацията му.

През вече далечната 2012 година се сблъсках за първи път с притежаването на задномоторен автомобил от марката Шкода. По стечение на обстоятелствата наследих една много приятна и запазена Шкода 105L, за която съм разказал подробно в тази тема. Още през първите години, в които започнах да я стягам, в мен се зароди доста силно влечение към този модел. Оказа се, че това е един много добре измислен, много приятен за работа и поддръжка модел. Едно много симпатично лего за възрастни. Въпросната Шкода 105L още в началото си беше прекрасен екземпляр, и заслужаваше пълно и правилно реставриране, съответно поех по този път и започнах да го вървя крачка по крачка.

Докато правех тази кола, имах безумното желание да имам още един такъв автомобил и успоредно да правя и двете коли, но в различни насоки - едната да е пълна и хубава реставрация, с която да подчертая и запазя красотата на модела, а другата да е нещо малко "по-така" - леко модернизирана и пригодена за ежедневна експлоатация. Още през 2016 година се сдобих с втора такава Шкода. Нарочно взех доста уморена и поръждясала кола с единствената идея да се уча на нея - да разглобявам, сглобявам и ремонтирам по-сложните към онзи момент за мен възли като окачване и двигател. В последвалите години тя ми беше като учебен автомобил, всичко по техническата част претърпя ремонт и обновяване - спирачки, окачване, двигател. Превърна се в една доста приятна ежедневна кола. Около 3 години тя ми беше основен автомобил, но дойде и края на живота и, тъй като беше много изгнила и купето започна да се усуква в завои. Трябваше да я оставя и да намеря друга, за щастие тя си беше изпълнила на 100% целта - на нея се научих да сменям двигатели, да свалям трансмисии, да разглобявам и ремонтирам окачване.

Тук е момента да облека думите си в образ, и да покажа все пак една снимка на двете Шкоди, въпреки, че те не са обектите на тази тема:




И така, бялата Шкода предстоеше скоро да бъде дерегистрирана. Беше настъпил момента да се снабдя със следващото купе, имах вече и натрупан опит и много по-ясна представа какво точно искам и търся.

Това, което търсех, беше Шкода 105L/120L, но модела преди 1983-та година, или с други думи - Estelle 1. Двете, които имах досега се водят модел Estelle 2, наричани са още "Японки", или с други думи - фейслифт на модела. Имат доста разлики както и на външен вид, така и по окачване и спирачки. Но първият модел лично на мен ми е много по-красив, и има много по-класически вид с много хром елементи. По-късните модели са заменили хромираните детайли с пластмасови, типично за 80-те години. Изхождайки от тези важни детайли, вече имах идея как би изглеждала бъдещата ми Шкода - модел от 1977 до 1982-ра, с кръгъл фар, с всички възможни хромирани елементи по нея, но със снижено окачване и малко по-широка стойка. Предната вече я бях направил така и возията и удоволствието от шофирането бяха много приятни. Като технически модификации колата щеше да бъде със сменено окачване от по-новия модел, тъй като там носачите са с по 30 мм по-широки отколкото на модела до 1983-та, което налага смяна на задни вежди с такива от по-новия модел, с пет степенна кутия - модификация, която налагаше рязане на купето в някакъв етап, поради по-големия габарит на кутията, ел. стъкла, климатик, изолация на купето, както и мултимедия с подходящо озвучение. Също така малко позасилване на двигателя, без крайности, замяна на каруратора с пълна инжекция, и не на последно място - подобрено охлаждане.

Идеята ми беше изяснена - на външен вид колата ще изглежда почти стандартна, с класическата си визия, но технически ще е съвсем пригодна за ежедневна употреба и няма да отстъпва на който и да е модерен автомобил от нисък, даже среден клас.

Остана само да намеря подходящо купе. Както обикновено се случва - то само ме намери. Годината беше 2020та, аз тъкмо бях изкарал много тежък ковид, когато се появи моята Шкода на обява във фейсбук. Колата не беше карана цели 15 години, седяла в гараж и беше в завидно добро външно състояние. Още на снимките ми хареса, имаше забележки, но нищо фрапантно. Най-важното - беше с регистрация. Актуален номер, редовно плащани данъци. Документално изрядна! Прекрасно, не се поколебах и за секунда, и още същия ден отидох да я видя. Беше си премеждие, понеже това ми беше първото излизане от вкъщи след почти 4 седмици на легло, ковида ме беше оставил почти без въздух и едва кретах. Колата беше през 2 села от моето, и бавно и полека стигнах до нея. На живо я харесах още повече, и направо си стиснахме ръцете със старите собственици. Два или три дни по-късно минахме нотариус, избутахме я от гаража, понапомпахме гумите и я натоварихме на пътната помощ:



А ето ме и мен с възможно най-голямата усмивка, на която бях способен тогава:



Докарахме я в Пловдив вече по тъмно, и само я свалихме и зае мястото си до предшественика си, който щеше да бъде щедър дарител на голяма част от себе си:



Чак на следващия ден направих пълен щателен оглед на колата:



Резултатите от огледа бяха много обещаващи. Ръждата навсякъде беше само повърхностна. Гнило нямаше абсолютно никъде, важните места по купето бяха напълно здрави. Претърпяла беше два удара - един отпред централно, който беше изкривил бронята, която впоследствие е била сменена с черна, беше посмачкана долната маска зад бронята и капака за резервната гума, но навътре по очиларката и по самото купе нямаше никакви щети. Имала и е удар отзад в левия калник, който беше обилно мазан с кит, и напукан. Отново конструктивно нямаше забележки. Предния капак беше обръщан и крив, на тези коли предният капак се отваря странично. Когато се вдигне, става като едно голямо платно, и при по-силен порив на вятъра може да се обърне и изкриви. Точно така се е случило и с този капак. Задния капак също имаше забележки и беше прекършен на мястото на щеката.

И така, вече имах перфектното платно. Перфектно по няколко причини - легална кола, купе без ръжди, и нещо доста важно - не беше карана 15 години. Всичко трябваше да се направи на ново, което мен ме устройваше перфектно, така или иначе точно това ми беше целта.

Колата е произведена 1979та година. Специфичното за тази моделна година е липсата на спойлер на задния капак, както и липсата на вентилационни отвори на задната маска, което лично на мен много ми харесва и съвпада напълно с визията, която съм си изградил за колата. Докато се е карала Шкодата е била обгрижвана добре. Соственикът е бил механик, и дори след толкова дълъг престой нямаше нищо зацепило, блокирало или заяло. Дори и спирачките работеха. Пробегът и е 49 000 км, и като изключим външните забележки колата е повече от добра.

И така, дотук раказах накратко какво смятах да се случва с колата. Точка по точка ще разказвам по-подробно за отделните възли и за развитието по нея. В общи линии нещата се случват по план, непредвидени промени от началната идея има, но те са само в положителна насока. Към ден днешен продължавам да работя по този проект, макар и бавно.

 

[__smirnoff__]

Още на втория или третия ден, след като прибрах колата започна сериозната работа по нея. Нямах търпение да стартирам проекта, и още на следващата седмица вече я бях запалил. Старите собственици се бяха сетили да източат маслото от двигателя, смених стартер, делко, карбуратора с колектора, свещи, кабели, налях ново масло и колата запали без никакви ядове. Няколко дни по-късно проведох разговор с един бояджия. Той дойде на място, огледа я и се впечатли от доброто и състояние. Надълго и нашироко му разказах плановете си, и какво точно трябва да стане с купето - смяна на вътрешни и външни прагове, смяна на заден ляв калник, и смяна на задните вежди с такива от по-новия модел. Трябваше да се оправят и недостатъците по предния и задния капак. Накрая - цялостно боядисване. Не малко работа, но човекът каза, че до няколко дни ще я вземе и ще я започне.

В крайна сметка не минаха няколко дни. Още същата вечер ми се обади и ми каза "освободих се, утре я докарвай!" Реагирах по най-бързия начин, вкарах колата на топло в цеха и за няколко часа я оголих цялата. Под мокетите и корите нямаше и точка ръжда. Купето наистина се оказа много добро. Праговете някога са били сменяни, но и те не бяха изгнили, имаха повърхностна ръжда от недобро запечатване и люпеща се боя. Ето и малко снимков материал:



На следващата сутрин закарах колата на ход до халето на бояджията, което беше на 300 метра от мен, в същия двор, където се намира цеха ни. Оставих му я, и започнах събирането на нужните части. Имах късмет и пъзелът беше събран сравнително бързо. Освен сниманите панели, успях да намеря и читав преден капак, както и задна маска. На тях снимки нямам, но ще ги покажа по-напред в разказа. Ето и голяма чат от събраните елементи:



И така, официално стартът беше даден!

 

[__smirnoff__]

Колата вече беше при бояджията. Той определено имаше голямо желание да работи по нея, и я започна почти веднага. Първата стъпка беше да се смени заден ляв калник, който беше претърпял удар и беше обилно мазан с кит. Добре го бяха шпакловали:



Притеснението тук беше дали удара не стига до стъклото. Щеше да е проблем, и ремонта щеше да е доста по-труден, но за щастие се оказа, че кривото е доста по-надолу от стъклото, едва стигаше до сгъвката на калника. Старият калник изчезна:



Под него отново ме очакваха добри новини - никакви ръжди или гнило.

Дойде момента за новите вежди на задните калници. За този конкретен елемент се наложи доста да се помисли. Бях взел вече решението, че тази кола ще се снабди с по-широкото окачване, взето от следващия модел, от така наречената "японка". Разликата между Шкода 120L от преди 1983 г. и същата, но след 1983 г. е в широчината на окачването. На по-стария модел дължината на полуоската, излизаща от скоростната кутия е 67см, докато на по-новия е 70см. Решили са да увеличат следата на колата вероятно за повече стабилност. И двата модела 105L и 120L имат еднотипно окачване, което е много елементарно - скоростната кутия е пред двигателя, а от нея директно излизат полуосите, минаващи през кожух и стигат чак до барабана, който се затяга към тях с конусна гайка. В Шкода средите въпросното окачване е известно като "мокро" окачване тъй като кожуха, в който седи полуоската е пълен с масло. Съществува и друг тип окачване - така нареченото "сухо" окачване, което се слага на моделите Шкода 130, 135, 136 и Рапид. При него има един допълнителен носач, а дългата 70см полуоска е заменена с два по-къси полувала и има две карета. Разбира се, въпросните модели никога не са продавани официално в България, съответно подобен тип окачване е изключително трудно да се намери, а пък части за него са почти невъзможни за откриване.

Не мисля, че успях да го напиша много разбираемо, затова накратко ще обясня - колата трябваше да стане с по-новия тип окачване, за да е по-стабилна и по-безопасна. По-широкото с 3см от всяка страна окачване предполагаше по-широки вежди на задните калници. При по-новия модел те са с по-изнесена арка, затова се бях снабдил с такива вежди и те трябваше да бъдат монтирани на колата, за да може в момента, в който се сложи всичко джантите да не стърчат извън калника. Бях взел решението да използвам вече тествания вариант - същите джанти, които бяха на другата Шкода, но там стърчаха с 4 мм извън калника, така че с бояджията се разбрахме така да съедини веждата с калника, че да излезе още 4-5мм навън, което ще ми осигури перфектно пасване на джантите към купето, а и няма да си личи, че нещо изобщо е променяно там.

Освен това тайничко се надявах отнякъде да си намеря и въпросното "сухо" окачване, като с него колата си става една съвсем нормална що-годе модерна кола.

Естествено, започнахме с налагане и мерене:



След това купето отново стана едно цяло, като след монтажа на калника се видя, че и задната маска е доста крива, така че донесох и новата задна маска, и нещата заспаха:




Следващото нещо в списъка бяха праговете. Макар да нямаше видими ръжди никъде, те бяха сменяни някъде назад във времето, като са минали минимум 15 години от тази смяна. Прецених, че щом искам да правя надеждна кола е много по-добре да ги сменя сега, освен това новите бяха от хубава по-дебела и здрава ламарина. И така, праговете бяха сменени:




Тежката работа беше свършена. Или поне така си мислех в онзи момент...

 

[__smirnoff__]

За съжаление инерцията, която бояджията беше набрал рязко секна. В един момент работата просто започна да виси във времето и нищо не се случваше. Колата остана в абсолютно същото състояние, както е на последните снимки в продължение на повече от година и половина. В началото ми се казваше, че скоро ще продължи работата по колата. Минаваха месец след месец, обещанията започнаха да стават все по-несигурни. Мина се може би първата година, никакъв прогрес. При поредното ми посещение (ходех всеки месец, не съм бил там всеки ден да давам зор) се разбрахме, че работата продължава. Бяха ми поискани поредната порция пари за материали, но прогресът беше минимален - кит намазан по заварките, и то не навсякъде. Всичко си беше оставено така в суров вид, на гола ламарина и точковано.

Разбира се, докато седях и чаках не скучаех. Заех се някои по-дребни, но важни неща по проекта. Едно от тези неща беше таблото с уредите. Тази кола оригинално е с табло без оборотомер, но с много красиви хромирани рингове около уредите. Добавянето на оборотомер е доста лесно, при положение, че човек има оборотомер. Благодарение на добри приятели успях да се снабдя с такъв, и с малко усилия се получи това:



Доста красиво стана, останах много доволен от резултата.
Да, обаче добавянето на оборотомера доведе до един малък минус - на мястото на оборотомера по принцип има комбиниран уред с различни лампички. След като него вече го няма, на таблото не остава място за тези лампички. Таблата, които са оригинално с оборотомер си имат предвидени места за лампи по самия панел, но такова табло в последните години е доста трудно за откриване. Аз към онзи момент не разполагах с такова табло, затова трябваше да измисля как да изляза от ситуацията. Решението намерих в една тепърва развиваща се тогава (говорим за 2020г.) технология - 3д принтирането. В наши дни на доста места се предлага подобна услуга и е доста достъпна, но тогава все още нямаше. Бях твърдо решен, че ще намеря начин да се справя с този проблем, затова си закупих 3д принтер и започнах да се уча да работя с него. Самата машина беше лесна, трудно се оказа проектирането на самото табло. Готови 3д файлове няма никъде, но се справих и с тази спънка:



Дотук добре, имах вече готов файл, като се наложи да го разцепя на две, понеже масата на 3д принтера беше с няколко сантиметра по-малка от нужното. Дойде време и за реализация, и след доста проучване, четене и проби избрах възможно най-правилния материал, с който тази машина може да работи, и се заех с материализирането на таблото:



Доста добър и задоволителен резултат! Останах доволен от себе си и от постигнатото.

Докато чаках бояджията да се накани да работи по колата, съвсем случайно попаднах на истинска находка. Изпадна ми оферта за "сухо" окачване, пет степенна скоростна кутия с предавателно число 4.22, скоростен лост и цяло арматурно табло. Освен това таблото разполага и с точно такъв панел, от който имах нужда, но аз вече си бях произвел новото табло, така че в един момент нямах нито едно, а сега имам даже в излишък. Няма лошо, нека има.

Както написах по-горе, сухото окачване директно пренася този автомобил в 21 век. Освен това си е оригинално измислено за това купе, така че няма проблеми и откъм монтажи и напасвания. Арматурното табло на моделите Шкода 130, 135, 136 и Рапид също е доста различно от това на Шкода 105 и 120 - много по-стилно е. Също е много трудно за намиране, особено в наши дни. Скоростната кутия за въпросното окачване оригинално е с предавателно число 3.9. Конкретната скоростна кутия, която намерих, е със сменен диференциал, и съответно предавателно число 4.22, което за този проект е повече от перфектно. Колата ще е градска, ежедневна, няма да е магистрална фурия, така че не се целя във високи скорости, а в по-добра динамика в градски условия. И така нещата се нареждат идеално.

Цялото това съкровище не е в цветущо здраве, но няма нищо непоправимо. На момента, в който изскочи тази оферта запалих пикапа и отидох да товаря без въобще да се пазаря:



И така, на фона на забавянето при бояджията това беше едно наистина хубаво и важно събитие. Огромен тласък в правилната посока на развитие на Шкодата.

 

[didotooo]

Супер интересна тема , следя !

 

[__smirnoff__]

Докато бях на изчакване при бояджията се заех с някои други по-маловажни неща по колата. Както съм споменал по-нагоре, реших колата да е с ел. стъкла, една от няколкото по-модерни глезотийки, които смятам да добавя. След щателно проучване и доста четене по темата (за съжаление главно на чешки, но преводача си свърши добре работата) се оказа, че машинка за предна врата на Фиат Типо, моделът от 1988 до 1995г., пасва абсолютно точно на мястото на шкодовата ръчна машинка. Габаритните размери на двете машинки са 1:1, във вратата има предостатъчно място за самата машинка, и се налага да се пробият само няколко крепежни отвора, които се разминават със шкодовите. Щеше да е прекалено странно да пасват, разбира се Не се оказа много лесно да се намерят такива машинки, но все пак успях да събера две здрави работещи.

Все още не бях изхвърлил купето на старата шкода и реших да правя опитите именно там, а и другата така или иначе я нямаше при мен. Монтажът на самата машинка беше много лесен:



Заработиха прекрасно:
Видеоклип на първата проба

Дотук беше лесната част. Следваше интересната - да измисля как да ги управлявам. По принцип най-лесното е с копче от вътре. Това ще си го има, така или иначе, но аз исках нещо по-така, а именно - стъклата да се управляват дистанционно, и то с функция "комфорт" - да се отварят и затварят точно толкова, колкото задържиш копчето. Тази опция съм я имал на няколко от ежедневните си автомобили и е адски удобна и полезна. Принципно има готови модули, които правят нещо подобно, но те работят на еднократен сигнал и вдигат и свалят стъклото докрай, а аз не исках това. Съответно срещнах известна трудност по логиката за обръщане на сигнала към машинката. С двама мои приятели, които са доста по-наясно с тоците седнахме да мислим как да стане, и след доста опити, изгорени модули и неуспехи, накрая работата се получи. Ето как работи на тестовото купе:

След финалният монтаж системата ще работи по следния начин:
двете стъкла ще се контролират отделно от бутони в купето. Бутон за ляво стъкло, бутон за дясно стъкло. Отвън от дистанционното се контролират едновременно - с един бутон се вдигат и свалят и двете стъкла. Системата има опция за крайни изключватели, които да предотвратяват претоварване на машинките при достигане на крайна горна или долна точка.

Следваща точка в дневния ред бяха дребни детайли от типа на огледалата. Това купе фабрично е оборудвано с едно много красиво хромирано огледало, монтирано само на шофьорската врата. Ето така изглежда:



За съжаление, на моята кола огледалото липсваше. С много усилия успях да намеря едно читаво, но тъй като смятам да сложа и от двете страни, се налага да намеря още едно. До този момент не съм успял да открия, затова отново чрез приятели се сдобих с две хромирани малко по-модерни, но най-важното - със същите отвори и позиция огледала:



Разбира се, идеята ми е някой ден, когато се сдобия с второ оригинално огледало, да ги сменя и да си сложа истинските.

Следващата дреболия, която всъщност никак не е дреболия, беше осветлението. Замисълът ми е следния - отпред колата ще е със стандартна маска, към онзи момент не бях решил кой фабричен вариант да използвам, тъй като има няколко. На предната хромирана броня седят мигачите. Те трябваше от оранжеви да станат бели, а вътре в тях ще има комбинирана крушка за дневни светлини и мигачи. Стъклата бяха проблем, защото за тези шкоди няма почти никакви афтърмаркет части, затова направих опит да си принтирам стъкла. Абсолютно неуспешен, за съжаление. За щастие, обаче, с няколко приятели от Шкода клуб успяхме да направим една поръчка от Чехия и се сдобих с това:



Веднага бяха фолирани със защитно фолио, защото не ми се иска да ги сложа и след два месеца да са пожълтели.

Следващата стъпка бяха стоповете. Този модел по мое мнение има много красиви стопове. Тъй като обаче търся изчистена линия, исках да ги променя малко. Исках да са максимално изчистени и трябваше да станат в един цвят, като само мигача да е прозрачен. Извадих запасите на една маса, разполагах с доста бройки, и трябваше да избера най-хубавите. Тук ще отворя една скоба и ще спомена, че за тези коли е имало по магазините чисто нови стъкла за стопове, включително и българско производство. За съжаление качеството не е било толкова високо, и всичките 12 броя български стопове, с които разполагах, бяха изгорели и помътнели, съответно отпаднаха от избора. Трябваше да избирам измежду оригиналните, от които имах едва 5 броя. Стъклата трябваше да са чисти, отстрани има една хром лайстничка - и тя трябваше да е цяла. Накрая избрах двамата виновници и с помощта на един от най-добрите пловдивски майстори на фолиото - Жоро Вейдъра, достигнахме до истината. Стопът трябваше да е целия червен, с леко затъмнена бяла секция. На всичкото отгоре трябваше да е и в абсолютно същия червен тон, като оригиналните стопове. Като за капак държах да работи и светлоотразителя, тъй като при 90% от фолиата като ги сложиш и отразителя спира да функционира. Доста изисквания, много съм му благодарен, че ми влезе в положение и резултатът стана повече от перфектен:



А ето и една съпоставка с оригинала - точно такова червено се търсеше, така че мисията я броим за успешна! На втората снимка пък се вижда, че и светлоотразителя си работи:



Оставаше и най-важната част от това мини проектче - основата. Бързо избрах виновниците:



Няколко дни по-късно вече имах това:



Повече от прекрасно!

Мигачите веднага бяха наложени за проба:



Ще реша кой от двата варианта ще използвам чак накрая, когато събера колата. е си проличи кой ще и отива повече

Сега да поясня за стоповете - промяната включва не само фолиране, но и фунционални промени. Трябваше така да ги измисля, че по никакъв начин да не стават по-тъмни или трудни за виждане, за което освен идейния проект много помогнаха и качественото фолио и хубавите крушки. До момента стопът разполагаше с една секция, в която има габарит и стоп. За да се вижда повече, стопът вече ще е с две секции - старият мигач също става стоп. Мигачът от своя страна се мести в отделението за задна светлина - там ще е комбинирана крушка - бяла светлина за заден ход, и оранжева за мигач, съответно мигачът е с приоритет и задната светлина изключва, ако той е включен. Почти всичко по стоповете ще е с LED крушки, само габарита ще е 5 ватова балонна крушка, за да свети по-слабо. С хромираната основа и фабричното оребрение на стъклото ефектът е по-добър от очакваното и направо е "Уау":

И на последно място в този пост, но не по важност е една малка благинка, която поръчах от Чехия - спойлер под предната броня. Въпреки красотата на това купе, предната маска, лично според мен, е единствения недостатък откъм красота. Много високо свършва, и някакси много недовършено ми седи. Този спойлер пооправя доста нещата:

 

[__smirnoff__]

Дойде време и за по-сериозната подготовка. Както споменах, двигателят ще е сравнително оригинален. Няма да се правят каквито и да било тунинги, всичко ще е фабрично от заводите на Шкода. Набързо събрах нужните неща от пъзела, поръчах нови части и съм готов за действие. Разполагам и с всичко налично за минаване от карбуратор към пълна инжекция, като най-трудното от тази манипулация ще е продупчването на кожуха на скоростната кутия за монтирането на датчика на Хол. Всичко друго пасва без кой знае какви промени. За нула време разглобих един донорски двигател, и поръчах всичко необходимо за събирането:



Другото много важно нещо, което успях да свърша, е да рециклирам изцяло механизма на скоростния лост. При пет степенната кутия самият скоростен лост е различен. Понеже намирането на нови части е невъзможно, се наложи да си направя нови втулки, нови ограничители и плочка под самия лост, за да може привода да бъде в правилната равнина:

 

[dido1903]

Фантастична работа и колко труд!

 

[__smirnoff__]

И така, дотук приключваме с приятната част от историята.

Повече от година и половина след като бояджията спря работата по купето, един ден ми се обажда и ми каза "Иво, ела да си вземеш колата, местя си халето"... Макар да очаквах подобен развой на събитията, не бях изобщо очарован. Колата беше изоставена по най-неприятния начин - накапана на точки, на гола незащитена ламарина. Нямах никакъв избор, и взех един акумулатор и една тубичка бензин, и отидох да си я прибера. Запалих я си отново изминах 300-та метра от халето на бояджията до цеха:

Никак не бях щастлив, но това беше положението. Бояджията обеща, че до 10 дни ще ми се обади да я вземе пак в новото хале и да я довършва. Не му повярвах, разбира се, но въпреки всичко оставих една малка частица надежда в себе си, че може и да не ме пусне по пързалката. Както и да е, колата си беше при мен, вече на открито:



Реално нямаше какво да направя в ситуацията, имах два варианта - да седя и да недоволствам, да мрънкам и да се оплаквам, или да се стегна и да се възползвам от ситуацията. Както казах, оставих си някаква малка надежда, че бояджията може и да си удържи на думата, и реших докато колата е при мен да монтирам сухото задно окачване. Идеята беше да е вече на гуми, за да може да се направят корекции по задните вежди, ако е нужно, разбира се.

Разполагах с въпросните обещани десет дни. Работата беше много, а аз не разполагам с други условия освен два крика и четири стойки. Веднага се заех, първа беше предницата. Там нещата се случиха за няколко часа. Махнах фарове, маски и новия калник. За окачването имах всичко подготвено, и вечерта след работа с помощта на колегата сменихме всичко. Нямам много снимки, но са сменени всички тампони с нови, сложени са по-къси пружини и са монтирани джантите. Оставят спирачките, но те ще са накрая на веднъж със задните:



Точно както очаквах, лнията на джантите дойде на абсолютно правилното място. След реглаж ще си дойдат и наклоните, и всичко ще е както трябва.

Следваше по-сложната част - задното окачване. На следващия ден се заех да разглобявам. За нула време свалих мотора, и колата беше готова за манипулацията:



За същинската операция бях определил един четвъртък след работа, като бях викнал двама приятели да помагат. Колата трябваше да влезе в цеха в 16 и 30, и на следващата сутрин трябваше да е навън, защото там все пак се работи. Речено - сторено:



Започнахме с разглобяването. Свалянето беше лесно, единствено се поозорихме с резервоара, и двата болта се скъсаха и на място разпробивахме, съответно си навих и нови резбички след това, за да не се мъча в полседствие. Бях сложих кутията на окачването предварително, бях сложил и един двигател, за да си тежи на мястото и да се вижда правилна ли е стойката или не:



Пружините и чашките за амотресьорите са доста различни като дължина между мокрото окачване и сухото окачване. За постигане на желаната стойка Използвах пружини от мокро и чашки от сухо окачване:



Най-трудното нещо беше да се изреже дупка в купето, за да има място за пет степенната кутия. Там видях доста зор, с ъглошлайфа беше мъка, накрая извадих плазмата и всичко приключи за 2 минути. Накрая изчистих грозния разрез и запечатах с грунд и боя:



Вече имаше място да монтираме окачването. Трима човека с два крика се справихме без много усилия, всичко си легна на мястото както трябва. Накрая остана едно единствено нещо, което не бях предвидил и ни спъна точно на финала - барабаните бяха запекли, и нямаха отпускане... Лошо, но тъй като вече беше 4 и 30 сутринта, а цеха трябваше да е празен в 7 и 30, вдигнахме колата с палетната количка и я закарахме навън без движещи се задни колела:

 

[__smirnoff__]

Още на следващия ден се заех със задните спирачки. Доста бой изядоха, но накрая се предадоха:



Следващата снимка хронологично е от малко по-напред във времето, но откъм историята мястото и е тук. Всичко по задните спирачки беше поръчано чисто ново:



И така, голям успех, най-накрая можех да сложа задните джанти и колата си застана на гумите. Тук ще го кажа може би малко емоционално, но когато видях резултата от толкова мислене и премисляне, направо онемях. Точно по този начин си представях нещата, и макар и много недовършена, колата изглеждаше прекрасно, поне в моите очи. Всичко си пасна както трябваше - височината, позицията на гумите, цялостната стойка. Ето и малко снимки:



И разбира се, накрая нямаше как да не се наградя и съвсем леко посъбрах предницата и наложих спойлера, просто да видя как би изглеждала колата завършена:




И така, бях изпълнил краткосрочния си план, оставаше само да чакам бояджията ЕВЕНТУАЛНО да си спази обещанията. Блажени са вярващите...

 

[__smirnoff__]

И така, седем от десетте дни, обещани от бояджията минаха. След това минаха още седем. След това още 7. След това му се обадих. Каза ми "хайде да се чуем след 3 дни, да довърша една кола", и това беше последния път, в който се чухме. След това спря да ми вдига телефона. Ами жив и здрав да е, аз нямаше какво повече да направя.

Започна едно търсене на бояджия, който да довърши колата. Времево вече беше някъде пролетта на 2022 година. В последвалата година не се случи абсолютно нищо важно с колата, освен смяната на някои от вратите с по-читави. Получавах отказ след отказ от бояджиите, някои от петте човека, които все пак дойдоха да я видят казаха, че такова ос*ано ла*но няма да пипат, други пък казаха, че предишния бояджия жестоко е окепазил колата, и не искат да поправят чужди грешки - общо взето същото, но с по-меки думи. Получих и няколко оферти тип "отказване", в крайна сметка не се намери човек, който да я довърши.

Търсенето продължи, и една година по-късно късметът ми се усмихна - говорих с един наш семеен приятел, който е бояджия. Той ми каза следното: "Няма да те лъжа, Иво, не е добре направена колата. Всичко трябва да се направи наново, но аз ще я взема и ще я направя. Обаче ще стане бавно, защото ще я работя уикендите и след работа." Разбира се, този вариант напълно ме устройваше, защото в онзи момент нямах абсолютно никакъв опит с ламарини , заварки и всичко от този род. Нито знания имах, нито ръката ми беше пипала. Не можеше да става и дума да работя аз по колата. Естествено се съгласих на офертата, а и човекът беше искрен с мен, което си беше достойно за уважение. Цената, която ми обяви също беше съвсем прилична и нищо общо с предните оферти. Тъй като халето му се намираше на 80 км от Пловдив, трябваше да му закарам колата и един слънчев следобед това се случи. Изкарах я от под шатрата, където пребиваваше вече над година:



Както се вижда, кита навсякъде се отлепяше. Нещото, което тогава не знаех е, че кита е хигроскопичен и оставен на открито поема влага. Но няма нищо, човек се учи с времето. Колата беше готова за път и я качихме на платформата. Избрах да я карам с другата си ежедневна кола:



След едно доста приятно пътуване колата беше вече в новия си временен дом:



Това се случи някъде пролетта на 2023 година. Имаше светлина в тунела и отново се обнадеждих, че нещата може и да се случат.

За съжаление не се случиха. Два или три месеца, след като закарах колата, бояджията ми се обади да ми каже, че прекратява дейността си. Разпуснал момчетата и започнал работа в офис. Каза също така, че понеже ми е обещал все пак ще я направи, но ще стане още по-бавно. Разбира се, отново се съгласих. Влязох му в положение и отново зачаках. Половин година по-късно отново се чухме, и надеждите ми взеха да угасват. На човека му се оявил сериозен проблем с очите и му предстояла операция. Но все пак каза, че иска да я довърши. Чакането отново продължи, като няколко пъти се чувахме, и за съжаление здравословния проблем му се влоши. Най-накрая стигаме до юли месец 2025 година - повече от две години откакто колата беше при него. Един ден ми се обади и сподели, че е претърпял втора операция на очите, за съжаление неуспешна и в момента почти не вижда. Лоша работа е това, честно казано на фона на това грам не ми пукаше какво ще става с колата, но се разбрахме да си я взимам.

И така, колата отново се върна при мен, след над двегодишно отсъствие. Хубавото в цялата ситуация беше, че тези две години е седяла в сух и проветрив гараж. Нямаше абсолютно никакви промени откъм състоянието и, нямаше тръгнали ръжди. Бояджията държеше той да организира докарването на колата, и един ден тя се появи и отново зае мястото си:



Беше дошъл моментът за сериозна равносметка и оценка на ситуацията.

 

[__smirnoff__]

В общи линии бях притиснат до стената. Проведох няколко разговора с още бояджии със същия резултат, един единствен изяви желание да започне работа по колата. Нещо в мен обаче вече се беше пречупило. След толкова разговори, общи приказки, замазвания на очи, обиди към колата и към предния майстор, толкова космически цени и фантасмагории... толкова ми беше дотегнало, че реших да сложа хикса на всякакви майстори, гурута и какви ли още не в тази сфера. Взех решението, че тази кола ТРЯБВА и ЩЕ БЪДЕ завършена по един или друг начин. Реших да си я правя сам.

Наясно съм, че тук нямам никакъв опит, както и никакви познания. Наясно съм, че ще поема критика. Също така съм наясно, че най-вероятно нещата няма да станат перфектни и до някаква степен ще са компромисни. Но най-вече съм наясно, че в тази ситуация ще съм виновен и отговорен единствено и само аз. Разбира се, отворен съм и ще съм благодарен за критика и съвети на темата.

Започнах работа най-много седмица след като колата си дойде при мен. Трябваше да започна с махане на целия стар кит и запечатване на всякъде на голата ламарина. Речено - сторено:



За местата, където е имало заварка прибегнах до малко по-модерни технологии. Започнах да чистя всичко с лазер. Той успява да проникне навътре между точките, между фугите и чисти всичко до гола ламарина. Отгоре епоксиден грунд и филер:

Доста очарован останах от резултата. Продължих нататък и изчистих всичко:




Най-накрая, след толкова години колата поне беше запечатана:



Както бях писал в един от първите постове - мислех си, че тежката работа е приключила. Сега осъзнавах, че тя тепърва започва. Най-хубавото е, че нямах търпение да я свърша!

 

[__smirnoff__]

Между другото успях да се сдобия и с възможно най-правилните седалки за проекта. Оригинални предни и задни седалки от Шкода Рапид в бежов цвят. На всичкото отгоре са и в завидно добро здраве:



Общо взето искат едно хубаво пране. Нямаше как да ги прибера в този им мръсен вид, затова ги изпрах и ги оставих да съхнат няколко дни под топлото пловдивско слънце. Държа да отбележа, че това не е финалното им пране, като дойде момента ще се изперат както си трябва, но не виждам смисъл да ги пера и да ги метна в склада за кой знае колко години. Но не можех и мръсни да ги прибера, затова им направих едно междинно пране:



Доста светна тапицерията, има какво още да се желае, но по-натаък. След като изсъхнаха ги фолирах и ги прибрах в склада да си чакат реда на монтаж:



Пак се връщаме към работата по купето. Първият бояджия беше заварил нацяло само заден десен калник, всичко останало беше само точковано. Въпросният калник беше и китосан и само леко поизравнен. Заех се с него, като първо изтърках до ламарина, поизшлайфах още малко заварките и го китосах наново:



За първи път в живота ми се наложи да моделирам нещо с кит. Както се вижда от снимките по-долу, не се справих много добре с ръбчето зад калника, но тъй като предстоеше да обърна по-задълбочено внимание на колата, запечатах го така както си беше, просто да не е открит кит. Изкарах колата на плаца да и се порадвам:

 

[afx]

 

[__smirnoff__]

Стигаме до зимата на 2025 година. Коледните празници тази година бяха мнго дълги, и се получаваше една голяма коледна отуска, която реших да използвам за работа по колата. Имах възможността за цели 11 дни да я прибера вътре в цеха и да работя спокойно без да се налага да бързам за да освобождавам работното място. Още на 23 декември - последният работен ден за 2025г. я вкарах вътре. Наредих си машинките, шкурките, телените четки, извадих и телоподаващото, като си бях приготвил нова бутилка СО2, да не вземе пък да свърши по средата на работата. Планът беше следния - изтъркване на всичко до гола ламарина, презаваряване навсякъде, където е нужно, китосване, и запечатване. За щастие, последните 2-3 години бях понасъбрал опит в заваряването, вече знаех как стават нещата на практика.

През дългата почивка имах на разположение девет пълни дни, в които да работя. Използвах ги на максимум, като в 90% от времето бях сам, пусках си музика и си действах. Изключително приятно ми беше, работех по около 10 часа на ден. Отне ми много време, защото липсата на опит се показа на няколко пъти - някои неща се наложи да ги правя по два, по три пъти, докато остана доволен от крайния резултат. Голям недостатък, който установих впоследствие е, че не сминах достатъчно. Но изобщо не ми беше дошло на акъла, толкова се бях вглъбил. Имам все пак 7-8 снимки от всичките дни.

Срещнах затруднение със задния ляв калник. Там от многото заварки се беше появила вдлъбнатина в калника, която исках да оправя като презаваря наново веждата към калника. За съжаление не успях, беше си хлътнало и не пожела да се изправи. Реших този малък проблем със заваряването на една малка шиничка от вътрешната страна, която да го държи. Знам, че може би това не е най-правилният начин, но все пак съм много далече от професионалист в областта. Важното е, че стана, и че калникът се изправи.

Китосването също ме поизпоти, особено на задните калници, където има едно ръбче. На другите места нямах проблеми - праговете след презаваряване станаха супер, след като премахнах старите точки от ЦО-то на бояджията, които надстърчаха на места повече от 5-6 мм, и след изтъркване си застана както трябва, и не беше нужен много кит за изравняването им. На единия калник направих също много аматьорска грешка, и то в последния ден - сложих много малко втвърдител в кита, съответно той си остана мек като пластелин. Там изгубих 2-3 часа да сваля всичко със шпатулката, да го изтъркам наново и да моделирам сигурно за шести път едното ръбче. В крайна сметка цялостно резултатът беше задоволителен - в никакъв случай перфектен, но като за човек, който никога не беше правил подобно нещо смятам, че се справих добре.

Започвам с няколкото снимки. Вкарал съм колата на 23ти декември:



На 25ти започнах работа. Стартирах със заварките, те реално не ми отнеха много време, може би на средата на втория ден бях готов. Търкането и китосването беше доста по-времеемко. Започнах от праговете, след това се преместих на калниците, а първите снимки са няколко дни по-късно:



По повод на предния и задния капак нещата стояха по следния начин - предният капак щеше да бъде сменен с друг, много по-прав. Имах хубав капак, обработен предварително и запечатан. Него ще го покажа съвсем скоро. Задният капак трябваше да го лекувам. Беше буквално скъсан на мястото на щеката. Беше хванал и ръждичка, така че го изчистих, намазах го с ръждопреобразувател, на следващия ден подложих отново една шиничка и едно кръгло Ф10 за опора от долната страна, заварих ги, и след това с търкане и кит го довърших отгоре. На тази снимка се вижда, то е само ръбчето:



По този начин фугата изглежда доста голяма, реално като се сложат гумените тампончета и се напасне капака нещата се пооправят.

Накрая след финалното изтъркване запечатах навсякъде:



На трети януари беше последният ми ден, в който разполагах със закрито място за работа. Използвах го главно да довърша заден ляв калник, който бях намазал с невтвърден кит и кажи-речи половината ден ми мина в оправяне на тази грешка. После изкарах колата навън да съхне кита, и се заех да чистя цялата мизерия след себе си, все пак на следващия ден трябваше всичко да е чисто и все едно никога не съм бил там. Разбира се, не се сдържах и си наредих наличните там автомобили за снимка:



Вече към края на деня кита беше втвърдил, поизтърках го и запечатах:



И така, равносметката е, че останах адски доволен от свършената работа. Има три неща, които ще доизкусуря преди да я боядисам, и това са двете ръбчета на задните калници и извивката на задния капак. Не съм се справил много добре с тях, но след цялата тази работа по никакъв начин не ме плашат и е нужно само да ми отане време и да ги оправя. Важното е, че най-накрая купето можем да го пишем готово, и работата по другите, по-важни възли можеше да продължи.

 

[dido1903]

Такава тема в развитие и толкова съдържание тук не е имало от доста време!!!
Респект, колега!

 

[__smirnoff__]

Такава тема в развитие и толкова съдържание тук не е имало от доста време!!!
Респект, колега!

Радвам се, че темата е интересна, правя всичко с много желание, макар и бавно

 

[__smirnoff__]

След като видях колата що-годе цяла, се надъхах адски много. Следващото, което реших да направя, е да събера всички панели, да сложа една предна броня и да реша с коя точно маска ще бъде колата. За този модел има три маски, между две от които се колебаех още в началото:



Третата с четирите кръгли фара лично на мен не ми е фаворит. С нея колата е доста стилна, но някакси се губи класическото излъчване. Именно затова я бях отписал още в началото. Колебаех се между другите два варианта - елипсовиден фар, и два кръгли фара. Моята кола оригинално си е с два кръгли фара, и много ми харесва как стои с тях. Но докато не видех как е на живо, нямаше как да реша. Затова събрах всичко нужно, за да имам и от двата комплекта - решетки, каски за фаровете, и самите фарове.
Започнах с монтаж на елипсовидните фарове. Още в началото си мислех, че те ще ми допаднат една идея по-малко, затова и бяха първи. На следващите снимки съм сложил само маската и пластмасите, колкото да не е празна предницата. Тук по-важното е, че започнах напасването на предния спойлер. Той си пасна без никакви драми, двете странични половинки легнаха на местата си за броени минути:



Тъй като на този модел Шкода резервната гума седи в специално отделение под предната броня, спойлера е от три части. При мен, обаче капакът за отделението на резервната гума е много крив и стърчи много напред. Тъй като там нямам намерение да слагам резервна гума, понеже няма място за 15 цолови джанти, при това доста по-широки от оригиналните, реших изцяло да премахна механизма, и си направих държаща планка от неръждаема ламарина, на която да монтирам средната част от спойлера:



След като напаснах и средната част, пръснах спойлера в бяло и гледката много ми хареса:



Супер, дотук добре. Но все още имаше какво да се желае. Липсваше много важен елемент - бронята. За проба сложих бронята, която дойде с колата, но за целта я пръснах със спрей с хром ефект. На края с истинската хромирана броня нещата ще изглеждат още по-добре. Сложих и фаровете:



Точно както предполагах - не ми хареса визията с тази маска. Все пак си я имам, и ако реша мога да си я сложа, но с кръглите фарове определено щеше да стои още по-красиво.

За да е пълна картинката, трябваше всичко да е в един цвят. Капакът, който имах и бях приготвил, беше предварително изтъркан, грундиран, и оставяше да стане бял. Нанесох още една ръка епоксиден грунд, а отгоре го пръснах направо с филер, така че той поне е готов за финално търкане и подготовка преди боя:



Две детайла останаха за белосване - преден десен калник, който вече е на филер, и задната маска. За пробата реших да ги пръсна с бяла акрилна боя на спрей, и това всъщност са последните два детайла, които ще бъдат пръскани със спрей. Закупих си пистолет, който да отговаря на наличния ми компресор, и оттук нататък нещата ще са една идея по-истински. Въпреки всичко и спрея свърши добра работа, но не смятам за удачно да боядисвам колата със спрейове. Ето как стана калника, а задната маска я боядисах няколко дни по-късно, но не съм снимал:



Отново ще поясня, че колата ще бъде изцяло изтъркана и по-старателно подготвена за боя. Когато се случи това ще бъдат отстранени всички малки недостатъци, които сега съм пропуснал.

След като засъхна боята, вече бях готов да събера предницата и да видя как ще изглежда Шкодата в завършен вид. Дори това, което видях, много ми хареса! В последствие с всичките хромирани елементи - огледала, лайстни, дръжки по вратите, лайстна на уплътнението на стъклото, дори и чистачките са с хром ефект оригинално - картинката ще бъде още по-завършена. С правият капак нещата започнаха да изглеждат още по-хубави, ето и какво се получи:



Много доволен останах от резултата и няколко дни се радвах на колата в това състояние. След това обаче дойде време за работа. Вдигнах Шкодата за пореден път на стойки и отново свалих двигател, скорости, както и цялото задно окачване:



Оттук нататък вече започва по-сериозната техническа част. Цялото задно окачване в момента е разглобено, почти съм набавил всички нужни части за събирането му. Двигателят предстои да бъде обновен, за него частите вече са налични, оставаше работа и по купето. Монтирах резервоар от по-новия модел, тъй като той е по-различен, с допълнително освобождение, където може да влезе 5 степенната кутия. За него също се слага и друга гърловина, която е с различна чупка поради допълнителния носач на задното окачване. Нея също имах налична и монтирах. Направих си и капаче от неръждавейка за отвора за скоростната кутия, който бях изрязал в купето на доста по-ранен етап:



Последното нещо, което направих, е да разглобя таблото. Както по-нагоре съм споменал, то е от Шкода 130 и е доста по-различно. Това, което имах, не е в цветущо здраве, затова го пръснах на съставни части и предстои да бъде реставрирано:



Като за финал просто нямаше как да не сложа и стоповете. Някак си нямаше да спя спокойно, ако не го бях направил. Отново си паснаха точно както си ги представях мислено - перфектно! Сложих и новият плафон за осветление на номера, и задницата започна да придобива някакъв вид:



Остана ми един последен детайл по купето за довършване - преден ляв калник. Не знам как е бил боядисван навремето, но за шестте години, откакто колата е при мен, на три или четири пъти го търкам и пръскам, защото боята се люпи. Дори и епоксидния грунд, който сложих по коледните празници, се отлюпи и отново оголи ламарината. Приемам съвети как да избегна бъдещо олюпване, нямам идея къде греша. В момента изглежда така:



В долния край боята изглежда много здраво захваната. Въпреки това има точки, на които се люпи. Смятам да го изтъркам до гола ламарина и след това да го покривам с грунд, но не знам колко успешна ще е операцията.

И така, дотук с разказите в минало време. Вече сме в реално време, и в момента работя по задното окачване. Ще се радвам на всякакви мнения, съвети, и най-вече на критики! Работата по колата продължава, и ще качвам развитието по нея и занапред, но с доста по-бавни темпове.

 

[stingray]

Свалям шапка за ентусиазма!
П.С. На мен също не ми харесва с елипсовидните фарове. С кръглите стои разкошно, а и стойката и като цяло е супер!

 

[__smirnoff__]

Свалям шапка за ентусиазма!
П.С. На мен също не ми харесва с елипсовидните фарове. С кръглите стои разкошно, а и стойката и като цяло е супер!

Благодаря! Стойката конкретно е много мислена и изчислявана да стане по този начин. При първоначалната идея имах впредвид формите на купето, как спрямо линиите на колата да бъдат наклоните на задните гуми, задните калници, както и цялостното изнасяне - всичко трябваше да стане все едно се прелива едно в друго, без никаки несъответствия. Аз също смятам, че цялото това мислене и пресмятане даде резултат, поне откъм визия. Ще видим като я подкарам как ще се държи, но очаквам да се кара много приятно.

Има визия и с елипсовидните фарове, но седи някак неправилно конкретно на тази кола, не мога да си го обясня точно, все едно леко прихлупено. Може и цвета да играе роля, принципно много малко бройки в бяло има с тази маска с елипсовидните фарове, повечето са все някакви ярки цветове - зелено червено, оранжево.