Има коли, създадени да разнасят мазни закуски по все още тъмните сутрешни улички. Има други, които са продукт на изтънчено инженерство (немско или японско!) и не са по джоба на всеки. А има и Плимут Спортна Фурия ГТ, набеден за тих круизър през 1970 г., най-рафинирания и един от най-скъпите в продуктовата гама на „евтината“ марка Плимут, който всеки американски работник, служител или сервитьор е можел да купи само 4 години по-късно за около 500 долара. Петстотин гущера за 400 конски сили брутален, 7, 2 литров, над пет метров, бързо ръждясващ детройтски метал, мирис на оловен, високооктанов бензин и изгоряло масло. Ефимерна свобода, която с лекота разбива дървени огради, троши метални врати, кърти бензинови колонки и вади безсмъртно осемцилиндрово буботене, което бързо преминава в заплашителен рев. Масивно, стилно, бързо, недоизмислено, неикономично, много американско и никога вече. Това е то Плимут Спорт Фюри ГТ от 1970 и 1971 г.
Много ме кефи тази загубена кола и затова пускам този ретро тест по-долу. Никога преди и след това в човешката история обикновен бачкатор с годишна заплата около 6000 долара не е имал възможност да придобие такова 7-литрово безумие, да си облегне ръката с Лъки Страйка на отворения безрамков прозорец и да натисне педала на газта.