След като Момчил похвали моя син 412, ме досърбяха ръцете да разкажа и за него... синия 412, ех доста работа му хвърлих за да стане почти перфектен в техническо отношение. Моята приятелка го кръсти Жорко, не знам защо, не обичам да кръщавам коли, ама на нея като и хареса и Жорко, та Жорко. Самия Жорко като го видях, бе типичния пример за българска кола - занемарен, неподържан, навсякъде тел и пирони, жито и слама в носачите и в купето, видими поправки от човек които идея си няма какво прави, абе беше пълен скрап. Да, ама аз тези най ги харесвам, няма такъф кеф - да видиш какъв скрап е и после като си го направиш си казваш - "ей, това си го направих съвсем сам, ей с тези две леви ръце
". Та с Жорко се сдобих по обичайната схема - в разгара на август месец 2017г., знам че беше страшна жега, получавам обаждане от моя СПД. Така и така, видях един дванайсетак, много е хубав, за почти без пари. Къде бе - питам аз. Той вика, аа, е тука в едно село до Велинград, много е хубав, на оригинална боя. Имаш ли снимки казвам, той не нямам. Ех тоя СПД, толкоз бели /опс москвичи/ ми докара на главата, че направо незнам, мисля жив да го одера в скоро време
.
Аз по него време тъкмо си мислех кой москвич ще карам зимата. Дотогава бях карал само синия ми москвич номер 3, но почна много да гние и исках да спра да го карам зимата. Освен това ми се щеше да карам чист 412 за ежедневка. Викам си, това е провидение, ще ходим да го гледаме. Какво ти гледане, направо натоварих части в моя москвич и със СПД то един ден пак в най голямата жега се изтърсихме във Велинградското село. Първото ми впечатление бяха викове към моя СПД - ти луд ли си, за това ли бихме толко път, нали беше хубав ? Той ми вика, хм, че какво му е, малко боя и става като нов. Ако ти бях показал снимки, щеше да се откажеш и колата да отиде на скрап. А моя СПД много добре ме познава, че ангела ми е слаб и видя ли Москвич за малко пари, веднага го купувам. Мислех си, дали да не го оставя на място с един удар /имам предвид моя СПД/ и дали някой ще го търси. Пък се сетих че има много приятели и роднини и няма да ми се размине току така.
Пък рекох да огледам колата. Веднага видях, че въпреки лошия вид, мога да го направя зимна ежедневка пък и тъкмо няма да ме е яд като изгние. Историята на колата е прозаична, човечеца си я купува чисто нова от мототехника, остарява, сина му иска гаража и я изкарват на улицата преди години и оттогава си виси така. Сега сина и жената казали да разкара москвича. Съседите мрънкали. Той човека в последните години го карал само на нивата и вече не му беше до москвича. Аз нали съм си шантав, рекох да запаля мотора. Наляхме вода, протече като лейка от ламаринката на блока - имаше дупка колкото стотинка. Ама сложих акумулатор. Малко въртене и запали на бензин. Имаше газова уредба, ама нямаше газ. естествено от шише запали. Нямаше никакви гърнета, е имаше едни изгнили и саморазпадащи се вързани с тел. Обаче както винаги настръхнах от звука на чистия 412 мотор. Викам си, край, пак се сдобих със поредния скрап. Оттам почнах да го стягам. Нямах ламаринка и се наложи импровизация от алуминиева ламаринка и кутия за бонбони:
Първа снимка, така го заварихме, на трупчета:
От дупка в калника извадих фибран, стр. мрежа и парчета бетон - питам собственика "какво по дяволите", той вика "еми трябваше да запълня дупката"
И го почнах - свалих генерацията и ламаринката на блока:
Изрязвам новата ламаринка и гарнитура от подръчни материали, ест. ухилен до уши, нали е за москвич
Новата продукция преди монтаж:
Генерацията буквално се разпадаше и беше превързвана с невъобразими неща, това е двуцевката:
Закърпих проблема с теча на вода, запалих двг. и го оставих да работи. Гърнетата така и не ги сложих, нямаше смисъл, само колекторите с двуцевката. Гърми, та се не трае, ама нали е за москвич
Всичко по двг. си работеше. Имаше и съединител. Да ама предните колела нямаха спирачки. Тук беше лесно, с един чук и вода раздвижих предните цилиндърчета. Вече имаше някакви спирачки, макар сервото да не работеше. Направих първо кръгче. Впечатленията бяха отчайващи - никакви амортесиори, тропа на желязо от всякъде, почти не спира, гърми защото няма ауспух, съединителя тресе та се не трае. Да обаче пък двг. имаше мощност. А мен това ми трябваше, просто мотор които да работи, другото е фасулска работа. И така стиснахме си ръцете със собственика и прехвърлихме москвича. Първата работа бе да го заредим с газ. Газовата беше от времето на динозаврите, ама проработи на газ. После в нас видях нещо което ми изправи косата, ама тръпка да има
Тук на първата бензиностанция по пътя за Софията, външния вид е трагичен:
С оглушителен рев през целия път се прибрах в нас. По пътя почна да вдига градуси, но не успя да заври. Викам си сигурно е термостат, но така или иначе стигнах в нас. Учудващо никъде не ни спряха куки, най малкото заради рева без гърнета, ама имах късмет. Загасих москвича в нас и легнах да спя, доста изморен, защото беше и много жега, а и бях изгорял от слънцето.
На другия ден паля пак двг. - нищо собено, пали си и си работи. Дигам щеката на маслото, ей така, без умисъл и тогава се хванах за главата - пресечено масло. Предния ден си му нямаше нищо, беше най обикновенно черно М10Д сипано преди кой знае колко години. Махнах капака - същата работа - боза навсякъде. Първия москвич които ми омешваше вода и масло, не съм имал друг случай. Ест. оказа се че е каран само с вода и леглата на ризите са изгнили.
Първо си помислих, че е издухала гарнитурата. Свалих главата, занесох я на шлайф, където ми казаха, че това е една от най правите глави които са виждали. Като свалих главата обаче ми прилоша от гняста която видях. Горкия мотор, как изобщо работеше. Това не е вода, това е твърда гняс и кал, която беше почти до горния ръб на ризите. Изобщо незнам как издържа пътя от Велинград до нас. И тук си помислих - това е москвич, той на път не оставя. Или се чупи преди да тръгне или след като се върне:
Почнах да се чудя как да го изчистя. След мислене, което не ми се удава по принцип, реших просто да го промия. Отвих кранчето на блока, разръчках с отвертка и промих. Поне всичко изпадна. Сложих нова гарнитура
Сложих обратно главата която бе мината челно колкото да оберат мръсотията. Стегнах. Вързах маркучите и налях вода. Не налях масло. Имах предчувствие. Легнах отдолу да гледам отдолу - какво да видя - през пробката на картера си тече вода. Ами сега - наиграх се, помислих си аз. Обаче нали съм инат магаре. Пак свалих главата. Избих и ризите. Както си помислих така и се оказа - леглата на ризите - изгнили:
Тук вече се поядосах. Моя СПД отнесе малко псувни, ама се сърдех най вече на мен си, защото видях че е пълен скрап, ама го взех защото ми беше жал. И си казах "Методий, Методий...от главата си патиш, от нищо друго"
. След това просто пуснах маркуча и измих около ризите, като водата си оставих да тече през картера. Реших да лепя ризите със силикон. Да ама нямам никакви инструменти и го правя за пръв път. Сложих три ризи обратно, обаче четвъртата не ще и неще. Нямаше място, моите пръсти са дебели и щото се изнервих ли или просто съм си смотан, не можах да сложа четвъртата риза. И тогава реших - всичко долу. Толко се бях ядосал, че за няма и час всичко беше на земята:
Отворих картера, махнах бутала. Вече имах достъп до леглата на ризите. Зачистих ги и ги намазах със скъп силикон. До това води карането с вода /правя отклонение, че ако беше каран с антифриз, това никога нямаше да се случи/
Сложих нови ризи и сегменти, сложих аксиалните полумесеци на к. вал защото имаше акс. луфт. Сложих нова гарнитура и сглобих. Не съм пипал лагери, вал и бутала:
Сложих си и нова ламаринка:
Дори в маркучите имаше от тази гняс:
Сглобих обратно целия двигател за няма и час. И тук като се запецнах с лагерчето к.вал, където влиза оста на скоростната
кутия. Ей, не съм вярвал че едно малко лагерче ще ме пребори - цял ден. Пробвах какво ли не, нямам специални инструменти. Беше блокирало и трябваше да го сменя. Цял ден, какво ли не правих, неще и неще. И като се ядосах, като взех големия чук и един остър секач и си изкарах целия яд на това лагерче. Успях да го счупя без други поражения. С брат ми двамата, без подемници на ръце сложихме обратно двигателя в коша. Добре че сме си якички. Е не сме много умни, ама поне сме яки у ръцете
Смених и съединителя, всичко слагах ново:
Сложих нова двуцевка и нови гърнета, смених каретата на кардана.
Нови гумички и промиване на системата на съединителя:
Освен това нови семеринги на скоростната кутия и камбаната, както и нов семеринг на диференциала. След като сглобих всичко налях вода. Треперех като преди първата си целувка дали няма да потече. О чудо, нито капка вода в картера. Оставих цяла нощ като завих пробката на картера. Чудото продължи и теча остана спрян. Налях най евтиното М10 масло. Запалих. От раз. А как мъркаше само, как хубаво работеше. А звука - звука беше несравним. Беше огромен кеф. Оставих го да работи. Температурата не мърдаше от 80 градуса, налягане на масло в нормите, няма теч няма никакъв проблем. Успокоих се. Поработи доста време. След това му смених водната помпа с нова, прегледах генератора, разглобих и смазах стартера. Смених всички спирачни маркучи, всички гумички по спирачната система. Дойдоха такива спирачки които не съм си представял даже.
Стана много дълго, а имам още много за писане и още снимки, ще продължа друг път. За сега толкова. Хвърлих много работа по тази кола, но си заслужаваше. Още снимки другия път......