Добре Дидо
Ето какво знам за колата от стария собственик:
Колата е внесена от Германия , когато баща му е работил по БДЖ-тата. 1969 година е производството на колата (като вече имам две коли тази година УаУ).
Семейството е "дало" живота си за тази кола. Гледана е като писано яйце, като след кончината на бащата е била оставена пред блока в кв. Изток ,където голяма част от нас са поискали да се срещнат и евентуално да закупят колата.
Двама братя са собствениците на колата, като те решават преди 4 години да я възстановят изцяло. Всичко хубаво , но майстора решава да боядиса и броните в цвета на колата. Било много модерно.... Собствениците на колата не живеят в Бъглария , за това и е намерено място в гараж , проветрив и скрит от хорсите очи, доста добре
Със собсвеникът се запознах на - Спасов ден - тази година. Повечето хора с които той беше говорил - по негови думи - са искали колата с цел части , да я разфасоват. Виждайки ме мен , че имам хъс и че търся класическият стил на тези модели , решава че аз съм човека. За което много му благодаря !
Колата е с регистрация и е плащан данъка всяка година. Минах да и направя застраховка и след няколко дена минах през техническият преглед. Колата стигна до моя гараж на ход. Изживяването с нея беше точно такова, каквото с първата когато я взех. Щях да пукна от екстаз докато я карах
Колата:
Опел Рекорд Ц 4 врати седан 1700 (55 коня, което не съм проверил защо е така. Старият ми беше 75)
Цвят: Светло сив
Ръчна скоростна 4 степенна кутия
Червен салон - що годе добро състояние
Паленето е с ръчен смукател, но пали от раз
ПП: Единият брат си е взел някой части от колата, които са ми необходими на мен в момента, както съм написъл и в първият пост. Идеята е била временно, но така и не вдигнал повече телефона или не върнал частите.
Ами май е това за момента, чакайте снимков материал