Едно малко лирическо отклонение. В рожденната година на моята ВАЗ 2106 цените на леките коли в СССР са били както следва:
в 1979 году цены выросли:— ЗАЗ-968 — 5 000 руб.,
— ЗАЗ-968М — 5 800 руб.
— ВАЗ-2106 — 9 600 руб.,
— ВАЗ-2121 ("Нива") — 11 000 руб.
— ВАЗ-21011 (21013) — 7 300 — 7 450 руб.,
— Москвич-2140 — 7 500 — 7 600 руб.,
— ИЖ-Комби — 8 300 — 8 600 руб.,
— ГАЗ-24 "Волга" — 9 800 руб.,
— ГАЗ-24-02 — 14 000 руб.Т.е., 2106 тогава и там е струвала малко под ГАЗ 24, което неминуемо е вдигало много статуса на модела и притежателите му. Разбира се, не е било само до парите закупуването на волга, но това е друга тема.
И така... Точно преди 10 години (как бързо се минава времето), края на 2009 взех ладичката в този вид:
Прилично салонче, с напукано табло:
Подобен и външен вид в ярък цвят и с големи фарове за мъгла, вписващи се добре:
Започнаха дребните колхозчета, нови тасове и въздухозаборници:
Разбира се, задължителното за тогава слагане на малкия, "модерен" волан:
Купих фолио, максимално близко до оригиналното и го подмених на места. Също така сменихме предните седалки с много зор от ланча дедра, с подлакътник на шофьорската. Стана добре и много по-удобно:
Приятел дърводелец ми направи дървена ръкохватка за скоростите на струг, после я лакирахме и я сложих. Също ми изпадна централна част на волан от газ 21 и също влезе в употреба (още тогава исках волга хаха):
Отвън, пръснах задните стопове, обработих праговете, освежих на места боята (което не личи), сложих хромиран накрайник отзад, намерих в мазето чисто нови, никога не слагани видинки с мустачките по тях, купени за москвича и така останали, които естествено веднага сложих, някои други дребни неща и колата извади много прилична стойка
И така до 2012 година, когато дядо ми почина.... Вече нямах особено желания да ходя там без него и за 7 години ходих няколко пъти без преспиване и съответно без да правя каквото и да е било по колата. Тя просто беше забравена.... Така до преди две седмици, когато един приятел ми се обади, че някой я видял и иска да я купи. Малко по-късно следва най-интересната част, в какво се превърна една запазена кола, която ако беше попаднала в мераклия можеше да се възстанови, но за жалост остана навън , ненужна... Към нея питаех носталгични чувства, защото имам много хубави спомени, но наистина нямаше смисъл да стои повече така...