Автор Тема: VW T2b Kombi 1978  (Прочетена 9880 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Декември 09, 2016, 23:26:20
Отговор #10

Неактивен valve86

  • Публикации: 98
Нещо красиво, евала  :D
Един автомобил, може да донесе много: емоции, спомени и носталгия, независимо как изглежда. Важното е да се радваме, на това което имаме и да го ценим.

Март 19, 2017, 23:43:25
Отговор #11

Неактивен niki4

  • Публикации: 169
Работата, както се очакваше върви бавно, а и студената зима позабави малко нещата. Напредвам по 2-3 кръпки на месец с телоподаващото. Та за да върви работата засилихме двигателя - по-интересните неща са там. Купих го с два двигателя - резервен CT двигател и оригиналния AS двигател. Изключително много се изкефих, че номерата съвпадат с документите - шаси и двигател. Пускам една снимка на оригиналния - направо красота, навсякъде дойч и мейд ин джърмани - двупортови глави, алтернатор бош, карбуратор солекс..... германската техника от края на 70-те.
Ключовите думи за двигателя ще са оригиналност+мощност+пълно обновяване. С двигателя нещата ще се случат благодарение на приятел, за който няма тайни при въздухарите и може да се справи със всякаква степен от реставриране в оригинален вид до прибавяне, по правилния начин за спецификата на тези двигатели, на "няколко" кончета отгоре. Та какво е направено до момента - да започнем по пътя на горивната смес:
- снабдихме се с два вертикални двойни Вебера, всеки от които ще си получи двоен всмукателен колектор
- проверка на глави за пукнатини и шлайфане за достигане на степен на сгъстяване около 9 - целта е не да се прекалява, а да се добави мощност без да се намалява ресурса
- напасване на клапани
-почти нови цилиндри и биели
- проверка на колянов вал - оказа се, че резервния е точно след втори ремонт и влиза направо в употреба
-спортен вал
- проверка на колянов вал - оказа се, че резервния е точно след втори ремонт и влиза направо в употреба
Предстои същинската работа по събирането. Ще бъде осигурен и нов изпускател 4 в 1 и  електронно запалване.
Разбира се сегменти, лагери и т.н. ще се проверят и ще се сменят при нужда.
Пак казвам, че целта е не да се прекалява, а оригиналността да получи достатъчна мощност и надеждност.
Ето и снимка на оригиналния двигател.
Между другото предполагам, че ще ми останат някои части в добро състояние, които може да свършат работа на някой колега, а и на мен да ми помогнат в осигуряване на бюджета.

                   



Март 31, 2017, 11:44:31
Отговор #12

Неактивен poptosh

  • /!\ Млад шофьор
  • Публикации: 2
Здравей Ники, а и на всички ретро маниаци,

И аз съм горд притежател на Т2 -1973 година с мотор 1.7 тип 4 и моля за съдействие относно твоя приятел, който е спец по моторите. Дали би споделил контакт или да се разберем нещо, че искам да ми погледне мотора. Имам една загуба на мощност от време на време, дори гасне и след малко се оправя, но мисля това лято да му сложа повечко километри и ми се ще някой да го погледне в София.

Април 04, 2017, 22:31:30
Отговор #13

Неактивен niki4

  • Публикации: 169
Колега Явор непременно да пуснеш тема за твоя бус. Рядко се случва семейна Т2 да продължи живота си с поколенията.
Използвах хубавите дни за малко отпуск и се заех с най - трудната част от ламарините -задната лява вежда. Да ама ръждата ме отведе право към прага и картинката стана по - сложна. Ето няколко снимки, прагът се получи добре, имайки предвид , че стажа ми на заварчик и тенекеджия е едноцифрено число.


Самата вежда ще остане за другия път. Ето и снимка на два самоделни инструмента.

Десния -двуметрова шпилка с гъба - използвах да намажа прага отвътре. В ляво използвах лента ламарина за шаблон за формата на прага, помогна доста при вземане на размера и огъването.
Бях обещал и снимки на интериора

Реших окончателно да запазя тапицерията, част от чара е, единствено шофьорската седалка ще получи нов дунапрен.
А ето и едни съмишленици, които догоних между Кранево и Албена миналата седмица. Той е от Норвегия, тя от Швеция и пътуват от 7 месеца с ранната си Т2а от 71 г.  , внесена от Орегон. Въпреки че е минала реставрация, имаше петънца ръжда отпред, по думите на момчето от химията, с която обработват пътищата през  зимата. Иначе много стегната и много оригинална.
 

Ноември 27, 2021, 01:03:16
Отговор #14

Неактивен niki4

  • Публикации: 169
Привет на всички,
Минаха почти 5 години от последното ми писане тук. Случиха се доста неща и извън хобито - и хубави и лоши, но може да се каже, че и ден не е минавало без да мисля за проекта. В един момент ми се прииска да има повече неща, за които да пиша, за да е по-интересно. Реших да изчакам - и ето ни сега - почти на финала на проекта или поне на последните 6 месеца, както се надявам.
Да се върнем там, където темата спря. Бързо разбрах, че за да кърпиш купе под открито небе, не стига само желание. Въпреки че изглеждаше, че тенекиите не са толкова зле за едно лято успях да направя само едната страна на буса - до всяка малка дупчица излизаха още поне по три и ако исках да продължа да работя и през зимата трябваше да направя първо гараж. Цялата есен на 2017 се занимавах основно с това - поне натрупах малко опит с телоподаващото. През 2018 се занимавах основно с тенекиите - всички вежди, четирите места за захват за крик бяха тотално изгнили - реших освен да ги заздравя и да променя принципа на захват - вместо със страничен отвор, през който влиза вода и прах, ги капсуловах, заздравих и направих захват отдолу - за маслен крик.
Няма да е пресилено, ако кажа, че имаше повече от 70-80 отделни места за заваряване.
Правих си някакви илюзорни планове за края на проекта, но в един момент реших да не мисля за това. А и тази тактика се оказа по-добра за финансите - колкото по-напред във времето се отлагаха нещата, толкова по-лесно се преглъщаха непрекъснатите разходи

Пускам само една снимка, защото на фона на доста образцови примери във форума, едва ли моите заварки биха били толкова интересни, но пък съм доволен, че стана здраво и с дебела ламарина.
Плъзгащата врата отне много време. Накрая поръчах да ми огънат парче 1,2 мм ламарина, която напаснах - стана добре - сега не може да се различи, че панела не е оригинален.
Пролетта на 2019 като по поръчка колега от Варна, който прави същия бус намери човек, който се съгласи да подготви и да боядиса и двата буса

Тук сме след 2 седмици сваляне на стар кит и наслоявания и с част от нанесените грундове. Поръчах и нови уплътнения за стъклата, старите особено на предното стъкло не ставаха

Много внимателно избрах цвета. Исках да е оригиналния - нептун синьо, но някак беше прекалено тъмно и убито за вида, който исках да постигна. Та с доставчика на боята направихме една- две проби и в оригиналната рецепта сложихме нюанс бяло боя - получи се много добре


Като цяло външния вид не стана перфектен - от подготовката можеше да се желае още, а и нямахме камера за финалното покритие. Но за тези пари толкова, както се казва. Поне 3 години след боядисването няма проблеми.
Помня, че като прибрах буса в гаража май месец 2018 си правех планове да го карам следващото лято - много далеч от реалността. Продължих с обработка отдолу, подкалниците отпред, пълно обновяване на спирачната система.

После се прехвърлих за боядисване вътре и изработване на конструкцията на задните седалки. Идеята е лесно да се преобразуват в две легла - основно и по-малко за деца. От снимката трудно ще се разбере, по-скоро като е готово всичко ще направя нови снимки.

Работата по двигателя беше замразена, защото чаках моя познат Калоян да се прибере от чужбина, но все пак и там подготвях каквото можех. Тук съм прострял прането след боядисване на ламарините по двигателя(пак не се мина без заварки)

В студените месеци срещу 2019 обнових изцяло предните седалки- заваряване на пружини, отстраняване на ръжди, ново покритие, дунапрени. Подготвих и матраците с тапицерия за задните седалки.
С друг мой познат, пак ретро ентусиаст прегледахме изцяло електрическата система - почти всичко работеше, имаше нужда от запояване на места. Намерих и нови фарове на добра цена

Механизмът за чистачките беше клеясал, шибидаха се оказа играчка, но най-много време изяде таблото с всичките му въздуховоди и лошото състояние. След много киснене, търкане, чистене съм много доволен от резултата. Волана, въпреки, че нямам снимка в момента, също стана много добре

Буса оригинално няма моторче за пръскалки - разчита на налягане от резервната гума - и това си позволих да променя, за да е по-ефективно.
След преглед на частите, с които разполагахме по двигателя, моя познат Калоян направи списък на необходимото за поръчка - основно нови лагери, гарнитури, колектори и кит за обновване на карбураторите, останалото го имахме - колянов и разпределителен вал, почти нови цилиндри и биели, карбуратори. Блока мина на борщанга, главите за напасване на клапани. Интересно за мен беше, че по негова препоръка занесох коляновия вал сглобен с маховика за баланс. Балансирахме го до 5500 оборота - колкото едва ли ще достигна, но да има аванс.
Самото събиране се отложи, пак заради ангажименти.
Аз си продължих с операциите - поставяне на резервоара(труден и неприятен процес), интериора - тавана, настилка от ламинат

Дойде и най-важния момент - с двигателя. Калоян се постара много, изработи и механизма за газта за двата карбуратора


Съветвах се с него и за почти всички останали неща по буса. Тук сме преди слагането му на буса

Преди това бях сложил обновената скоростна кутия(със сменен лагер) и изцяло обновен механизъм на превключване на скоростите - слабо място на бусовете.
Част от ламарините изолиращи коша на двигателя липсваха и се наложи да ги изработвам. Изработих и ауспуховата система.
Не съм правил снимки от последното развитие на проекта. Палихме двигателя два пъти, звучи добре. Не съм сложил още полуоските, заради работата, която има по отоплителната система около тръбите на ауспуха. Пробното каране ще е на пролет. Дотогава освен това има работа по нареждане на интериора - седалки, кори, шкафче и екстериора - брони, стопове, брави.
Не съжалявам за нито един миг, въпреки че имаше много моменти, в които проекта изглеждаше в безизходица, било заради липса на някаква част или проточването във времето.
Научих много неща. Тези бусове наистина са със собствена душа и създават настроение дори и само да ги гледаш. Разбира се целта съвсем не тази. Какво настроение ще ми създаде моя като го изкарам на пътя - бъдещето ще покаже...




Ноември 27, 2021, 09:03:15
Отговор #15

Неактивен kaci

  • Публикации: 961
Супер се получава бусчето, бавно, но славно се върви в правилната посока!

Ноември 27, 2021, 18:27:02
Отговор #16

Неактивен dido1903

  • Глобален модератор
  • Публикации: 3498
Колега, поздрави! Много красив бус :)

Ноември 27, 2021, 20:34:40
Отговор #17

Неактивен USfan

  • Публикации: 10863
Поздравления за успешната реставрация, и за хубавия и оригинално изглеждащ вид.  :)

Поне на мен сега на отенък ми изглежда като да е станал на средата между едни бебешко сини цветове, дето Фолц след 1968 год. ги водят- Бахама блу и Диамонд блу, спрямо това му оригиналното Нептун синйо.

https://www.uniquecarsandparts.com.au/colour_swatch_volkswagen_1968
« Последна редакция: Ноември 27, 2021, 20:49:24 от USfan »

Януари 06, 2022, 15:31:07
Отговор #18

Неактивен Kick

  • Публикации: 37
Браво колега! Продължавай в същия дух и нито крачка назад ;)
За да те мотивирам, прилагам следния клип от моята реставрация:

https://www.facebook.com/VW.Party.Bus/videos/193303956267446

Поздрави!