Автомобили > Японски автомобили

Mazda МХ5 Miata Sunburst Yellow - завръщане към живота

(1/5) > >>

bozhkata:
Здравейте!

Реших и аз да Ви представя моя янгтаймър, макар и да му остават още няколко месеца до 30 годишнината. :) Моя детска мечта е Мазда Миата от първо поколение (NA). Около година и нещо се оглеждах, правих огледи, но все нещо не ми харесваше и се разколебавах. Най-накрая, миналата година през април излезе отнов една обява, която ми беше попадала 1 година по-рано, но тогава бързо изчезна. На шега (заради външния и вид) отидох до Люлин да огледам Миатата.

Обявата беше за Мазда Миата НА, 1991 г., двигател 1.6 115 к.с., автоматик. Колата беше американско изпълнение, като екстри има хидравлика и климатик. Външният и вид беше малко ужасяващ (поне по мое мнение), но все пак реших да и дам шанс. Като цяло предпочитах и ръчни скорости, но за момента нямаше добро предложение. Колата беше висяла с месеци пред блока, а може би и с години. Не беше палена горе долу същото време.

Ето няколко снимки от огледа.



Горе -долу сглобих някаква история на колата (главно с времето), но все пак колата е американска, продадена в Калифорния в бял цвят. В последствие е пребоядисана в жълта перла, като е боядисана според мен доста качествено - купето е боядисано и в най-малките детайли, включително и отдолу, което до голяма степен е съхранило колата. В последствие е внесена в България, няколко години по-късно човекът, от който взех колата, се сдобива с нея. Взима я за жена си, но тя така и не тръгнала да я кара и си останала да виси пред блока. Историята мълчи как и защо капакът е изрисуван с тази вещица. Факт обаче е, че чисто като изработка, детайли и творчество беше на високо ниво, макар и тотално да не е по мой вкус. През годините я удряла градушка, естествено пред блока се появяват и други щети. На някои детаили личеше опит за пребоядисване, но далеч не беше оцелена перлата. Човекът беше изключително възпитан и приятен, зареди я и ми я даде да си я пробвам колкото желание имам.

Седмица по-късно сделката беше факт и Маздичката беше в гаража. Буквално 10 км с нея ми бяха достатъчни да се уверя коооолко много работа има по нея. Спирачните апарати бяха блокирали, ремъците свиреха зловещо, интериорът беше с доста интересни решения, които тотално не бяха по мой вкус - като Type R постелчица, която крие пукнатината на таблото, персийски килимчета за стелки и тн. Всичко беше потънало в пепел, централната конзола на таблото беше чупена, лепена, подпълвана с летви и тн. Прозорците на вратите бяха тотално блокирали.



Важно за проекта е да спомена, че желанието ми за колата е всичко, което е възможно да си правя сам. По образование и професия съм финансист, нямам техническо образование. Разполагам и само с гараж, който като гараж в София е изключително удобен и просторен, за съжаление обаче за подемник, канал и компресор не може да става и дума.

Като първи стъпки се опитах да приведа колата в движение - консумативи, ремъци, смених дискове и накладки и раздвижих апаратите. Смених стъклото на гюрука с нов винил, разкарах излишните неща от интериора и смених всички счупени части по интериора, които придаваха вехт вид. Раздвижих прозорците и още куп дребни неща, които не работиха.





Също така доста популярен мод по интериора на колата – след 1 дин радиото зейна една дупка под него и вградих часовник от BMW E39. Аналоговият часовник според мен заспа на интериора.




Горе-долу по това време закарах колата и да и оправят климатика. Отне доста време и средства, но в крайна сметка работи. Не се бях замислял, че като напече черния платнен таван, в колата не се живее. :)

Колата в следващ етап се боядиса, но до тогава намерих временно решение да скрия вещицата. :)







bozhkata:
Идеята ми за колата е абсолютно стокова визия, с окачване и джанти. Доста време избирах джанти, но ми излезе точния модел и размер джанти, на един много красив модел джанти за мен на OZ Racing. Дори гумите, които бяха подарък, се оказаха точния за мен размер. 16 , 205/45. Джантите мисля са 7J. Таа на бързо се вдигнах до Велико Търново и няколко часа по-късно вече бяха на колата.



Като следваща стъпка в плана ми беше боядисването. Доста време се чудех какъв цвят да е точно. Първоначално бях скептичен към жълтото, макар и от малък да ми е любим цвят. В последствие реших да е Sunburst Yellow – оригиналното жълто на МХ5 НА. Смених счупените пластмаси по купето, купих нов преден капак и в последствие смених десен калник и колата беше готова за боя. Капака реших да го сменя, защото е алуминиев и предпочетох да взема нов, вместо да правя стария. Ето я и Маздичката на път за сервиза.



Приятел ми препоръча сервиз в Ловеч, в който боядисаха колата. Мога да кажа единствено огромно благодаря на момчетата. Свършиха перфектна работа, изпънаха някои от луфтовете и крайният ефект е уникален.

По-късно ще доразкажа всичко, през което преминах да докарама Миатата до настоящия и вид, заедно с още снимки. :)

Teo:
Браво, следвам с интерес!

Не един път съм се ровил из обявите да точа лиги по MX-5 NA, тази ми е попадала и капака меко казано си правеше впечатление. :))
Преди време беше изскочил из обявите и един японски внос Roadster и то точно в Sunburst Yellow, и интересно пак беше автоматик.

Явно сега е попаднала в правилните ръце! Успех с проекта, замисли се за суап с ръчни скорости. Мисля, че ще си струва.  ::)

bozhkata:
Много благодаря! :) В последно време излизат главно автоматици. Бях доста скептично настроен, но като цяло доста ми допада, за момента май ще видя колко ще изкара тоя автомат.  >:D Определено  многократно съм се замислял, но ме притеснява суапа - нямам идея кой може да свърши работата читаво, малко е кът с частите в България и тн. Но на 100% съм съгласен, че е известна с пвоедението си на път, което автомата рязко ограничава. Тааа с две думи, ще му дойде време.  :))

Качвам и снимките след боята. :) Надявам се да Ви хареса. Аз лично се влюбих като я видях в новата премяна.



Като следваща стъпка, покрай Блек фрайдей я обзаведох с липсващата маска на въздуховода, затъмнение мигачи (за които все още имам леки колебания де), пълен комплект полиуретан за стабилизиращите щанги, маншоните на лоста за автомата и тн.

Покрай Коледа не се сдържах и поръчах койловете. За момента се доверих на ТА Техникс - малко бюджетно решение регулируем койовър, но за 500 км след него съм приятно изненадан. Както жената казва, това не е лимузина - очаква се да вози по-твърдо. :)

[/url]




Тук малко бях прекалил, но тествах настройката. Определено не мога да съм много нисък, че не влиза в гаража.  :))
И нааай-накрая първо изкарване за годината, което няма как да не заснеме :)



Мисля, че като настройка на койловете височината в момента е перфектна. Като цяло, отпред слезе с 3 см, отзад с 4.5 см. :)

bozhkata:
Междувременно успях да намеря в Англия стопове, в неразличимо от ново състояние и веднага бяха поръчани, че старите бяха избеляли и напукани. Третия стоп го минах на водна и го лакирах. Смених и крушките на стоповете с лед, че старите светиха като кандило. :)



Разглобих и скоростния лост, за да сменя тампоните, че лоста играеше като на ръчни скорости.



Дойде и следващата поръчка, а именно стелки и крайно гърне. Седлаките не знам дали са оригинални, но са в перфектно състояние, за момента мисля да останат.



Специално за жената, реших да оправя багажника, че беше ад - уж нямала багажник - я какъв хубав багажник си има.  :)) Боядисах го, но не е финалният му вариант, че от някъде има теч. Мисля, че е от рейн рейла, но не съм още решил дали да сменям гюрука, или да оправя този.



Реших да боядисам и спирачните апарати в жълто, че мръсното червено ме дразнеше.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия