Здравейте, ще ви представя един от последните ми Трабанти, с който закръглих автопарка си на 10.

Колата е произведена март 1982-ра, 6 волтова инсталация, оригинален вид и комплектация и с фигуриращи на километража 34 хил. км. Беше на старите номера, но за щастие бе напълно документално изряден, за да му сложа нови. Последните снимки са от минала седмица, когато минах през КАТ.



Историята му е интересна, защото 4 години го гледах как седеше и едва минала година един дядо от село ме нави /почти насила ме накара

/ да идем и да го опазарим. Отначало бях доста скептичен какво ще излезе из под мръсотията, но после остнах доволен.
Първите собственици /съпрузи/ го закупуват април 82-ра година и новата им семейна кола получава нов дом в град Чипровци. През годините колата им носи както приятни изживявания, така и някои напрегнати моменти, но общо взето спомените им с нея са далеч от лоши. За съжаление през 2005-та мъжът получава инсулт, Трабантът се спира от движение и престава да се ползва, едва когато е още на 34 хил. км. До 2010-11 година седи в гараж, който се оказва незаконен и се налага да бъде съборен. Така колата остава без покрив. През годините, които е навън, не се минава и без проблеми - вандали трошат задните стопове, а работници, които сменявали водопровода на улицата, пробиват дуропласта на шофьорската врата без да искат. След тези неприятности собствениците решават да заградят място специално за Трабанта.
Така през 2016-та го откривам аз:

Първото, което си помислих, когато го видях е, че цветът му е много интересен и че искам черните номера

... Първоначлно беше паркиран до къщата, обаче не знам защо го местят и оставят по този идиотски начин след това. Бях далеч от мисълта да питам чии е, защото все още бях много малък и срамежлив /не че сега не съм/. Обаче дълбоко в себе си знаех, че все някога ще се докосна до него.
През 2019-та случайно минавах покрай улицата, където се намираше. Вече изглеждаше така:

Мръсотията го обгръщаше още повече.
И миналата година на 24-ти май - празникът на Трабанта, благодарение дядото от село, който ме натисна да идем и да го опазарим, най-накрая успях да осъществя сделка. Получих ключовете и се заех да оглеждам новата си придобивка.

Сложих здрави гуми, че старите бяха станали квадратни и с бащата двамата го свалихме от бордюра.
