Присъствах на тазгодишния парад „Спасовден“и ще споделя няколко мисли, които едва ли са нещо ново за повечето от пишещите.
За протокола – като зрител съм присъствал в последните 20 години, сред тях и няколко пъти като участник с автомобил.
Пристигнах на КПП откъм „Раковски“ в 10,30 часа. На входа получих бланка за попълване, в която фигурираха марка, модел, собственик, както и за кой път участвам на парада – не ми беше обяснено какво да правя дали само се попълва или трябва да се носи някъде. Ако я получи участник, който дебютира на „Св. Алексъндър Невски“ определено няма да знае как да процедира. Бях напътен „да продължа напред и да търся място“. Няма проблеми, ясно ми беше, че така ще стане, все пак не отивам там в 8 часа.
Намерих случайно място точно до друг Опел Рекорд Ц. Паркирах, слязох и . . . започнах да отбивам атаки на тълпите от посетители, желаещи да влязат, да отворят, да затворят вратите, да се потъркат по капака. Особено настоятелни бяха посетителите (от всякакви възрасти) с велосипеди, които ловко маневрираха на сантиметри от автомобилите, разминавайки се да ги одерат с дръжка, педал.
Кулминацията настана около час след като бях дошъл, след като чисто нов автомобил (умишлено не казвам марката, за да не залитнем в сектантски коментари) тържествено мина и паркира до тематични за събитието автомобили. Имаше още един подобен от друга марка, от който силно дънеше поп-фолк. Собствениците на двата, под въздействието на енергийни напитки, които гордо размахваха, дори решиха да проверят здравината на таваните на автомобилите си , качиха се върху тях и се загърчиха в диви кючеци.
Яко!
Малко след това помолих полицията да се намеси, макар че сигурно не е било в правомощията им, поне доколкото знам. Те се отзоваха светкавично, направиха забележка, накараха тъмния субект с нов бял автомобил да се премести. Премести се дотолкова, че се дръпна от позицията си на 3 метра и се намърда точно върху пешеходната пътека до Лъва, в сектора на американските класики.
Стана 12 часа. Чуха се реплики и анонси в мегафон. Бяха раздадени купи, отличия, медали и прочие. Малко по малко започнаха да си тръгват класическите автомобили, вероятно повечето стриктно следяха и прогнозата за времето.
Толкова.
Изводите, които споделихме в разговор с други колеги се налагат от само себе си.
- Организацията е морално остаряла и не е мръднала дори на сантиметър от 1989 г. За времето си може и да е вършила работа, но в 2021 г. при все повече ретро автомобили и желаещи гости да видят красивите класически автомобили, не става. Тук не коментирам оценки на журито по отношение на даруваните автомобили, защото не това е идеята и няма наблюдения. Коментарите са по-скоро за цялостната организация и осигуряване на мероприятието. Докато няма някаква елементарна линия (лента, въже и т.н.), която да отделя автомобилите от посетителите, няма как да се получи. И това не е насочено единствено към „Спасовден“ в столицата, но понеже се води като най-голямото събитие, се надявам да бъде взето под внимание. Самият аз съм ставал жертва на посетителска щета преди няколко години на ретро парад в Русе – описал съм я. Свидетел бях и в Благоевград преди 3-4 години на съборени един върху друг от дете мотоциклети – описал съм я в тема някъде назад.
- Най-дразнещ остава фактът на присъствието на съвременни автомобили.
- Благодарение на факта, че давах караул около колата си, не направих нито една снимка от парада. Не се гордея с това, за съжаление. Дано други да са успели и да споделят.
- Тези изводи и споделени наблюдения, са валидни и за други издания назад в годините. Явно тази година, сигурно и заради подобрената ситуация с короната, огромен брой хора бяха дошли.
Аз се надявам да има много посетители и ценители на ретро автомобилите и занапред. Дано и организацията да се подобри!
А най-хубавото си остава това, че можеш да се видиш с други ентусиасти и приятели!
Поздрави!