Автомобили > На изток от Желязната завеса

1967 Trabant 601

(1/15) > >>

peter67:
Здравейте, за който не ме познава, казвам се Петър, на 24 години от Пловдив. Казах си, че щом колата излезе от гаража след реставрацията ще пусна тема и ще опиша какво съм направил.
Целта на темата ми е възможно повече хора, които не се занимават професионално с реставрации на коли и им предстои реставрация да знаят през какво ще преминат. Преди да започна съм изчел много теми, с много хора говорих, но преди да ти мине през ръцете просто не знаеш какво ще ти коства. Имаше неща, за които изобщо не бях помислил, но за щастие нещата се наредиха. За пари също ще говоря, дори и да е относителна тази тема, преди да започна получих мнения от "разбирачи" (може и без кавички), част от които смятаха, че с 2000 лева ще се оправя, други смятаха, че 10 000 лева няма да ми стигнат.. :)
Преди всичко искам да отбележа, че старите коли са ми просто хоби, и по скоро тяхното каране, със сигурност не съм най-технически грамотния човек, за жици изобщо да не чуя.. :-X Колата съм си я направил за себе си, някои неща не съм ги направил както трябва, което ще отбележа, но все пак съм доволен от резултата, какво смятат другите не е моя работа.

Историята на колата:
Произведена през Август 1967 в Германия, първа регистрация през Септември 1967 в град Чепеларе. Аз съм втори собственик. Първия собственик я купува, когато е на 45 и я продава, когато е на 90 (половината му живот преминал с тази кола O0). Как колата стигна до мен? На 14-15 години вече ми се искаше нещо старо, което да човъркам, без значение какво. Нашите издириха собственика и ми подариха колата за Коледа, когато бях 8ми клас (2012 година). Бяха изкарали долния колаж, сложен в рамка, а ключовете бяха закачени отзад:

Следва продължение...

peter67:
До 2017-та развитие по колата нямаше. :'( Стоеше прибрана в гараж и си почиваше. Аз през това време събирах разни части и четох. През 2017-та реших да я докарам в Пловдив и да я пусна в движение. идеята ми беше същия външен вид, но добро техническо състояние. Речено-сторено. Пролетта на 2017-та колата беше докарана в града. Първо си мислих, че само ще взема нов акумулатор и всичко ще се нареди перфектно. Да ама не.  :)) 6-волтов акумулатор не намерих, имаше само Искра, но бяха спрели производството преди 5 години и имаше само залежали. Реших, че ще го преправя на 12 волта. Приятели трабантаджии ми помогнаха.
 Сменихме всичко по ел. системата и може би след 2 месеца работа колата запали, толкова пушек не бях виждал никога (по-старите трабанти изискват 33 грама масло на литър бензин, при което пушека си е обилен). Помня, че запалихме колата около 10 вечерта, съседите се размрънкаха заради пушека и миризмата и един от приятелите ми каза: "Никога не си я карал, включи първа колкото да излезе отвън и да влезе." Включвам първа, отпускам съединителя и колата остава на място, без да загасва.  >:( Оказа се залепнал съединител, на следващия ден свалихме всичко и работата беше оправена. После имах проблеми с резервоара, наложи се чистене и в последствие няколкократно сваляне на кранчето, понеже ако не е стегнато тече, ако е прекалено стегнато започва да яде корковото уплътнение. Със спирачките също беше голям филм, понеже е еднокръгова система (симплекс) и всичко трябва да е перфектно. Трябва ама не беше, понеже скъсахме едно или две от щуцерчетата за обезвъздушаване. Двигателят така и не го отворих, понеже работеше хубаво, дали е на 80 000 км, или на 480 000 никой не знае, но работата му е добра. Реално погледнато пипнахме всичко по техническата част на колата, след което една сутрин към 4 сутринта се запътих към КАТ за смяна на номера и собственост (само 4 години закъснение ;D). В края на лятото, след доста навъртяни километри, усмивки и приятни моменти (даже се сещам за един - много обичах да си карам колата вечер след 8, хем трафика е по-малък, хем няма слънце (всички знаем, че Пловдив е по-близо до слънцето), карам си аз спокойно с 50 и спирам на светофара на централна гара. 3 платна, аз в средното най-отпред, потен, тресящ се от вибрациите и вероятно с мърлява тениска, понеже хем караш, хем оправяш, до мен отляво някакво гангстерче, гледащо лошо с черен мерцедес с500 последен модел, а от другата страна спира ауди рс6 също черно с един пич вътре. В този момент пресичат две момичета на около 18-20 пред нас, спират се пред Трабанта, поглеждат трите коли и момичетата ми изпращат по една въздушна целувка. Аз бух крайно учуден, но никога няма да забравя лицата на пичовете в Бенца и Аудито :)) ). До тук неоригиналните части, което бях сложил бяха дървен волан Момо, понеже оригиналният беше счупен, и дървен багажник за покрива, в комбинация с китара, номер и Веф. По някое време през лятото разбрахме, че колата е имала як удар отпред отдясно, и миналия собственик е закърпил положението, поне да си я кара, но реално погледнато в състояние, което не може да се оправи (снимка долу, вижда се как десния фар е по-ниско и как линията на лайстната тръгва рязко надолу). Още тогава си мислих за пълна реставрация, и този удар ме убеди, че трябва да търся друго купе. В края на лятото се качих до кулата Снежанка:

Следва продължение...

dido1903:
Поздравления за хубавата история и ентусиазъм!
Добре разказано!
Да видим продължението :)

peter67:
Търсенето на купе даде резултат и една хубава есенна сутрин същата година (2017) събудихме птичките по Шипка с приятно развиващ се до 7200 оборота двигател на Хонда (евридейката). Бях видял на обява Трабант на части в близост до Етъра. Отново седан, като най-главната разлика между старите и новите купета е по-тънката рамка по средата (B-pillar) в полза на старите модели. Предполагам, че това се отнася за моделите преди 1979-та ако не се бъркам. Въпросното купе беше оглозгано, понеже по някаква причина всеки трабантаджия иска да си състари Трабанта и да си сложи стари брони, табло и тн. Купето беше празно, налични бяха двигателя и скоростите, но не палеше, понеже инсталацията беше срязана и липсваше стартер и резервоар. Купето беше добре, имаше нужда на пръв поглед само от нови вежди. Спазарих го за 150 лева цялото и седмица по-късно то вече беше в двор в Асеновград. Двор с кокошки, кучета, петли, зайци, гълъби и др. Инстински barn find  ;D, но с такова място разполагах тогава.

В последствие се оказа, че това купе е сменяно, тоест е резервно от завода на Трабант. По ВИН купето излезе, че е 1971-ва година, а двигателя - 1966. Явно нещо се е случило със оригиналното купе и се е наложила тази смяна.

m_g:
Много интересна тема! И аз не разбирам какъв е този мерак за състаряване на Трабант, особено като му оставят емблемата на капака. Става отвратително с две емблеми. Винаги оригиналната стара кола ще бъде по-ценна и интересна от нещо 89-та година с накичени брони, тасове и емблема от стария модел. И като му плеснат някой металик и определено не е това, което на мен ми е интересно.
Друга характерна черта на Трабант 601 до 1968г. е липсата на вентилационни решетки  на задните колонки. Това е първото нещо, което поглеждам, щом видя старите брони. Интересно е, че Трабант и Вартбург не са внасяни непрекъснато, а когато Мототехника се договори. Има години, в които не е имало Трабант в продажба, особено през 70-те. 60-те като че ли са се продавали непрекъснато и има от всяка моделна година, ако се не лъжа.
Зелената книга "Аз ремонтирам Трабант", която всички имаме и сме чели, винаги ми е била интересна с частта за измененията по години.
По същия начин има промени и по другите соц марки - например пак в зелената книга, но за Шкода, пак така всичко си го пише. И човек може само по определени признаци почти със сигурност да каже годината. Така и е с Москвич и Лада, или пък Волга, но там се иска повече търсене.
Чакам с неттърпение продължение. Гледа ми стар Трабант, както ги помня - с металните слетлоотразители и оранжевите стопове, с малките оранжеви мигачи, 6-волтовите фарове и всичко останало. И с отношение 1/33 и син облак при потегляне.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница