Как ли е изглеждало,...
По ВИНа можем предполагам да извадим специалното при него.
Мисля че на боя е било кафяв или модерния тогава лайнян металик,.
А по праговете и таблото, имаше остатъци от тапицерията, която беше снежно бяла, или айде- магнолия цвят, естествена кожа.
Било е красива комбинация, жалко че е отишъл в нлбитието след кражбите на седалките и уредите, целия приказен салон.
За попадането му в Бг и кой го е карал имаше доста писано из форума, но не ми се търси сега... доколкото помня някакъв италианец, който го е ударил тук и го е оставил. Людмил със сигурност би развил темата отново и то достатъчно пространно.
E,понякога подценяваш нуждата от време, а и досадата от повторяемостта...
Легендата или реалната история, за италианския граф /идвал тук на любовни рандевута с източно германска невинна девойка, оказала се агент на Щази, )) / който веднъж след пиянска вечер омотал Гиблито в нивите до село Локорско, и просто го изоставил там, беше печатана в нашата булевардна преса още в края на 90-те години.
Аз само преразказах статията.
Митко, ако те интересува в подробности, има я преписана статията тук някъде по форума.
Но общо взето, накратко и без имена и титли, сюжета е този, който описах сега горе.
А Мазита-тата с осмаци мотори в БГ, поне по София, не бяха чак толкова редки по соца.
Освен Гиблито, което и реално по регистрация никога не е било българско, имаше поне 2 броя Индита с 4.7 мотори, които помня добре.
По хубавото на външен вид, едно сребристо с бяла кожа, го караше от средата на 80-те един пълняч на запалки, а преди това известния тогава майор Стоенчо, дето по късно придоби Дайтоната.
Доста по звезден ши за соца статус, от спрямо Стоенчо и от запалкаджията, обаче имаше шофйора на другото софийско Инди, едно по-охлузено, с керемиден /брик/ цвят боя, и с беж салон.
То паркираше по преките до нас до 5-те кюшета, и от средата до края на 80-те, го караше титулярния вратар на Славия- Георги Гугалов.
Като цяло, БГ народа ни е селендурски,
така че що се касае за импакта им на италианските субтилни ГТ купета, върху широките народни маси, много хората не ги гледаха тия Мазита, като минават.
Нито пък за сравнение, гледаха даже и Дайтоната.
Тогава през 80-те им падаха ченетата, и на мацки, и на чейнчаджии, и на обикновения хора, поне по София, по отн. на по-съвременни тогава коли.
Припадаха всички примерно по 500 СЕК-а на Фатик, или по някой и друг оригинален Голф 1 ГТИ.
Хеле па един от нашите състезатели на Нац. отбор по Водна топка, като взе да кара средата на 80-те години една бяла Сиера ХР4и, която му я прати чисто нова сестра му от Германия /който не знае, това модела с 6 цил. 2.8 литров 6 цил. мотор и култовия спойлер етажерка отзад/, е тая Сиера правеше як импакт.
Като я хлъзнеше ватерполиста на някой дрифт по София, и цялата улица дето минаваше, оставаше поне 30 секунди с отворени усти.
Така че какви Маси-та, какъв стил, ) поне вече през 80-те, си беше епохата на спойлерите, и на модерните като на Пурите и ХР-а, пластмасово фланкирани прагове.