Вариант 1, “Английският” Монреал, го намерих от сайт за класически Алфи и части.
Привлече вниманието ми фактът, че двигателят, запалването и инжекцията са ремонтирани основно и настроени от Роб Томсън, гурото на Монреал. В допълнение са монтирани истински добри спирачки отпред, четирибутални Willwood и много редки джанти, къса серия репродукция на оригиналните “Millerighe”, но с 1 инч по-широки, което позволява монтиране на по-широки гуми.
Веднага звъннах на продавача на име Анди. Запознах се с приятен, премерен и пунктуален джентълмен, който ми разказа още много хубави неща за колата си.
Автомобилът е продаден нов в Швейцария, някъде през деведесетте се озовава в Холандия, а след това английски манияк и механик на Алфа я внася на острова, а Анди я “спасява” от него.
Автомобилът е бил в западнало състояние (в последствие се оказа, че е била доста съсипана и разглобена в кашони) като Анди се наема да го реставрира сам като поверява само двигателя и боята на други.
Работи по колата в продължение на 5 години и в интерес на истината е свършил страхотна работа, взимайки предвид лошата база, от която е стартирал.
В обиколката за Монреал, която се очерта като евро трип, Salisbury, UK бързо беше набелязан като първа спирка.
Три седмици след като говорих с Анди за първи път, вече бях в спокойната му нова къща в селските райони на южна Англия.
Тези хора живеят в такова спокойствие и хармония с природата, комбинирано с висок стандарт, че им завидях. Успяват за печелят добре, дори далеч от големия град.
За Монреала! Машината беше паркирана до една Giulia Spider, която чакаше да погълне парите от продажбата на Монреала за нейната реставрация
Оранжевият звяр изглеждаше добре от 4-5 метра, но веднага забелязах начупената линия на хром лайстните в муцуната, липсваше и решетката в долната част на предницата, веждите на фаровете стояха накриво като се оказа, че дясната е счупена и цамът е лепен с някакви лепила защото нови няма.
До тук ОК, все неща, които бихме намерили и сменили с времето.
Да, но заглеждайки се в ъглите на панелите, предния кош, касите на вратите… и отвсякъде прозираха мърливо подготвени и рехаво боядисани повърхности. Супер дразнещо и разочароващо, като се има предвид, че купето е минало през известната фирма SPL, където са го топили няколко пъти във вана за да паднат китове, бои, после пасивиране на ръждите, възстановяване на ламарини, а накрая са го карали за галванизиране във фабриката на Астън-Мартин за да го запечатат (всичко доказано с купчини фактури на плашещи стойности).
Разочарованието продължи когато отворих пътническата врата. Няма затваряне без удар. Увиснала ли беше, крива ли беше, не знам, но не се затваряше както трябва.
Ел стъклата работеха без помощ само надолу.
С горчив привкус за където сме се разходили чак до Англия за така недовършена кола дойде ред да прегледам техниката.
Автомобилът бе с няколко ценни модификации - бошовските подкачващи бензинови помпи заменени с алтернативна помпа в резервоара; обтегачите на веригите заменени с подобрен вариант такива, а за огромен бонус, терморегулатора и механичната помпа SPICA ревизирани и калибрирани от топ спеца в световен план.
В резултат, моторът пали сигурно и равномерно от студено, като загрее, оборотите стабилно падат и се задържат в норми.
Забелязах, че моторът работи малко по-твърдо и шумно. Леко и поклащаше на празен ход. Това съм го забелязвал и с други прясно ремонтирани двигатели на Алфа. Просто не работят меко и тихо като не ремониран двигател.
Качих се зад волана за да усетя как е на пътя. За първи път карах в Англия, а и колата с ляв волан
. Пълен шаш, добре, че действието се развива в зачуканите кукурузени ниви където Лорд не стъпва
Монреалът обаче вървеше много мъжки! Свежо, натегнато, уверено. Моторът дърпаше и се развинтваше много експлозивно. Личеше си, че е пипал който трябва. Спирачките феноменални, веднага започваш да натискаш и мотора още и още, защото знаеш, че ще спреш.
Скоростната кутия, ZF “dog leg”, включваше много добре. Диференциалът тих, без излишни звуци, кормилната кутия ZF, също стегната и лека.
Това беше и една от целите - да видим как трябва да работи и да се движи подобна машина защото нито аз, нито бъдещият собственик сме сядали дори в Montreal, а тази бройка беше с образцова техника.
За съжаление, цената не беше такава, че да я купи човек за техниката, а след това да се впусне в повторно разглабяне на купето за довършване на реставрацията.
С подобен старт се надявахме следващите Монреали да са по-добри…
П.П. Ламборгини оранжевото металидзато стоеше невероятно на това купе! Монреал има и оригинален цвят оранжев металик, но е далеч по-бозав и блед.
Тема: Най-накрая и в България - Alfa Romeo Montreal "AR601 Arancio" от 1973 (Прочетена 2150 пъти)