Имах кратък досег с такава кола. Модификация TL или GTL беше, но 1976-та година и двигател Пежо 1200 кубика с горен разпределителен вал. Като автомобил няма да коментирам, защото ще ти разваля темата. Обаче със своите 60 конски сили, нещото вървеше сравнително добре. И да, правилно си споменал думата корозия. Алфа Ромео Алфета от на Мусолини младините е като Ауди 80 в сравнение с Рено 14. Едно от нещата, които французът е целял в тази кола е да бъде практичен малолитражен автомобил, нисък клас. Това веднага трябва да те подсети за друго. От него, няма как да се очаква висше качество на материали и комфорт. Длъжен е да бъде лесен за обслужване, бърз за производство и сравнително евтин в своя сегмент. Понеже са французи, задължително се прекалява и престарава в изпълнението на изискванията разни там. Влагат се материали, които се напукват, почупват и изгарят от слънцето още на 7-мата година на колата. Така каза собственикът на 14-ката, която гледах, покарах и която е купена чисто нова, внос от Франция. Следващият модел е по-успешен.
В прочем, Рената имат и брилиянтно успешни масови автомобили. 9-ката и 11-ката, най- вече блестят с умопомрачително корави, здрави и икономични двигатели. ( неуморимите 1400 с долния вал) и чудесно подбраните предавателни числа и главни предавания на трансмисиите. Хубаво изчадие е Рено 30. В 5-ти клас имах учител по история, който караше такова Рено 30. Беше с двигател PRV.
V-6, 2700 инжекторен, возил съм се, много грациозно стъпва и доста силно бягат тия Рендета. Ако толкова си го харесваш, да взема да проверя на едно-две места поне за части. В моята махала имаше 2 такива Рена, когато бях в малките класове. И Рено 20 също, ама дизел, не бегачка.
Тема: Renault 14: фатално 14 (Прочетена 7280 пъти)