Изпускателната система си остана непроменена, оригинална. Не упях да си намеря хубаво задно гърне и това сега не е от най-тихите, а аз много искам да ми е що годе тихо вътре
Е, не мина през преправяне де. Заради преместената напред греда на скоростната кутия двуцефката идваше съвсем близо до нея и се наложи да я цвепя на няколок места, за да я поизкривя. После я заварих и дори не изпуска отникъде 8) Снимки подробни нямам на тези ми упражнения, но навсякъде съм мазал с паста за ауспуси по снадките и всички крепежи тук, както и нявсякъде другаде са ми хром никелови.
На последната снимка се вижда колко близо минаваше тръбата. А края на двуцефката беше толкова накриво заварен, че се наложи да го режа целия и да го оправям наново. Изобщо с доста нови части берях доста ядове, почти нямаше нещо да стане от първия път.
Някъде измежду всичките тези галимации се намеси Пачо и благодарени на всеотдайната му работа колата се сдоби с инсталация. Някои от нещата си останаха, други се пооправиха, трети се пускаха наново. Много съм му благодарен, че отдели от времето си и свърши толкова табиятлийски окабеляването. Работата беше доста, още ми е странно, че толкова бързо успя да навърже всичко. Майсторче си е Пачо
След като имахме всичко това, дойде и момента на истината. Дали всичко това щеше да заработи или всичко щеше да ходи подяволите. Коклев дойде за една събота и неделя да удари едно рамо, после и Пачо се включи и в крайна сметка и с много зор москвича запали. Всъщност никой не ни е виновен, че се мъчихме да го палим без да са регулирани клапаните, дори не бяха сложени и пулчетата, а това в крайна сметка толкова искаше да му чуем гласа, че и така запали, е вместо да смучи горивото, връщаше компресия през карбуратора...
След едно бързо регулиране всичко дойде на място и двигателя замърка. Уреда на водата, чисто нов, не показваше вярно и доста ни стресна и вкара в размисли , понеже стрелката стигна 100 градуса, а нито термостат беше отворил, нито перка се беше пуснала. Отделно съединителя не бяхме го обезвъздушили добре, но все пак го мръднах 30 санта напред и назад. Имаше надежда, че нещата вървят в правилна посока. Тук някъде се амбицирах, че ми се иска да го закарам на събора. Колко време съм изкарал в гаража заради тези си мисли само аз си знам :д