Хех, да коментара за състезателните екстри е правилен.
И ето малко инфо на час по лъжичка за Баварията.
Колата е оригинална състезателна версия на 635, произведена през 1982 година за европейския Туринг шампионат.
Само че производителя не е Алпина, а големия им конкурент от онова време- АС Шнитцер.
Или Шнитцел, хахах, както му викаха по-слабо говорящите немски език, български състезатели през 80-те год.
Всъщност по колата има на 1-2 места бегли надписи Шнитцер БМВ, ама не сетих да ги снимам.
Та историята е следната.
За началото на 80-те год, може смело да се твърди, че българските автомобилни клубове са в пиковия си период на наличност на пари и класирания по ралита, писти, а и в случая на бъгитата, по полянки.
Съответно тогава почват да са закупуват доста често страхотни рали машини в чисто нов вид, като Фиат 131 Абарт, Рено 5 турбо, и Пежо 205 Турбо 16.
Разбира се, един от водещите тогава клубове като финансов ресурс, е заводския отбор на ДСО Автотранспорт.
Които по онова време напр. закупуват нов, състезателния Нисан 240 РС за Радослав Петков.
Петков обаче посновно е ралисъстезател.
А и сред автостезателите тогава в отбора на Автотранспорта, се налага и като много добър пилот, особено на високопланински състезания и МС Георги Петърнейчев.
И именно по тази причина, когато по предложение на Автофедерацията, с оглед международното участие на БГ екипажи не само по ралита, Автотранспорта закупуват този чисто нов Шнитцер 635, тази кола бива предоставена ексклузивно за участие в състезания именно на Петърнейчев.
Ако не се лъжа, цената която тогава чух за придобиването и, беше между 150 и 160000 марки.
Защо ще питате съм отн информиран за тази чудесна талижка?
Тогава аз бях само на 13-14 години, ама имах късмета, мой чичо /за съжаление вече починал, инженер Емил Марков/, тогава през 70-те и 80-те години да беше нещо като технически директор или ръководител на фирмения състезателен отбор на Автотранспорта.
Та в течение на годините, покрай него не само съм ходил да гледам отблизо всичките ралита Златни от средата на 70-те до края на 80-те, а и съм се возил на наистина интересни коли, като едно тренировъчно Порше 911 тарга, разни пилени Лади, вкл и оригинални Брунзовки.
Но черешката на тортата беше в някакъв топъл следобед, като чичо ми Емил се изсипа пред нас, дрънчейки по паважа на бул Пенчо Славейков с това чудо, и ме взе за разходка по новооткрития вече бул. България, и после и по бул. Сливница.
Та колата поне за мен на усещане беше, а елеле мале.
Както писах по горе, въртеше гуми, та се късаше, и то при по-високи скоростни диапазони.
А странно за мен беше, че скоростите непрекъснато виеха.
После разбрах, че ориг. и рейсингова кутия е била с прави зъби.
Всъщност не знам дали е дошла от Германия с една или две седалки, пошегувах се за щайгата вдясно в по-горния текст.
Аз поне се повозих на някаква нормална седалка вдясно.
За мощност помня, че казваха че бил между 300 и 350 коня мотора, в зависимост от настройките, и в зависимост от надморската височина на пистата, дето се състезава колата.
Мотора всъщност е бил силно модифициран, но само с по 2 клапана на цил, и на база 3,5 литров сток блок шестак на БМВ.
А джантите ако ги заглеждате, са с централна гайка и колата има фабр. 4 броя хидравл. крика имплантирани за бърза смяна на гуми. Които се виждат като цилиндри, заварени за праговете, при вглеждане в салона на колата на тия снимки.
Другото дето помня, е задния резервоар в багажника, с двата големи отвора за наливане и обезвъздушаване, и разбира се, огромния сложен за прекатурване през него при качване ролбар.
А да не се учудвате, че на паваж я караше чичо ми.
Той имаше хардкор разбирания за просветите на състезателните му подопечни коли.
Веднъж даже беше дошъл на гости на нашите с една Формула Естер, карана в едноименния през 80-те год. шампионат от мисля Стоян Апостолов, при това джасайки я по пътя към нас, по гадния паваж от Овча купел към центъра, и без.
Чичо ми след промените продължи да се занимава с коли, и по-късно направи и имаше дълги години, фирма ЕМВЕКО, вносител на сервизно оборудване, и представител на инструментите УСАГ у нас.
И като такъв беше един от основните спонсори на сума от младата генерация рали пилоти у нас, вкл и Митко Илиев.
Както писах, за съжаление почина, иначе една от осн причини да почна да се интресувам от коли беше той, като ми носеше постоянно разни западни, основно немски автосписания, от чужбина.
Как да е, една дузина години по-късно, колата вече беше излязла от Хомологация и се пусна на Бояна мисля в две предни години на кръга на писта София, през 1994 и 1995, в клас Хобикар, карана от нашия известен състезател В.Антов.
Обаче отпадна май и двата пъти покрай проблеми.
А година по-късно, през 1996, беше вече обявена от него за продаване, за сумата от 6 или 8000 долара, нещо такова.
Аз ходих да я огледам обстойно, още беше запазена на каросерия.
Както писах, реално не беше минала дори 5 цифрено число в състезатлени километри, ама ориг Шницер глава с големи клапани, и кутията с прави зъби бяха супени май, и заменени на колата със стандартни глава и скорости май от няква стара 7-ма серия.
Въпреки това мен лично колата много ме съскаше.
Още повече, че тогава карах нелошо серийно 633цси, и щях да се радвам по примера на колегата Кранкенщайн, да си добавя и рейсинг такова.
Но освен че не можах да събера пари за цената която с е искаше, проблем бяха и документите.
Колата май беше внесена необмитена, със специално разрешение на М-во на Финансите, но никога не е била регистрирана в КАТ.
Този проблем може и сега да стои, и да е пречка да се регистрира колата за пътна употреба.
Как да е единствен и неповторим автомобил е за БГ.
За справка, цените на запазени такива екс-Туринг/екс-ДТМ рейсъри баварци 635, движат в момента между 50 и 100 000 Евро, в зависимост от кондицията.
За тази, не знам в какво състояние е сега мотора и скоростите.
Собственика дето я прави сега, е сина на Валйо, така че се надявам се да възстанови с помощта на моя проиъел бояджията Стефчо, прилично добре колата.
Е малко дълго стана, ама надявам се да ви е интересно.
Тема: Youngtimer-ите в България (Прочетена 1232207 пъти)