Каква ирония ...
Випуск 95-96 танкова рота, прословутия УРКО начело на школата.
После Асеновграското поделение . Виденовата зима, плач и вайкане сред офицерството, старшината чупи печката и 200 школници спят на студено, за да краде нафта. Механик водачите и цялата паплач около ГСМ-а крадат гориво неприкрито .
Какви БЕЗславни времена ...
Я, били сме релативно близо, само с лека разлика от 6-7 години в пространствено-времевия континуум.
Аз 2-та ми пълна /бях последния истински 2-годишен набор/ година, от есен 1989, до края на лято 1990, също се разквартирувах недалеч от Пловдив.
Станах като старшина-школник шеф на Автомобилната служба в Медицинския склад към 2-ра армия, намиращ се в селото на цар Киро- Катуница /който тогава по времето на още здравата Стопанска Милиция, начело на и барабар с абс. цялата си рода, само без снахите, гниеше в затвора за кражби на сребро от фотофабриката в Пловдив/.
А аз 2-та година имах не 1 ами 2 коли, )) на лично мое разположение, със сменящи се по мой избор шофйори ефрейтори.
По-новата и рахлопаната бе УАЗ 469, а по-старата, но по-стегнатата, бе Текезесарка ГАЗ-69 с 2 врати /не бе сега по-ценната командирка с 4 врати/.
Имах и още няколко подчинени воиници шофйори на ЗИЛ 130-ки, които взеха да крадат бензин по времето на 1-та петролна криза, пролетта на 1990.
В началото ги гонех да го връщат обратно бензина, ама ми омръзна да не си доспивам да ги дебна всяка нощ, и от...ах да им обръщам внимание.
Иначе и мен за малко да ме разжалват от Сержант-школник надолу на Младши, лятото на 1989, като кандидатствах /неуспешно/ във Военноморското във Варна.
Тогава в рамките на 24 часа ме хванаха военни патрули 2 пъти за самоотлъчка- преден ден вечерта на дискотека на Златните на бар Меча Поляна /как па се домъкнаха комендантските там
/ и на следващия ден на плаж на курорта Дружба на минералния басейн /и там пак как се домъкнаха, мамка им
/.
Ей тия Комендантстките на Варна големи педе...си, нямаха спиране тогава.
Та, като се върнах в ШЗО/то през август след Изпитите във Морското, аха да ме разжалват за самоотлъчките.
Ама цар Туба /брех, как се казваше нашия дебел полковник на автобаталиона/ вместо това, ми даде 10 дена арест.
Но и тях не лежах, че скоростно ме пратиха в караулна рота /обикновено неприетите кандидатствали ги огряваше караулна рота в ШЗО-то/, да пазя Дисципа, до клетвата на младите фазани.
И така и си откарах до Ноември в Школата, и после отидох във 2-ра Армия в село Катуница.
Славни времена.
А и покрай градските отпуски, дето си ги изкарвах на Пловдив на Главната, и на басейна на Новотела, оттогава помня и Пловдичанките, най-хубавите жени.