Това е мост, който беше разрушен - от Руски паметник към бул.Ал. Стамболийски.
Точно.
На същия мост в средата на 90-те години /по-точно, в ранната пролет на 1997 год/ в цялата му дължина имах една лека гонка срещу едно на пръв поглед смотано возило, макар и новичко, което и ме би тогава.
Ластика ни и гонката почна и продължи продължи от излизането от Кръговото на Руски Паметник, точно в тая посока и дължина по целия мост, както се вижда на снимката вида му, чак до светофара на бившия Механотехникум.
Та, минавам си аз леко по кръговото на Руски Паметник с един от няколкото ми тогава точно в този период налични двуврати Мерцедеси- един 1978 с123 280С купе, и се устремявам към моста.
Едновременно с мен тръгва да излиза от кръговото в моята посока към моста, и един чисто нов Бенц Вито бусче, къс и пътнически, в тогава модерния черен металик боядисан, който за мое учудване, въобще не тракаше на дизел мотор да има.
Просто ме учуди, че някак си беше прекалено тих.
Реших да го из-ускоря това според мен матафини бусче, а и другите излизащи в моята посока от кръговото, и дадох яко газ на шестака ми с 2.8 литра двувалка Бенц мотор.
Той обаче беше карбураторна версия /с тоя гаден за реглажи 4-камерен карб= Солекс 4А-1, или нещо такова/ и с автомат, и ластик от малка скорост или старт от място не му бяха силните моменти.
Буса и той даде яко газ, и за мое голямо учудване, че все пак беше бус, успя да се ускори 5-6 метра пред мен.
Аз вече се ядосах, набих моментално лоста на автомата на L/лоу, и взех ръчно да цедя възходящо скоростите на Бенца от L /лоу/, през S/шнел-спийд-спортр или каквато там дума Бенц са я ползвали като база за еС-буквата съкращението/, към D /драйв/.
Обаче, тая преднина от една-две коли дължина не я съкратих, по време на минаването на целия почти 1 км. участък върху моста, което доста ме учуди.
Моста вече го минахме отгоре с 140 км/ч, сигурно, преди да намалим за спирането на светофара долу пред Мола и екс-Механото /сега китайската гимназия и Конфуций институт/.
И, чак когато спряхме почти успоредно на червения светофар при бул. Стамболийски, ми просветна, що за мотор имаше в тоя нов за тогава Вито къса база Бенц бусче.
Свалих си десния джам на с123-то, и му махнах на шофйора на буса.
Свали си и той неговия си джам, ухилен, и аз го питах, тоя бус да не е с новия Фолц ВР-6 мотор /който Бенц го бяха взаимствали за монтаж в тия бусове, покрай тясното и непредвидено за по-широки Ве-обр. шестаци моторно пространство/.
Шофйора/собственика каза с доволна физиономия- да, с 6 цил. Фолц бензин мотор е буса.
https://en.wikipedia.org/wiki/Mercedes-Benz_VitoПосле добави, че имал и едно ново малко 8 цил. Ферари, ама за града си предпочитал да кара буса, че му бил по-комфортен.
След месеци с него се засичахме по 1-2 заведения в София, и вярно, караше тогава абс. чисто ново от току що-дебютиралото 355 Ферари /иначе 348-ците бяха популярни в града и въобще в БГ отдавна, вече имаше поне няколко други бройки по София/.
Та така, много го харесвах тоя мост за правене на надбягвания по него, щото беше и с предизвикателна форма, завит и изтумбен, и си беше опасно да го минаваш с пълна газ с някоя по-бърза кола.
Някое леко свръхзавиване от отпускане на газта или чукване на спирачка, и изскачаш от платното, и се претълкулваш 15 метра долу, или върху едни тогава изоставени влакови вагони /дето сега е детска площадка/, или върху едни ливадки върху мястото на сегашния Лидл.
А точно отдолу под моста, в 90-те години беше за тогава модерната на техника новопостроена автомивка на певицата Маргарита Хранова, която въртеше мъжа и Кико.
Тази тяхната мивка бе много оборотна тогава, скъсваха се коли да идват да се мият при нея, и заради локацията до населената Зона Б-5, а и вероятно, покрай известността на собствениците и, всеки я знаеше.