Според мненията и спомените на почти всички мои, вече за съжаление починали доста възрастни познати и роднини, вкл. и хора с леви нагласи от млади, и там членове РЕМСисти-БОНССисти-комунисти от периода преди 9 септември 1944 година, и с които съм разговарял по тези теми в 80-те и 90-те години, и още докато бяха живи, те казваха /макар и ляво ориентираните, с неохота/, че голяма част, може би и мнозинството от народа ни тогава, са харесвали германците.
Дали е било заради общата дружба от 1-та Световна, дали заради ползите на Царството от Райха, дали заради личното обаяние на Фюрера
, или пък всичко заедно накуп, но като цяло, определено си е имало съюзническа симпатия.
По пътя към окупацията на Гърция немски войски са спирали например в селото на едните ми баба и дядо- Мало Конаре, Пазарджишко, и там за дадени седмици са били разквартирувани.
По спомените на дядо ми, както и на другите ми по-възрастни роднини от там, немците са били съюзници образец.
Чисти, спретнати, редовно се бръснели, не пиели, поне не много, не закачали местните жени, и си плащали чинно каквото са искали да вземат като храна и други работи от селяните.
Е, така е било поне в началните успешни за пакта, години от войната.
В по-късния военен етап немци у нас просто е нямало в големи количества, защото всичките са изпратени на фронтовете да се бият.
Като контрапункт, пак тези ми баба и дядо, както и всичките им многобройни роднини от селото Мало Конаре /нашия род Дъбови, бе и е най-големия там/ са били силно възмутени и отвратени, от присъствието на разквартируваните руски войски в тяхното село, след 9 септември.
Въобще, тормоза у нас, извършван от руснаците, като цяло надали е бил много по-различен и по-мек, от присъствието им в Германия например.
И нас са ни възприемали като окупирана нация, и то с основание, все пак сме били съюзник на Пакта.
Достатъчно е да се прочетат не други материали, а оплаквателните писма и сигнали за действията на руската армия спрямо населението ни, пратени не само от разни държавни органи до Съюзническата комисия у нас, а и още не от от кой да е, а лично от Г. Димитров до Й.В. Сталин, след завръщането на Димитров в България.
И тия мародерствания, физически насилия и убийства, извършвани системно от служащи в Съв. Армия, не са само в първите месеци след 9 Септ, а продължават години наред, чак до 1948 година.
https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-38821798https://ivo.bg/2012/12/30/%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BC%D0%BE%D1%89%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB/Иначе аз руснаците си ги обичам много, много повече ги харесвам като народ от германците, и руската душевност ми е най близка, от на всички други народи.
Направените насилия и геноцид от немския тоталитарен режим и преди и по време на войната, са ужасяващо мащабни, но те не касаят пряко България, извън съдбата разбира се, на изселените и убити евреи от така нар. ни тогава- нови български земи.
Ако си теоретизираме, при невъзможния обратен развой на войната, ние като цяло българите и българската държава, щяхме да сме си идеално.
Щяхме да владеем много по-големи територии от сега, и да тормозим всичките си съседи на Балканите, както си искаме, че и щяхме да сме вероятно почти равнопоставени по сила на Турция.
Да, от германците и Хитлер щяхме да имаме тези аванти.
От руснаците иначе какво ни остана като стратегическа аванта след 45 години под тяхната сфера на влияние, почти нищо.
Даже и газта ни я продават сега на по-високи цени, от спрямо на Германия, например.
А тия полуверижните машини са страхотни на вид.
Жалко, че вече ги няма в сегашните армии.
И по темата, няколко интересни снимки от Фейса.
Монопостото е първата българска, но нехомологирана формула Естер, направена в периода 1976-77 година.
А такива Ниси линейки поне до края но 80-те год. ги караха все още в разни градове у нас.