Това е Форда на Дядо ми – '69 Таунус 17m P7b, с 6- цилиндров двигател- 1.8s, 82 коня, с карбуратор Solex 32 DDIST.
Колата е била явно трафикантска (по думи на Дядо ми), между другото има и допълнителен тайник в багажника. Била е конфискувана на митницата, и след това закупена от него. Дълги години е поддържана и карана, в много редки случаи и през зимата. Принципно през месеците, когато има сняг, колата си седеше на сухо в гаража. Това е и причината да има минимално количество ръжда тук- там.
Колата е бракувана от 3 месеца, защото не беше карана от 2009-та насам и само седеше в гаража и й се плащаха таксите. А сега, като е без номера и данъци- нека си седи в гаража- нито хляб яде, нито нищо
Това е моето мнение.
Намеренията на Дядо ми бяха: колата да се бракува (както се случи) и да се даде на скрап за има няма 500 лева. Звучи абсурдно за кола на тези години, с такава визия и в доста добро техническо състояние. Баща ми подкрепи тази теза, с твърдението, че няма средства и по- лошото, че няма желание да поддържа тази кола, поради "изразходваният й капацитет".
Аз обаче съм инат и се противих на това и застанах зад идеята, тази кола да продължи да живее, да се реставрира, където е нужно, защото има все пак кусури. И така, мисля, че засега удържам фронта.
Днес Форда беше изкаран от гаража, почистен вътрешно и външно от 2- годишният прах и паяци, зареден с нужните течности и запален. Ревът на събуденият от дълъг сън, V6 беше, страхотен, неописуем.
Ето и още мат'риал:
По нататък, ще пиша какви проблеми има, какво има да се прави по Форда и какви изгледи има за напред!