Един перфектно запазен автомобил (без вложени усилия): Austin A55 Cambridge MK11, 1498сс, "салон делукс". От съвсем първите модели е, дизайнът е американско влияние, с големи перки на опашката (смаляват ги 1961г ).
Купена нова 1959г, с един собственик и до 1977г е ползвана само от време на време, за ваканции и излети. След това е сложена в гараж и 30г стои забравена. След кончината на собственика 2003г почти е заминала за скрап. За късмет внукът навреме забелязал, че колата е в много добро състояние, няма и 60хил км. Твърди се че дори гумите не били спаднали за тези 30г. Снимки от този момент:
Един нов акумулатор и малко бензин, и колата бръмнала веднага. Това което мислели че е избеляла боя, се оказало само слой прахоляк. Сменили масла, гресирали, проверили спирачките, само ауспухът бил за смяна и колата спокойно минала тегнически преглед без никакви забележки. Седалките и мокета вътре са оригинални, леко остарели, но не са скъсани никъде. Колата е ползвана редовно от 2004г насам, включително на дълги разстояния, като безпроблемно минава техническите си прегледи. Вози комфортно и спокойно поддържа 70 мили в час (максималната разрешена скорост в страната, към 112 кмч )
Запазени са и оригиналния документ за покупката, гаранцията, брошурката, сертификатът за антикорозионната защита, стар стил талон, както и всички записи за технически прегледи и обслужване, и всички застраховки. Откъдето изникват любопитни факти: полицата за 1959-60г е струвала малко над 25 лири и в нея е вписано че изключва радиационно замърсяване в случай на атомна война
рекламната брошура:
документът за покупката:
Цената на колата като нова е била 585лири, но към нея се добавя и "покупателна такса" от малко над 244 лири. С останалите екстри, крайната цена става 869 лири (една работническа заплата е била към 60 лири на месец). Таксата е била въведена 1940г и е за луксозни стоки, с цел да се намали излишния разход на материали - в началото е била 33 1/3 % ( с влизането в ЕС е заменена с ДДС).
Табелите с номерата също са се заплащали отделно, за 2 лири. Пътния данък е бил близо 4 лири. Доставката от сервиза до вкъщи е била срещу 6 лири. Това че е двуцветен е било допълнителна екстра за 11 лири, наред с антикорозионна защита за 10 лири. ( единствената ръжда от тогава до сега е отпред на крилата и буфера, и няколко петна на задните калници. Настоящия собственик има намерение да ги смени ръждясалите части, но все още не са го направили, не изглежда наложително).
собственикът не е "господин", а "ескуайър", т.е. малко по-нагоре в социалната йерархия, средна класа:
стария талон:
гаранцията: