Сали я беше спечелил от Сърбия , една седмица след снимките колата я запалиха и предницата изгоря (поне така ни казаха от капитолия ) , за това питам каква й е съдбата, . Всичко това се случва 2002ра .
Имах щастието да я карам за малко тогава , уникален автомобил !
Малко легенди са ти разправяли за Сръбския произход, сигурно някои от циркулиращите тогава около Салех слуги и джамбази.
Не е от там.
Е, то не че не идваше през 90-те доста внос крадени в Европа и там пререгистрирани коли, които бяха изгодни за закупване на Белградските им и там Ниш номера, но в случая най-много да е минал Олдса транзит през Сърбия. Иначе може и сърби да са му го докарали и пробутали, или там подарили, все тая.
Олдса още в края на 90-те, или май през 2000 година, дойде при Сали директно докаран от Германия, беше с немска регистрация и на актуални за месеца на докарването му, немски транзитни номера.
Ориг. колата беше бяла,с фабр. черна естествена кожа. Първо Сали в тоя и ориг. вид я запродава.
А чак след 1 година висене по обяви, Салех я пребоядиса в едно гадно лилаво-черна шагрениращо, и я претапицира още по-гадно, в някаква беж или бяла кожа.
Първата и цена по официални обяви не помня каква беше.
На мен специално, още като беше бяла, Салех ми искаше 15-16000 нови за тогава лева за нея, с мотива че за 12000 марки я купил от Германия.
А и освен пари за докарването дал още почерпки за обмитяване на по-малка ставка, плюс дълж. тогава мито и малък акциз. Та демек, за 15-16000 лева я даваше уж на загуба.
После след боядисването и тапицирането, и вдигна цената, и искаше вече май 20 и няколко хиляди. Първо долара, после падна в лева.
За паленето не знам, може само да се гадае от външни хора.
Може и някой кабел по инсталацията да е дал фира.
Като гледах щетите по нея веднага след пожара, не беше много зле, и не изглеждаха щетите за умишлен пожар.
Но може и да е вътрешна работа, ако е имала каско, и както се закучи на продажба, да са я палнали да и вземат бързо каското.
След пожара Салех ме извика пак да ми я пробутва, не беше обаче много натъжен от щетите.
Той ми я даваше най-накрая за 3 или 4000 марки, нещо такова, но без мотора и автомата.
Иначе тогава след пожара ми Сали ми подари от него предните изгорели, и разни други емблеми, още си ги пазя.
Специално отпред на решетката откъм пасажерската страна, Олдса имаше една метална масивна емблема, приличаща на скаличка с 3 върха /вижда се тук на корицата на списанието/, която показва с надписи, че е Евроверсия Олдса, и е продаден от представителството на ГМ за Европа в гр. Биел- Швейцария.
Та мислих да го взимам Торото след щетата, защото яко падна цената, а и хем бях тогава събрал вече 1-2 американки, та бях зарибен.
А и жена ми тогава, специално на форма много я беше харесала, още от преди пожара.
Но ми се видя бъзикня освен пожара, и да се търси мотор и особено редките надлъжни с предно скорости.
Та вместо него, през същата на пожара 2003, купих на жена ми за каране едно пак Торонадо, внесено у нас.
То обаче беше по-безинтересен на форма и по-малък на размери и мотор, модел от 80-те.
Иначе бе готино като кола мойто Торо, лимитирана серия- Трофео беше, с Уотър Бъфало кожа салон, и макс. за периода и модела екстри.
Това мойто Торо пък бе нов внос на една тогава оборотна, и също пълна с екзотични коли джамбазка къща- Данди.
Реално в БГ сега има по 1 брой Торо от всяка от 3-те му голями моделни Генерации, ама това екс на Сали, сега е най-добро на вид от всичките, след реставрацията му.
Тема: По следите на "американките" в България (Прочетена 923950 пъти)