Днес беше ден за малко ексеперименти и тестове с въздушните филтри. Тези, които са на колата са спортни с мрежа и неква финна "марля" в тях. Общо взето такива са повечето спортни филтри, който навън са известни като Gauze air filter. Пропускливостта им обикновено е супер, но у нас дори да не ходиш на оф-роуд мръсотията е голяма и се оказва, че има доста по-добра алтернатива. И много по-евтина. Ето за това на снимката иде реч.
Дунапренът всъщност изобщо не е "розов" -
- "мръсно" сив е, а черевено-розовия оттенък идва от омасляването. Такива филтри всъщност продават и фабрични, като за Порше могат да минат има няма 200 паунда чифта, при разни "двупластови" пърформанс филтри. Но дунапрена си е дунапрен и при положение, че имам съответните "панели", на който да ги монтирам - просто си трябва подходящия дунапрен.
Е тук вече мъглата у нас е огромна. Има куп "фабрични" дунанапренени филтри за мотоциклети, който обаче на мен не ми вършат работа. А ми трябва просто правилвия дунапрен. Знам какво ми трбява, дунапрена има няколко технически характеристики, но нито в моторджийските магазини, нито из разни фирми дето търгуват с дунапрен, имат идея за т.н. ПОРЕСТНОСТ на дунапрена. Ето снимка на 2 дунапрена - по-горе е с по-голяма порестност, а по-долу е с по-малка. Английския термин, който позволява да се опредили количествено порестността, е PORES/CELLS PER INCH. Това на никой у нас не му говори нищо.
Опитаха се да ми обясняват за плътност, че имали с различна плътност. Това е тегло за единица обем - по-плътен означава по-голямо тегло за единица обем. Е да ама с една и съща плътност дунапрена може да има най-различна порестност. Та, като за начало за 8 кинта взех едно парче дунапрен от моторджийски магазин, който все пак си е за въздушни филтри, и ето го на колата. Стигна за 2 филтъра и даже малко остана. На първо четене ми се видя доста "плътен/непропусклив" ... омаслих го с маслен спрей за въздушни филтри и тест драйв. Е ...празния ход си и същия ... на 3та развъртях до червения сектор на оборотомера и нещата са повече от ОК.
Това, което ще свърши работа следва да е с дебелина 15-20 милиметра (моя е 18) ... и порестността следва да е около 50-70 пори за инч или около 20-30 на сантиметър. На запад обикновено продават с дебелина 5/8 инча (около 16 милиметра). Под 40 пори вече започва да става доста "рехав" , над 70-75 може да окаже неква рестрикция. Във всеки случай филтрира/задържа "мръсотията" мноооого по-добре от т.нар. спортни филтри, особоено от китйските и тем подобни миндили, може да се пере стотици пъти, не се скапва толкова бързо като спортните и ... при мен още първата проба показа, че изобщо не оказва неква съществена рестрикция на възушния поток. Оказа се също, че при моята "панелна" констуркция няма нужда и от некви "заздравяващи" метални мрежи (отвъре най-вече) - външната обиколката на дунапрена на всеки един филтър при мен е 50 сантиметра и при 8 сантиметра височина и близо 2 сантима дебелина, като се притесне отгоре и отдолу по целия периметър, колкото и да форсирам не си и помисля да се "сдъвче". Така, че
. Предстои да се поразътърся за още малко дунапрен - има още малко място за ексеприменти.
А ето тест по метода SAE J726C на основните типове филтри, които се използват в практиката. 5цата е най-добър, а 1цата - най-лош.
Първата колона - Омаслен дунапрен/Oiled foam (AMSOIL,UNI)
Второта - Хартен/Paper
Третата - "Маслена баня"/Oil Bath
Четвъртата - "спортен"/Oiled Gauze (K&N)
Large particle efficiency 5 5 5 4
Small particle efficiency 5 4 1 2
Airflow capacity 5 2 3 5
Dust holding capacity 4 2 5 2
Load up characteristic 4 1 5 1
Backfire characteristic 3 2 5 3
Cleanability 4 1 4 3
За маслената баня е ясно, но масовия хартиен филтър просто не е конкуренция, а дори и "спортен" филтър на K&N отстъпва тук там и най-вече по отношение на "задържането" на мръсотията и "улавянето" на финната "мръсотия".