VW Beetle 1600 GT - тунинг на двигателя

[krankenstein]

За въпросът на вкус и предпочитания е ясно - примерно за теб това е костенурката, за мен шкодата с уговорката, че преди съм карал и мой личен Фиат 850 спорт купе 903 кубика 50 коня, както и съм тествал 2-3 костенурки 1200 на приятели... но също като теб тогава разбрах, че това не са "моите коли". Формите й ми харесват, макар че не си падам по масовите модели, а предпочитам по-бутикови и малосерийни такива. Но най-вече начинът на управление и пътно поведени, който подобно на дизайна е с предвоенен привкус. Уточнявам, че съм тествал основно 60-тарски костенурки, а по-късните модели вероятно са били донякъде усъвършенствани в това отношение. Може би ако някога се кача на Порш 356 нещата ще са други... ама вероятно и в друг живот, в който евентуално да съм по-заможен
Затова пак нещата опират до практичността особено по времето, когато тия модели все още са били актуални, а костенурката е била култова може би само за хипитата, понеже са можели да си я позволят финансово. Ти сам изтъкна практическите и динамични предимства на другите модели, а и не съм убеден, че костенурката е чак толкова по-здрава, особено ако не се обслужва правилно и навреме въздушният мотор си е таралеж в гащите и после ремонтът му не е лек и доста специфичен, не всеки майстор го може. Но вероятно навремето е имало доста повече сервизи специализирани в ремонта й, като един от най-масовите модели тогава.

[Nik1600GT]

... а и не съм убеден, че костенурката е чак толкова по-здрава ...

Митак, с всичко съм съгласен, само с това, че Костенурката не е чак толкова по-здрава от споменатите класически малолитражки (и не само от тях) не съм съгласен.
Костенурки печелят 4 пъти между 1953 и 1962г. най-тежкото и престижно рали в Африка - Сафарито! Пак през 50те Костенурки печелят 4-5 пъти (а малкото пъти когато не печелят са в тройката) изключително тежки ралита за издържливост в Австралия от порядъка на 15000 - 17000 километра. Да, не хиляда и седемстотин, а седемнайсет хиляди. И не като при бат Орлин от двама участника вземаш сребърен медал, а в конкуренцията на по 120-150-180 машини. От малолитражки, до здрави американски v-осмаци. Мексиканци и бразилци им късат задника от каране и на стокови, и на тунинговани Костенурки в жегите. Костенурка е първата серийна кола стъпила и карана 1-2 години на .... Антарктида  ! А нашите Костенурки се чупият още щом излязат от гаражите. И що се чупият - щот вече са на по 50-60 години и се превъртяха през много ръце, "пипаха" ги куп "разбирачи" и "факири" на всякви побългарявания,  щот центровка се прави на око и на ухо  , и щот половината Костенурки у нас сигурно са на газ вече. Бог да го прости Бижуто имаше тунингована Костенурка като моята, но с един централен Вебер уж за по-лесно настройване и да гори по-малко  . Говорих с него малко преди да почине и ми се оплакваше, че горяла 20 на 100  . Вика, Поршето ми 911 не гори повече от 12-13-14, а костенурката ми 20 на 100. И понеже "майсторите" дет са му правили мотора не разбират явно и не могат да оправят проблема с този ненормален разход,  накрая сложил и той газ, че да не му стъпва много дебело  . Е нямам думи. Ще замазваме проблема с ... газ. Ето затова у нас битува мнението, че не са здрави Костенурките, щото всичко е леш и много разбирачи.
Завършвам с това, че не трябва да забравяме, че и Порше 911 беше на въздушно охлаждане чак до 1998г. и спечели куп състезания, където се искаше и скорост, и издържливост. И няма смисъл да събираш пари за 356 - от тунингована 1.6 или 1.8 Костенурка много лесно се стига и задминава най-разпространеното Порше 356 1600S 75 кончета. Само, че и читава Костенурка вече не е евтино удоволствие - на запад няма нищо читаво под 8-10 евра. В смисъл, с дребни забележки, но сядаш и караш и можеш да се покажеш и пред "хората". А нашите вече ги коментирах, с уточнението, че тук там все още и у нас има и читави.

[krankenstein]

Изобщо не споря за здравината, понеже нямам и много личен опит с костенурки, но наистина доколкото знам си искат специфично и редовно обслужване от истински спецове, защото стигне ли се до ремонт ядовете вече стават доста по-сериозни, отколкото при не-боксеровите мотори. Подобна е ситуацията сега със субаруто, доста хора избягват да ги купуват втора ръка, защото се опасяват от скъпите и сложни ремонти... е, ако си я купиш нова от магазина и редовно я обслужваш поне първите години ядове не се очакват. Това в още по-голяма степен сигурно е важало някога и за костенурката.
А историята с Бижуто, лека му пръст, наистина ме развесели и предполагам, че се е майтапил - той си беше зевзек и веселяк. Такъв заможен колекционер с толкова скъпи коли в колекцията едва ли ще се вълнува особено от разхода на гориво

[Nik1600GT]

Голяма статия от две части в бразилската преса от Александър Громов/ Alexander Gromow (известен ФВ бразилски ентусиаст и журналист, и бивш председател на Беетле клуба в Бразилия)  за най-голямата колекция в България от класически Фолксвагени (Беетле, Карман Джия и т.н. ).

Първа част тук.
GIGANTESCA COLEÇÃO VOLKSWAGEN NA BULGÁRIA – PARTE 1
МАСИВНА КОЛЕКЦИЯ НА VOLKSWAGEN В България – ЧАСТ 1
https://autoentusiastas.com.br/2016/12/gigantesca-colecao-volkswagen-bulgaria-parte/
И втора част.
GIGANTESCA COLEÇÃO VOLKSWAGEN NA BULGÁRIA – PARTE 2, FINAL
МАСИВНА КОЛЕКЦИЯ НА VOLKSWAGEN В България – ЧАСТ 2, ФИНАЛ
https://autoentusiastas.com.br/2017/01/gigantesca-colecao-volkswagen-bulgaria-parte-2/

На португалски е статията естествено и само с преводача на гугъл ще се оправят повечето колеги.  Поне аз не знам португалски.

Кой е Александър Громов – авторът на статията?
Електроинженер. Бивш президент на Fusca Clube do Brasil. Автор на книгите "Eu amo Fusca" и "Eu amo Fusca II". Автор е на статии по темата, публикувани в клубните бюлетини и в националния и международния печат. В допълнение към колоната Falando de Fusca & Afins в AE, има и колона „Volkswagen World” в Portal Maxicar. Поддържа уебсайта Arte & Fusca. Той е активист в опазването на исторически превозни средства, по-специално VW Beetle, неговата история и историите около тези автомобили.

Ето превод на началото на първа част.



Миналия 24 ноември получих съобщение чрез Facebook, което отвори нова възможност да се запозная с изненадващ мъж и неговата колекция. Млад колекционер и предприемач Божидар Шебов от София, столицата на България.
Трябваше да търся в Google maps, за да намеря София и да си спомня позицията на България в Европа, а картата по-долу актуализира съмненията, които имах.
Това беше съобщението, което ми изпрати Божидар:

„Здравейте, г-н Громов,
Казвам се Божидар.
Голяма чест е да пиша за велик човек като вас! Четох много за вас и вашите дейности, свързани с VW Beetle! Интересувам се от VW Beetle от десетгодишен, на 19 си купих първото VW Beetle, модел 1300/1966, сега съм на 39 години. Оттогава активно се занимавам с бръмбари! Познавам много добре всички модели, но бразилските станаха много интересни и реших, че трябва да имам един от тези модели!
Познавам и съм приятел с много известни колекционери и дилъри на VW Beetle и един от тях е международно известният Боб ван Хейст от B.B.T. голям магазин за части, специализиран в стари Volkswagen в град Sint-Job-in-‘t-Goor, Белгия, който ми помогна да купя моя Beetle Itamar Série Ouro и втори, модел от 1986 г., който намерих в САЩ.
Колекцията ми включва:
VW Split Standard 1950
VW 1200 – Export 1959
VW 1300 – Export 1965-66
VW 1300 – Weltmeister – 1972
VW 1200 – Jeans – 1975
VW 1303 – La Grande Bug – 1975
VW 1200 – 1976
VW 1303 – Conversível – 1979 (especificação USA)
VW 1200 – Silver Bug – 1981 (México)
VW 1200 – Jeans – 1982 (México)
VW 1200 – Berinjela – 1983 (México) 3 unidades
VW 1200 – Vermelho veludo – 1984 (México)
VW 1600 – Fusca – 1986
VW 1600 i -1996 (México)
VW 1600 – Série Ouro – 1996 (chassi 0985)
VW 1600 i – 1997 (México)
Това е моята история!
Поздравления,
Божидар”

Трябва да призная, че се зарадвах, че някой в България знае кой съм, а от друга страна бях изненадан и любопитен от толкова голяма колекция и че има и бразилски бръмбари; това е така, защото до този момент нямах контакт с българската фен сцена на Volkswagen. Освен това една от снимките, които ми изпрати, беше наистина невероятна, това е началната снимка на тази статия. Можете ли да си представите това огромно пространство, претъпкано с Volkswagen Beetles и други модели? В този навес се съхраняват нереставрирани автомобили. И това е само част от колекцията! Изглежда, че е лудост. Затова попитах Божидар дали може да ми помогне да докладвам нещо за тази „находка“ на моите читатели и ето резултата от това сътрудничество.
Нека започнем с поглед към историята. Беше ми любопитно кога е пристигнал първият Фолксваген в България и как ветераните Фолксвагени са пристигнали в страната. Е, България в един момент от Втората световна война си сътрудничи с Германия, така че първите фолксвагени, които пристигнаха, бяха военни версии; в България по онова време идват и други немски марки. Пример за присъствието на бръмбари ветерани там са KdF-Wagen 1942 и 1943, които немският колекционер Херман Валтер спасява в България през 1991 г., малко след падането на комунизма там. Беше страхотна находка!
…..
Тук Божидар обясни, че има съдружник Ангел Петров, който е и основната причина да започне тази колекция. На снимката отстрани и двамата са интервюирани от вестник във Волфсбург, Германия.



Те имат общо над 280 автомобила Volkswagen и отне много години, за да намерят всички тези коли. Съхраняват се на различни места, имат два навеса, единият от които е на началната снимка. Реставрирани коли се съхраняват другаде. В допълнение, те имат голям паркинг и някои малки съоръжения.

ПС. Това е само началото на първата част от статията. Има още много снимки в статията!

[USfan]

Али-бали статия, не че бразилеца е виновен за грешно даваните му инфота де.
Е, ти си отн. далеч от София, и може да ти изглеждат далеч по-префърцунени нещата, отколкото са. ))

Тези двамата не са колекционери, а търговци на Фолцове.
Купуваха отвън, реставрираха тук, и после обратно ги изнасяха.
Поне в богатите години и докато вървеше бизнеса, беше така.
Сега вече не е така, и горе-долу от повече от 7-8 години тия двамата имат отделни бизнеси по отн. на кеферите, със сигурност още преди 2015 година.

Огромната част от колите им сега са навънка в разни треви хвърлени в разни дворове, на единия в Кремиковци, на другия по пътя за Бистрица, ако добре помня местата дето съм ходил да ги гледам.
Общо взето, нищо не се прави по тях.
Снимки на сегашните им останали поопоскани наличности от тия им битъли и при единия и при другия, съм им качвал в темата с моите немски коли, където има и снимки на реставрацията на първия Фолц на баща ми- един 1962 с фалтдах Експорт версия 1200.

Всъщност главния им майстор и реставратор при тях се казваше Роберт, и той докато работеше и организираше реставрациите, конвейера на реставрациите си вървеше.
Но реставрираните тогава коли основно се правих за обратен експорт в Германия, и съответно и там и си заминаваха в готов вид.
Роберт сега продължава да си прави реставрации на Кефери, но вече сам.
Даже получи награда на посл. Спасовден тази година, за една от колите му.

Така че статията към днешната дата е много неактуална, по отн на тия ситуации с Битълите при тези двамата, и въобще в БГ.
Като цяло и при двамата хубави коли на оригинален вид сега няма.
Общо взето по-сгробясани са останали.
То и каквото е навнесено преди и още не препродадено, се доскрофва, поне тези огромно мнозинство бройки, които се държат навън.

[Nik1600GT]

Чувал съм за тях и знам, че са търговци. Но така или иначе вероятно тея двамата имат най-много Бийтъли в България. И в статията на бразилеца има снимки как гният навън, затрупани в сняг и захвърлени по разни дворове. Просто е интересно да се прочете статията, макар и с преводача на Гугъл, и да се прецени какво е подадено на бразилеца и как е интерпретирано. Имформацията на бразилеца, такава каквато му е подадена, е от 2015 края и началото на 2016.

[USfan]

Ами, Ники, да не звучи пак прекалено принизително, но те нямат най-много битъли в БГ, а имат най-много гробясали остатъци от битъли в БГ. ))
Което нито е нещо забележително, нито пък да е сериозен повод за национална хвалба.
Даже не е повод да ги коментираме, освен през призмата на присмеха, към настоящия момент.

Огромното им количество бройки и на двамата вече видимо са бая гнили, разкапани отвсякъде, и определено не са в движение, нито реставрирани, нито в добър оригинален вид.
Та няма какво да ги титуловаме- бройки коли. Общо взето са ниво- бройки в автоморга.

Всъщност и при внасянето им преди години, понеже са купувани на крайно ниски цени, очакваемо, че са взимани възможно най-амортизираните екземпляри от дадени Тип-1 генерации и версии...
А то че си пристрастен по темата, ясно, ама тук става въпрос за кенефи коли, няма какво да се лъжем. )

Ето тук по линка, съм правил аз снимки на останалите кефери на единия от двамата екс-съдружници, на Ангел, ако не бъркам, снимани към 2019 година.
Е тия дето са навънка на двора, са негови.
Сега е сменено мястото на двора на тия коли де, тука бяха на Бистришко шосе.

https://www.classiccar-bg.com/index.php/topic,2104.120.html

На другия- Божидар, кеферите поне преди 2 години бяха в един двор в Кремиковци, като по-запазените бяха в една сграда, по-малка на размери изглеждаща от това хале тук.

Реставрираните кефери кабриолети вътре в една сграда на моите снимки, заедно със сивия кефер 1200 фалтдах на баща ми, към периода на 2019 год. са на реставратора Роберт, но те повечето вече са реекспортирани в Германия.

[Nik1600GT]

Ясно, Люси! Доверявам ти се. Не съм ги виждал лично в София "гробниците". Просто в статията се споменава внушителната цифра 280 бройки и всеки ще помисли, че едни 10-15-20% ще са читави и интересни екземпляри. Търговията си е търговия, но от толкова бройки ,ако бях аз , щях най-читавите и интересни да си ги реставрирам и оставя за мен. Или поне част от тези читави и интересни като модели бройки.
ПС. За Роберт Върбанов съм чувал, и знам Буса му дето взе награда на Експото,  но не знаех, че е работил за тях и че се е отделил.   

[РумбатаБс]

Едва ли един живот ще стигне да реставрираме всичката скрап
п.п.Аз поне до този извод съм стигнал.

[USfan]

Така си е.
А и те вече нищо не реставрират, само се доскапват остатъците от наличностите.
Чака се немците да дойдат да купуват вече не правени коли, а гнилочите от БГ, ама на 20-50% цени над среднонемското ниво на цени за тия типове гнилочи. 

ПС. За Роберт Върбанов съм чувал, и знам Буса му дето взе награда на Експото,  но не знаех, че е работил за тях и че се е отделил.

Е, като дойдеш по София, ще те разходим по ВАГ средите да видиш актуални проекти и реализации, не истории от крайно минало време.
280 коли, яко тука приказките на Шехеразада. ))
Даже и тогава преди 10-12 години, ме съмнява, че толкова чисти бройки накуп са имали общо двамата, по едно и също в време налични в БГ.
Сега са по няколко ниски десетки бройни остатъци от кефери на човек за двамата.

А ето ни тук с Роби на даването на купите на последния Спасовден, с още един наш колега сериозен ВАГ-фен, Константин, който има освен други коли, и един пътнически Бус Т1, който си го кара по София всеки ден в хубавите месеци.

https://www.classiccar-bg.com/index.php/topic,11285.10.html

А по актуални сведения от колегата Тони с Ладите, ето цитат от Фейса му-

--- Сега 8 год. костенурките вече са навън.
Има 40-50 броя останали зад една стара фабрика зад трите блока на Балканкар, на началото на Бистришко шосе.
Поне до месец бяха там.
Преди бяха над пречиствателната станция зад Икеа /това е нагоре над околовръстното на Бистришко шосе/.---