Бях си изгубил рецептите, но мисля, че успях отново да ги открия из нета. На първо място да кажа, не знам доколко е оправдано да се прави в домашни условия. Работи се с отровни гадости, а и професионалист ще постигне доста по-добро покритие. Но който реши, ето примерната технология /примерна, защото могат да се използват различни разствори и за поцинковането, и за пасивирането, и за плакнене и т.н., това е просто един примерен/:
На първо място, детайлът трябва да е напълно чист. За целта трябва да се измие от всякакви отлагания и мазнини. Първо, мие се с гореща вода с няколко капки силен препарат за съдове. След това се изплаква в чиста вода /въобще, казват след абсолютно всяка стъпка трябва да се изплакне с чиста вода! При това не в една и съща кофа, ами след потапяне във всеки разтвор да се измие на течаща вода или в различни съдове с вода, по един за всеки етап/. След това се мие в разтвор киселина - можело да бъде солна, сярна, азотна, разбира се не концентрирана, а около 10% ратвор. Но киселинната баня се прави непосредствено преди потапянето в разтвора за поцинковане, тя изчиства металната повърхност, не трябва да се оставя да стои. Между другото, може и песъкоструй. Илзишно е да казвам, че не трябва да остане никаква корозия. И никакви мазнини. Просто нищо! Само гол, химически оголен метал, за който да се хване цинка. Там, където нещо служи като бариера между метала и цинка, просто не става поцинковане!
Следва същинското поцинковане. Предметът се закачва на тел или жица и се потапя в поцинковащия разтвор. На друга жица или тел се слага източникът на цинк, трябва да е чист цинк. Може да е под формата на ламарина, тя май се намира най-лесно. Много е важно да се спази това, чистият цинк да е на плюсовата жица, за да протече реакцията в правилната посока.
Ето го и разтворът /един от поне няколко възможни/:
1 л. дестилирана вода
50 гр. амониев сулфат
80 гр. цинков сулфат
20 гр. амониев хлорид
/или съответните количества, умножени или разделени според желаното количество разтвор/
Поради някакви причини така и не успях да получа пълно стапяне на веществата във водата, разтворът се насити и остана известна утайка, вероятно от най-голямото по количество вещество. Всички тези вещества, плюс нужните киселини, плюс ламарина от максимално чист цинк, намерих във фирма Теоком на бул. Кл. Охридски в София, като цяло въбоще не бяха скъпи.
И така, предметът е в разтвора, цинковият анод също, остава да се подаде напрежение. Тук беше моят основен проблем. Става с батерийка от волт и половина, но се изтощава доста бързо, така че.... май по-скоро не става. Със зарядно за акумулатор категорично не става - напластява цинк изключително бързо, на парцали, нулев ефект. Трябва да се напластява по-бавно и равномерно, даже препоръчват предметът да се върти, бавно всичките му страни да се изложат към цинковия поток, идващ от анода. Известен ефект се получава, като се вържат автомобилни лампички по трасето, но и те не докараха до точните стойности.
То всъщност като цяло, май няма съвсем точни стойности, ами зависи от формата на предмета и от разстоянието до анода. Гледа се на око, постепенно да посивява - става на цвят като цимент, матово сиво. И да не се образуват мехурчета от реакцията по повърхността на предмета - това значи прекален волтаж и нищо не става. Трябва хем да се напластява цинк, хем да не протича бурна реакция, да не прави мехурчета. Като ориентировъчни стойности, срещах 1,5 - 2 волта и 300, 400, 600 мА. Най-добре би било, ако човек разполага с някаква машинария, която да отчита стойностите и да позволява настройки, ако ври да намали, ако не напластява да увеличи.... Но това звучи сложно
, та затова някакво постоянно захранване с волт и половина до 2 ще свъши работа, а като груба настройка може да бъде променяно внимателно разстоянието между предмета и цинка.
Следващ етап: предметът се е покрил с хубав, равномерен слой цинк. Вади се и се изплаква, както след всяка стъпка. Но цветът му е убит, сив, матов и грапав. За да добие вид, а и цинкът да се предпази и да издържи дълго време, трябва пасивиране. Топи се в......... това ще го видя утре. Това май беше най-отровното вещество от всичките, но ще го напиша утре. Не за дълго, само малко се плакве вътре и се вади. Видът му е вече друг - загладен и доста по-лъскав. Но същинското лъсване е с последната баня, 17% разтвор на азотна киселина. Топва се за 3 секунди и веднага след това се изплаква в чиста вода. Измива се хубаво и това е всичко!
Това мога да кажа, може да има някъде по-добри рецепти. Не съм химик, това намерих, това пробвах - стана нещо, не е съвсем като от истиска галванична работилница, но както казах, така и не постигнах желания ефект с тоците, а те са много, много важен момент! Като цяло, май е най-добре да се обърнем към професионалист