Баща ми по бай Тошово време, някъде 1985-86, имаше за кратко един СХ 2400 ГТИ,от 1-та година на производство- 1978.
Кара го наистина кратко, щото беше с някви летни гуми Мишелин ХЗХ, или нещо такова, и една зима с повечко газ по завоите, успя да го обърне на някакъв лед по магистралата за Пловдив.
Как да е, както ни беше много смачкан Цитрона, дойде някакъв самолетен техник, да го купува да си го правил.
Беше наш съсед, тоест живееше в София близо до Руски паметник.
Купи остатъците от СХ-а /всъщност той мотора и въобще механиката си работеха, трябваше му изправяне на покрива и вратите, и нови стъкла/, и си въстанови колата.
Самолетния техник имаше много угледен ДС комби, може би ИД, не ги разбирам много, защото неговия беше с чисто механични скорости, и старите единични фарове.
Та тоя човек, до края на 80-те, пред тях си държеше и бордото на цвят ДС комби, и светлосиния ЦХ ГТИ, който купи от нас, и си го оправи да го кара.
През 80-те, по принцип СХ-те, хеле пък СХ-те комби по принцип бяха редки.
От няколкото броя СХ-и в София, освен нашия, ГТИ версия имаше само още един чичка, поне в София само един, такъв светлозелен металик.
А пък като бях малък, дядо ми ме водеше да разглеждаме отвън къщата на оперния певец Н. Гяуров в Бояна.
И там ясно помня че в двора седяха 2 броя абсолютно еднакви СХ-а. Прекалено дълги ми се виждаха за СХ-и, тогава вече по картинки от Бибиб съм го видал като модел, хахах.
Та най вероятно бяха Престижи.
Освен тия големи французойки, само един брой СХ комби бях виждал в София до преди пданаето на митата- оранжев, с гаден атмосферен дизел.
Та тогава, и ДС-те в движение, особено пък комбитата им, взех да ги виждам даже още по рядко, и от по новите СХ-и.
Иначе аз успях да се повозия на тоя ДС Фамилиале, или както е там, и адски много ме учуди, че за разлика от СХ-а, предните поне седалки на ДС-а бяха много високо разположени, направо като тронове.
Релативно погледнато, много различна кола беше на излъчване на интериор тоя ДС, дори и в сравнение с по-късните Ситроени, като ГС и СХ.