Да, пробвал съм го, става. Само че при мен беше сода каустик. Допустими са различни рецепти. Количеството химикал е на око, не е нужна супер прецизност. Както каза, слага се предмета, едно непотребно желязо, свързва се зарядното и готово. Пред очите ти повърхността на предмета започва буквално да ври, като разтворимо хапче, отделят се милиони миниатюрни мехурчета. И ръждата направо пада, ако е дебела - пада буквално на парцали. Желязото излиза от процедурата абсолютно чисто, без никаква ръжда!
Има и някои дребни неудобства. Първо, след обработката повърхността прилича на стар алуминий. Сивкава, матова, тъмна, при това цялата една такава грапава, като на микро-дупчици, микро-порички. Процесът вади всичката възможна ръжда, окиси, дори и от дребните пори на метала, така че колкото е по-ръждясал, толкова по-грозно става след обработката! Ако е нещо за "представителни цели", трябва да се обработи, боядиса, ако трябва полира и т.н. То впрочем боядисването е строго задължително, тъй като процесът оголва напълно химически повърхността и ако се остави, предметът започва да ръждясва с реактивна скорост. Веднага след обработката трябва да се подсуши качествено и или да се грундира/боядиса, или да се консервира със смазки.