Привет ! Извинявам се за предишния пост, който така и не се получи. Иначе, имам желание да те посъветвам.
ГАЗ-ът винаги е бил качествен автомобил. Сравнявам го със всички останали соц. марки. Волгата винаги е била по-качествена, по-здрава и дълговечна. Което има своите преимущества и недостатъци. За това по-нататък. Та, ГАЗ 24. Била тя и 24-10. Това не е като някоя Шкода моторница, Москвич с теглич, Жигули без мокет или път Лада 1600 с фурнирите по таблото. Нищо, че бяга като за две Волги и гори наполовина на едната. Волгата е друг клас автомобил. Висок клас. В нея, всичко е голямо. И направено сякаш за вечни времена. Ако тук има хора, които са шофирали активно такава Волга поне 200 - 300 000 километра с редовна поддръжка ще ти кажат, че това е един изключително надежден, безавариен и много корав автомобил. И са го сменили само защото просто им е омръзнал. Което става трудно. Колата има голяма, масивна каросерия от доста дебели листове ламарина. Което е една от причините за драстично по-трудното гниене и умора на купето. Предното окачване е отделен модул от купето и носещия елемент се явява гредата (магарето), а не ботушите и страниците на коша, както е при автомобили Жигули-Лада. Което значително разтоварва предната част на купето, де. Управлението на редовно гресирана Волга е много по-леко от това на Лада. Волана е лек и се доближава до този на Лада Самара. Друг въпрос е как реагира автомобилът при завъртане на този волан. Понеже Самарата е ясна, ама при Волгата има известно време между командата на водача и реакцията на колата, когато се движи. Маневрена е, доста маневрена за своите размери. За вървене, не е нещо особено. Ама, зависи с какъв двигател е оборудвана, защото има много различни модификации. Все пак, двигателите са от 2000 куб. см. нагоре и са по 100+ коня. Което няма голямо значение. Значение има въртящия момент. Архаични бензинови двигатели, постигат максимален въртящ момент при сравнително ниски об/мин., с долен разпределителен вал, тежък колянов вал и също тежък маховик. Слабо място е маслената помпа, която е една от причините да се строши здрав такъв двигател. Превърта водещото зъбно колело, помпата спира, стрелката на уреда за налягане на маслото се връща на нула. От там-нататък, грижата на давещия се е само в неговите ръце. Не се шегувам. От прекомерно каране, тия мотори не се чупят. Но, остане ли с малко масло или с твърде ниско налягане, износването е катастрофално бързо. Което се забелязва чак когато Волгата спре да ,,тегли". А, преди това е загрявала, загрявала, загрявала......много хора обвиняват термостата за това, а проблема въобще не е там. Много изтърбушени термостати съм видял, обаче двигателя отново няма добро налягане на маслото. За сметка на това, при работен режим 50-60 градуса, Волга гори като ЗиЛ, не върви и още по-бързо се износва, понеже хем маслото се разрежда с бензин - хем няма хлабина, която да е влязла в оптимална граница. Да, по този начин са повредени много такива двигатели. Трудният вариянт при тези хора беше да се свали картера и ремонтира маслената помпа. Това е и най-правилният вариянт. След тази дейност, постоянно загряващата Волга работеше много по-тихо, започна да гори по-малко и беше , ми, невъзможно да се прегрее от натоварване. Както е и редно да бъде. Развиват 140-145-150 км/ч. . Със някаква модерна 5-степенна трансмисия ще бъде по-икономична, по-тиха и е възможно да развие още 15-20 км/ч. отгоре. Дали ще е само с водача или с 5 пътници и 500 кг. багаж - все тая. Върви по един и същ начин.
Реално, разумната скорост е 80 км/ч. и до нея общо-взето спира адекватно. От 100 км/ч. нагоре за своята и чужда безопасност, шофьорът просто трябва да е предварително готов всяко нещо, което се случи пред него или е решил да направи. Позволявал съм си да понатисна както трябва Волга само на извънградски път и при това беше на изкачване на продължителен наклон. Както си на 4-та предавка и се движиш лежерно със 80 км/ч., започваш също така лежерно да ускоряваш. Това се случва вече в началото на изкачването. И както лежерно увеличаваш скоростта, след малко усещаш че настигаш трафикът точно на баира.
Работата е там, че трафикът се е забавил до 80-90, а ти вече си на 100. Подаваш още съвсем малко газ и след малко си на 110, подаваш още малко и лежерно стигаш 120. При мен се получи много елегантно, понеже когато бях набрал инерция ми се отдаде възможност за изпреварване на една капиталистическа кола.
)В същност, скоростта в ситуацията беше нито ниска-нито висока. Оказа се, че следва колона от 4-ри автомобила, които се движеха доста по-бавно от мен и щяха много рязко да ми убият инерцията. Което означаваше и използване на спирачки при това по нагорнище - веднага отпадна този вариянт. Възвишението наближаваше, изникна насрещен, но пък имах достатъчно място за изпреварване. Ама, нямаше време за чудене повече. Както бях в едни хубави обороти и скорост, с леко натискане на педала- дадах пълна газ. Нещото което ме възхити беше точно когато вече стигнах до половината на колоната и беше късно да се отказвам. Тогава пък се сетих, че за първи път правя такава маневра с Волга. Появи се онова усещане за .....недостатъчност.
(газта обаче не я връщам, дал съм я). Тогава видях, че някак си неусетно настигам първата кола. Най-трудна е първата кола. Възхищението беше, че след краткото време в което се случва всичко това, изпреварих колоната при това без да засека никого, прибрах се като по учебник с дясен мигач, а скоростта с която я задминах накрая беше 140 км/ч. .
От тогава спрях да подценявам динамичните качества на тези на пръв поглед не вървящи Волги.
След това, вече уверен - беше удоволствие да изпреварвам по дълги и стръмни баири нагоре. Хем тогава помня, че минавах Шипченски проход. Пффф, на Шипка на места дори на директна предавка се изкачвах. Там, където например Лада 1600 иска 3-та., а Москвичът 2-ра, Волгата боботи на 4-та, без проблем.
Хубаво нещо е 24-ката.
На теб ти трябва Волга с валидна регистрация и жив собственик. Да е на оригинална боя дори да е избеляла или овехтяла. Да не е използвана като лекотоварен камион за какъвто често се ползват Волгите. Предницата когато е гресирана редовно, окачването работи тихо и се вижда. Не бива да дрънка, скърца и хлопа. Задното окачване също трябва да се огледа. За протрити листове на ресорите, за изчезнали тампони, за люлеещото рамо в задната част на ресора, болтове, отвори дали има разбити и прочие. Течове на масла от трансмисия, диференциал. Течове на спирачна течност и прочие.
Нарочно искам да си вземеш годна Волга, защото така ще ти излезе по-евтино от колкото скрап, която става само за вторични. Нека има годно купе и да е напълно оборудвана, без липси. Допуска се да липсват тасовете от джантите само, хайде. И за да се окаже, че си взел Волга, която може да запали, да потегли и да я прибереш на самоход. Двигател да отаже, добре. Светлини да има някоя изгоряла - ок. Но, да се окаже че няма спирачки или пък да откажат по време на движение, това е проблем. Голям, широк и дълъг проблем. За това търси се възможно най-запазеният от към купе автомобил на цена, която взаимно споразумеете там със продавача. Не е задължително да струва, колкото читав Мерцедес. Е, има и такъв вариянт. Хваща те твой човек, води те при почти нова такава Волга, плащате я на цената на базов, 15 годишен S320 и сте готови. Върви, обикаляй и оглеждай Волги. Тук има много хора, които притежават и шофират такива автомобили. И, да, пожелавам ти да намериш годна Волга на цена, която те устройва.