Извинявам се, че си позволявам да бърборя след думата на Администрацията и искам предварително да уточня това. За да няма лоши помисли спрямо мен.
Умишлено избегнах коментари към италиянските марки, защото мен много са ме яли иси ме ядат, де, за дето си позволявам да ги афиширам, като крехки и деликатни колички.
Каквито и са. С някои изключения, де. За мен, пример за корав и як италиански автомобил е Fiat 132 Argenta. Няма да кривя фактите, голям, комфортен и много, много здрав Фиат. С калпава ел. инсталация, разбира се. Механически е много добре замислен и реализиран автомобил. Ако искаш такъв - търси, намирай и купувай. Защото, той може да ти служи и като ежедневна кола. Поддръжката на този автомобил е по-лесна от на Лада. Това, ако си купиш такъв със 1800ТС или 2000 ТС двигател. Двойката е инжекторна. Която инжекция е толкова барутарна, че реално само проблем в електриката и липсата на бензин могат да са причина двигателят да угасне на път. Икономичен е до 100 км/ч. . В града, гори 12, рядко 13/100, бензин, но хубав бензин. С лош бензин, пак върви добре, ама може да гори с 1-1,5 литра отгоре. Дори 2. На 90 км/ч. нормален разход е 7-7,5/100. На 120 е на 8-8,5/100. Повече от 180 км/ч., обаче не може да развива. Има части за тези ТС двигатели. Хубави части. Един такъв, сгъстен на степен 10,5-11, с правилните свещи, кабели, предварение и масло, няма, няма да имаш проблеми с тоя мотор. Няма да имаш и детонации, дори.
Много ги харесвам тези 8-клапанови ТС на Ланча и Фиат.
От Алфите, тази тъй екзистенциална марка, чийто собственици са също толкова чувствителни-колкото и същността на тяхните автомобили, може да си купиш Alfa 90 със V-6 двигател. Има го във вариянт 2,0 и 2,5 литра, които са с по 2 клапана на цилиндър. И са с алуминиев блок, както и алуминиеви цилиндрови глави. Което го прави и доста лек. Освен това, тези неща вървят повече от колкото човек очаква. А, харчат доста малко за това, което са. С ръчни скорости и двоен съединител. Има 2 броя феродови диска.
Не знам, как е при 2,0 V6. При 2,5 V6 е с двоен съединител. Като купуваш такава кола - гледай да я намериш в ако не ново състояние, поне в отлично и незахабено от пробег такова. Имаше преди година-две или три, такава кафеникаво-металична на цвят Алфа 90. Помня я добре. Със много запазено купе, двигател, интериор, табло и прочие. От Габрово май беше. И като си купиш такава, ще си доволен. Понеже, тя е запазена, много е приятно, когато имаш такава кола и движението й е сведено до поддръжка, смяна на консумативи и прочие. И си я караш през това време, радваш се, пък и може да се участва в мероприятия. А, не да се чудиш от къде да я започнеш. Покрай тази, имаше и други такива 90-ки, дори 4-цилиндрови. Които нямаха екстрите на тази 2,5 V6. И не бяха добре от към купе. Никак. Не ми харесаха.
Резервните части. Когато човек има такава кола, той едновременно с това се запасява с резервни части. Номера да караш и да се счупи нещо и тогава да хукнеш да търсиш е грешен. И не става. Става, ама колата остава неподвижна и не може да се използва. За това, докато си караш тази кола - оглеждаш се, ровиш, търсиш и постепенно си набавяш части. Аз, дето карах Пежо от 1972-ра, не съм се притеснявал за липса на оригинални и от онова време авточасти. Още като купих колата, започнах да се интересувам. След година-две, вече имах абсолютно цялата предница на чисто нови части. Цялата спирачна уредба в чисто нови части. Водна помпа (оригинална от 80-те години), шарнири, щанги, накрайници ,маншони, спирачни дискове, лагери, главини, амортисьори, съединител комплект, части за алтернатор, части за стартер + още 2-3. По окачването, всички чаркове си ги намерих чисто нови. Други неща съм купувал употребявани с цел разглобяване, проверка, ако трябва ремонт и сглобяване, после съхранение. И така в един момент усетих, че тази кола е супер изгодна. Ми, първо не й се чупеше нищо по предницата.
Второ, имах набавени важни части за нея и трето, карах го надлъж и нашир, през поля и гори, през планини и шосенини. Често с пълна газ по магистралата. Така и не можах да счупя двигател. Нито предница. Нито скорости. Нито нищо. Само диференциал за него нямах тогава, иначе.....ако не бях дръзнал да взема сивото 505 - сигурно щях да купя онзи целия заден мост, който Speeder беше намерил за мен. Което му прави чест, де.
Така, че с части човек се снабдява, докато си кара колата. Постепенно, постепенно и се подсигурява. За да може, когато нещо потрябва - да го имаш под ръка. И да го смениш. Тогава ще навлезеш още по-навътре в дебрите на старинните автомобили и сам ще намериш как и от къде да си купуваш добри части, с добро качество на добри цени. Като ИЗБЕГНЕШ СПЕКУЛАТА на масата български субекти, решили да забогатяват от вторични суровини. Много съм ги дялкал такива, ама и мен ме бяха много намразили. Защото им видях номерата и се ядосваха, че не им се връзвам. Дебилите. Пък им избягаха клиентите, отидоха към виртуалните магазини от Запада.
Е, тогава се забелязва масово изкупуване на цели партиди с части от магазините. И цените започват да се покачват.
После, всичко спира да купува, цените растат още малко и след това за кратко време отново слизат до изгодна за покупка цена. Така си изграждаш и поглед, дори усет към пазарът на качествени авточасти. Много пъти ще си разменяш авточасти с други хора, дори от чужбина да бъдат те. А, там има наистина интересни неща. И хора.
Няма какво повече да клюкарствам по темата. Пожелавам ти да избереш автомобил, който ти е по джоба, да го придобиеш, да го покараш и вече да решаваш какво ще правиш. Каквото и да избереш, тук си добре дошъл. И всеки е добре дошъл. Бе, накрая ще си вземеш един Опел със задно предаване или Форд такъв и готово.
О, господа ! О, Администрацийо ! О, колеги ! Обединението на запалени по нещо хора, води и до нещо друго, което забелязвам тук, аз, сега.
Хихихи. ,, Какъв автомобил да си избера " или ,, Триумфът на ръждата ". А, може би най-точно е ,,Парад на суетата".
Което е вредно явление.
Понеже, колкото и да се суетиш, накрая все една и съща ръжда ще търкаш.