Победата е на хората, които са се били.На живите, загиналите и останалите инвалиди.На хилядите вдовици и сираци.
Тя не е на Сталин, Чърчил и Рузвелт... те просто са експлоатирали това феноменално събитие.
Наскоро четох едно интересно мнение в друг форум и съм напълно съгласен с него.В общи линии, то беше следното (преразказвам го по памет):
Когато войната започна, един единствен народ искаше да воюва.Това беше немският народ.При другите народи, желание за война имаха само управниците им.Хитлер заповяда на германците да унищожат Полша и те го сториха с желание.Управляващите в Полша заповядаха на поляците да се отбраняват до пълна победа, но знаеха че няма да успеят, а на поляците не им се воюваше.Хитлер заповяда на германците да нападнат Франция и немците с охота го направиха.Французите не им се воюваше.Хитлер заповяда на луфтвафе да бомбардира Англия и те я направиха на руини.Но знаеше че на англичаните не им трябва много убеждаване и те ще воюват със същата мотивация с която воюват и неговите войници.
Тогава Хитлер реши да унищожи народа, който най малко искаше да воюва-руснаците.Сталин изпращаше народа населяващ СССР в лагерите с лекотата с която Хитлер пращаше своя на война.Руснаците и без тази война бяха победени и обезверени.
Когато през 1941-ва немските войски нахлуха в СССР, светът разбра че това е ключовата битка за него.Или огромната страна ще се отбранява и ще се бие с високомотивираната и осигурена немска машина за капитулации, или Хитлер ще има възможноста да нарисува пречупен кръст с континентите по планетата-стига да го иска.Когато войната започна за Съветския съюз, войниците се биеха без желание да победят.Искаха да живеят мирно, да гледат децата и скромното си имущество и трудно намираха разликата между немския Сталин и техния си Хитлер.Знаеха че това е война на двамата жестоки лидери и се молеха двамата да решат спора си на партия шах, ако е възможно.Отстъпваха, дезертираха, чудеха се къде да дянат семействата си, от взривяващите се снаряди и размазващите всичко на пътя си танкове.
Но обрата дойде, когато видяха че Хитлер не е немският Сталин.Той също пращаше хората в лагери, но не ги подбираше като врагове и приятели, а товареше вагоните само по един признак-този че не са немци.И никой не се завръщаше оттам.Ако от ГуЛАГ все пак някой се връщаше, през портата с надпис arbeit macht frei се минаваше само еднопосочно.Оттам не излизаха дори и ковчези.И руснаците разбраха че Хитлер не просто премества границите на своят райх, а унищожава и съдържанието което остава в тях.Тогава руснаците разбраха че избора им е сведен до две опции-да се бият или да бъдат заличени заедно със всичко, което някога ги е свързало с този свят-най близките и най далечните хора.И те започнаха да се бият-Сталин също беше спрял да преточва кръвта на своята нация през ГуЛАГ, поне докато не свърши тази война.Историци днес са всички, на които им се даде трибуна да говорят, а интернет я предоставя на всички, но от онези които е трябвало навремето да защитават своето име, няма човек който да не е описал събитията в Кремъл, когато немските оръдия са до самата Москва.И затова днес, не е безспорно, че решението на Сталин е да евакуира всички освен себе си от Москва.Когато хората виждат, иначе огромния от агитплакатите вожд, да разхожда своята ниска фигура по самите улици на града, без обичайните си телохранители, тогава разбират че тази война могат да я спрат само те.
Обратът на събитията при Москва и Сталинград е продиктуван не толкова от внезапното научаване на съветските военни да водят битки, а от рязката промяна в мотивацията на техните войници... нито един от тях вече не иска да остави Хитлер да завладее СССР.Съюзническите помощи, от иначе заклетите идеологически врагове, както възприемането на най голямото нещастие в човешката природа-смъртта, като нещо нормално е описано в трудовете на именити наши (автора е руснак) и чужди именити психолози, чиито имена за съжаление не си спомням (авторът не ги помни) бяха само помощни предпоставки, за да направят славяните, това което светът вече смяташе за невъзможно-да обърнат войната, на прага на самия и финал, на така близкия и очакван най много от руснаците, макар и негативен изход.Защото ако просто бяха предали Москва, немците щяха да спрат танковете и снарядите си и макар и победени, руснаците щяха да излязат от окопите и да отидат да намерят близките си.
Но те, вече знаеха, че капитулацията е само улеснение за Хитлер, по пътя му към устаняване на господството на арииската раса над света.Те знаеха че милиони щяха да преминат през газовите камери и да си отидат от този свят, изгаряйки в непрекъснато работещите пещи.Знаеха че това вероятно ще е съдбата и на техните деца, а нищо добро не се очертаваше дори и за тези които не бъдат натъпкани във влаковете на смъртта.
Тогава започва обратния ход на войната, изпъстрен с надписи по танкове и снаряди, зовящи да се стигне до самия Берлин.Немците разбират промяната, а и трудностите на една война вече са ги затиснали по фронтовете далеч от слънчевите им градини в мирната германия, която за тях е вече само спомен.Ударът който довършва тяхната мотивация е обявяването на единствения възможен начин за спирането на тази война, от великата тройка-безусловна капитулация.Оттам нататък, войната за тях е приключена и дори когато достигат до Берлин, малкото останали не успяват да спрат настъплението на работническо-селската червена армия, въпреки че световната история знае случаи когато малобройна армия отбранява позиция пред много по голям враг.
И ако първата световна война е война на народите, воюващи с еднакви каузи, втората е война на идеологиите и мотивацията на войниците е това което определя нейния ход.
Аз също бях войник, като моят дядо, който оцеля в тази най срамна страница от човешката история.Воювах в Афганистан и в двете войни в Чечня и знам защо загубихме първите две, но спечелиме третата.Ако нападайки една страна отвъд пределите на родината ни и един народ вътре в него, нямахме никаква мотивация да избиваме хората там, то войната срещу убииците на нашите деца (авторът визира антентата в Беслан) беше нещо съвсем различно и никой нямаше и капка съмнение как трябва да постъпим с тези хора.
Почитайте тези които дадоха живота си за кауза, която днес може да не ви е позната.Почитайте ги защото те се биха за да съществувате вие и това беше единственото им искрено и свято желание, без значение какво трябва да дадат за него.Почитайте ги, защото който ги забрави, рискува да повтори вече направени грешки.Забравете идеологиите, защото никой от тези, чиято кръв изтече и напои земята човешка, не умря заради тях.Те умряха заради вас.