Здравейте колеги, тъй като не ме бива много по разказването, ще карам подред това което си спомням, защото срещата ми със синьото галакси е отпреди 11 години.
Любовта ми към американските автомобили, и най-вече тези от 50-те до 70-те се прояви при мен от момента в който се качих в галаксито. Израснал съм на съседната улица, на тази на която паркираха синия двуврат олдсмобил в Пловдив, и не помня някога да съм се впечатлявал от него. Баща ми имаше едно Волво 144 и за мен това беше върха на автомобилната техника .
Един прекрасен ден, няма да навлизам в подробности как, че ще заприлича на роман, реших че искам да имам стар класически автомобил, без определена насоченост какъв.
Започнах да обикалям предимно улиците на София и Пловдив (доста олдтаймери се срещаха все още) и да чета обявите за коли във вестник Авто Базар. Там видях и тази за Форд Галакси 4000 куб. 183 к.с. (хм…реалността се оказа друга
). Супер казах си, че интересно име, да взема да се обадя.Човекът който я продаваше се казва Любо, да е жив и здрав, беше много любезен и аз веднага тръгнах към него.
Не знам как да го обясня, но когато видях галаксито си казах - това ще е. Не бях изпитвал такова вълнение при среща с автомобил. Преди този момент се бях спрял на една конска глава 220S, но галаксито си е друга галактика.
Но…. ентусиазмът ми се изпари като чух цената от 3000 лева – та аз се ожених за два пъти по-малка сума. Сори майна, няма да ни бъде си казах и след като се сбогувах с Любо си тръгнах.
Следващите няколко месеца не можех място да си намеря. Разгледах доста мерцедеси, опели, немски фордове, италианки и т.н. Един рекорд табакера аха да го взема за 300 лева, но не и не - само галаксито ми в главата. Съпругата ми взе да се дразни вече, а беше по ентусиазирана за олдтаймер и от мен. Реших да сменя тактиката, сега вече знаех какво искам, въпроса е как да го постигна.
Не ме бива много по пазарлъците, но си казах че Любо все ще свали нещо от цената. Аз имах събрани 1000 лева, но не вярвах да падне чак до там. Реших да му предложа парите и още 6 месеца да му давам по 250 лева, дано се съгласи. Обадих му се и той ми каза, че колата е все още за продан. Вече се бях преместил в Пловдив и първата свободна събота отпраших за София. Любо беше постегнал колата за да може да я прехвърли в КАТ щом някой я купи, защото все още била на името на предишния собственик.
Оглеждам аз колата, задавам въпроси на които не чувам отговорите и се чудя как да подхвана въпроса с цената. По едно време се реших и питам Любо директно за колко ще ми я продаде – 2000 казва той и с това приключи голямото пазарене. Пробвах версията с вноските, но ударих на камък. Трябвали му сега. Стиснахме си ръцете и се разбрахме след седмица да дойда да си я взема, регистрирана, прехвърлена и в движение.
Взех пари на заем и след 7 дни вече се движех с осемдесет километра в час по магистралата.
Това беше най-прекрасното преживяване което бях имал с автомобил. Знаете каква возия имат американките, не ми се искаше да се прибирам. Слязох от магистралата чак на третия изход за Пловдив.
И така първият автомобил, който си купих през далечната 2001 г.e галаксито. До тогава не бях имал кола. А все още нямах цифров фотоапарат, телефон с камера и компютър. Така че нямам много снимки от този период. Всъщност направихме само тези две с жена ми.
Ето и някои снимки останали от архивите , те са от сайта на Ники.
Любо, от когото купих форда го имаше от 7-8 години. Каза ми че е правен ремонт на двигателя с части от газка, на което аз не обърнах особено внимание тогава. Той имал и някакво меркюри, което по неговите думи било дори по-голяма от галаксито на размери. Използвал го за донор, като беше запазил доста неща от ходовата част, някой стъкла, джанти, таблото и други дребни части.
Като горд собственик на американски автомобил, обявен за смахнат от повечето ми приятели включително и баща ми, пълен с ентусиазъм и без каквито и да е познания как реших да „реставрирам“ колата. Свързах се с някои хора от Пловдив, за които разбрах, че имат опит в това поприще с надеждата да получа ако не друго, поне съвети. Нищо не получих. Имената им няма да споменавам, защото са познати на повечето фенове на ретро автомобили, но за мен те все още са нищо повече или по-малко от обикновени търгаши. Както и да е.
Трябва да призная че галаксито се беше в доста добро техническо състояние. Ходовата част си беше ОК, може и да е била ремонтирана. Спирачките се нуждаеха от обслужване поради дългото стоене. Съединителя също го пипнах. Водната помпа течеше. Оправиха ми я. Двигателя работеше супер, според мен де, карбуратора беше побългарен, но пък вършеше работа. Радиаторът беше от накакъв камион и алтернатора беше волгов, дори съвсем до скоро.
Щом се движи нищо не пипам си казах и преминах към екстериора. Колата беше доста грозно боядисано в два цвята синьо, така че реших да я пребоядисам. Намерих един бояджия, много хубаво боядисваше лади. Сигурно и с това ще се справи си казах, че и евтино взима – хоп и готово. Сега имах още по-грозен цвят, нямам думи. Чак и снимки нямам - луда работа. Какво да се прави ще си я карам така, нищо че китът почна да се отлепя – голяма работа. Важното е, че аз и се кефя. Да я карам – не да я гледам. Ще събера пари и пак ще я боядисам.
Тапицерията се нуждаеше от смята, таблото беше напукано, и т.н. обичайното след дълго стоене навън на слънце. Поне тапицера се оказа сравнително добър и засега все още интериора си става.
Май попрекалих с писането, стига ми толкова утре пак. Може би....