Не желая да обръщам темата в посока на разруха. Нито да създавам поводи за грозни спорове. Ама, реалността е такава, каквато е. Грозна. Какво да се прави, няма да седнем сега и да мрем. Жалък случай е и друго. Оскотели хора напипат евтино такъв автомобил. Като твоя Опел, като нечий друг Мерцедес, Пежо, Рено или някоя друга по-така шик марка и я купят. Колата е видимо почти идеална. И си личи, че е съхранявана добре. Също личи, че е начукана, огъната и занемарена скоро. А е можело да попадне в добри ръце. Много, много такива случаи има. И то точно по вина на продавачите. Незапознати или възрастни хора, които на практика не правят обяви във виртуалното пространство. Или дори да правят, някои не знаят какво продават. Та, така няма как да се разбере за съществуваща такава кола. В дълбоката провинция, далече от големите градове има много хубави селца. Точно от тях и най-вече по балканите, има много хубави Жигули и Лади. Нови и много пазени. Около София/Пловдив също има малки селца. Горе-долу, там е по-вероятно да лежи някоя западна марка. Такива не съм търсил разностранно, де, предимно само 123-ки. Но ми е направило впечатление. В София има страхотни дърти автомобили. Дори изникват такива, каквито извън столицата, отдавна не са останали живи и здрави. И то коли на оригинални бои, карани, поддържани както му е реда, собствености на разни буржоа, шофьори на ТИР-ове, заможни юридически лица или пък собственици на фирми за авто-ремонтни дейности. Все хора, които са имали възможност да купят коли и са ги карали, пазели през годините. То, вярно, че все намирам и харесвам изоставени паметници, забутани в задния двор в тревите при змиите, ама изневиделица като изникне читава кола и на сносна цена, `що пък да не се вземе ?
В моя вход има един не българин. Да не давам определения за раса. Вероятно разбираш. Когато бях 4-5 клас, имаше небесно синя ГАЗ 24 Волга. Това им беше семейната кола. Занаятчия - обущар. Жена му също. Та, Волгата бяха купили от някъде, не знам и сега от къде. Много, превъзходно запазена кола дори тогава беше. Волгата се пазеше, като джамия от свиня. Разбирай - та, тя се миеше задължително 2 пъти в седмицата. Външно, вътрешно, прахосмукачка, Веро, мажат се табла, кори, сенници......дива работа бяха тия хора. Зимно време, не се караше. Вдигаше се на трупчета и седеше така, с гумите във въздуха. И това, което всеки път беше на дневен ред - цялото семейство м...... мият и чистят. Никога не я видях мръсна, няма да си кривя душата. Никой и от тях не седна мръсен вътре - дъртия не даваше. Баща ми му помагаше при гресирането на предницата и разни такива никакви ремонти на практика. А, с тая Волга пътуваха до Турция/ Албания
, най-редовно. Като започнат от ранна пролет-до есента. А, току що питах татко - каза, че тая светло синя Волга я купуват 2-ра употреба през 90-та година. Та, била е грубо на 30 000 км. тогава. Като я бракуваха през 2003 или 2004 -та, (понеже дъртия доста остаря, а и има проблеми със здравето и въобще не кара вече), тогава беше прехвърлила 270 000. Като цяло - чисто нова кола. Ей-така се гледаше.
Най-интересното в случая беше, че дъртия НЕ искаше да я продава. Не щеше да се разделя със птицата, камо ли някой друг да я кара. Бракуваха я и я дадаха на вторични суровини. Цяла, измита, лъскава. Много исках тате да ми я купи на мен, като порасна да я карам. Е, не се случи.
Помня и че не беше боядисвана, нито кърпена, още по-малко удряна изобщо някъде. Много,много свежа и свидливо пазена кола. За това ме е яд.