В тази тема ще ви покажа как реших да си пропилея малко повече от последните 3 години
. Всичко започна след като купих едно обикновено рено 5 супер, '88 набор 1.1 мотор 45к.с., ниво на оборудване кампус (сглобявани в Турция и както всички там и колата излиза орязана образно казано с фарове клаксон и седалки
). На първо четене я взех за да се возя, изминаха едни 6 месеца, в които се учех да съм шофьор и монтьор едновременно
. Колата я купих в края на 2009-та, тогава бях 12-ти клас и точно след завършването реших да я постегна с парите от бала, вместо да ги пропилея за 1 вечер. И така разглобих колата, като главната цел беше да разбера какво и е устройството и какво представлява
. Е тогава имах смели мечти, в крайна сметка след като бях наринал камара пари за нови и втора употреба части, осъзнах, че колата всъщност си е доста трагична, купето беше адски изгнило, прагове, греди, дъна, налях 3.5кв.м. нова ламарина
... От предното качване, останаха носачите, които са с нови шарнири и втулки, шенкелите слава богу бяха с читави лагери, всичко останало беше тотална щета... Смених изяло кормилната уредба, рейката беше износена, накрайниците разбити, кормилния прът изкривен и износен
. Полуоските бяха с тотално разбити външни карета и разкъсани маншони, амортисьорите, различни на края на живота си с блокирали лагери и скъсани тампони, спирачките.... през дисковете спокойно си учех уроците за матурите, а накладките можеше да си ги нарониш на зрънца... И така започнах първо да свалям и изхвърлям всичко наред
Тук е мястото да благодаря на Александър Тенев (Сашко с москвичите от хиподрума, смятам, че доста от вас го познават доста добре), които даде телподаващо и аз се захванах с тежката мисия да се уча да заварявам, отначало си беше доста смешно и не мислех, че ще имам голям успех, но след помощ от заварчика, който в крайна сметка и беше бояджия и един друг приятел бивш заварчик, нещата потръгнаха. Все повече се привързвах към колата, свързвах се с хора имащи, имали и продаващи такива коли на части и след доста разговори с тях разбрах, че като ще я правя по добре да гоним по-високо ниво, а именно... Монтиране на боди кит от ГТЕ и ГТ Турбо фаза 2, заден 4 торсионен мост с дискови спирачки, смъкнат от бивша състезателна замени иначе окаяния 2 торсионен със скъсани тампони, разбит лагер и отказали барабанни спирачки... Монтирахме стандартните за гт турбо амортисьори deCarbon Отпред стандартните плътни 238мм дискове бяха заменени от вентилирани 259мм, окачване delphi deCarbon gas performance с дебелите стебла и реглаж на страничния наклон (едно време се монтират на гт турбо фаза 1, за да бъде допуснато до група А). Междувременно купих една катастрофирала 19 1 фаза TXI (limited edition) двигателя е 1.7 многоточкова инжекция, но за сметка от стоковия 94-95к.с., този излиза от завода 107к.с. След преминаване на пълна ревизия мотора влезе в изкърпенето, боядисано купе, сега го чакат още доработки, като 4-2-1 изпускателен колектор и заводски маховик 4.5 - 5кг. от клио 1.8 16В. От 2 седмици на сам колата вече официално е в движение и продължава работата по довършването на интериор и екстериор. Ето албума със снимки:
http://andyfx.snimka.bg/automobiles/renault-5-campus-upgrade-to-gte-limited-f3n-746-f1-7-i-e-107hp.320581и един клип, за да видите по-бързо извършените подобрения.
Специални благодарности на Александър Тенев, който помагаше във всеки удобен момент, и всички приятели от Рено Клуб България, които си пропиляваха почивните дни, за да помагат с каквото могат.