От годни гледам в нета рабта на различни реставратори на автомбили. При теб има някакво внимание и към най - малкия детайл. Всеки гледа да направи равни фугите на вратите и панелите, ама не всеки се стреми да нарави и това кето не се вижда вечно. За това бяха адмирациите
.
А за чирака - майстора си взма чирак, не защото не се справя, а за да научи друг на това което знае. И да се гордее някой ден, ако научи някой друг толкова дбре, че да го надмине в майсторлъка. Пък и да има с кой да пие по една бира, като му се стегне душата. :)Това ми го каза един стар майстор в Чепеларе преди доста години. Ши ми кания за нож, който си бях наравил. Много го болеше, че никой не иска да се учи и занаята му умира. Много готин човек, дядо Георги.