Привет и добре дошъл.
Аз, няма да бъда многословен. Слушайте какво, тук сме за да си помагаме. А, помощта няма как да бъде помощ, когато няма общо с истината. Истината е нещо, което е много неудобно. Такава е тя. Но, за да се получи нещо, без истината няма как. Аз съм съгласен със Момчил. В няколко точки е показал реално как стоят нещата за конкретния автомобил. Стилът си е характерен инженерен - точен и прям, де. Не се засягайте от тези неща, защото автомобилът е нещо преходно. Днес го има-утре го няма. Между първото и второто, човек с течение на времето стига до истината. Въпросът е, когато върви по този път да си вади изводи и поуки. Грешки прави всеки. Докато си жив човек, не си безгрешен. Аз те разбирам, де. Преди години бях точно пред същата дилема. Само че автомобилът беше Лада 1600. Имах го, карах го, семеен беше. И беше най-хубавият.
Обаче. Истаната е такава, че беше най-хубавият в моите спомени и преживявания. Покрай него, тогава за пръв път се докоснах до на практика чисто нови Лада 1500 и Лада 1600. Ама, по-нови и от нови. И истината беше такава, че тази новата - имаше друга форма, друга линия, всяка лайстна се връзва с другите, вътре мирише на ново, няма гнилочи, няма виещи скорости, няма шумящ износен идференциал, двигателите работят като.....тръгваш да палиш и НЕ чуваш стартера дори. Като ги подкарах - като пусках по инерция в началото се стъписвах и постоянно гледах оборотомера и лампите, СУПЕР ТИХИ бяха. Управлението - леко, много леко. Без хлабини, без луфтове и прогнили кошове. Ми, аз я кара 100-110 км/ч. и вътре е рай. Изключително комфортна работа. За соц. автомобил. Трябва да ти кажа, че това беше истината. Викам си, брей, колко лесно се кара тая Лада, колко е тихо вътре, всичко е уплътнено и няма да фири вятър. И не на последно място - върви. Като е добре центрована, доста върви и малко гори. И друго. Тя, самата форма на тези с 4-те фара е много красива. Боята лъскава, лайстни по врати, вежди на калници, прагове, никелирани брони, шарен и разнообразен интериор. Изобщо, по друг начин се кара, по друг начин стъпва на пътя, по друг начин изглежда като цяло. Е, след това имаше време, когато купувах-продавах няколко такива почти нови Лади, дето съм ги ровил из гаражите. Но, те бяха автомобили, не видяли сняг, нито дъжд, на оригинални бои. Някои бяха със нови гуми Вида, други със заводските. Е, трябва да ти кажа, че това са си страхотни коли в това състояние. Имаше и Лади на по 300 километра, реални, зазидани в гаражи, консервирани като сардини вътре. Бе, така съм се нарадвал, че отдавна имам еталони за сравнение.
Карал съм и гробници, и много запазени. Една такава Лада, ако си на късмет - намира се не скъпо. Сега вече ги няма тези Лади, които аз толкова много харесвам. Не и в състоянето, в което е достойно да бъде. А, когато човек решава да стане собственик на соц. мпс, трябва да търси възможно най-запазения екземпляр. Тавана на Ладите преди 3-4 години беше 2000-3000 лева за уникални Лада 1600. Ама, истинска 1,6 , не 1500S. Бяли, зелени, червени, охри, оранжево-червени, намираха се такива. И когато си купиш автомобил в такова състояние, от теб се изисква да си защитиш каросерията с хубави мазила, да се ревизира цялата механика и да се приведе в движение. Това е приятната работа. Вярно, изисква време и пари, но - ти правиш ревизия на чисто нови части. Повечето от тях са се спаружили от старост И бездействие, а не от тотална амортизация. Интериорът вътре е нов, оригинален, автентичен - да ти е приятно да го разглобиш и сглобиш. Въпросът е, че я има базата - читаво купе и валидна регистрация със първи собственик. Може да няма ГО, ГТП и прочие, но първите две неща са най- важни. Акумулатор също може да няма. Аз, да не мислиш, че всичките Лади са имали акумулатори. Те си имаха, но не можеха да работят. Както и да е. Тогава да започнеш да разглобяваш с цел да градиш - става. И резултатът след това е......разбираш, какво толкова има в този автомобил, та да е толкова харесван в целия Соц. лагер.
И понеже така реших, прецених, че точно моята Лада няма да стане като тези, новите. Никога. Колкото и да я направя - винаги ще личи, че не са й оригинални праговете, калниците, интериор ще се намери запазен, ама пак няма да си бъде от тази кола точно. И така-нататък.
Дисковете са нещо полезно. Полският Фиат, като го подкараш из планински терени и не само, разбираш, че в завой спира по-добре от Лада. Особено в поредица от завои, където се наложи да намалиш коростта, спира по-добре от Лада в завой. Няма да си кривя душата. Такъв съм карал три и правил един. Помня, че трудно му намерих жила за ръчната спирачка, както и задни накладки. Ладови фарове НЕ стават и не пасват точно. Разминават се крачетата на рефлекторите. Не че не може да насилиш Ладови фароме на 125Р и обратно, обаче трябва да се изкривят крачетата и тогава да се монтират. Което не е културно. Единия такъв Фиат седи теоретично нов в един гараж от 20 години. На практика, двигателя му не работи, както и всичко около него. Купето му е ново, понеже е добре съхранен в много хубав гараж. И той така купен, каран малко и в гаража. Преди хептен да се забрави в гаража му сменихме масло, маслен филтър, свещи, семеринги на клапани, регулировки най-старателно. И така остана в гаража. Палеше се 2-3 пъти годишно. От поне 10 години изобщо не е работил. Не знам дали ще тръгне, ако го врътна сега. Резервоара е пълен до горе със 10 годишен бензин, карбуратора трябва да се погледне, маслото е 10 годишно и не е редно изобщо да се пусне в него, камо ли да работи. Като видяХ на къде отива работата, поне да не се скапе мотора - налях във всеки цилиндър моторно масло, ама по много, да има. И така, 4-5 години се превърташе двигателя 1-2 пъти годишно. Последните 5 години, пък там изобщо не е влизано. И така остана той, нов. Да видим до кога ще седи. Точно в тези години исках да го купя, когато що-годе се движеше, пък и много запазен. Дядото не го даде, оставил го за внучката за сватбата. Тя е доктор, сгодена, живее в Германия......и така-нататък.
Волана му е тежък, да. За това има решение. Хидравличната кормилна кутия от 131/132 Аржента пасва на мястото на оригиналната 125 Р. С известни условия, обаче. Цялата предница е ~ 131/132, така че не му е слаба предницата изобщо.
Двигателя. Оригиналния си е италиянски. М, когато се експлоатира, като Лада - износва се силно първата втулка на разпределителния вал. От там започва да губи масло. И като започне да му примигва лампата за маслото, просто тоя мотор има сигурна повреда вътре. Та, тук идва интересното. Италиянци ползват този двигател във 124, а след това 124-ката получава първите двувалови двигатели - 1400ТС и 1600ТС. Това се осъществява през 1968-ма/1969-та година.
)Тези тяхни първи двувалови двигатели са изработени със Руски материали. Идващи от Русия, която по това време строи автомобиният завод в град Толиати.
Руски стомани, руски чугуни и сплави. Само технологията е италиянска. И когато италиянци внедряват новите и наистина модерни за времето си ТС двигатели- архаичния, долновалов 1300 и 1500, заминава във Фиат 125 Р, който респективно бива 2 вариянта - 1300 куб.см и 1500 куб.см. . Италиянци имат един чуден модел 125. Италиянски 125. Страхотна кола ! Двувалов двигател, много здрав, много здрави скоростни кутии и диференциали, луксозен и шукарен интериор, типично по италиянски. По екстериора - 4 фара, квадратни, никелирана решетка, лайстни по врати, калници, вежди на калници, прагове и прочие. Ей - такъв Фиат да намериш, заслужава си. И много върви. Много. Хм, тези ТС можеш да ги шпориш до Рим и обратно, на пълна газ, години на пълна газ и здраво каране. И по този начин, успяват да минат 400-500 000 километра. Ремонтът - зависи. За да е износен за ремонт, трябва да е на грандиозен пробег. И пак не е страшно, правят се. Двигатели такива има. Части за тях - има. Всичко има за тях. А, ТС е мотор, който веднъж ремонтиран качествено, няма спиране, няма чупене. Единствения начин да го скапеш е да го оставиш с малко масло или да го прегрееш умишлено.